Дракула на границата между мита и реалността

| от |

Близо 6 века мистичният граф Дракула живее на границата между мита и реалността – като владетел на Трансилвания в историята и свръхестествено създание в легендите.

Но какво всъщност е граф Дракула, освен зодия Стрелец, за което разбираме от рождената му дата – 7 декември 1431 година? Коя е мистичната персона, която вдъхновява Брам Стокър да създаде шедьовъра си „Дракула”? Съществувал ли е наистина вампирът? Откъде идва той и как Дракула, Кръстника на вампирите, се превръща в световноизвестна личност?

Историята разказва…

…че първата среща на Запада с мистичното създание е по времето, когато Брам Стокър публикува романа си през 1897 година. Книгата моментално бележи успех и продължава да се чете и днес. Главният герой, разбира се, е Граф Дракула – прототип на известен румънски владетел Влад с прозвище Цепеш, който господствал във Влашко през годините 1448, 1456-1462 и 1476. Прякорът му всъщност означава „този, който пронизва”. Самият Брам Стокър пренася балканските митове за жестокия владетел, позовавайки се на „Записки на еничарина” на Константин Михайлович. Според документите Влад набивал противниците си на кол.

Влад III е син на Влад II Дракул и принцеса Княжна от Молдова. Ражда се в един от последните останали средновековни градове в Европа – унгарския град Сигишоара, чиито пазител е ЮНЕСКО. Там се намира и къщата-музей, за която се предполага, че е родния му дом.

Всъщност призвището Дракул означава „дявол” и идва от баща му. Той е бил член на Ордена на Дракона. Противно на очакванията, родовете във Влашко по това време са били с християнска вяра, така че и Влад Дракула е бил християнин. Той се появява в историята в момент, в който владенията му са под заплахата на Османската империя. Влад Цепеш успява да сключи временен мир със султана и за да заздравят споразумението изпраща двамата си синове Влад и Раду в султанския двор, за да се обучават по математика, философия, английски, латински и изкуството на войната. Но трябва да напусне владенията си в замяна. Влад не прощава никога на султана факта, че го гони от дома му.

Омразата срещу врага става все по-силна с всеки изминал ден.

Обратът настъпва, когато баща му е осъден от султанския съд, след като е заловен заради предателство от благородниците му. С малка турска армия Влад Дракула се завръща в родните земи, разбива на пух и прах унгарската армия, която подкупва благородниците да предадат баща му и се отправя към Влашко. Битката му се увенчава с успех и той започва да екзекутира един по един предателите на баща си и по-големия си брат. Стотици благородници и техните семейства са убити, а граф Дракула започва за раздава правосъдие в новите си стари владения. Избива крадци, просяци и всеки, който се осмели да наруши закона.

Присъдата е набучване на дървен кол за назидание. Въпреки че завладява земите с помощта на султана, Влад Цепеш спира да почита султана в даден момент. Той вече има симпатията на хората, които го обичат въпреки суровите наказания. Спира да плаща данъците на султана, а пратениците на Османската империя никога не се завръщат. Причината е, че те били помолени да си свалят тюрбаните, докато разговарят с Влад Дракула.

Традицията и религията, обаче, не им позволявали това – това знаел и Влад Дракула, който просто си търсел причини да ги избие като набива главите в телата им заедно с тюрбаните. Султанът Махомед II изпраща малък гарнизон да се разправи с Влад Цепеш. Всички воини били набити на кол. Следва атака на Влад Дракула на юг от Дунава – в България и по поречието на реката. Убити са над 20 хиляди воини на Османската империя.

Действията на Влад Дракула амбицират султана да завладее Влахия. Там, обаче, го чакат хитрите тактики на сочения за Баща на вампирите. Нападения през нощта, които ликвидират 150 хиляди войници. Въпреки че Османската армия била много по-голяма, самият султан спрял войната, защото бил ужасен от 20 хиляди негови войници, изпратени набучени на колове пред покоите му. Някои от тях били още живи и агонизирали. В тази ужасяваща вечер султана признал жестокостта на Влад и се предал.

Въпреки легендите, че Влад Дракула е първородният вампир, вдъхновяващ редица книги, филми и сериали, той е един от най-големите стратези, познати в историята. Известен е като велик водач и е поздравен от папата и рицарите от Кръстоносните походи за победите си над Османската армия. Това не пречи да е смятан за най-кръвожадния владетел, тъй като е жертва на силна пропаганда. Влад Дракула не допускал немски и унгарски търговци да минават през земите му, карал ги да плащат данъци и съответно получил отмъщение – кампания, която създава зловещ образ на графа в историята.

Той печели последователите си чрез страха, който поражда в тях. Обичан е от хората си, а враговете му треперели, когато чуят името му.

Това прави Влад Дракула най-популярния лидер на Средновековието и истинска муза за творците.

С течение на времето вампирите се превърнаха в най-популярните свръхестествени персонажи като се характеризират с опасен чар, избухлив характер, липса на чувства и свръхестествен сексапил.

По случай рождения ден на Дракула нека погледнем най-красивите му последователи – вампирите от известните кино и телевизионни продукции.

 
 

Бил Козби изнесе първото си шоу, след обвиненията в сексуално насилие

| от chr.bg, БТА |

Комикът Бил Козби се появи на сцената в джаз клуб във Филаделфия, САЩ и изнесе първото си шоу пред публика, откакто беше обвинен в сексуални посегателства през 2015 г., предадоха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Той разказа различни истории, почете стари приятели и се присъедини към джаз бенда, имитирайки звуци от импровизациите с уста, а после свирейки на барабани. Докато връчваше палките на 11-годишния син на бас китариста, Бил Козби попита момчето дали знае кой е той и се пошегува, че някога „е бил комик“.

80-годишният актьор, който е сляп, коментира реакцията на хората, когато го видят да се сблъска с нещо.

„Има много подходяща дума, която да кажете при такива случаи – „спри“. А не „оу-оу-оу-оу“, каза той.

Бил Козби продължава да е обвинен за сексуални посегателства и е на свобода под гаранция.

Обвинения към комика отправиха повече от 60 жени. Наказателното делото беше заведено, след като Андреа Констанд, бивша служителка в университета Темпъл във Филаделфия, подаде оплакване, че той й посегнал, когато тя го посетила в дома му през 2004 г., като я накарал да пие вино и хапчета. Заради тази комбинация тя била неспособна да се защити, а той дори я удрял.

Бил Козби призна, че е почерпил Андреа Констанд с вино и й е дал хапчета, за да я успокои, но случилото се след това според него било по взаимно съгласие и жената въобще не възразила.

Датата за повторното разглеждане на делото срещу Козби е насрочена за 2 април. Изборът на съдебните заседатели ще започне на 29 март.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.