Дори и да загубят минимално от ЕНП, социалистите в Европарламента са с повече шансове за подкрепа

| от |

Десницата, изглежда, ще спечели най-много места в изборите за Европейски парламент идната седмица, но минималното й предимство в анкетите предполага, че шансовете й да си осигури председателското място в Европейската комисия са под въпрос, предаде Ройтерс.


evroizbori_moto_bg

Според анализ на национални анкети, извършени от агенцията „Полуоч 2014″, в изборите между 22 и 25 май Европейската народна партия (ЕНП) ще вземе 212 места – с три повече от съперниците от групата на социалистите и демократите. Така при 751 евродепутати общо се очаква 70 на сто от местата да се поделят между четирите основни политически течения в Европа – десен център, ляв център, либерали и зелени. Около една четвърт от местата се очаква да бъдат спечелени от антиевропейски протестни партии с крайнодясна или ултралява насоченост – два пъти повече, отколкото в досегашния Европарламент, избран през 2009 г. Това се дължи най-вече на разочарованието на избирателите от високата безработица и слабия икономически растеж, отбелязва Ройтерс.

Според правилата на ЕС, въведени през 2009 г., партията, спечелила изборите, има най-добри шансове да издигне своя кандидат на поста председател на Европейската комисия – една от най-влиятелните позиции в Брюксел. Но дори и десните да победят на косъм в изборите, както сочи публикуваното днес изследване, социалистите ще имат повече възможности да си осигурят подкрепа от другите леви партии, което потенциално би им дало мнозинство в парламента.

Тъй като номинацията за председател на Еврокомисията трябва да бъде одобрена с парламентарно мнозинство, социалистите ще имат основание да твърдят, че техният кандидат има по-голямалегитимност от съперника си от ЕНП. Номинацията в крайна сметка ще бъде направена от лидерите на страни членки на ЕС, които щетрябва „да вземат под внимание“ резултатите от изборите, когато  определят своя избор, подчертава Ройтерс.

ЕНП номинира 59-годишния Жан-Клод Юнкер – бившия премиер на Люксембург и главен брокер по време на дълговата криза в еврозоната, за наследник на португалеца Жозе Мануел Барозу, който е начело на комисията от 2004 г.

Социалистите пък подкрепят кандидатурата на 58-годишния германец Мартин Шулц – сегашен председател на Европейския парламент. Той води активна ка я да се харчат повече пари с цел да се създават работни места за младите хора.

Алиансът на либералите и демократите, известен като АЛДЕ, избра бившия белгийски премиер Ги Верхофстад за свой кандидат за шеф на Еврокомисията. Според анализа на „Полуоч 2014″ обаче либералите могат да разчитат само на 63 места.

И трите главни партии вероятно ще загубят места за сметка на крайната десница и на крайната левица, сочи проучването. Засега обаче е неясно доколко тези две групи на двата крайни политически полюса ще могат да се координират и какво влияние ще могат да спечелят.

 
 

Няколко начина да изкярите на Черния петък

| от chronicle.bg |

Той е тук! Черният петък. Денят, който сам по себе си не е от значение за българската култура и обичаи, но в който има яко намаления навсякъде, дори в закусвалнята до офиса. Едва ли дори и американците (имайки предвид, че гласуваха за Тръмп) знаят защо е „черен“, защо се чества и какъв е смисълът на този ден. Това разбира се не им пречи в края на ноември всяка година да спят пред магазините и да се бият за стоки на другата сутрин.

За добро или лошо Черният петък вече е и в България. Напълно нормално – все пак денят не е от културно значение за страната ни, но може да бъде чудесен повод за печалба за магазините. Намаленията са навсякъде и вълната от хора най-вероятно ще се втурне към моловете и изобщо навсякъде, къде що има магазин, за да си купи жизнено необходими стоки.

Понеже ние постоянно мислим къде е далаверата, цяла нощ си блъскахме главите как на днешния ден да излезем колкото се може повече на плюс. И вече имаме няколко  предложения на вас, как да извлечете максимално много ползи от Черния петък. Работният  ден скоро ще приключи и ще  можете да се възползвате  от следните смислени неща, заради които си струва и у нас да има черен, зелен, кафяв, жълт, гълъбово сив петък… абе, намаления да има.

Купете си нещо. Но не просто нещо, а такова, което е поскъпнало две седмици преди Черния петък и сега е намалено, но е по-скъпо, отколкото преди. Голяма оферта, нали. Веднага към магазина или сайта! После, ако не ви харесва, можете да се оплачете на куриера. Той ще вземе адекватни мерки.

Отъркайте се в някого в мола. Няма по-добро време за това от днес. Всички са на едно място, бързат, тълпата е голяма. Никой няма да се усети. Докато се отъркате, и двамата вече ще се далече един от друг и ще тичате към намалените чаршафи. Можете да използвате случая и за да надникнете в съблекалнята, докато някой е вътре. Кой ще ви види? Пълно е с хора, пък и този, който е вътре сигурно гледа максимално бързо да излезе от магазина, за да продължи обиколката. Не се срамувайте.

„Черният петък“ е идеалният повод да поискате аванс от работодателя. Ако той е благоразположен, ще ви даде, че дори ще можете да му кажете за какво са ви парите. Той би трябвало  да разбере. 24-то число е в края на месеца и всички пари са на привършване. Тогава използвайте случая.  Пък после харчете, както искате. Може дори да не е за Черния петък, важно е пари да има.

По традиция на Черния петък у нас се пускат най-качествените стоки. Можете да сте спокойни и имате голям избор. Купете си панталон с разшит подгъв или чорапи с бримка, или палто със стърчащи конци, или пък фурна за няколкостотин лева, която ще изхвърлите след две години (защото една година ще прекара при електротехник).

Но най-добрият начин да изкярите в ден като днешния е много по-прост от гореспоменатите и не изисква почти никакви усилия - останете си вкъщи. Или направете така че да останете далеч от хората в съблекалните, отъркващите се клиенти и намалените стоки. Не се притеснявайте – магазините ще пуснат истински намаления в някое друго време.

 
 

Еротика в Instagram и няколко артисти, които да следите

| от chronicle.bg |

Тази седмица сме на еротична вълна. Лятна и с оскъдно облекло, напук на застудяващото време и многото пластове дрехи, които ходят по улиците.

Еротичната фотография (изобщо фотографията като цяло) отдавна вече не е само между страниците на списанията и по негативите. Естествено, днешните фотографи, които използват социалните мрежи като свое портфолио, не могат да се мерят с Марио Тестино, Сам Хаскинс или Ани Лейбовиц, но се справят доста добре.

Оставяме на вас да прецените. Днес ви показваме някои от любимите ни еротични фотографи, които можете да следвате в Instagram. Опитайте да гледате безпристрастно на работата им. Трудно е, но опитайте.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.