Досиетата CHR: Каспар Хаузер – момчето от Никъде

| от |

Kaspar

Момчето от Никъде* е може би на известната историческа загадка на XIX век. Младежът е бил подложен на жесток експеримернт, „лишаване от сетива“, а самите резултати са по-интересни дори и от самоличността на Каспар. На 26 май 1828, на площад Унщлит в Нюрнберг, младеж с уморен вид едва стигнал до площада и припаднал в ръцете на местния обущар Георг Вахман. Момчето било добре сложено, но походката му изглеждала странна, все едно крайниците му са вдървени. Момчето подало на обущаря писмо, адресирано до капитана на четвърти ескадрон, VI кавалерийски полк, както и мъмрело така, че нищо не можело да се разбере. Обущарят завел момчето до най-близкото караулно, но всички били убедени, че то е идиот – пищяло при докосване на пламъка, сякаш никога не е виждал и докосвало огън. Гледал бирата и месото с недоумение, сякаш не знаел какво да прави с тях. Единствените думи, които наело били „Не знам“. В плика имало две писма – едното без подпис, от мъж дал обещание да отгледа момчето, защото майка му не може да се грижи за него. В другото писмо пишело името на момчето – Каспар,и че когато стане на 17 трябва да го заведат в VI кавалерийски полк, където е бил кавалерист починалия му баща. Всичко изглеждало ясно – незаконно дете, отгледано от милозлив непознат, но защо това момче не е било пускано навън 17 години!? В последствие се оказало, че двете писма са написани с един и същи почерк, бледото момче било заключено в килия, но не помръдвало, сякаш нямал представа какво е време. Каспар имал невероятна физическа чувствителност – започвал да повръща, ако в килията му донесат бира или кафе; от месото му прилошавало, а виното го опиянявало само с аромата си. Имал невероятно остри слух и зрение, както и бил изключително чувствителен към магнитите и познавал кога са обърнати към него със съответния полюс.

Момчето приличало на имбецил, но с всеки ден учил нови думи и емоции от посетителите му в килията. Когато се научил да говори разказал, че е бил държан 17 години в тъмна, таванска стая, прозорците били заковани. Нямало легло, а само куп слама и когато се събуждал намирал в „килията“ си хляб и вода. Водата била често горчива и той заспивал след консумацията й. След като се събуждал отново бил изкъпан и със сменени дрехи, и така 17 години. Единствената му играчка била дървен кон, а мъж с маска го посещавал и го научил да пише името си да казва, че иска да стане кавалерист и „не знам“. Така един ден момчето било извадено от тъмната стая и зарязано пред портите на Нюрнберг.

Каспар станал известен, бил обсъждан из цяла Германия. Всички се чудели за неговата идентичност, защо е бил държан и кой е той. Имало много конспирации около произхода му – дали не е с кралска кръв и затова да е държан изолиран, а самият Каспар приел идеята и бил убеден, че е така. Година и половина след мистериозното му появяване някой се опитал да го убие – открит да лежи в мазето на настойника си с кръв по главата и разкъсана риза. По-късно описал нападателя – мъж с копринена маска, който го удрял с тояга или нож, но според полицията не съществувал такъв мъж. Хората си мислели, че Каспар е инсценирал нападението, за да привлече отново обществения интерес. Богат и ексцентричен англичанин, лорд Станхоуп, бил убеден, че момчето е с кралска кръв и решил да го заведе на пътешествие из Европа за две-три години, за да намери корените му. Цялото това внимание направили Каспар суетен, своенравен и самомнителен. Лордът си тръгнал изненадващо, а момчето останало с някой си капитан Хикел в Ансбах. Но не бил щастлив там, искал да се върне в Нюрнберг, не искал да ходи на уроци по латински и мечтаел за живота в кралските дворове.

И тогава неочаквано починал. В снежния следобед на 14 декември 1833 нахлул в стаята на своя настойник и започнал да шепне: „Мъж прободе….с нож…Хофгартен… даде чантата… Бързо виж“. Бил прободен с нож над ребрата, а Хикел изтичал в парка и открил копринена торбичка, в която имало бележка написана огледално: „Хаузер ще ви каже как изглеждам и откъде идвам, и кой съм аз. За да му спестя този труд аз ще ви кажа – Аз съм от… на Баварската граница… На реката… Името ми е М.Л.О.“. Каспар не успял да разкаже нищо, освен че работник го е накарал да иде в парка и след като мъж, загърнат с черно наметало, му е подал копринената торбичка го е намушкал над ребрата.

Но в снега имало само един чифт следи – тези на Каспар Хаузер. Но след два дни, преди да изпадне в кома момчето прошепнало „Не го направих сам“. Смъртта му сложила начало на множество книги и истории за самоличността му, кой е той и защо е бил държан затворем. Фойербах публикувал книга „Пример за престъпление срещу човешката душа“ в която твърдял, че Каспар е с кралска кръв и теории за това, кой е истинският му баща. Но защо е бил държан затворен, защо е бил лишаван от обучение и светлина? Теорията, че Каспар е заварено дете на някой порочен херцог е много по-неправдоподобна, отколкото че е незаконно дете на дъщеря на уважаван фермер, която е била сгодена за друг. Но кой се криел зад нападенията? Или момчето само е направило смъртоносните пробождания, за да привлече обществения интерес, след като е бил държан 17 години изолиран от света. Той се е развивал с изклчителна бързина в интелектуалното си развитие, но в емоционалното си е останал дете, може би просто е искал с нападенията да спечели симпатиите на обкръжаващия го свят. А защо писмото е било написано огледално? А ако Хикел е сгрешил, че е имало само един чифт стъпки? Защо съобщението е толкова безсадържателно и защо убиецът е написал писмо, в което Каспар ще каже, а го е убил? Или самият Каспар е решил да си нанесе рана, за да предизвика интерес, но не е преценил дълбочината на пробождането… Ако е така, поне е постигнал целта си – всеобща симпатия и място в Историята.

*Историите са от книгата на Колин Уилсън и Деймън Уилсън „Неразгаданите мистерии“

Невена Христова

 
 
Коментарите са изключени за Досиетата CHR: Каспар Хаузер – момчето от Никъде