Двете Германии 23 години по-късно

| от |

Математическа задача със социални измерения: кога Източна Германия ще догони Западна, като се има предвид, че Изтокът наваксва изоставането си от Запада с по един процент на всеки три години?

През 1990 година Хелмут Кол спечели изборите благодарение на едно обещание, което задълго си остана чиста утопия. Но ето че 23 години след Обединението на Германия разликите между Изтока и Запада постепенно започват да се заличават, пише Дойче веле. Макар Изтокът все още да не е станал онази „цъфтяща земя“, за която говореше бившият канцлер Хелмут Кол, вече има белези за това, че Изтокът догонва, а в някои сфери дори и задминава Запада. По своя икономически и научен потенциал градове като Йена, Айзенах, Ваймар, Дрезден и Потсдам междувременно изпреварват някои от по-бедните региони на Западна Германия.

Kohl

Навремето Хелмут Кол беше обещал на хората от новите източни провинции, че след Обединението няма да живеят по-зле, отколкото преди: „С общи усилия ще превърнем Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт, Бранденбург и Тюрингия в цъфтящи земи, в които си заслужава да живееш и работиш“, уверяваше бившият канцлер на Германия. Огромните парични помощи и положените усилия очевидно дават плодове. Годишният доклад за състоянието на германското единство, който беше представен от правителството, съдържа доста положителни данни за развитието на източните региони.

Отливът на хора е спрян

Така например се отчита, че отливът на хора от новите федерални провинции е почти спрял. Това се дължи основно на повишаващия се брой работни места и подобрената икономическа ситуация на Изток. Безработицата е достигнала най-ниското си равнище от 1991 година насам – 10,7 на сто. Като цяло обаче тя продължава да е по-висока, отколкото в западните провинции, сочат данните на Федералната агенция по труда. Един пример: през септември 2013 година без работа са били 9,5% от трудоспособното население в Източна Германия и едва 5,8% от хората в Западна Германия.

Отново повече деца

Друг положителен факт е, че в новите провинции се раждат все повече деца. Раждаемостта там дори вече задминава тази в Западна Германия. В източногерманските провинции има и по-добри условия за отглеждане на малки деца. Там всяко второ дете под 3-годишна възраст има осигурено място в детска градина, докато на Запад това важи за едва всяко четвърто дете от същата възрастова група.

Особено добри са резултатите на новите провинции в областта на образованието. Най-много млади хора, завършващи с успех гимназиално образование, има в Саксония и Тюрингия. В същото време обаче на Изток са повече и младежите, напускащи училище преди да са завършили 10-ти клас. Друго предимство на източните региони са множеството университети и изследователски центрове.

Големи различия в доходите

Икономическите условия са се подобрили и в източните, и в западните провинции, но се запазват сериозните разлики в заплащането на труда: средният годишен доход на Изток, който възлиза на около 24 000 евро, е с 10 000 евро по-нисък от западния. Отчита се още, че докато в източните региони мъжете и жените печелят почти еднакво, в бившата Западна Германия в това отношение все още съществуват сериозни разлики.

Гражданите на Изтока и на Запада са единодушни в оценките си по отношение на някои лични свободи. Допитване на института „Аленсбах“ сочи, че правото на свободно изразяване на мнение играе приоритетна роля за всички германски граждани.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Интервю със „световноизвестна” българска плеймейтка

| от Никола Крумов |

Приликата с реални събития и лица не е случайна.

Репортер Никола Крумов. (18+)

– Здравей, плеймейтке.
– Здравей, Кольо. Аз бях най-красивата в класа ни.
– С какво се занимаваш?
– Работя на конкурси, в рекламата и маркетинга, но ще бъда режисьор и прокурор като Стивънс Пилбърг.
– Смяташ ли се за кифла?
– Не, по-висока съм!
– Ъъ… Колко?
– Много съм висока – един и 85 стъпала на хладилника.
– Какви са интересите ти?
– Да съм ужасно известна.
– Не мислиш ли, че това е празна работа?
– Аз никога не съм празна. Умна съм!
– Колко е 5х6?
– Деа знам, бе.
– Ако един бизнесмен има два автомобила – Мерцедес S клас 2017-та и БМВ седма серия 2018-та, плюс апартамент в „Лозенец” 265 квадрата, колко пари има същият в офшорната си сметка?
– 7 377 825 дорала и 43 цента.
– Брей… ти си цяла математичка!
– Не харесвам думи завършващи на ичка и ачка, обичам на ична и ална, защото съм артистична и музикална!
– А книгите обичаш ли?
– Обичам да чета СМС.
– Все пак имаш ли любим писател?
– Да, Елин Йовков.
– А корекции по главата?
– Само в устата.
– Обичаш ли секса?
– Единствено когато е за удоволствие.
– За какво мечтаеш?
– Всички да знаят коя съм и за имоти – хич не съм проста аз! Мечтая глупаците да ми завиждат.
– Благодаря за интервюто. Ще кажеш ли нещо специално за нашите читатели?
– Да… обичам вииииии… Поздрав за всички с новото ми стихотворение:

Мъжът е вид коала.
Работя, а пък съм заспала.
30 лева ми оставил.
С мене той се е прославил!

 
 

Дж. К. Роулинг потвърди фенска теория

| от chr.bg |

Хърмаяни Грейнджър е известна с патологичното си коригиране на останалите, най-известното от които е на заклинанието „левиОса“, а не както Рон Уизли си мислеше „левиосА“. Дълго време читателите също имаха нужда от една Хърмаяни до себе си, защото често бъркаха произношението на много от персонажите в книгата, включително и нейното. Поне докато Дж. К. Роулинг не включи параграф в „Огнения бокал“, където обяснява как точно се произнася името на малката вещица.

Туит от фен на книгите засегна отдавна съществуваща теория за този параграф. В него нашият сънародник Виктор Крум нарича Хърмаяни „Хър-май-оун“. Тя го поправя като казва „Хър-май-ъ-ни“, бавно и ясно. Магьосникът обаче повторя „Хърм-оун-нини“, на което момичето се засмива и казва „Достатъчно близо“. Джоан Роулинг отговаря на туита като потвърждава, че е написала сцената, за да научи читателите как правилно се произнася името.

„Хари Потър и Огнения бокал“ излезе през 2000 година след 3 години мъки и фрустрация относно произношения. Как да знаем, че т-то във Волдеморт е глухо?

С първия филм от серията се сложи край на всякакви артикулярни съмнение. Той също така изстреля Ема Уотсън във върховете на Холивуд. Тя игра в „Beauty and the Beast“ и „The Circle“, а скоро получи място и в „Little Women“. Роулинг пък продължава с „Fantastic Beasts And Where To Find Them“ и „Fantastic Beasts: Crimes of Grindlewald“, който предстои на 16 ноември.

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)