Доза Placebo в четвъртък следобед

| от chronicle.bg |

Днес Брайън Молко има рожден ден и искаме да му го честитим, черпейки ви с няколко от най-готините песни на рок-групата.

Преди да преминем към музикалната същина на нещата, нека припомним няколко интересни момента от историята на британската банда. Placebo е основана през 1994г. в Лондон, когато съучениците Брайън Молко и Стефан Олсдал се срещат по време на катастрофа в Южната метро станция в Кенсингтън  и решават да сформират група.

Първоначално групата е била пред дилема кой да застане на ударните – Стив Хюит или Робърт Шулцберг, като те са се редували. Когато става ясно, че Хюит е предпочитаната фигура, той участва в групата London band Breed, и затова в договорът с Caroline Records като барабанист е записан Шулцберг.

Placebo нашумяват не само с въздействаща си музика, а и с факта, че членовете са с различна сексуална ориентация – Олсдал е хомосексуален, Хюит е хетеросексуален , а Молко е бисексуален. Техният стил на живот често се споменава в музиката им. Например в песента „Special K“ от албума Black Market Music (2000) се описва въздействието от наркотикът Ketamine.

Брайън Молко многократно е обявявал, че използва наркотици. През 1997 г. в интервю за New York Doll той споделя: „Вероятно хероинът е единственият наркотик, който никога не бих опитал“.

Placebo са взривявали и българската публика – в Зимния дворец на 18 юни 2007г.

Припомнете си техните парчета, които обичаме:

Without you I`m nothing

20th Century boy

Because I want you

For what it`s worth

Pure morning

 
 

Принцовете на Disney са по-реални отвсякога

| от chronicle.bg |

Кой казва, че принцовете на Disney са прекалено хубави, за да са истински?

Достатъчно е да видите работата на 28-годишния финландски илюстратор Жирка Винсе и ще се убедите, че принцовете биха били също толкова прекрасни, ако ходеха сред нас.

През последните години илюстраторът се посвещава на това да направи свои живи портрети на култови анимационни герои, с които редица поколения са отраснали.

Всичко започва през 2011 г., когато мъжът предизвиква себе си да започне да работи с Photoshop за развлечение. Първата му творба е илюстрация на вещицата Урсула от „Малката русалка“. Да рисува живи версии на анимационни герои обаче, му доставя удоволствие и днес вече колекцията му прелива от множество интерпретации.

Целта на Винсе е да покаже вида на обичани и познати персонажи, ако те бяха живи хора и в същото време, да не изменя тяхната идентичност, заложена в анимациите.

За да се убедите в майсторството на Винсе и в красотата на живите версии на принцовете от анимациите, разгледайте галерията горе.

 
 

Мартин Скорсезе ще прави филм за Боб Дилън

| от chronicle.bg |

След високо дадена заявка с „No Direction Home: Bob Dylan“ (2005 г.) и години на слухове, преди дни вече стана ясно, че Мартин Скорсезе отново ще екранизира историята на големия Боб Дилън. 

Новият документален филм, който все още не се знае кога ще се появи на екраните, се казва „Rolling Thunder Revue: A Bob Dylan Story“  и е вторият филм на Скорсезе, в който централно място заема Дилън.

Netflix, които застават зад проекта, публикува следния синопсис:

Rolling Thunder Revue: A Bob Dylan Story“ запечатва бунтарския дух на Америка през 1975 г. и радостната музика, която Дилън изпълнява през есента на тази година. Полудокументален филм, полуконцерт, филмът е единствено по рода си преживяване от големия Мартин Скорсезе.

Самият Дилън има участие във филма със свои интервюта, което се случва изключително рядко. Предвид имената, които участват в турнето на музиканта Rolling Thunder (Алън Гинсбърг, Мик Ронсън, Джоан Байз) документалният филм вероятно ще бъде епичен разказ за американската музика и изкуство, намиращи се в повратна за културата точка на ХХ век.

Към момента няма достатъчно информация относно проекта. Вероятно той ще излезе едва след The Irishmen – настоящият проект на Скорсезе за Netflix, насрочен за тази година. Според Variety, можем да се надяваме за премиерна дата през тази есен.

 
 

Анастасия Квитко има забележителни мерки

| от chronicle.bg |

Анастасия Квитко e руски модел, на 24 години. Тя е родена в Калининград, но по-късно се мести в САЩ. Първоначално живее в Маями, за да се развива модната си кариера, а по-късно се мести в Лос Анджелис, където вече работи като модел.

Квитко е известна с мерките си – 96-60-106. 

Те са причината множество агенции да откажат да работят с нея. Но в същото време са и причината в Instagram Анастасия да има 9,4 милиона последователи. Външният й вид определено е нейна запазена марка, както можете да видите в галерията ни.

Моделката често е наричана руската Ким Кардашян. По този въпрос Ана казва: „Харесвам Ким Кардашян, но не ми харесва ад бъда сравнявана с нея – тя е много зад мен.“

През 2016 година тя става жертва на въоръжен обир и от тогава мнението й за Америка като място за живеене е силно променено.

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.