Древните хора са се кръстосвали с неизвестен на науката вид

| от |

Human-Evolution

Ново генетично изследване заплита още повече историята на човешката еволюция. Резултатите от анализи на генетичен материал, извлечен от останки на неандерталци и Денисов човек разкрива, че представители на двата изчезнали вида не само свободно са се кръстосвали помежду си и с ранните съвременни хора, но и с неизвестен на науката вид предшественици на човека, населявали Азия, пише сп. „Нейчър“.

Данните от анализите са представени на конференция на Кралското дружество в Лондон.

Авторите на проучването от Харвардския медицински колеж в Бостън и Института за еволюционна антропология в Лайпциг са установили, че геномът на изчезнал вид хоминид, известен като Денисов човек, съдържа необичайни отрязъци ДНК от друга човешка група. Находката може да е свидетелство за изцяло нов вид хоминиди, неизвестни на науката.

Непознатият вид е оставил следи в генома на Денисовия човек – изчезнал хоминид, чието съществуване е известно само от останките от пръст и два зъба, намерени в Денисовата пещера в Сибир. Заради липсата на достатъчно фосили никой не знае как е изглеждал Денисовият човек, но генетиците са успели да дешифрират целия му геном с висока степен на точност.

Предишен анализ на генетичните последователности на неандерталците и Денисовите хора показва, че представителите на двата вида са били братовчеди и са се кръстосвали помежду си, както и с ранните съвременни хора.

Настоящият нов и усъвършенстван анализ потвърждава предишните резултати, но разкрива неподозирана загадка – Денисовите хора са се кръстосвали и с друг изчезнал вид хоминиди, които са неизвестни на науката, не са били нито неандерталци, нито ранни съвременни хора, и вероятно са обитавали Азия преди повече от 30 000 години.

Откритието за потенциално неизвестен на науката човешки вид е предизвикало оживление на срещата на Кралското дружество в Лондон.

„Нямахме дори смътна представа“, е споделил Крис Стрингър от Природонаучния музей в Лондон.

Едно от предположенията на антрополозите е, че непознатият древен вид може да е азиатска родова линия на Хайделбергския човек, напуснал Африка преди 500 000 години и смятан за пряк предшественик на неандерталците в Европа.

Въпросът може да бъде изяснен чрез извличане на ДНК от фосили на видове като Хайделберския човек. На думи това звучи лесно, но на практика е трудно осъществимо. Геномите на неандерталците и Денисовия човек са се запазили, тъй като представителите на тези видове са обитавали хладни и сухи региони. Други видове хоминиди обаче са живели в горещи и влажни региони, където ДНК се разрушава лесно.

Които и да са били загадъчните хоминиди, находката показва, че междувидовото кръстосване е било широко разпространено в човешката еволюция.

 
 

Планета или пластмаса: голямата промяна започва от малкия жест

| от chronicle.bg |

Замърсяването на океаните с пластмаса е световен проблем, но не и изгубена кауза.

Пластмасовите изделия са се превърнали в неизменна част от ежедневието ни. Някои могат да се използват многократно, да се рециклират или играят важна роля в ключови сектори като медицината, но други са създадени, за да бъдат използвани само веднъж. Една найлонова торбичка, например, се използва средно около 15 минути, след което се изхвърля.

Повече от 40% от пластмасата по света се използва еднократно преди да бъде изхвърлена, а след това остава в природата стотици години наред. Често се разлага на по-малки частици наречени микропластмаси, които попадат в организмите на хора и животни.

Към момента е документирано, че около 700 животински вида са поглъщали пластмаса или са попадали в неин плен. Пластмасовите изделия често успяват да погубят повече от едно живо същество, понеже се разлагат за средно 450 години. Учени са открили микропластмаси в 114 морски животни, повече от половината от тях се озовават на трапезата ни.

Jasper Doest

Консумацията на пластмаса от животни води до хроничен глад, от който те загиват.

Пластмасата, която използваме,  превръща океаните в минно поле за хиляди морски животни и птици. Заклещени в мрежите на различни пластмасови изделия или погълнали такива, морски обитатели по целия свят умират заради материалите, които употребяваме в ежедневието си.

„Най-тъжното е, че животните се хранят с тази пластмаса, мислейки я за храна”, казва д-р Матю Савока морски биолог от Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания – „Представете си, след като се наобядвате, да почувствате слабост, замаяност и глад, които не отминават. Би било много неприятно.”

Young Bermuda sea chub, Kyphosus sectatrix, eating plastic debris that are falling from plastic garbage floating on the ocean surface. Plastic

Савока е открил риби, които често консумират пластмаса, защото тя започва да им мирише на храна, след като бъде в контакт с водорасли. Много морски птици пък изразходват ценна за немощните си тела енергия в търсене на истинска храна, която да занесат на малките си и въпреки това  често се връщат при тях с пластмасови отпадъци.

За щастие все още можем да допринесем за промяната, като намалим и дори преустановим използването на пластмаса за еднократна употреба, започнем да изхвърляме разделно боклука си и подсещаме близките си да последват примера ни.

Дали вредата от пластмасата е видима там, където живеем е без значение, защото девет милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година. Това е проблем, който ще намалее драстично, ако всички ние променим начина си на живот.

Какво може да направи всеки от нас, за да допринесе за промяната?

– Факт е, че най-много пластмаса се използва за пакетиране на стоки. Близо половината от всички пластмаси, които се изхвърлят, представляват опаковки, повечето от които никога не достигат до контейнера за рециклиране. Затова вместо да пакетираш обяда си в пластмасова кутия или торбичка, може да ползваш съд, който след това да измиеш.

– Трилиони пластмасови торбички, се използват в световен мащаб всяка година, за да намалиш с няколко тази бройка, си носи торбичка за многократна употреба, когато пазаруваш.

– Близо милион пластмасови бутилки се продават по света всяка минута. Пълни отново! Използвай бутилки за многократна употреба.

– Можеш да носиш метални прибори, вместо да използваш такива за еднократна употреба и да се откажеш от пластмасовите сламки, залагайки на метални или бамбукови.

-

Чрез кампанията Планета или Пластмаса? National Geographic кани аудиторията си да даде своето обещание, че ще намали и дори преустанови използването на пластмасови изделия за еднократна употреба.

Давайки своето обещание, хората стават част от една глобална общност, решена да предприеме действия за намаляването на пластмасата за еднократна употреба. Тази общност ще продължи да получава информация и съвети, касаещи проблема.

Избери Планета или Пластмаса? Дай своето обещание ТУК.

Ние от медийната група Webcafe избираме планетата и решихме да намалим драстично употребата на пластмасови изделия. 

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.

 
 

Бен Афлек и Оскар Исаак в „Triple Frontier“ от Netflix (ТРЕЙЛЪР)

| от chronicle.bg |

Netflix имаше много добра година по отношение на авторските филми с „The Ballad of Buster Scruggs“, „July 22″ и „Roma“, както и други. И няма никакво намерение да спира и през 2019.

Стрийминг платформата пусна трейлър на „Triple Frontier“, пълен със звезди и режисиран от Дж. С. Чандор („All Is Lost“ и „A Most Violent Year“). Филмът събира отново Чандор с Исаак като тях ще се присъединят Бен Афлек, Педро Паскал, Чарли Хънман и Гарет Хендлънд.

Официалният синопсис на „Triple Frontier“ е:

„Екип от бивши агенти от Специалните служби (Афлек, Исаак, Хънман, Хендлънд и Паскал) се събират отново, за да организират обир малко населена зона в Южна Африка. За първи път в престижните им кариери, тези невъзпяти герои ще предприемат мисия за себе си, а не за родината. Но когато всичко се преобърне неочаквано и излязат извън контрол, уменията им, лоялността им и моралът им ще бъдат изпитани в борба за оцеляване.“

„Triple Frontier“ е един от няколкото основни драми, които ще видим от Netflix през 2019 година заедно с „The Irishman“ на Скорсезе.

Това е първият филм на Чандлор от „A Most Violent Year“ през 2014 година. Сценарият е дело на Марк Боул, който освен с Оскара си е известен и с работата си по „The Hurt Locker“ и „Detroit“ съвместно с Катрин Бигълоу. Самата Бигълоу първоначално трябваше да режисира и „Triple Frontier“, но промени в графика на снимките наложиха и смяната й с Чандор.

Филмът излиза през март 2019 година в Netflix, а ето и трейлъра:

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.