Двайсет Halloween ужаса

| от |

Лакомство или номер?4

Честит Halloween

 

 
 

Грозните хора печелят повече пари

| от chr.g |

Особено непривлекателните хора печелят повече пари от останалите, са установили учени, след като са проследили развитието на 20 хиляди млади американци в продължение на 13 години.

Изследването е съвместна разработка на специалисти от Лондонското училище по икономика и от Бостънския университет. Изследователите са интервюирали и отчели физическата атрактивност на всеки един от участниците. Тяхното професионално развитие било анализирано от 16 до 29-годишна възраст. От проучването станало видно, че най-грозните печелели повече пари в сравнение с умерено непривлекателните участници.

В много от случаите доходите на екстремните грозници надвишавали тези на нормално изглеждащите, та дори и на атрактивните люде. Според един от авторите на проучването, Мери Стийл, когато хората са по-привлекателни физически, те често са по-отворени към другите и не са толкова съсредоточени в кариерата. Екстровертността им често е тълкувана от работодателите като лежерност. А това веднага се отразява върху доходите им. Докато грозниците се хващат фанатично за службата като удавник за сламка и поради тази причина по-лесно получават повишения.

 
 

Пипа Мидълтън очаква дете

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън, по-малката сестра на херцогинята на Кембридж, е бременна с първата си рожба, съобщава The sun.

34-годишната Пипа Мидълтън се сдоби със световна популярност, когато тя бе избрана за кума на венчавката на сестра си Катрин с принц Уилям през 2011 година.

Бебето на Мидълтън и на нейния съпруг, финансиста Джеймс Матюс, се очаква през октомври. Херцогинята на Кембридж, Катрин се очаква да роди скоро, тъй като днес е приета в болница, предаде службата на Бъкингамския дворец в Twitter. 

Пипа Мидълтън се омъжи през май 2017 г. за мултимилионера Джеймс Матюс, който е управител на инвестиционни фондове и бивш професионален автомобилен състезател. Двамата се срещат преди повече от 10 години, на почивка на карибския остров Сейнт Бартс. Те започват да излизат заедно през 2012 г, но само за няколко месеца. През 2015 г. подновяват връзката си.

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от Дилян Ценов |

Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция – на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живо днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента е била Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам музиката от този стил, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който е символ на най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те (първата част).

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете „Nicolas“, „L’amour c’est comme une cigarette“, „Bye bye Leroy Brown“ и още много. Никой не беше забравил песните „La Maritza“, „Je n’aime encore que toi“ и „Orient-Express“.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгвам си, вечерта е топла. Прибирам се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща в дим. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да си дръпнеш от горящата цигара.

 
 

12 лоши книги, които не ви правят читател

| от chronicle.bg |

23 април е денят на книгата: чувстват го като празник онези, които са живели сред страниците на книгите; които са бягали от час в училище, за да смучат думите на Агата Кристи, крили са се сред шубраците на село да поглъщат Стивън Кинг и са изградили отношението си към света, поне отчасти според всичко, което са прочели.

През последните години, може би откакто разцъфтяха социалните мрежи, да четеш стана модерно. Нароиха се всякакви групи за четене, инстаграм профили с книги на фона на морета, поляни и нокти на крака и изобщо четенето стана нещо като доказателство за висок интелект и брилянтен успех сред социума.

Естествено, четенето трябва да се насърчава. Не бива да спираме да си блъскаме главите как да накараме децата да четат с удоволствие, а не да сричат, пуфтейки. Не бива и да спираме да подаряваме книги: техните страници и думи са пътища към други светове и други времена. А и усиленото четене значително намалява риска от правописни грешки от типа на „заболекър“, които станаха все по-видимо явление с избухването на фейсбук.

Не всяка книга обаче може да послужи като параван, зад който да скриете своята посредственост и тъпота. Нали разбирате, номерът не е да четете каквото и да е, а да четете някакви или смислени, или увлекателни, или ценни, или забавни неща.

В галерията ще ви представим няколко книги, чието прочитане не е повод за гордост. Ако, разбира се, сте прочели книгата на Криско от любопитство, но във виртуалната библиотека в мозъка ви стоят и „Майстора и Маргарита“ и „1984“ (например), ОК. Но ако някоя от тези книги е единствената, която сте прочели, по-полека с хвалбите какъв як читател сте.