shareit

Душата на Insignia

| от Цвети Иванова |

Винаги щом седна на шофьорската седалка на автомобил, който не съм карала, за мъничко затварям очи и се заслушвам. Знам, че може да прозвучи психарско, но според мен автомобилите имат душа, която дори тежи повече от 21 грама. Все пак само един двигател тежи между 100 и 200 килограма. А колите са като конете – трябва да ги чуеш и да ги погалиш, преди да ги подкараш. Трябва да пристъпиш с отношение.

Първата дума, която Opel Insignia ми прошепна, бе „сигурност“. Втората – „лукс“. Третата вече беше изречение – „Хайде, пали, какво се бавиш“. И я послушах. Тя гладко се плъзна по булевард „България“, докато се уютно се намествах в удобната й кожената седалка. Леко се разочаровах от липсата на ел. управление на предната пасажерската седалка, но в крайна сметка аз шофирам. Другите да си нагласят седалките ръчно.

Навлизайки в тесните централни софийски улички, Insignia ми напомни, че е дизел. Свикнала да подавам газ под 2000 оборота на втора предавка и моят Colt да се изстрелва, провокирах Insignia няколко пъти да загасне. Основно правило на дизела – ако паднем под 2000 оборота, превключваме на по-долна предавка.

Обикновено красивите на външен вид автомобили, подобно на хората, имат склонност да бъдат леко надути. Знаех, че разминавайки се с разни аудита и мерцедеси, Insignia ги дразни с красотата си на техния си автомобилен език. Но като неин шофьор не се чувствах недостойна – усещане, което ме е сполитало в други луксозни автомобили. Обувките ми не бяха твърде мръсни за педалите й.

На излизане от София толкова се захласнах, че профучах покрай КАТ на Черна котка със 70км/ч, което произведе недоволни крясъци от страна на пътниците. В купето на Insignia обаче се излъчва такова спокойствие, че дори група абитуриентки би се возила тихо и разумно.

По магистралата към Пловдив вдигам 190 км/ч без никакви индикации за бърза скорост в купето. Благодарение на голямата колесна база пътното й поведение е брилянтно – гумите са залепнали за асфалта, гърбовете ни – за седалките, а в колонките бумти Нина Симон. Сигурното следване на посоката се подпомага от електронната система за стабилност, която реагира на всеки внезапен импулс за въртене на волана. Двигателят има лека мудност при старт, но компенсира напълно със спортен и бърз отговор на рязко натискане на газта впоследствие.

Тук е мястото да отбележа впечатленията си от мултимедийната система на Insignia. Дисплеят е много добре проектиран и изключително удобен в основния instrument panel. От волана на необходимите менюта се превключва лесно без отклоняване на погледа към средния мултимедиен дисплей – мултимедия, телефон, статус на автомобила, статистики (изненадана бях от графиката за икономия през последните 300км),  прецизна навигация.

Интересно е решението за тъч пад с хептик фийдбек в зоната между седалките – интересно, но не и твърде използваемо. Много по-удобно и интуитивно е управлението чрез основния тъч панел.

Малко след отклонението за Велинград решавам да пробвам адаптивния круиз контрол и тук ме чака поредната приятна изненада. Круиз контролът е изключително прецизен. Има три регулируеми степени на дистанция, което означава, че ако карате в лява лента, а отзад ви натиска някой нахалник, се престроявате в дясната лента, без да пипате нищо освен волана, а круиз контролът плавно намалява скоростта, така че да не се ударите в ТИР-а пред вас. Може да нагласите разстоянието между вас и предната кола, на което Insignia да намали скоростта.

Системата за предупреждения при напускане на лентата LCA (Lane Change Alert) на пръв поглед изглежда не крайно прецизна, но след няколко проби стигнах до извода, че това се дължи не на самата система, а на качеството на пътната маркировка. Ако карате по пътищата на Германия, вероятно тя работи безукорно.

В Пловдив следват обяд, разходка по калдъръмите на Стария град, разговор с Томи и неговата котка Симо, които от десетилетия продават сувенири малко под Тепетата и завръщане към Insignia, която ни чака на паркинга. Виждам я като бляскав камък сред песъчинки – елегантна, със спортен акцент, затъмнени задни стъкла, лети 18-инчови джанти и затъмнен трети стоп на капака. Горда и очакваща.

На излизане от Пловдив, който макар да обичам много, винаги ме обърква, решавам да видя дали Insignia ще може да обори и предубеждението ми към кожените седалки. А именно – потните задни части през лятото, които пък замръзват през зимата. Бинго! Моделът предлага подгряване и…внимание! Охлаждане на седалките, което към момента съм срещала само в BMW 5-series. Браво, Opel!

Но най-тъмната част от пътуването все още предстои. По хрумване на мама решаваме да се отбием до язовир Въча. Докато нежно се плъзгаме по завоите около Перущица обаче, уви, започва да се стъмва. Язовирната стена се извисява като грамаден колос над тъмните води на язовира, по пътя не се мяркат други коли, а скалите наоколо добиват формата на черепи. Минаваме покрай самотно подобие на магазин, на което с изтъркани букви пише „Българско месо“. Преди да се замисля от какво точно е направено българското месо, вниманието ми е отвлечено от адаптивните светлини на Insignia, които най-сетне имам възможност да тествам на тъмно. Късите светлини озаряват целия път напред, с дългите шофьорът може да види и какво се случва в съседния град. AFL+ (Adaptive forward lighting) се настройва в зависимост от условията, снемайки напрежението от гърба ми дори в условия на зловещ язовирен пейзаж.

Все пак изпитвам облекчение, когато зловещият язовир е зад гърба ни, а магистралата чака да стъпим на нея – там, където Insignia се чувства като у дома си.

Беше неделя вечер. Ноемврийска, хладна и дъждовна – такава, в която всеки нормален човек би избрал да стои на дивана, завит с одеяло, хрупайки препечен бекон. Бялата красавица долу обаче не ми дава да стоя спокойно под одеялото и дори купата печени кестени не успява да ме задържи вкъщи. Решавам да се превърна в Червената шапчица и да занеса някакви излишни неща на баба ми. Всъщност искам още малко да покарам тази кола. Още веднъж установявам колко приятно е усещането за спортен седан – така нетипично за дизела. Вероятно заради късите шест скорости.

Добавям към колекцията впечатления и системата за предупреждение за мъртвата зона на огледалата SBZA (Side Blind Zone Alert) – изключително полезна точно в градски условия при намалена видимост. Тя използва радарен сензор за следене за опасност в страничния „мъртъв ъгъл” от полезрението на шофьора. Системата постоянно наблюдава ключовата „мъртва” зона на 3,5 до 5 метра отстрани на автомобила, която остава скрита при поглед в страничните огледала. При установяване на опасност, в съответното огледало започва да свети предупредителен LED символ.

Не мога да не спомена и чистачките, които се включват на режим „дъжд“ и благодарение на сензорите под предното стъкло, сами регулират скоростта си според дъжда.

На връщане настроението ми е минорно. И тази приказка наближава своя край. Но нали казват, че трябва да живеем за момента. А тази нощ Insignia ще спи до мен.

 
 
Коментарите са изключени