Душата на Insignia

| от Цвети Иванова |

Винаги щом седна на шофьорската седалка на автомобил, който не съм карала, за мъничко затварям очи и се заслушвам. Знам, че може да прозвучи психарско, но според мен автомобилите имат душа, която дори тежи повече от 21 грама. Все пак само един двигател тежи между 100 и 200 килограма. А колите са като конете – трябва да ги чуеш и да ги погалиш, преди да ги подкараш. Трябва да пристъпиш с отношение.

Първата дума, която Opel Insignia ми прошепна, бе „сигурност“. Втората – „лукс“. Третата вече беше изречение – „Хайде, пали, какво се бавиш“. И я послушах. Тя гладко се плъзна по булевард „България“, докато се уютно се намествах в удобната й кожената седалка. Леко се разочаровах от липсата на ел. управление на предната пасажерската седалка, но в крайна сметка аз шофирам. Другите да си нагласят седалките ръчно.

Навлизайки в тесните централни софийски улички, Insignia ми напомни, че е дизел. Свикнала да подавам газ под 2000 оборота на втора предавка и моят Colt да се изстрелва, провокирах Insignia няколко пъти да загасне. Основно правило на дизела – ако паднем под 2000 оборота, превключваме на по-долна предавка.

Обикновено красивите на външен вид автомобили, подобно на хората, имат склонност да бъдат леко надути. Знаех, че разминавайки се с разни аудита и мерцедеси, Insignia ги дразни с красотата си на техния си автомобилен език. Но като неин шофьор не се чувствах недостойна – усещане, което ме е сполитало в други луксозни автомобили. Обувките ми не бяха твърде мръсни за педалите й.

На излизане от София толкова се захласнах, че профучах покрай КАТ на Черна котка със 70км/ч, което произведе недоволни крясъци от страна на пътниците. В купето на Insignia обаче се излъчва такова спокойствие, че дори група абитуриентки би се возила тихо и разумно.

По магистралата към Пловдив вдигам 190 км/ч без никакви индикации за бърза скорост в купето. Благодарение на голямата колесна база пътното й поведение е брилянтно – гумите са залепнали за асфалта, гърбовете ни – за седалките, а в колонките бумти Нина Симон. Сигурното следване на посоката се подпомага от електронната система за стабилност, която реагира на всеки внезапен импулс за въртене на волана. Двигателят има лека мудност при старт, но компенсира напълно със спортен и бърз отговор на рязко натискане на газта впоследствие.

Тук е мястото да отбележа впечатленията си от мултимедийната система на Insignia. Дисплеят е много добре проектиран и изключително удобен в основния instrument panel. От волана на необходимите менюта се превключва лесно без отклоняване на погледа към средния мултимедиен дисплей – мултимедия, телефон, статус на автомобила, статистики (изненадана бях от графиката за икономия през последните 300км),  прецизна навигация.

Интересно е решението за тъч пад с хептик фийдбек в зоната между седалките – интересно, но не и твърде използваемо. Много по-удобно и интуитивно е управлението чрез основния тъч панел.

Малко след отклонението за Велинград решавам да пробвам адаптивния круиз контрол и тук ме чака поредната приятна изненада. Круиз контролът е изключително прецизен. Има три регулируеми степени на дистанция, което означава, че ако карате в лява лента, а отзад ви натиска някой нахалник, се престроявате в дясната лента, без да пипате нищо освен волана, а круиз контролът плавно намалява скоростта, така че да не се ударите в ТИР-а пред вас. Може да нагласите разстоянието между вас и предната кола, на което Insignia да намали скоростта.

Системата за предупреждения при напускане на лентата LCA (Lane Change Alert) на пръв поглед изглежда не крайно прецизна, но след няколко проби стигнах до извода, че това се дължи не на самата система, а на качеството на пътната маркировка. Ако карате по пътищата на Германия, вероятно тя работи безукорно.

В Пловдив следват обяд, разходка по калдъръмите на Стария град, разговор с Томи и неговата котка Симо, които от десетилетия продават сувенири малко под Тепетата и завръщане към Insignia, която ни чака на паркинга. Виждам я като бляскав камък сред песъчинки – елегантна, със спортен акцент, затъмнени задни стъкла, лети 18-инчови джанти и затъмнен трети стоп на капака. Горда и очакваща.

На излизане от Пловдив, който макар да обичам много, винаги ме обърква, решавам да видя дали Insignia ще може да обори и предубеждението ми към кожените седалки. А именно – потните задни части през лятото, които пък замръзват през зимата. Бинго! Моделът предлага подгряване и…внимание! Охлаждане на седалките, което към момента съм срещала само в BMW 5-series. Браво, Opel!

Но най-тъмната част от пътуването все още предстои. По хрумване на мама решаваме да се отбием до язовир Въча. Докато нежно се плъзгаме по завоите около Перущица обаче, уви, започва да се стъмва. Язовирната стена се извисява като грамаден колос над тъмните води на язовира, по пътя не се мяркат други коли, а скалите наоколо добиват формата на черепи. Минаваме покрай самотно подобие на магазин, на което с изтъркани букви пише „Българско месо“. Преди да се замисля от какво точно е направено българското месо, вниманието ми е отвлечено от адаптивните светлини на Insignia, които най-сетне имам възможност да тествам на тъмно. Късите светлини озаряват целия път напред, с дългите шофьорът може да види и какво се случва в съседния град. AFL+ (Adaptive forward lighting) се настройва в зависимост от условията, снемайки напрежението от гърба ми дори в условия на зловещ язовирен пейзаж.

Все пак изпитвам облекчение, когато зловещият язовир е зад гърба ни, а магистралата чака да стъпим на нея – там, където Insignia се чувства като у дома си.

Беше неделя вечер. Ноемврийска, хладна и дъждовна – такава, в която всеки нормален човек би избрал да стои на дивана, завит с одеяло, хрупайки препечен бекон. Бялата красавица долу обаче не ми дава да стоя спокойно под одеялото и дори купата печени кестени не успява да ме задържи вкъщи. Решавам да се превърна в Червената шапчица и да занеса някакви излишни неща на баба ми. Всъщност искам още малко да покарам тази кола. Още веднъж установявам колко приятно е усещането за спортен седан – така нетипично за дизела. Вероятно заради късите шест скорости.

Добавям към колекцията впечатления и системата за предупреждение за мъртвата зона на огледалата SBZA (Side Blind Zone Alert) – изключително полезна точно в градски условия при намалена видимост. Тя използва радарен сензор за следене за опасност в страничния „мъртъв ъгъл” от полезрението на шофьора. Системата постоянно наблюдава ключовата „мъртва” зона на 3,5 до 5 метра отстрани на автомобила, която остава скрита при поглед в страничните огледала. При установяване на опасност, в съответното огледало започва да свети предупредителен LED символ.

Не мога да не спомена и чистачките, които се включват на режим „дъжд“ и благодарение на сензорите под предното стъкло, сами регулират скоростта си според дъжда.

На връщане настроението ми е минорно. И тази приказка наближава своя край. Но нали казват, че трябва да живеем за момента. А тази нощ Insignia ще спи до мен.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който апликациите й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друга апликация на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им апликация „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни апликации в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

Трейлър на новия комедиен сериал „Къмпинг“, който излиза у нас тази вечер

| от chronicle.bg |

За всички градски къмпингари, на които има липсват летните месеци, HBO е подготвило нещо, което би могло да замести приятните безвремеви часове между караваните и палатките. 

Най-новата продукция на компанията, „Къмпинг“, събира на една снимачна площадка Дженифър Гарнър , Джулиет Люис  и Дейвид Тенант . Катрин (Дженифър Гарнър), Уолт (Дейвид Тенант) и няколко семейни приятели отиват на приятен уикенд сред природата за 45-ия рожден ден на Уолт.

Всичко е планирано до последния детайл от контролиращата съпруга и майка Катрин, но в природата няма план и забавната ваканция бива белязана от женски свади и изпитания, които разтърсват няколко брака.

„Къмпинг” на HBO се базира на едноименния британски телевизионен сериал от 2016-та г., създаден и режисиран от Джулия Дейвис (Nighty Night). За адаптацията HBO се доверява на тандема продуценти, познат ни от шестте сезона на „Момичета“ – Лена Дънам и Джени Конър. „Когато разбрахме, че ще адаптираме смешно-хапливия сериал на Джулия Дейвис, знаехме, че това е вдъхновяващ проект за всеки сценарист и актьор.“, споделят Лена Дънам и Джени Конър. „Толкова сме въодушевени от актьорския състав, от сюжета и от чудесната работа, която свършихме, че сме сигурни, че като изгледате сериала никога няма да искате да отидете на къмпинг.“

В актьорския състав се видим още Йон Скай, Артуро Дел Пуерто, Брет Гелман и съпругата му в живота Яница Браво.

Историята в „Къмпинг“ се развива в 8 тридесет минутни епизода, които ще излизат в поредни понеделници до 3-ти декември. Гледайте новите епизоди в HBO GO и от 22:00 часа по HBO. Вижте трейлъра: