ДПС не иска отмяна, а развитие на преференциалния вот

| от |

ДПС няма да подкрепи Бюджет 2015, в него липсват реформи и има пълно разминаване между предложението и декларациите за управление на управляващата коалиция.

Това заяви лидерът на ДПС Лютви Местан в кулоарите на Народното събрание вчера, предаде репортер на БГНЕС.

Местан разговаря с медиите близо 30 минути, като отговори на въпроси свързани с бюджета на държавата, чистките в администрацията, новите назначения, изключените от групата на ДПС депутати, „Южен поток“ и други. От думите на Местан стана ясно, че ДПС не е срещу преференциалния вот по принцип, а срещу неговия вариант в момента у нас, като от партията ще работят за развитие на преференциите, а не за отмяна.

Зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов не може да бъде сменен, защото това ще е изключително лош знак, каза Местан. Според него, каквито и да са мотивите, нищо не стои по-високо от правото на всеки един български гражданин съобразно своята професионална квалификация да заема съответна длъжност. Местан бе категоричен, че отстраняването на Исмаилов би било много лошо за европейския ни образ и поздрави Борисов за решението му да не сменя Исмаилов.

Местан категорично възрази казусът „Орхан Исмаилов“ и казусът „Слави Бинев“ да се поставят на една плоскост, защото са напълно различни.

„Въпросът е поголовен, развива се много ускорено. До месец ще отчетем завършека на този процес, което не прави чест на управлението“, каза Местан по отношение на отстраняването на кадри на ДПС от администрацията. „Ще представим обобщена информация, вероятно и от трибуната на НС, с анализ на професионалните качества на сменените кадри на ДПС. Тогава ще се убедите в още един мит, че е мит, а именно за Бог знае какво широко участие на ДПС в средния ешелон на властта. Очевидно е, че подходът е грубо политически“, обеща Местан.

В условия на криза не е добре да се увеличава данъчната тежест за българските граждани и в този смисъл и увеличаването на процента на данъка върху лихвите на вложителите ще е решение в грешна посока, каза Местан по отношение на данък „лихва“, която вчера официално остана 8%, каквото бе нивото въведено от кабинета „Орешарски“.

Местан остро разкритикува увеличението на минималните осигурителни прагове за земеделските производители от 240 на 420 лева. „Приходите на малките фермери са толкова минимални, че ако се приеме и на второ четене предложението те да се осигуряват вместо върху 240 върху 420 лева, ние ще сме разрушили трудовата парадигма. Това означава процес, при който работиш и срещу работата си не получаваш нищо, освен приходи, с които едва би могъл да покриеш задълженията си. Това ще бъде престъпно решение и ще има за лош ефект насочването на хиляди, хиляди малки фермери насочването към сивия сектор“, обяви лидерът на ДПС.

Сериозно внимание Местан отдели и на изключването на депутатите Гюнай Хюсмен и Муса Палев от парламентарната група заради това, че не са спазили обещание да не агитират за преференции и да се откажат от тях, дори да бъдат избрани преференциално. „Проблемът преди да е политически е етичен и то не с оглед на предварителни декларации дори да се стигне до преференциален избор те не биха се възползвали от тази резултат, а заради постигнатото съгласие между самите кандидати от съответните листи, че няма да организират преднамерено преференциален вот“, каза Местан. По думите му, д-р Нигяр Джафер, която отпадна заради реализираната преференция на 8-мия в листата Хюсмен е водила кампанията в съответствие с постигнатото споразумение кандидати да не организират преференциален вот. Споразумението е заради съображение да се не увеличи делът на недействителните бюлетини, каза Местан, според когото когато третата в листата работи против преференциите за нея самата и накрая е губеща, тук имаме не политически, а етичен проблем. „Ако не е било постигнато съгласие между тях, на което аз съм свидетел, и д-р Адемов и Нигяр Джафер щяха да организират преференциален вот за себе си“, посочи Местан.

„Преференциалният вот в български условие се оказа недотам успешен и дори несъстоятелен, защото аз питам – кога са искрени партиите? Тогава, когато в пленарна зала въвеждат 7% преференция, или когато не уважават преференциалния вот като реализиран мандат на кандидати от по-задните места в листите“, каза Местан, визирайки най-вече оттеглените още преди клетвата депутати от ГЕРБ. Колко успешни преференции имат и колко от тези преференции бяха уважени от ГЕРБ, попита той. „От ДПС поне не сме лицемерни и още тогава изразихме резервите си срещу преференциалния вот“, припомни той.

„В България този казус с оттеглените депутати, избрани с преференциален вот от ГЕРБ и от други политически сили, както и актът на ДПС трябва да послужи като основа за дебати за преференциален вот. Те не са завършени, но дори не са започнали“, каза Местан. По думите му, ако в България въведем принципа на отворените листи избирателите да подреждат от първо до последното място, това е едно. „Тогава има логика. Ако беше въведена такава преференция, в нея има логика. Има 10 европейски държави с отворени листи. Където имаме затворени листи, подредени по предпочитания, практиката е много по-различна. Никъде в Европа не е възможно с 27 гласа 8-мият да стане 1-ви. Имаме избрани депутати с 800 гласа, което означава, че 56 – 70 гласа биха преподредили листите. А това са гласовете на едно семейство. Преференциалният вот не може да бъде изроден до семеен вот, до родов вот, до вота на едно село и една община“, анализира подробно Местан.

„Готови сме да участваме в дебатите за преференциалния вот – в България да въведем принципа на отворените листи, тоест избирателите да подреждат от 1 до 8, 18 или 20 място, колкото е борят на посочените кандидати – това е едно, тогава има логика за преференция, коментира Местан. Ако ще се върви към преференциален вот, вторият възможен подход е регистрация на национални листи – партията регистрира 240 кандидати и тогава е допустимо и бихме подкрепили преференцията да не е 7, а 5 процента, завърши Местан. /БГНЕС

 
 

Днес е сватбата на принц Хари и Меган Маркъл

| от chr.bg |

Британският принц Хари ще сключи брак с бившата американска актриса Меган Маркъл днес.

Сватбената церемония ще е в Уиндзорския замък, във внушителния дворцов параклис „Сейнт Джордж“, построен през 15-и век. На нея са поканени 600 души.

Сватбата трябва да се превърне в най-любопитното и грандиозно светско събитие на 2018 година.

Не само гостите, но дори и фотографът на събитието ще има благородническо потекло.

Алекси Любомирски, който снима и годежните фотографии на принц Хари и Меган Маркъл, ще отговаря и за сватбените снимки, а пред обектива му са заставали знаменитости от ранга на Джулия Робъртс, Кейт Хъдсън и Бионсе.

Роденият в Англия фотограф е наследник на могъщо полско семейство, удостоено с наследствена княжеска титла от императора на Свещената римска империя Фердинанд Трети през XVII век. Титлата му е Негова светлост принц Алекси.

33-годишният принц Хари и 36-годишната Меган Маркъл ще сключат брак в параклиса „Сейнт Джордж“ в Уиндзорския замък.

Размяната на обети ще бъде извършена от архиепископа на Кентърбъри Джъстин Уелби, а самата брачна церемония ще бъде ръководена от епископ Дейвид Конър, настоятел на храма в Уиндзор.

Малко след сватбената церемония, двамата ще се появят за първи път публично като съпруг и съпруга и ще преминат в процесия с карета по близо 3-километров участък в града.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.

 
 

История на една от най-престижните кинонагради – „Златна палма“

| от chr.bg |

Знаковата награда „Златна палма“ за най-добър филм на Международния кинофестивал в Кан, Франция, е помогнала на неизвестни режисьори да намерят своето място на глобалната филмова карта, тласнала е напред кариерите на утвърдени кинодейци и е превърнала филмови продукции в класики. По повод 71-вото издание на кинофестивала в Кан, ви предлагаме кратка история на престижното отличие.

Първата награда „Златна палма“ през 1955 г. печели американският режисьор Делбърт Ман за романтичната си драма „Марти“. През въпросната година отличието заменя фестивалната Голяма награда, присъждана в периода между 1939 и 1954 г.

Оттогава някои от най-известните филми в света са отличавани със „Златна палма“ – „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, „Човекът от желязо“ на Анджей Вайда, „Секс, лъжи и видео“ на Стивън Содърбърг, „Гепардът“ на Лукино Висконти.

Считана за една от най-престижните награди в света на киното, „Златна палма“ обикновено се присъжда за цялостната работа на даден кинодеец или за филм, откриващ нови киноперспективи.

Спечелването на „Златна палма“ не гарантира непременно касов успех, но определено е крачка напред към номинация за „Оскар“ – най-престижната филмова награда в света, както е добре известно на режисьори като Терънс Малик, Михаел Ханеке, Роман Полански, Джейн Кемпиън.

Новозеландката Джей Кемпиън заема специално място в историята на Кан – тя е единствената жена режисьор, печелила „Златна палма“.

Само девет кинодейци членуват в друг ексклузивен фестивален клуб – на двукратните носители на „Златна палма“.

Миналата година Рубен Йостлунд стана първият шведски режисьор, удостоен със „Златна палма“, откакто отличието се връчва от 1955 г.

Миналогодишният трофей беше инкрустиран със 167 диаманта по случай 70-годишнината на кинофестивала в Кан, припомня агенцията.

Тази година 21 филма ще се съревновават за наградата „Златна палма“. Фестивалът ще започне на 8 май, а носителят на топ отличието, избран от жури с председател актрисата Кейт Бланшет, ще стане известен на 19 май.

 
 

Досиетата CHR: разказ от първо лице за СПИН, 80-те и настоящето

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

От 1998 г. на 18 май се отбелязва Международният ден на ваксината срещу СПИН. На този ден се отдава почит на усилията на всички лекари, лаборанти, доброволци, учени, които работят в посока да се намери лек срещу заболяването. Според последните статистики близо 37 млн. души днес са носители на ХИВ вируса. Числата обаче показват оптимистичен тренд в световен мащаб и новите заразявания намаляват. Далеч по диспропорционално изглежда обаче ситуациятa на на континентално ниво. Развитите континенти бележат успех в борбата срещу заболяването, по-изостаналите райони не могат да се справят със зачестилите нови случаи. Въпреки че медицината вече е напреднала, все още милиони заразени по света нямат достъп до адекватни медицински услуги.

За СПИН се е говорило много. Както верни, така и заблуждаващи неща. Ако днес обаче човечеството бележи някакъв напредък в борбата с болестта, то корените на този успех идват от 80-те години на ХХ век. САЩ, Сан Франциско. В началото на десетилетието все повече гейове се разболяват от мистериозно заболяване. Със зачестяването на случаите идва и пропагандата, фалшивите новини и дезинформацията. Никой не знае какво причинява заболяването, хората са безсилни да го спрат. Никой не вярва, че сексът може да е причина мъжете да умират. Никой не иска да се лиши от сексуалната свобода на 60-те и 70-те. Политиците крият информация, здравната система буксува, гражданите се лутат някъде между търсенето на удоволствие и страха. Резултатът е епидемия, която отнема живота на милиони. Време, което трябва да помним. Защото проблеми като този не засягат само малцинствата, хомосексуалните или определени социални или етнически групи – те засягат цялото човечество.

Във връзка с Международния ден на ваксината срещу СПИН, четем думите на журналиста и автор Майкъл Спектър, който разказва от първо лице за това как е изглеждала картината през 80-те и какво е бъдещето, започвайки от днес. Макар и писани преди 5 години, неговите думи са актуални и днес.

The 2017 New Yorker TechFest
Майкъл Спектър; Снимка: Getty Images

„Преди държах една снимка на бюрото си, заснета на улица „Кастро“ през 1983 г., в момент, в който изглеждаше, че животът на гейовете в Сан Франциско е на път да приключи завинаги. На снимката има двама мъже – първият, висок и превит, се навеждаше над другия, който седеше в инвалидна количка, и завиваше с одеяло малкото останало от него. Мой приятел ми даде снимката малко преди да почна да отразявам епидемията от СПИН в „Уошингтън поуст“. Към нея имаше съобщение: „Не забравяй тези двама души, когато пишеш историята. Тук не става въпрос за политика. Става въпрос за човещина.“ Приятелят ми почина няколко месеца по-късно. Това се случи преди почти три десетилетия. Сигурно съм прекарал стотици часове, взирайки се в снимката от тогава – достатъчно време, за да запомня дълбоката мъка в черните очи на онези двама мъже.

Отразявал съм войни, и преди, и след епидемията. Всичките са грозни, болезнени и несправедливи, но за самия мен, нищо не наподобява мъката, когато се разхождах из улиците на Сан Франциско в пика на епидемията. Сякаш беше избухнала атомна бомба: сградите стояха пусти, колите бяха паркирани покрай алеите, имаше павилиони за вестници, магазини и самолети, преминаващи във въздуха. Но хората на улицата умираха. Улица „Кастро“ беше отрупана с 30-годишни мъже, които вървяха (когато можеха), с бастуни, или опирайки се на ръката на своя по-здрав любовник или приятел. Инвалидни колички задръстваха тротоарите. Сан Франциско се беше превърнал в град на трупове.

През 2002 г., докато пишех статия за Лари Крамър, черния пророк на СПИН кризата в САЩ, разговарях с Тони Кушнър, който беше награден с „Пулицър“ за пиесата си, посветена на онези години – „Ангели в Америка“. Той ми разказа какво е преживял през онези дни. „Тъкмо бях започнал да се разкривам и хомосексуалният живот изглеждаше толкова вълнуващ“. По същото време Тони прочита шокиращата статия на Лари Крамър „1112 и продължават“. Тя се появява през 1983 г. В „Native” и в нея авторът призовава гейовете да се замислят за катастрофата, която е пред тях. Кушнър осъзнал, че сме се сблъскали с „масова чума. Хората умираха навсякъде около нас, а ние се преструвахме, че нищо страшно не се случва.

Крамър и много други активисти промениха това. Гняв и нови лекарства пребориха отричането и омразата. В следващите години епидемията сякаш изчезна – въпреки че никога не го направи изцяло, тук или където и да било. До края на годината от СПИН ще загинат близо 40 млн. души – повечето от тях в Африка. А тази седмица в статия за „Ню Йорк Таймс“ се казваше, че тези дни могат да се върнат. „Федералните здравни служби докладват за все повече сексуални контакти без предпазни средства сред американците. Това прави борбата срещу СПИН още по-трудна.“

Това е деликатен начин да се намекне. Томас Фрийдън, директор на Центъра за контрол на болестите и превенции, е една идея по-прям. „Анален секс без предпазни средства е в собствена категория, когато става въпрос за риска.“ Три десетилетия с данни доказват истинността на това твърдение.

Защо се случва това? Част от причината е заложена в човешката природа. Защо някои родители отказват да ваксинират децата си? В много случаи, защото не са се сблъсквали с болестите и нямат представа до какво могат да доведат. Вирусът ХИВ е много по опасен и много сложен. Той е обвързан със секса, основна човешка нужда, но също и с желанието, срамът, дискриминацията, страхът. Кой 20-годишен мъж, наслаждаващ се на първите си сексуални преживявания, ще се притеснява от това, че десет години преди да се роди виждах как хора повръщат и умират на улицата, по която той сега ходи? За определено време през 90-те, мъжете се бяха уплашили и статистиките го показаха. Използваха презервативи регулярно, тестваха се. Много от тях все още го правят, но други отдавна си хвърлиха задръжките. Появата на ново вид метамфетамин във формата на кристали, който увеличава сексуалното удоволствие, също дръпна нещата назад. Освен положителния ефект, наркотикът има и отрицателен, а именно, че поемането му води до еректална дисфункция. Тогава хората започнаха да комбинират кристала с „Виагра“ и инфекциите започнаха да се разпространяват.

Може ли отново да се сблъскаме с тази епидемия? Разбира се, но последствията могат да бъдат драстично намалени. За жалост повече от милион американски, заразени с ХИВ (има 50 хиляди нови случая годишно), не получават адекватна медицинска грижа, а една трета от тях дори не подозира, че е заразена. Расизъм, хомофобия и мизерия продължават да спомагат за разрастването на епидемията. Малцинствата са изложени на най-голяма опасност и рядко получават адекватна медицинска помощ и лечение.

Единственото подходящо заключение е да се вслушаме (отново) в предупреждението на Лари Крамър. Каквото беше вярно през 1983 г., може да бъде вярно и днес. „Ако тази статия не ви изкара ангелите“, пише той за „1112 и продължават“, „тогава наистина сме загазили. Ако тази статия не ви доведе до гняв, бяс и действия, гейовете нямат бъдеще на земята. Нашето съществуване зависи от това колко сме ядосани. Ако не се борим за живота си, ще умрем.““