Душата на Insignia

| от Цвети Иванова |

Винаги щом седна на шофьорската седалка на автомобил, който не съм карала, за мъничко затварям очи и се заслушвам. Знам, че може да прозвучи психарско, но според мен автомобилите имат душа, която дори тежи повече от 21 грама. Все пак само един двигател тежи между 100 и 200 килограма. А колите са като конете – трябва да ги чуеш и да ги погалиш, преди да ги подкараш. Трябва да пристъпиш с отношение.

Първата дума, която Opel Insignia ми прошепна, бе „сигурност“. Втората – „лукс“. Третата вече беше изречение – „Хайде, пали, какво се бавиш“. И я послушах. Тя гладко се плъзна по булевард „България“, докато се уютно се намествах в удобната й кожената седалка. Леко се разочаровах от липсата на ел. управление на предната пасажерската седалка, но в крайна сметка аз шофирам. Другите да си нагласят седалките ръчно.

Навлизайки в тесните централни софийски улички, Insignia ми напомни, че е дизел. Свикнала да подавам газ под 2000 оборота на втора предавка и моят Colt да се изстрелва, провокирах Insignia няколко пъти да загасне. Основно правило на дизела – ако паднем под 2000 оборота, превключваме на по-долна предавка.

Обикновено красивите на външен вид автомобили, подобно на хората, имат склонност да бъдат леко надути. Знаех, че разминавайки се с разни аудита и мерцедеси, Insignia ги дразни с красотата си на техния си автомобилен език. Но като неин шофьор не се чувствах недостойна – усещане, което ме е сполитало в други луксозни автомобили. Обувките ми не бяха твърде мръсни за педалите й.

На излизане от София толкова се захласнах, че профучах покрай КАТ на Черна котка със 70км/ч, което произведе недоволни крясъци от страна на пътниците. В купето на Insignia обаче се излъчва такова спокойствие, че дори група абитуриентки би се возила тихо и разумно.

По магистралата към Пловдив вдигам 190 км/ч без никакви индикации за бърза скорост в купето. Благодарение на голямата колесна база пътното й поведение е брилянтно – гумите са залепнали за асфалта, гърбовете ни – за седалките, а в колонките бумти Нина Симон. Сигурното следване на посоката се подпомага от електронната система за стабилност, която реагира на всеки внезапен импулс за въртене на волана. Двигателят има лека мудност при старт, но компенсира напълно със спортен и бърз отговор на рязко натискане на газта впоследствие.

Тук е мястото да отбележа впечатленията си от мултимедийната система на Insignia. Дисплеят е много добре проектиран и изключително удобен в основния instrument panel. От волана на необходимите менюта се превключва лесно без отклоняване на погледа към средния мултимедиен дисплей – мултимедия, телефон, статус на автомобила, статистики (изненадана бях от графиката за икономия през последните 300км),  прецизна навигация.

Интересно е решението за тъч пад с хептик фийдбек в зоната между седалките – интересно, но не и твърде използваемо. Много по-удобно и интуитивно е управлението чрез основния тъч панел.

Малко след отклонението за Велинград решавам да пробвам адаптивния круиз контрол и тук ме чака поредната приятна изненада. Круиз контролът е изключително прецизен. Има три регулируеми степени на дистанция, което означава, че ако карате в лява лента, а отзад ви натиска някой нахалник, се престроявате в дясната лента, без да пипате нищо освен волана, а круиз контролът плавно намалява скоростта, така че да не се ударите в ТИР-а пред вас. Може да нагласите разстоянието между вас и предната кола, на което Insignia да намали скоростта.

Системата за предупреждения при напускане на лентата LCA (Lane Change Alert) на пръв поглед изглежда не крайно прецизна, но след няколко проби стигнах до извода, че това се дължи не на самата система, а на качеството на пътната маркировка. Ако карате по пътищата на Германия, вероятно тя работи безукорно.

В Пловдив следват обяд, разходка по калдъръмите на Стария град, разговор с Томи и неговата котка Симо, които от десетилетия продават сувенири малко под Тепетата и завръщане към Insignia, която ни чака на паркинга. Виждам я като бляскав камък сред песъчинки – елегантна, със спортен акцент, затъмнени задни стъкла, лети 18-инчови джанти и затъмнен трети стоп на капака. Горда и очакваща.

На излизане от Пловдив, който макар да обичам много, винаги ме обърква, решавам да видя дали Insignia ще може да обори и предубеждението ми към кожените седалки. А именно – потните задни части през лятото, които пък замръзват през зимата. Бинго! Моделът предлага подгряване и…внимание! Охлаждане на седалките, което към момента съм срещала само в BMW 5-series. Браво, Opel!

Но най-тъмната част от пътуването все още предстои. По хрумване на мама решаваме да се отбием до язовир Въча. Докато нежно се плъзгаме по завоите около Перущица обаче, уви, започва да се стъмва. Язовирната стена се извисява като грамаден колос над тъмните води на язовира, по пътя не се мяркат други коли, а скалите наоколо добиват формата на черепи. Минаваме покрай самотно подобие на магазин, на което с изтъркани букви пише „Българско месо“. Преди да се замисля от какво точно е направено българското месо, вниманието ми е отвлечено от адаптивните светлини на Insignia, които най-сетне имам възможност да тествам на тъмно. Късите светлини озаряват целия път напред, с дългите шофьорът може да види и какво се случва в съседния град. AFL+ (Adaptive forward lighting) се настройва в зависимост от условията, снемайки напрежението от гърба ми дори в условия на зловещ язовирен пейзаж.

Все пак изпитвам облекчение, когато зловещият язовир е зад гърба ни, а магистралата чака да стъпим на нея – там, където Insignia се чувства като у дома си.

Беше неделя вечер. Ноемврийска, хладна и дъждовна – такава, в която всеки нормален човек би избрал да стои на дивана, завит с одеяло, хрупайки препечен бекон. Бялата красавица долу обаче не ми дава да стоя спокойно под одеялото и дори купата печени кестени не успява да ме задържи вкъщи. Решавам да се превърна в Червената шапчица и да занеса някакви излишни неща на баба ми. Всъщност искам още малко да покарам тази кола. Още веднъж установявам колко приятно е усещането за спортен седан – така нетипично за дизела. Вероятно заради късите шест скорости.

Добавям към колекцията впечатления и системата за предупреждение за мъртвата зона на огледалата SBZA (Side Blind Zone Alert) – изключително полезна точно в градски условия при намалена видимост. Тя използва радарен сензор за следене за опасност в страничния „мъртъв ъгъл” от полезрението на шофьора. Системата постоянно наблюдава ключовата „мъртва” зона на 3,5 до 5 метра отстрани на автомобила, която остава скрита при поглед в страничните огледала. При установяване на опасност, в съответното огледало започва да свети предупредителен LED символ.

Не мога да не спомена и чистачките, които се включват на режим „дъжд“ и благодарение на сензорите под предното стъкло, сами регулират скоростта си според дъжда.

На връщане настроението ми е минорно. И тази приказка наближава своя край. Но нали казват, че трябва да живеем за момента. А тази нощ Insignia ще спи до мен.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.

 
 

Най-скандалните изпълнения на наградите на MTV

| от chronicle.bg |

Докато наградите Грами са изцяло за музикален престиж, то наградите на MTV, накратко VMA (MTV video music awards) обръщат внимание не само на музиката, а и на провокативността на изпълнителните.

Не че се оплакваме. Откакто церемонията се състои за първи път през 1984, когато млада изпълнителка на име Мадона решава да шокира обществеността, MTV наградите са очакване на интересни моменти.

Шоуто за тази година е планирано за понеделник, като Карди Би ще води с най-много номинации, а сега е най-добрият момент да си припомним най-шокиращите моменти в историята на церемонията.

Ето ги, в хронологичен ред: десетте най-секси изпълнения, които промениха съвременната музика.

1. Мадона – Like a Virgin, 1984

С това изпълнение кралицата на попа се утвърди като провокатор още в началото на кариерата си: нещо, което не се е променило до днес, когато тя вече е на 60 години.

2. Джанет Джексън и „That`s the way love goes/if“, 1993

След това сексуално заредено изпълнение, Джанет Джексън вече не е малката сестричка на Майкъл Джексън.

3. Бритни Спиърс с „I`m a slave 4 you“, 2001

Откакто Бритни покори сцената с жълт питон на врата, светът й е роб.

4. Бритни Спиърс, Мадона и Кристина Агилера – „Like a virgin, Hollywood“, 2003

Страстните целувки между хора от един и същ пол не са някакво явление сега, но през 2003-а все още бяха. Затова когато Мадона пусна език на Бритни, това си беше събитие.

5. Beyonce and Jay-Z – „Crazy in love“,2003

Много хора се съмняваха дали Бионсе ще успее да направи соло кариера, след като се отцепи от Destiny`s Child, и да, тя успя.

6. Шакира – „Hips don`t lie“, 2006

Бедрата на Шакира в една от най-горещите й песни отговаряха напълно на парчето на представянето й през 2006.

7. Лейди Гага – „Paparazzi“, 2009

Преди светът да се умори от странностите на Лейди Гага, нейното изпълнение на „Paparazzi“ на MTV наградите, беше впечатляващо.

8. Кейти Пери, Ръсел Бранд и Джо Пери – „We will rock u“, 2009

Това изпълнение също остана в историята.

9. Майли Сайръс и Робин Тик – „Blurred lines“, 2013

След целувката на Мадона и Бритни, това изпълнение на Майли Сайръс и Робин Тик е може би най-обсъжданото. Това беше и случаят, когато Майли Сайръс се сбогува с ангелския си имидж.

10. Ники Минаж – „Anaconda“, 2014

Моментът, в който Ники Минаж изпя и изтанцува тази песен на сцената, официално затвърди туърка като тренд в поп музиката.

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400