Досиетата CHR: Каспар Хаузер – момчето от Никъде

| от |

Kaspar

Момчето от Никъде* е може би на известната историческа загадка на XIX век.  Младежът е бил подложен на жесток експеримернт, „лишаване от сетива“, а самите резултати са по-интересни дори и от самоличността на Каспар. На 26 май 1828, на площад Унщлит в Нюрнберг, младеж с уморен вид едва стигнал до площада и припаднал в ръцете на местния обущар Георг Вахман.  Момчето било добре сложено, но походката му изглеждала странна, все едно крайниците му са вдървени.  Момчето подало на обущаря писмо, адресирано до капитана на четвърти ескадрон, VI кавалерийски полк, както и мъмрело така, че нищо не можело да се разбере. Обущарят завел момчето до най-близкото караулно, но всички били убедени, че то е идиот – пищяло при докосване на пламъка, сякаш никога не е виждал и докосвало огън. Гледал бирата и месото с недоумение, сякаш не знаел какво да прави с тях. Единствените думи, които наело били „Не знам“.  В плика имало две писма – едното без подпис, от мъж дал обещание да отгледа момчето, защото майка му не може да се грижи за него. В другото писмо  пишело името на момчето – Каспар,и че когато стане на 17 трябва да  го заведат в  VI кавалерийски полк, където е бил кавалерист починалия му баща. Всичко изглеждало ясно – незаконно дете, отгледано от милозлив непознат, но защо това момче не е било пускано навън 17 години!?  В последствие се оказало, че двете писма са написани с един и същи почерк, бледото момче било заключено в килия, но не помръдвало, сякаш нямал представа какво е време.  Каспар имал невероятна физическа чувствителност – започвал да повръща, ако в килията му донесат бира или кафе; от месото му прилошавало, а виното го опиянявало само с аромата си.  Имал невероятно остри слух и зрение, както и бил изключително чувствителен към магнитите и познавал кога са обърнати към него със съответния полюс.

Момчето приличало на имбецил, но с всеки ден учил нови думи и емоции от посетителите му в килията. Когато се научил да говори разказал, че е бил държан 17 години в тъмна, таванска стая, прозорците били заковани. Нямало легло, а само куп слама и когато се събуждал намирал в „килията“ си хляб и вода. Водата  била често горчива и той заспивал след консумацията й. След като се събуждал отново бил изкъпан и със сменени дрехи, и така 17 години. Единствената му играчка била дървен кон, а мъж с маска го посещавал и го научил да пише името си да казва, че иска да стане кавалерист и „не знам“. Така един ден момчето било извадено от тъмната стая и зарязано пред портите на Нюрнберг.

Каспар станал известен , бил обсъждан из цяла Германия. Всички се чудели за неговата идентичност, защо е бил държан и кой е той. Имало много конспирации около произхода му – дали не е с кралска кръв и затова да е държан изолиран, а самият Каспар приел идеята и бил убеден, че е така. Година и половина след мистериозното му появяване някой се опитал да го убие – открит да лежи в мазето на настойника си с кръв по главата и разкъсана риза. По-късно описал нападателя – мъж с копринена маска, който го удрял с тояга или нож, но според полицията  не съществувал такъв мъж. Хората си мислели, че Каспар е инсценирал нападението, за да привлече отново обществения интерес.  Богат и ексцентричен англичанин, лорд Станхоуп, бил убеден, че момчето е с кралска кръв и решил да го заведе на пътешествие из Европа за две-три години, за да намери корените му.  Цялото това внимание направили Каспар суетен, своенравен и самомнителен. Лордът си тръгнал изненадващо, а момчето останало с някой си капитан Хикел в Ансбах.  Но не бил щастлив там, искал да се върне в Нюрнберг, не искал да ходи на уроци по латински и мечтаел за живота в кралските дворове.

И тогава неочаквано починал. В снежния следобед на 14 декември 1833 нахлул в стаята  на своя настойник и започнал да шепне: „Мъж прободе….с нож…Хофгартен… даде чантата… Бързо виж“. Бил прободен с нож над ребрата, а Хикел изтичал в парка и открил копринена торбичка, в която имало бележка написана огледално: „Хаузер ще ви каже как изглеждам и откъде идвам, и кой съм аз. За да му спестя този труд аз ще ви кажа – Аз съм от… на Баварската граница… На реката… Името ми е М.Л.О.“. Каспар не успял да разкаже нищо, освен че работник го е накарал да иде в парка и след като мъж, загърнат с черно наметало, му е подал копринената торбичка го е намушкал над ребрата.

Но в снега имало само един чифт следи – тези на Каспар Хаузер. Но след два дни, преди да изпадне в кома момчето прошепнало „Не го направих сам“. Смъртта му сложила начало на множество книги и истории за самоличността му, кой е той и защо е бил държан затворем. Фойербах публикувал книга „Пример за престъпление срещу човешката душа“ в която твърдял, че Каспар е с кралска кръв и теории за това, кой е истинският му баща.  Но защо е бил държан затворен, защо е бил лишаван от обучение и светлина?  Теорията, че Каспар е заварено дете на някой порочен херцог е много по-неправдоподобна, отколкото че е незаконно  дете на дъщеря на уважаван фермер, която е била сгодена за друг.  Но кой се криел зад нападенията? Или момчето само е направило смъртоносните пробождания, за да привлече обществения интерес, след като е бил държан 17 години изолиран от света.  Той се е развивал с изклчителна бързина в интелектуалното си развитие, но в емоционалното си е останал дете, може би просто е искал с нападенията да спечели симпатиите на обкръжаващия го свят. А защо писмото е било написано огледално? А ако Хикел е сгрешил, че е имало само един чифт стъпки? Защо съобщението е толкова безсадържателно и  защо убиецът е написал писмо, в което Каспар ще каже, а го е убил?  Или самият Каспар е решил да си нанесе рана, за да предизвика интерес, но не е преценил дълбочината на пробождането… Ако е така, поне е постигнал целта си – всеобща симпатия и място в Историята.

*Историите са от книгата на Колин Уилсън и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

Невена Христова

 
 

„Евробет“ подкрепя наградите „Аскеер“

| от Спонсорирано съдържание |

На 24 май – Денят на най-светлия ни празник: празникът на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в Театър „Българска армия” за 28-ми път Фондация „Академия Аскеер” ще връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

От 2008 г. досега „Евробет“ е основен спонсор на най-престижните театрални награди в България. Наградите „Аскеер“ са единствени по рода си – те са автентичният и самоотвержен, неказионен глас на театралното съсловие. Фондация „Аскеер“ е посветена единствено на театъра, културата и духовността, които са основните стълбове на всяка нация. За „Евробет“ е чест да инвестира в силата на културата, която е предпоставка за по-добро бъдеще! Оказаната подкрепа е поредното доказателство, че осъществяването на проекти от обществена значимост е приоритет в дейността на компанията.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност. Всички категории и номинации можете да видите ТУК.

Връчването на наградите „Аскеер“ е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната. Церемонията по награждаването ще се излъчи на живо по БНТ.

Рекламна публикация

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.

 
 

Арнолд Шварценегер стана кръстник на виенски трамвай

| от chr.bg |

Арнолд Шварценегер беше в австрийската столица като гост на  Втората международната среща на върха за климатичните промени, която се проведе на 15 май в двореца Хофбург и събра 1200 представители от над 50 страни. Повод за участието му във форума е неговата инициатива за борба с климатичните промени, създадена през 2010 г. под мотото „Less Talk – More Action“. След участието си на форума той се качи задно със заместник-кмета на града Ули Сима на един от трамваите, украсени с лика му. Впечатлен от честта, която му е оказана, Шварценегер постави автограф върху трамвая и стана негов своеобразен кръстник. „Виена се счита за столица на обществения транспорт, а той е един от най-добрите начини за опазвате на околната среда. Радвам се, че усилията ни са забелязани от международната общност и Виена се е превърнала в глобален център за защита на околната среда.“ – заяви Сима по време на съвместното пътуване с „железния Арни“.

Австрийската столица за девета поредна година е начело на класацията на Мърсър като град с най-добро качество на живота. Една от причините за това отличие е и ефикасният  обществен транспорт, чиято мрежа се разширява непрекъснато. От септември 2016 г. метролиния U1 има 4,6-километрово продължение до Оберла, а проектът за пресичане на линиите U2 и U5 е в разгара си. Пътуването с обществен транспорт или с велосипед става все по-предпочитано от жителите и гостите на града. За периода 2010 -2015 г. населението на Виена е нараснало с 6,4% от около 1,7 млн. до около 1,8 млн. жители. На фона на това демографско развитие намаляването на движението на моторни превозни средства е особено впечатляващо. От 2010 г. насам автомобилният трафик е намалял значително особено в централните райони на Виена. Обратна е тенденцията при велосипедистите – броят им се е увеличил. Все повече виенчани избират да оставят колата си вкъщи. В цяла Виена автомобилният трафик през последните години е намалял с 6,3 %,  а в централните райони с 11,2%. През 2017 г. средствата на обществения транспорт в австрийската столица са превозили 962 млн. пътници, което е пореден рекорд за Виена. Притежателите на годишни карти през миналата година са 800 000 и са значително повече от леките автомобили в движение, а цената на годишната карта за цялата мрежа на градския транспорт е 365 евро.