shareit

Духовните лица няма да гласуват

| от chronicle.bg |

Във връзка с предстоящите избори на своето заседанието на 25 септември 2015 г., Св. Синод на БПЦ – пълен състав – разгледа въпроса за участието на духовни лица в политически мероприятия на партиите. Синодалните архиереи припомниха, че съгласно 6-то и 81-во Апостолски правила, 3-то правило на ІІІ Вселенски събор, 10-то правило на VІІ Вселенски събор и член 139, ал. 1 от Устава на БПЦ – БП, свещенослужители не могат да участват в общински избори като кандидати за кметове и общински съветници, както и да бъдат избирани за народни представители.

Още едно решение, което ще промени доскорошната практика на предизборните кампании бе взето от БПЦ.  Отслужването на молебени и водосвети по молба на политически партии, лица и сдружения вече ще се извършват само и единствено в православни храмове, а приветствието на свещенослужителите ще бъде само с духовно съдържание.

 
 
Коментарите са изключени

Историята на секса и мастурбацията през вековете – дългият път на много забранени удоволствия

| от |

Един от най-бързо еволюиращите видове в историята на планетата е именно човекът. Претърпял е толкова метаморфози, опитомил е толкова видове покрай себе си, старае се да опознае природата и освен това инвестира времето си в създаването на полезни средства за удоволствие. Без съмнение в тази линия трябва да добавим и онези атрибути, които са позволявали значително сексуално удоволствие на своите собственици.

В добрия интерес на биологията и еволюцията, трябва да отбележим, че редица други видове се възползват самостоятелно от половите си органи, за да достигнат една различна форма на щастие. Похотливите видове не трябва да ви изненадват, това са приматите (все пак имат две ръце и твърде много свободно време), делфините, слоновете, прилепите, гущерите и дори пингвините. Чували сме легенда за моржовете, които използват своите перки, за да се тупат по корема с определен интезитет, доставяйки чувството на оргазъм.

gettyimages-1207160148-594x594

Слоновете, от друга страна, използват корема си като средство за стимулиране на половия си орган. Впрочем точно това пък впечатлява женските, които винаги са наблизо. Ако се чудите защо пингвините се пързалят много често по снега или се търкат в скали, не бързайте да ги съдите и помислите за температурата на Южния полюс – истински герои!

Трудно е да коментираме животните, когато знаем, че човечеството създава цяла индустрия, при това доста успешна, за самозадоволяване.

Рекордът за най-стара секс играчка е само скромните 30 000 години. Избраните материали са камък, тебешир и други по-здрави елементи. Тези открития до някаква степен създават особени главоболия на сексолози и историци, които дълго време смятаха, че сексуалната революция се е случила през 60-те години на миналия век. Съжаляваме, древните цивилизации са знаели много добре как да разтоварват напрежението, как знанията по-късно са се изгубили, за да доведат до кастрация и други по-сериозни наказания – не можем да знаем, а и историята мълчи.

Добрата новина за жените е, че в последните няколко десетилетия стана ясно, че оргазмът не е задължителен за зачеването на деца (макар и много жени да осъждат това заключение). Дамите от XIII век са вярвали в обратното и най-вероятно са били доста по-щастливи. Не бързайте със заключенията, според тогавашните закони, ако една жена е изнасилена и забременее, значи е изпитала удоволствие, а това не може да се смята за изнасилване. Можем да разглеждаме този вълнуващ феномен като сексуалният параграф 22 на XIII век. Да не говорим, че някога оргазмът се е смятал за заболяване и е водил до много по-неприятни преживявания и доста крайности, за които не искаме да говорим. Именно тази истерия все пак е накарала лекарите да намерят решение. И едва тогава започва да се мисли за уреди, които значително да облекчат нежния пол. Помощ имало през вековете, но ако трябва да говорим за благодарности, най-вероятно в листа на всяка дама трябва да присъства името Алфред Кинси.  

Alfred_Kinsey_1955

Снимки: By Unknown (Mondadori Publishers) – http://www.gettyimages.co.uk/detail/news-photo/the-biologist-and-psychologist-alfred-charles-kinsey-taking-news-photo/141551457, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41281366

Биологът работи усилено през 40-те години на миналия век и негов основен обект на интереси е именно женският оргазъм. След обстойни наблюдения (трудно е да разберем как са набавяни) биологът заключва, че около 40% от жените изпитват първия оргазъм именно чрез мастурбация, други 5% пък определят „мокрите“ сънища като основен виновник, останалите са ясни. Извадената статистика най-накрая щяла да вдигне прословутия срам и да напомни, че всичко човешко не е срамно.

В началото на новото хилядолетие дори ще бъдат разглеждани всички позитиви от преживяването. Фактите обаче показват, че всяка цивилизация има своите възходи и падения. След като първата секс играчка е толкова стара, очевидно мастурбацията не е чак такова табу, каквото си мислим. Нека започнем с един традиционен уред за мъжкото съсловие. Първият секс пръстен е бил изобретен от династиите Жинг и Сонг в Китай.

Status_of_a_man_with_a_big_sex_in_Tongli

Музей на секса – Китай

Снимка: By Stougard – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8958431

За целта се използва клепач на коза (заедно с миглите), залепва се за специално подготвен пръстен и според древните китайци, стимулира мъжкия полов орган. Някои антрополизи не желаят да признаят успеха на китайците, след като играчката се срещала и на определени индонезийски острови. Това далеч не изчерпва вниманието към мъжете, различни племена по целия свят поставяли и месингова тел в мъжкия полов орган за стимулиране на ерекция.

Макар и индийците да носят тежката отговорност за Кама Сутра, китайците изобщо не са си губили времето. Жените се възползвали от растение с гръмкото име „Кантонски слабини“. Същото просто имало корен с формата на мъжки полов орган. Мнозина биха отчели това като точка за веганите. Мъжете продължават с иновациите, използвайки „бирманските топчета“ като афродизиак.

China_Sex_Museum_The_Erotic_Painting

Еротична картина – Китай

Снимка: By Ewang.chinaontv – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5765594

Какво е това? Малки топчета, които съдържат семенната течност на бирминска птичка, която се славила със своя сексуален апетит. Съответно мъжете създавали фалшиви женски от слама и чакали мъжкият да кацне, за да съберат продукцията. Мнозина вярвали, че поставянето на топчетата щяло да донесе много повече удоволствия. Древните римляни минават изцяло територията на разумното и мислят всякакви варианти за откриването на перфектния афродизиак.

Някои безумни решения са удавен гущер в урина (в случая трябва да е на човека, който ще го консумира). Изпражненията на охлюви също трябвало да превърнат древния римлянин в Аполон. От медицинска гледна точка е напълно разбираемо защо хората в древността са имали толкова кратък живот. Жените също имали своите тайни. Те често консумирали кръв на прилеп, за да изпитат максимално удоволствие по време на полов акт.

Pittore_dell'angelo_volante_(attr.),_anfora_con_falli-uccello_e_ragazza_con_un_fallo,_490_ac._ca._02 Антична гръцка ваза

Снимка: By Sailko – Own work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30223716

Всички изброени предмети обаче изискват усилие за набавянето му. Древните гърци са го измислили! Бюджетното забавление носи името „olisbokollix“. Това е играчка изработена изцяло от хляб. Подозираме, че след тези редове никога повече няма да погледнете франзелите по същия начин, но в наша защита и гърците имат различен поглед.

Този вид хляб е толкова известен в древната култура, че дори може да бъде забелязан като рисунка върху някои от античните им предмети. Може да звучи странно, но именно тези кулинарни решения са помогнали на гръцките жени да протестират срещу неправдите. В тежките антични времена, те се лишавали от необходимата мъжка ласка, затова предварително пускали фурните и се подготвяли за своята сексуална независимост. 

Човешката фантазия няма граници, но впечатляващи постижения в сексологията могат да бъдат постигнати само с помощта на кралски особи. Крал Едуард VII също има заслуги за подобряването на половия живот. Неговото творение е носи името Бърти. Въпросният стол позволява на принца да не се натоварва с теглото на своята женска компания, но един поглед показва, че самият Бърти е на две нива. Логиката е правилна, Едуард рядко прекарвал времето си само с една жена. Чували сме, че е хубаво да бъдеш крал.

b9745a845ec196475fcf7c806583e490

Индустриалната революция също има своите специални заслуги за човечеството. Първо получаваме парната машина, с която човек печели време и започва да пътува, а след това и други атрибути за бита. По линията на този материал трябва да отбележим и създаването на първата механична секс играчка, задвижвана изцяло с помощта на пара. Джордж Тейлър патентова устройството през далечната 1869 г (нумеролозите биха казали, че годината не е случайна, но няма научни факти, които да подкрепят това твърдение). Изобретателят все пак напомня на жените да не прекаляват с употребата му, но кой изобщо си е губил времето да го слуша?

Подготовката на горния атрибут изисквала вниманието на специалисти, затова в зората на XX век излиза нещо много по-удобно и специално за женското съсловие. Така наречения Hank-Crank. Визуално напомня на бор машина, но реално използва най-елементарна механика за освобождаване на истерията сред дамите. Това дори е рекламният слоган. Въпросното изобретение спокойно може да се нареди до постижения като колелото и лоста. Преди появата на електричеството можем да обърнем внимание и на друг уред, който работи с помощта на сгъстени газове. Макар и формата му да напомня на най-обикновено чукче, клиентките можели да останат доста доволни от резултата. Единственият проблем на тази технология е, че устройството на Форд Пинто можело да дефектира и съответно да причини редица проблеми на употребяващата го.

Последният специален атрибут за лекуването на женска истерия е от 50-те години на миналия век. Както се досещате, той вече използва електричество, но по-особено впечатление прави фактът, че устройство идва с инфрачервен нагревател. Рекламата също е мултифункционална, освен като средство за облекчаване на напрежението, производителят International Biotical Corp. заявява, че с него може да се свалят излишни килограми. Не сме сигурни, но лично ние бихме заключили, че това е измама, имайки предвид количеството калории, които се горят по време на полов контакт.

С това доказваме, че човешката природа винаги се е стремяла да намери правилния подход към хората с определени проблеми. Тя дава отговори, макар и понякога да е късно, а да не говорим, че днешната достига нови висоти, залагайки на устройства с изкуствен интелект и дори роботи, които да изпълняват тази функция. Какво е подготвила тази индустрия за следващия век, можем само да гадаем. Напомняме на читателите, че въпросните исторически архиви демонстрират древни практики, които днес не биха довели до нищо добро и най-вероятно би причинила повече щети, отколкото удоволствия!

 
 
Коментарите са изключени

Изящният живот и грозната смърт на една забележителна красавица

Сега ще ви разкажем за окаяния край на един ярък живот. Ема Лион е родена през 1765 г. в района на Уиръл южно от Биркенхед. Баща й, който е ковач, почива, когато тя е още бебе, и затова е отгледана от майка си в Хавардън,  графство Флинт (в Северен Уелс).

Колко и какво образование е успяла да получи, не е ясно – знаем, че правописът й никога не достига някакво кой знае какво. Но тя има един друг плюс – невероятната си красота.

George Romney - Lady Hamilton as Circe

Именно невероятно добрият й външен вид в съчетание с нейната жизнена личност и безгрижно отношение към секса я запращат като с ракета високо над работническата класа и в обществото на богатите и известните. В тийнейджърските си години Ема работи като прислужница за различни семейства в Хавардън, а по-късно и в Лондон.

Няма сигурни доказателства, че тя някога е била точно проститутка, но нейната „шавливост“, както тя я нарича, привлича вниманието на богатите млади аристократи. Твърди се, че тя ги е примамвала като е танцувала гола по масите в домовете им. Така през 1782 г., когато е само на 17, ражда дъщеря на един от тези младежи. След това тя се мести с негов приятел, Чарлз Франсис Гревил, който я подслонил в неговия дом в Лондон и й предоставил уроци по музика и рисуване. Чрез него тя се срещна с художника Джордж Ромни, който по-късно ще нарисува много нейни омайни портрети (както и Джошуа Рейнолдс и Томас Лорънс).

Sir William Hamilton by David Allan

Сър Уилям Хамилтън

Гревил стоварва Ема на своя възрастен чичо вдовец, сър Уилям Хамилтън, в замяна на това Хамилтън да направи Гревил негов наследник. Хамилтън е посланик в Кралството на двете Сицилии и през 1786 г. Ема пристига в Неапол като според нея е там на почивка с него. Когато открива истината, тя съвсем разбираемо побеснява. Хамилтън обаче я обожавал и ухажвал като в крайна сметка успява да я и спечели. Някои англичани от обкръжението им се подиграваха на плебейския й акцент, но тя и Хамилтън се преместват в най-висшето неаполитанско общество и тя става много близка с кралица Мария Каролина. Хамилтън беше церемониалмайстор на представянията на кралицата – „Нагласи“, когато тя позира в понякога нелепи костюми като герои от гръко-римската митология.

Когато се оженил за Ема през 1791 г., той бил на 60, а тя на 26.

HoratioNelson1

Хорацио Нелсън

Именно в Неапол две години по-късно Ема се запознава за първи път с Хорацио Нелсън, който тогава бил капитан на HMS Агамемнон. Той и семейство Хамилтън стават близки приятели и Нелсън се влюбва крайно в момичето. Когато тримата се връщат в Англия заедно, техен приближен отбеляза, че Ема води Нелсън „като дресьор мечка“. Капитанът оставя жена си и заживява заедно със семейство Хамилтън в къща в Пикадили, описвайки цялата компания като „трима обединени в едно“. Тя ражда на Нелсън дъщеря, Хоратия, през януари 1801 г. и след това тримата-в-едно се местят в Мертън Плейс, къща близо до Уондсуърт. Те я възстановяват и Ема я превръща в храм на поклонението на Нелсън. Неговата слава и възхищение, на което се радваше във флота и въобще в държавата като цяло, се издигнаха до размерите на Еверест.

Ема се забавляваше с него и смъртта му в битка при Трафалгар през 1805 г. й идва като катастрофа. Когато новината за кончината му пристига в Мертън Плейс, тя няколко дни по-късно пише, че „изкрещях и паднах назад“ и не може да говори около десет часа. Не знаеше как можеше да продължи да живее по-нататък. В края на ноември тя написва: „Животът за мен не си струва да се живее повече. Живях за него. Неговата слава прославях… Но не мога да продължа. Сърцето и главата ми вече ги няма.“

Правителството, което даваше пари и отличия на семейството на Нелсън, игнорира Ема. Хамилтън й беше оставил пари, когато умира през 1803 г., както и Нелсън, който също й оставя Мертън Плейс, но брат му, Уилям, сега граф, не й даде всички пари и Ема, която беше свикнала с живота в шампанско и лукс, сега беше пристрастен към алкохола.

Emma, Lady Hamilton by George Romney

Тя трябваше да продаде Мертън Плейс и през 1813 г. беше арестувана заради дългове и изпратена в затвора в Саутуарк, въпреки че й беше позволено да обитава няколко стаи близо до затвора с младата си дъщеря Хоратия. Нейни приятели в крайна сметка събират пари за нея, което й позволява да отиде през Канала до Кале с Хоратия през юли 1814 г. Те живееха в тесни, мрачни квартири и според Хоратия Ема прекарваше дните си в леглото, пиейки. Вероятно цироза на черния дроб е причината за смъртта й в началото на следващата година на 49-годишна възраст. Погребана е в гробището на църквата „Сейнт Пиер“ и се твърди, че на погребението й са присъствали, от уважение към Нелсън, капитаните на всеки английски кораб в пристанището в Кале.

През 1994 г. е открит неин мемориал в сегашния Парк Ришельо в Кале.

 
 
Коментарите са изключени

Какъв е истинският край на Александрийската библиотека

| от |

Ще започнем с малко предистория по темата. Александрийската библиотека е основана или от Птолемей I, или от неговия син Птолемей II, някъде през 3 век пр. н. е. Библиотеките не са били нищо ново за древните цивилизации, въпреки че сграда, пълна с гравирани глинени плочки не е точно представата ни за библиотека. Първоначалната цел на Александрийската библиотека беше по-скоро да покаже огромното богатство на Египет, отколкото да осигурява място за знания и учение. Но тя ще се превърне в нещо много повече.

Натоварени със събирането на знанията за света, много от работниците в библиотеката трябваше да превеждат свитъци от „варварски“ езици на гръцки. Свитъците са взимани от древните „панаири за книги“ в Атина и Родос. Птолемей III също така взема оригиналните ръкописи на Есхил, Софокъл и Еврипид от Атина. Според Гален, фараонът е трябвало да плати огромна цена, за да гарантира, че ще върне оригиналите, но след като те са преписани, Птолемей III връща копията. Тъй като обаче библиотеката е обвита в най-различни легенди, не можем да сме сигурни дали това е вярно или не.

Излишно е да казваме, че колекцията на библиотеката беше огромна, но не се знае точно колко. Преценките на учените варират от 40 000 до 600 000. Знаем обаче, че колекцията е толкова голяма, че създава необходимостта от система за организация. Тази система е предшественик на днешния библиотечен каталог и се казва „Πίνακες“ или „Таблици“. В тях, съдържанието на библиотеката беше разделено по жанр и сортирано според името на автора. Вероятно Таблиците са служили по-скоро като запис на наличните произведения, а не като прецизна система за намиране на конкретен свитък. Заради формата си, те не можеха да седят изправени на рафтове като книги, а трябва да лежат на купища, което означава, че точен метод на организацията им би бил почти невъзможен. За съжаление, таблиците заедно с останалата част от библиотеката са изгорени при пожар. Кой от многото – не се знае.

Sanzio 01 Euclid

Картината на Рафаел за представянето на Евклид в Атинската школа

Частично заради библиотеката, Александрия се превръща в седалище на знанието и учението. Учени от целия елински свят можеха да използват библиотеката – именно там Евклид написва своята новаторска работа по геометрия (за ужас на гимназистите по цял свят), Ератостен открива каква е обиколката на Земята със забележителна точност, Герофилий научава, че мозъкът контролира мисълта, а не сърцето, a Аристарх казва, че Земята се върти около слънцето 1800 години преди Коперник. Библиотеката представлява смес от култури и умове и ние трябва да сме й благодарни за много от съвременни ни представи за медицина, астрономия, математика.

За съжаление обаче, всичко хубаво си има край.

Често за Александрийската библиотека ще чуем, че изчезва при внезапен пожар, но това вероятно не е точно така. Това, което всъщност се случва, изглежда е цяла поредица от събития, които довеждат до разрушаването й.

По-конкретно, докато има няколко свидетелства за пожари в Александрия, свързани с унищожаването на библиотеката, няма солидни исторически доказателства за „голям пожар“, за който се смята, че е унищожил цялата библиотека. Често ще чувате три имена като най-обвързаните s края на библиотеката: Юлий Цезар, Теофил Александрийски и халиф Омар от Дамаск.

Theophil

Теофил Александрийски 

Легендата гласи, че Теофил, александрийският патриарх през 391 г. н. е., започнал да разрушава езически храмове в името на християнството. Класическите „езически“ свитъци в библиотеката, както и храмът Серапеум, прикрепен към нея, съответно са проблемни за вярата му. Знаем, че един от малкото исторически математици, философи и астрономи, който е бил жена, Хипатия, е била убита брутално от тълпа в Александрия някъде по това време (през 415 г. сл. Хр.), което демонстрира раздора между определени учени и религиозните хора в регионът, въпреки че днес много учени смятат, че смъртта й е по-скоро по политически причини, отколкото конкретно заради позицията й към християнството.

Grands conquerants - Omar, le 2eme calife, prenant en personne possession de Jerusalem l'an 638 de l'ere chretienne

Омар

Историята за халиф Омар почти сигурно е измислена. През 645 г. н. е. Омар завладява Египет и изгаря книгите в библиотеката, тъй като те не са в съответствие с учението на Корана. Ако това е истина, то Омар най-вероятно изгаря някоя от дъщерна библиотека, а не Александрийската. Повечето историци смятат, че тази история вероятно е била измислена през 12 век и както при всички истории, които се появяват прекалено дълго след събитията, за които разказват, тя трябва да бъде разглеждана със съмнение.

Gaius Iulius Caesar (Vatican Museum)

Юлий Цезар

Най-вероятният произход на теорията за „големия пожар“ са действията на Юлий Цезар по време на война с Александрия. Юлий Цезар действително подпалва доковете на града, както и флота му, което сам документира в „Гражданските войни“. Той обаче не споменава дали огънят се е разпространил до библиотеката или не, но се смята, че е малко вероятно. Обаче някои свитъци, съхранявани в складове по пристанището, вероятно са изгорели и е много вероятно хората на Цезар да са разграбили библиотеката и да отнесли голям брой от текстовете със себе си в Рим. Сенека написва, че 40 000 материала са били унищожени в огъня на Цезар, но ако е вярно, това са вероятно само част от материалите, които е имало в библиотеката. По-късно писатели, включително Страбон и Севтоний, споменават музея, част от който е библиотеката. Това и други доказателства показват, че тя оцелява, поне отчасти, и след Цезар – дори и никога да не се е върнала към върха на своето величие.

Но ако библиотеката не е била унищожена при пожар, както повечето сме чували, а не е и оцеляла до днес, тогава какво се е случило, та е изчезнала толкова много литература. Ако има някакво конкретно събитие, което предизвиква бързата кончина на Александрийската библиотека, то не е известно за историците. Смята се, че по-вероятно редица малки и обикновени неща са довели до „унищожаването“ на библиотеката, като например самото време, което казва своята дума върху натрупаните свитъци, които започват да се износват и късат, а библиотекарите се сблъскват с трудното решение за това кои свитъци да продължат да копират при недостиг на папирус и кои не. При набезите си, няколко чужди императори отнасят много от произведенията на библиотеката като военна плячка из други части на света. Възможно е религиозните лидери, обиждайки се от съдържанието на някои текстове, да са ги унищожили, въпреки че повечето историци смятат, че този фактор е силно преувеличен. (Особено около 17-ти век, когато става модерно учените да се противопоставят на невежеството и заблудите, представяни в различни религиозни групи, като техен враг номер 1 бяха католиците. В резултат на това се появят много митове, като например този, че средновековните християни са смятали, че земята е плоска и подобни неща, които като цяло са имали за цел да представят религиозните хора през историята като безумствени тълпи, които горят книги и отхвърлят науката във всеки удобен момент, въпреки че това напълно противоречи на действителността, която виждаме от документираните доказателства.)

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Toм Ханкс и Рита Уилсън- теория и практика на любовта

| от Мая Вуковска |

Том Ханкс не е просто много успешен актьор. Той е институция. Не се съмняваме, че може да изиграе всичко – от борче до бог. Харесваме го във всичките му превъплъщения – и като умиращ от СПИН адвокат, който се бори за човешките си права, и като самотен баща в Сиатъл, когото сън не го лови, и като странен философ-маратонец, и като заседнал на летището в Ню Йорк източноевропеец… Но може би една от най-главните и важни роли, които Ханкс играе вече 32 години, е тази на обичащ и предан съпруг на Рита Уилсън. А това е брачно дълголетие, което не се среща всеки ден в Холивуд!

В интервю от 2016 г. пред списание People Уилсън открехва завесата на семейния им живот: “Понякога просто си седим на дивана и си говорим. Дори без да го моля, той ми разтрива гърба или стъпалата. Такъв си е Том – просто е страхотен.”

И й вярваме, че е точно така!

gettyimages-1200631782-594x594

Първи срещи, далечни спомени и Менделсон

Случвало ли ви се е да се сетите, че всъщност сте виждали своята половинка много преди да се запознаете с нея? По време на премиерата на “Моята голяма луда гръцка сватба – 2” през 2016 г. Ханкс прави неочаквано изказване.: “През 1972 г. бях на гости у един приятел, а по телевизията вървеше сериалът The Brady Bunch. Имаше една дългокоса клакьорка, Пат Конуей се казваше, която веднага ми хвана окото. Спомням си, че си помислих, че е много сладка. Разбира се, тогава нямаше как да знам, че гледам на малкия екран бъдещата си съпруга Рита.”

Истинската им първа среща се случва девет години по-късно, на снимачната площадка на сериала Bosom Buddies, в един от епизодите на който Уилсън е поканена като гост-звезда. По онова време Ханкс е женен за Саманта Люис, с която са гаджета още от деца, и дори е баща на две деца.  Ханкс си спомня: “Бях много млад, когато се родиха хлапетата. Тогава обаче си мислех, че животът ми се развива по нормалния начин. И понеже на двайсет и малко вече бях баща, се стараех да бъда отговорен – не пушех трева, не вземах наркотици, пийвах умерено, лягах си в 10… Правилата бяха много, а аз обичам да следвам правилата. И когато станах на  27-28, вече се бях научил да разпознавам истинските неща. Това е възраст, на която срещаш някой друг и си казваш: Ето, това е то!”

Когато през 1984 г. Ханкс и Уилсън отново се срещат по време на снимките за филма Volunteers, се получава точно ситуацията “Това е то!” Двамата актьори започват да си хвърлят “белтъци” и скоро привличането помежду им вече не е може да остане скрито от никого. Първата им официална поява като двойка е през 1986-а. На следващата година Ханкс финализира развода си със Саманта и на 30 август 1988 г. се жени за Уилсън. Както  си е нормалният начин…

gettyimages-1205166916-594x594

Дългогодишният успех на връзката им самият Ханкс отдава най-вече на точното време – когато се срещат и влюбват, и двамата вече са достатъчно зрели и знаят какво искат от живота. “И не, любовта ни не е някаква магия, както я представят по филмите. Бракът понякога е  малък ад. Но и двамата знаем, че независимо какво се случва, винаги ще можем да разчитаме един на друг и така ще преодоляваме трудностите.”

И да, ще има такъв момент в живота на семейството, когато съпрузите ще трябва да мобилизират всичките си сили, за да се справят с връхлетялата ги беда, но докато това се случи, ще минат много години.

Последното десетилетие на 20-и века идва с първото дете

Първото дете на двойката, Честър, се ражда на 4 август 1990 г. в Лос Анджелис. Днес 29-годишният Чет върви уверено по стъпките на успешните си родители. Освен че се изявява като актьор, русокосият и синеок Чет обича да… рапира. Рап псевдонимът му е Чет Хейз. На много от снимките си в Инстаграм той позира гол до кръста, гордо демонстрирайки татуировките, покриващи торса и ръцете му. В юношеските си години Чет има сериозни проблеми с дрогата, но от 2016-а е “чист като сълза”.

gettyimages-1200669697-594x594

Труман… но не Капоти

Вторият син на Ханкс и Уилсън, Труман Тиодор Ханкс, се появява на бял свят на 29 декември 1995 г. За разлика от батко си, той не проявява и грам интерес към актьорската или музикална професия. Силата му е в математиката и техническите науки. Изявява се като фотограф и Adobe илюстратор. Пада си по хокей и баскетбол. Запитан какви са отношенията му с членовете на семейството, той отговаря, че е най-близък с брат си Чет, макар че като деца често са се карали и дори са стигали до бой. За разлика от Чет обаче, Труман е много затворен човек и държи хората настрана от личния си живот. Страницата му в Инстаграм не е обществено достояние, а самият той рядко качва снимки, на които е с Том Ханкс, защото не иска да бъде асоцииран само като негов син.

Оскари-Москари и Алеята на славата

Но да се върнем на известните мама и татко. 1994-а е знаменателна за Том Ханкс, защото това е годината, в която печели първия си “Оскар“ за “Филаделфия”. В благодарствената си реч не пропуска да се обясни в любов на Рита: “Нямаше да бъда днес тук, ако не беше несломимата любов, която не Брус Спрингстийн, а Нийл Янг възпя. А аз имам такава любов в лицето на любимата, която ми даде да разбера какво е рай на земята.”

Ханкс е влязъл в печеливша серия, защото на следващата година пак му се пада “Оскар” от холивудската томбола – този път за “Форст Гъмп”. И отново възвеличава Рита. “Имам жена, която всеки ден ме учи какво е любовта. Това, което ме прави различен, е, че аз обличам в думи това, което чувствам. Други на мое място биха се опитали да избегнат сладникавите изказвания, но не и аз. Обичам да се шегувам, че речите ми са лични моменти, които споделям с милиони хора по света.”

През същата година Том, Рита и режисьорът на “Аполо 13” са поканени да се срещнат лично с принцеса Даяна, която е удостоила с присъствието си премиерата на филма в Лондон. През юли 1998 г. Ханкс е овековечен със звезда на “Алеята на славата” е Ел Ей.

gettyimages-1188321507-594x594

Златни години

През 2002 г. звездната двойка отново работи заедно, но този път обединява усилия в продуцирането на “Моята голяма луда гръцка сватба – 2”. През същата година Ханкс получава наградата за цялостни заслуги на Американския филмов институт. Журналистите използват случая за стотен път да го попитат каква е тайната на успешния им брак. “Иска ми се да имаше такава, само че няма. Ние просто много се харесваме. И един съвет от мен: Не се женете преди да навършите 30!”

Явно двойката са любимци на английското кралско семейство, защото през 2011-а са поканени на вечеря в Бъкингамския дворец по случай визитата на президента Обама в страната, на която лично са приветствани от кралица Елизабет.

През следващата година имат много поводи за празнуване. Том отнася шест награди “Грами” като продуцент на сериала на HBO “Промяна в играта”, а Рита записва солов албум, озаглавен AM/FM. Двойката изглежда е навлязла в благодатен период на семеен и професионален просперитет.

Рита: “Спомням си един момент, когато с Том стояхме на ъгъла на 57-а улица и 5-о авеню в Ню Йорк, държахме се за ръце и чакахме да светне зелено. Тогава той ме погледна и каза, ‘Искам да знаеш, че никога няма да ти се наложи да променяш каквото и да е у себе си, за да бъдеш с мен.’ И тогава почувствах как любовта преминава през цялото ми тяло буквално като ток.”

gettyimages-1197782965-594x594

Стряскащата диагноза

През пролетта на 2015-а Рита играе в новата постановка на Бродуей “Риба в тъмното”. През април обаче неочаквано обявява, че е излязла в болничен. Причината: трябва да се подложи на двустранна масектомия като част от лечението на рак на гърдата.  За щастие лекарите “хващат” заболяването рано и Уилсън успява да пребори рака, но въпреки това семейството преминава през много тежки моменти. “Направо бях изумена от грижите, които Том полагаше ежечасно за мен, “ спомня си Рита. “Мога да кажа, че това изпитание ни сближи още повече.” Още на следващата година актрисата-певица тръгва на турне, за да промотира новия си албум. Придружава я цялото семейство. От щат на щат и от град на град. Никога не са били по-щастливи!

Днес е по-хубаво от вчера

Ето накратко какво се случва в живота на холивудската двойка, откакто Рита е официално в ремисия. Тя издава общо три албума  и продуцира няколко филма, включително продължението на мюзикъла “Мама мия!”. Том играе във филми, на които е и продуцент: “Съли: Чудото на Хъдсън”, “Вестник на властта” и най-скорошния “Хубав ден в квартала”.

През 2019 г. Рита Уилсън се сдобива със собствена звезда на славата. В речта си по повод събитието съпругът й казва: “Тя е постигнала толкова неща в живота си, с които да се гордее, че ние можем само й завиждаме.”

Ние пък завиждаме на Том и Рита, че са се намерили, влюбили са се и продължават да се обичат вече 32 години.

 
 
Коментарите са изключени