Две кутии с неизвестни плочи на Боб Дилън са открити в Ню Йорк

| от |

Роднина на жителката на къщата, където в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е бил наемател американският певец и автор на песни Боб Дилън, е открил две кутии с неизвестни грамофонни плочи на музиканта, съобщи в. „Гардиън“.

bob_dylan_wallpaper
Необичайният архив е намерен от брата на жената, живяла в дома, в който е живял под наем Боб Дилън. Разглеждайки старите вещи на роднината си, мъжът се натъкнал на две кутии с надпис „Стари записи“. В тях е имало 149 т. нар. ацетатни малотиражни грамофонни плочи. Той се свързал с колекционера Джеф Голд, койтоведнага предложил да ги купи. „Когато отворих кутиите и бързо прегледах съдържанието, бях потресен. Това наистина бяха плочи на Дилан, всички в добро състояние, а на обложките на някои от тях имаше бележки, написани на ръка…  Макар да не можех да ги прослушам на ясто, знаех, че това е специална находка“ – разказва Голд.На плочите са записани неиздавани или неизвестни версии на песни на музиканта и кавъри на произведения на други изпълнители, направени от него в периода, когато записва албумите „Nashville Skyline“, „Self Portrait“ и „New Morning“. Няколко от записите вече се продават, като най-високата ценае 7000 долара.

 

С БТА

 
 

От 2 февруари тръгват полетите между София и Одеса

| от chronicle.bg |

От 2 февруари стартират единствените за България редовни директни полети между София и Одеса. Те ще се изпълняват от националния превозвач „България Ер“ и ще свържат страната ни с Украйна, като за по-малко от 2 часа всеки ще може да пътува между българската столица и петия по големина украински град на цени, съпоставими с тези на автобусните билети по този маршрут.

Еднопосочните самолетни билети на националния превозвач между София и Одеса са на изгодни цени от 46 евро, а двупосочните – от 92 евро. Полетите ще се изпълняват два пъти седмично – всеки петък и неделя, в удобни вечерни часове.

thumb_590x0_Capture

Стартът на новата редовна въздушна линия между София и Одеса беше обявен в края на 2017 година със специален полет, който превози правителствената делегация, начело с вицепремиера Валери Симеонов, до Одеса. Тогава беше официално прерязана и лентата на въздушния маршрут, който от началото на февруари започва да оперира.

 
 

„Лукасфилм“ публикува резюме на „Solo: A Star Wars Story“ (2018)

| от chr.bg, БТА |

Компанията „Лукасфилм“ най-накрая официално обяви какво да очакваме от сюжета на самостоятелния филм за Хан Соло „Соло: История от Междузвездни войни“, пише в. „Индипендънт“.

Феновете може все още да са развълнувани и да коментират „Междузвездни войни: Последните джедаи“, но нека не забравяме, че продукцията за приключенията на Хан Соло ще се появи в кината само след четири месеца.

Тя все още няма трейлър или публикувани официални фотографии. Освен това Рон Хауърд замени на режисьорския пост изненадващо оттеглилите се Фил Лорд и Кристофър Милър.

Някои от почитателите са разтревожени за филма. С надеждата да намалят тези притеснения, „Лукасфилм“ най-накрая разпространиха официално резюме на продукцията.

За съжаление, от студиото са решили да не издадат нищо допълнително.

„Качете се на „Хилядолетния сокол“ и се отправете към една далечна галактика в „Соло: История от Междузвездни войни“, изцяло ново приключение с най-обичаните разбойници в галактиката – гласи текстът. – По време на поредица смели приключения дълбоко в мрачния и опасен криминален подземен свят Хан Соло среща своя извънредно голям бъдещ втори пилот Чубака и се натъква на прочутия комарджия Ландо Калризиан в пътуване, което ще определи курса на един от най-необещаващите герои от сагата „Междузвездни войни“.

Актьорът Доналд Глоувър, който ще влезе в ролята на Ландо, каза, че почти нищо не се е променило в продукцията, след смяната на режисьора.

Филмът „Соло: История от Междузвездни войни“ ще излезе в кината на 25 май.

 
 

Далчев – творецът, който ни разкри красотата на грозното

| от chronicle.bg |

Не можем да си представим българската поезия без приноса на Атанас Далчев към нея. Труден би бил и достъпът на милиони българи до едни от най-великите световни произведения на литературата, без преводите му. Чехов, Стендал, Емили Дикинсън, Гьоте, Лорка и още десетки автори излизат на български език за първи път благодарение на работата му като преводач.

Представителят  на диаболизма ни показа красотата в грозното, жизнеността в старото, статичния, спрял, минорен свят на мъгла, самота и отчаяние. Предците ни го обикнаха, ние го обичаме, тези след нас също ще го обичат.

Един от ярките умове на миналия век описва в поезията си предметите, не само защото още като млад се запознава с експресионизма – заплашен от ослепяване, той започва да пише за вратата, прозореца, часовника, камъка, за да може да ги запечати и  те да могат  да бъдат видяни винаги. Завършва философия  и педагогика в Софийския университет, живее за кратко в Париж, основава мисловния кръг „Стрелец“. След 1944 г. творческият му път е спрян от новия политически строй и ще минат години, докато го публикуват отново. Строят не гледа с добро око  на този вид поезия. Едва през 60-те на пленум на ЦК на БКП е  взето решението да бъде обновен културния пейзаж на страната и Далчев е удостоен със звание „Заслужил деятел на изкуството и културата“. По-късно става и „Народен деятел на изкуството и културата“. Умира на 17 януари 1978 година.

Не можем да си представим българската поезия и проза без следното и много повече от него, което е невъзможно да сложим тук. 

„Човек трябва да отиде да живее на село, в полето, за да види звездите. Светлините на града ни пречат да ги виждаме.“

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре.“

„Героизмът съществува за другите. Никой не изглежда герой на себе си.“

„Човек много често приказва само, за да не мълчи. Мълчанието е най-трудното нещо и на сцената, и в живота.“

„Приятелството се измерва с искреността, която то може да понесе.“

„Езикът е развитие, но и традиция. Днес ще чуеш писатели и редактори, пък и други интелигенти да казват често: „тази дума е остаряла”, „тази дума не се употребява вече”. И за да се обосноват, те почват да теоретизират, че езикът се менял: той бил развитие. Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.“

„Изостанеш ли назад, щом не виждаш вече никой зад себе си, обхваща те паника. Да можеш да бъдеш последен е необходимо, види се, не по-малко мъжество, отколкото да бъдеш пръв.“

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност.“

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“

„Популярността е опасна: тя плоди подражатели, обръща оригиналните приумици в общи места, води след себе си пресищане, ускорява идването на забравата. Неуспехът, наопаки, запазва произведението, както флаконът запазва парфюма от изветряване.“

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък.“

„Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.“

„Хората дължат често моралното си тегло не толкова на себе си, колкото на средата, в която се движат. Колцина от нас, попаднали при друго общество, в друга среда, олекват неимоверно много или се обезличават напълно.“

„Някога, когато бях млад, обичах да дружа с по-възрастни от мене. Сега за приятели предпочитам млади хора. Старите няма вече на какво да ме научат – аз сам остарях, докато чрез младите долавям полъха на новото, надниквам сякаш в бъдещето.“

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.“

„Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише.“

„Делото на твореца трябва да бъде безкористно. Затова и всяка истинска слава е посмъртна.“

И за финал, нещо любимо:

Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник

описват върху своя циферблат

дванайсетте кръга на моя ад

и жънат мойте часове отровни.

 

И аз лежа на дървения под

с коси от леден лепкав пот измокрени,

и аз умирам в стаята под покрива

тъй близко до самия небосвод.

 

А долу преминават автомобили,

трамваи като ветрове фучат

и смехове и крясъци звучат,

и тътнат кръчмите и публичните домове.

 

И за да заглуша във себе си скръбта,

понякога аз сядам на прозореца

и яростно оттам замервам хората

със пръст от старите саксии без цветя.

 

О, аз разбирам: този весел свят

със мене и със мойта смърт не свършва;

аз съм една ненужна жалка мърша

и мога ли да бъда техен брат?

 

Не искам състрадание от хората!

Аз имам всичко: моя е смъртта.

И аз ще се изплезя на света,

обесен върху черния прозорец.

1927 г.

 
 

Почина актьорът Стефан Илиев

| от chronicle.bg |

Напусна ни актьорът и дългогодишен председател на Съюза на артистите в България Стефан Илиев.

Тъжната вест е оповестена от сайта на Съюза на артистите в България, актьорът е председател на организацията в продължение на 15-години – между 1990 и 2005 година.

Стефан Илиев е роден е на 25.06.1935 г. в Истанбул. Завършва актьорско майсторство при Н.О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1958. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” от Виктор Юго в ДТ – Габрово. Работи в Драматичен театър – Габрово (1958 – 59), Драматичен театър – Плевен (1959 – 60), Драматичен театър – Перник (1960 – 64), Народен театър за младежта (1964 – 66), Театър на поезията и естрадата (1966 – 69), Театър „София” (1969 – 90), МГТ „Зад канала” (от 1990). Сред по-големите му роли в театъра са: Авакум Захов в „Спящата красавица” – А. Гуляшки, Херцогът в „Скъперникът рицар” – А. С. Пушкин, Поручикът в „Поручикът и Марютка” – Б. А. Лавреньов, Браун в „Опера за три гроша” – Б. Брехт, Гьоринг в „Червено и кафяво” – Ив. Радоев, Вершинин в „Три сестри” – А. П. Чехов, Сър Оливер в „Училище за сплетни” – Р. Шеридан, Г-н Смит в „Плешивата певица” – Й. Йонеско и др.

Поколения зрители го помнят от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Конникът”, „Отклонение”, „Свобода или смърт”, „Осмият”, „Господин Никой”, „Един миг свобода”, „Откраднатият влак”, Трудна любов”, „Зарево над Драва”, „Този истински мъж”, „Магистрала”, „Малката русалка”, „Да изядеш ябълката”, „Снимки за спомен”, „Куче в чекмедже”, „За госпожицата и нейната мъжка компания“, „Забравете този случай”, „Петък вечер”, „О, господи, къде си?” и др.

Стефан Илиев е носител на наградата на САБ, ИКАР 2015 за Чест и достойнство.