Душата на Insignia

| от Цвети Иванова |

Винаги щом седна на шофьорската седалка на автомобил, който не съм карала, за мъничко затварям очи и се заслушвам. Знам, че може да прозвучи психарско, но според мен автомобилите имат душа, която дори тежи повече от 21 грама. Все пак само един двигател тежи между 100 и 200 килограма. А колите са като конете – трябва да ги чуеш и да ги погалиш, преди да ги подкараш. Трябва да пристъпиш с отношение.

Първата дума, която Opel Insignia ми прошепна, бе „сигурност“. Втората – „лукс“. Третата вече беше изречение – „Хайде, пали, какво се бавиш“. И я послушах. Тя гладко се плъзна по булевард „България“, докато се уютно се намествах в удобната й кожената седалка. Леко се разочаровах от липсата на ел. управление на предната пасажерската седалка, но в крайна сметка аз шофирам. Другите да си нагласят седалките ръчно.

Навлизайки в тесните централни софийски улички, Insignia ми напомни, че е дизел. Свикнала да подавам газ под 2000 оборота на втора предавка и моят Colt да се изстрелва, провокирах Insignia няколко пъти да загасне. Основно правило на дизела – ако паднем под 2000 оборота, превключваме на по-долна предавка.

Обикновено красивите на външен вид автомобили, подобно на хората, имат склонност да бъдат леко надути. Знаех, че разминавайки се с разни аудита и мерцедеси, Insignia ги дразни с красотата си на техния си автомобилен език. Но като неин шофьор не се чувствах недостойна – усещане, което ме е сполитало в други луксозни автомобили. Обувките ми не бяха твърде мръсни за педалите й.

На излизане от София толкова се захласнах, че профучах покрай КАТ на Черна котка със 70км/ч, което произведе недоволни крясъци от страна на пътниците. В купето на Insignia обаче се излъчва такова спокойствие, че дори група абитуриентки би се возила тихо и разумно.

По магистралата към Пловдив вдигам 190 км/ч без никакви индикации за бърза скорост в купето. Благодарение на голямата колесна база пътното й поведение е брилянтно – гумите са залепнали за асфалта, гърбовете ни – за седалките, а в колонките бумти Нина Симон. Сигурното следване на посоката се подпомага от електронната система за стабилност, която реагира на всеки внезапен импулс за въртене на волана. Двигателят има лека мудност при старт, но компенсира напълно със спортен и бърз отговор на рязко натискане на газта впоследствие.

Тук е мястото да отбележа впечатленията си от мултимедийната система на Insignia. Дисплеят е много добре проектиран и изключително удобен в основния instrument panel. От волана на необходимите менюта се превключва лесно без отклоняване на погледа към средния мултимедиен дисплей – мултимедия, телефон, статус на автомобила, статистики (изненадана бях от графиката за икономия през последните 300км),  прецизна навигация.

Интересно е решението за тъч пад с хептик фийдбек в зоната между седалките – интересно, но не и твърде използваемо. Много по-удобно и интуитивно е управлението чрез основния тъч панел.

Малко след отклонението за Велинград решавам да пробвам адаптивния круиз контрол и тук ме чака поредната приятна изненада. Круиз контролът е изключително прецизен. Има три регулируеми степени на дистанция, което означава, че ако карате в лява лента, а отзад ви натиска някой нахалник, се престроявате в дясната лента, без да пипате нищо освен волана, а круиз контролът плавно намалява скоростта, така че да не се ударите в ТИР-а пред вас. Може да нагласите разстоянието между вас и предната кола, на което Insignia да намали скоростта.

Системата за предупреждения при напускане на лентата LCA (Lane Change Alert) на пръв поглед изглежда не крайно прецизна, но след няколко проби стигнах до извода, че това се дължи не на самата система, а на качеството на пътната маркировка. Ако карате по пътищата на Германия, вероятно тя работи безукорно.

В Пловдив следват обяд, разходка по калдъръмите на Стария град, разговор с Томи и неговата котка Симо, които от десетилетия продават сувенири малко под Тепетата и завръщане към Insignia, която ни чака на паркинга. Виждам я като бляскав камък сред песъчинки – елегантна, със спортен акцент, затъмнени задни стъкла, лети 18-инчови джанти и затъмнен трети стоп на капака. Горда и очакваща.

На излизане от Пловдив, който макар да обичам много, винаги ме обърква, решавам да видя дали Insignia ще може да обори и предубеждението ми към кожените седалки. А именно – потните задни части през лятото, които пък замръзват през зимата. Бинго! Моделът предлага подгряване и…внимание! Охлаждане на седалките, което към момента съм срещала само в BMW 5-series. Браво, Opel!

Но най-тъмната част от пътуването все още предстои. По хрумване на мама решаваме да се отбием до язовир Въча. Докато нежно се плъзгаме по завоите около Перущица обаче, уви, започва да се стъмва. Язовирната стена се извисява като грамаден колос над тъмните води на язовира, по пътя не се мяркат други коли, а скалите наоколо добиват формата на черепи. Минаваме покрай самотно подобие на магазин, на което с изтъркани букви пише „Българско месо“. Преди да се замисля от какво точно е направено българското месо, вниманието ми е отвлечено от адаптивните светлини на Insignia, които най-сетне имам възможност да тествам на тъмно. Късите светлини озаряват целия път напред, с дългите шофьорът може да види и какво се случва в съседния град. AFL+ (Adaptive forward lighting) се настройва в зависимост от условията, снемайки напрежението от гърба ми дори в условия на зловещ язовирен пейзаж.

Все пак изпитвам облекчение, когато зловещият язовир е зад гърба ни, а магистралата чака да стъпим на нея – там, където Insignia се чувства като у дома си.

Беше неделя вечер. Ноемврийска, хладна и дъждовна – такава, в която всеки нормален човек би избрал да стои на дивана, завит с одеяло, хрупайки препечен бекон. Бялата красавица долу обаче не ми дава да стоя спокойно под одеялото и дори купата печени кестени не успява да ме задържи вкъщи. Решавам да се превърна в Червената шапчица и да занеса някакви излишни неща на баба ми. Всъщност искам още малко да покарам тази кола. Още веднъж установявам колко приятно е усещането за спортен седан – така нетипично за дизела. Вероятно заради късите шест скорости.

Добавям към колекцията впечатления и системата за предупреждение за мъртвата зона на огледалата SBZA (Side Blind Zone Alert) – изключително полезна точно в градски условия при намалена видимост. Тя използва радарен сензор за следене за опасност в страничния „мъртъв ъгъл” от полезрението на шофьора. Системата постоянно наблюдава ключовата „мъртва” зона на 3,5 до 5 метра отстрани на автомобила, която остава скрита при поглед в страничните огледала. При установяване на опасност, в съответното огледало започва да свети предупредителен LED символ.

Не мога да не спомена и чистачките, които се включват на режим „дъжд“ и благодарение на сензорите под предното стъкло, сами регулират скоростта си според дъжда.

На връщане настроението ми е минорно. И тази приказка наближава своя край. Но нали казват, че трябва да живеем за момента. А тази нощ Insignia ще спи до мен.

 
 

Да погребеш кучето си за 4 000 паунда

| от chronicle.bg |

Стопанка на починало куче го изпрати с щедро погребение, защото смята, че то е било член на семейството му. 

Капитан, 11-годишният бултериер, почина на Коледа от сърдечен удар. Саша Смаджич, на 37, каза, че не е яла цяла седмица след смъртта на любимеца си. За погребението му тя дава точно 4 249 британски паунда (9,337 лева), в които влизат кошница с бели гълъби, които са пуснати по време на церемонията, за 225 паунда и още 620 паунда, за да изпишат името на Капитан с цветя.

sei_47479678-3aeb sei_47479583-4997

Саша казва: „Не мисля, че някога ще празнувам Коледа отново. Не мисля, че някога ще имам силата да го направя, когато част от мен вече я няма.“

Тялото на Капитан беше взето от ветеринарната клиника и пренесено на карета до парка, където е бил извеждан на разходка. Ковчегът му след това беше качен на катафалка и закаран на гробището. Собственикът на гробището, Маурийн Бийч, прочете поема до гроба на кучето, а след това 11 гълъба – по един за всяка от годините на Капитан – бяха пуснати на свобода.

sei_47479666-e07e

След церемонията Саша отиде в местна кръчма, където поръча порция пиле с пържени картофи, защото „това би хапвал той“. Саша казва още: „Капитан заслужава специално изпращане. За някои хора той беше росто куче, но за мен той беше бебето ми – той беше всичко за мен и винаги ще бъде“.

sei_47479664-9571

„Не мисля, че трябва да правим разлика [мнежду хора и животни]. Ако имаш домашен любимец, имаш нов член на семейството си и трябва да го третираш като човек.“

Саша осиновява Капитан от приют за бездомни кучета, когато той е на 7 месеца. Кученцето скоро се научава да се доверява на стопанката си. Според служителите на приюта, той е участвал в боеве с кучета.

„Спомените от погребението ми помагат. Гледам снимките и не изпитвам никакво съжаление за това как го изпратих – той заслужаваше всичко това и още!“

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на

 

 

 

 

 

 

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.

 
 

Каузата, която обедини Магдалена Малеева и Юлиан Вергов

| от chronicle.bg |

Човечеството е издигало множество течения, религии, идеи и какво ли още не в култ, в своята история. Днес един от тези култове е здравословният начин на живот, в който влизат редица дейности като здравословното хранене и спортуването, всичките обединени от една идея – грижата за самите нас, чрез грижата за тялото. А колко хубаво би било, ако подхождахме със същата страст и към грижата за околната среда?

Вече ви разказахме за инициативата на National Geographic, „Планета или пластмаса“ Каузата продължава да се развива и вече има своите поддръжници от публичното пространство.

Тенис легендата Магдалена Малеева и актьорът Юлиан Вергов се включиха в кампанията „Планета или пластмаса“. Двамата станаха официални посланици на инициативата, която цели да намали драстично количеството на пластмасови отпадъци за еднократна употреба, изхвърляни в Световния океан.

Вергов и Малеева вдъхновяват с личния си пример и новогодишни обещания. В специално заснети видеа за National Geographic двамата споделят тревожната статистика за кризата с пластмасата и дават алтернативи на най-масово използваните пластмасови предмети за еднократна употреба.

Повече от десет години Магдалена Малеева работи в посока образование и информираност на обществото за проблемите на околната среда, като заедно с близки приятели стартира платформа за разговори и дебати за възможното устойчиво бъдеще на България. До нея застава и познатият на българската театрална и телевизионна публика Юлиан Вергов, който всеки ден дава личен пример за природосъобразен начин на живот – от избора на колело за придвижване в града до използването на торбички за многократна употреба като пазарува.

National Geographic Планета или пластмаса Магдалена Малеева

Посланието им за кампанията „Планета или пластмаса“ цели не само да информира за задълбочаващата се криза, но и да мотивира по-голяма част от обществото, медиите и институциите да предприемат конкретни действия в името на опазване на Световния океан и планетата като цяло.
До този момент над 4600 души в България са застанали зад инициативата „Планета или пластмаса“, давайки своето собствено обещание на сайта на кампанията за България.

Отброяването на всички, дали обещание, става на специално изработен глобален сайт, активен включително и в много европейски държави като Германия, Франция, Испания и Холандия, както и на Балканите, в САЩ, Латинска Америка и Скандинавия.

До момента са събрани 190 466 443 обещания за намаляване или спиране на употребата на различни видове пластмасови изделия за еднократна употреба.

Към мисията на National Geographic се включват множество обществени личности, които припознават инициативата и се стремят да наберат възможно най-много последователи. Посланик на „Планета или пластмаса“ в Холандия е известната местна актриса Хана Вербуум, а в Словения един от посланиците е световноизвестният фотограф на списание National Geographic Арне Ходалич.

National Geographic Планета или пластмаса Юлиан Вергов

Кампанията „Планета или пластмаса“ е продиктувана от все по-шокиращите данни за замърсяването на световните водни басейни – повече от 5 милиарда пластмасови отпадъка вече плуват в Океана, а всяка година в него попадат 9 млн. тона пластмаса. В същото време по света се продават почти 1 млн. пластмасови бутилки всяка минута, а 40% от пластмасовите изделия се използват само веднъж. Само в САЩ се изхвърлят 500 млн. пластмасови сламки всеки ден, а 73% от боклука по плажовете е пластмаса. Въпреки множеството призиви и инициативи през годините, едва по-малко от 20% от пластмасата се рециклира, а 6,3 млрд. тона пластмасови отпадъци никога не са били рециклирани.

Според проучване на агенция „Talk” за България, направено за National Geographic, 55% от анкетираните българи са силно обезпокоени от глобалния проблем, свързан със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в Световния океан. Анкетирани са 800 мъже и жени на възраст между 15 и 54 години, които редовно използват интернет и са запознати с екологичните проблеми по света.

Замърсяването на Световния океан с огромни количества пластмасови отпадъци за еднократна употреба е проблем, който рано или късно ще засегне пряко всеки един от нас. Все още не е късно да преобърнем негативната тенденция, но за тази цел са необходими усилия от страна на всички. А промяната не трудна и започва тук и сега с една малка чаша, сламка, пликче, бутилка, опаковка…