Документален филм разказва за живота на Астрид Линдгрен

| от |

Шведският телевизионен канал СВТ е подготвил нов документален филм „Астрид“ за световноизвестната и любима на малки големи детска писателка Астрид Линдгрен. Той ще бъде излъчен в навечерието на Нова годна, предаде ТАСС.

Режисьор на „Астрид“ е Кристина Линдстрьом, предишната работа на която бе посветена на бившия премиер на Швеция Улоф Палме.

С помощта на богат архивен материал, фотографии от частни архиви, филми, дневници и писма тя се опитва да пресъздаде живота на писателката, създала герои като Карлсон или Пипи Дългото чорапче.

Новият документален филм ще разкаже за Швеция през периода, когато е живяла писателката – от 1907 до 2002 година.  „Това, което ме изненада, бе колко близки са й били най-важните проблеми на времето, много от които са актуални и днес“ – казва Линдстрьом

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.

 
 

Дженифър Анистън и Джъстин Теру се разделиха

| от chronicle.bg |

Поредната холивудска двойка обяви раздялата си. След две години брак актьорите Дженифър Анистън и Джъстин Теру обявиха, че поемат по различни пътища. Двамата се сгодиха през 2012 г., а през 2015 г. сключиха брак на тайна церемония.

„Ние сме най-добри приятели, които са решили, че пътищата им трябва да се разделят, но искаме да продължим нашето приятелство“, цитира порталът Ти Ем Зи актьорите. Според портала, решението за развода двойката е взела в края на 2017 година.

Новината за раздялата им бързо се превърна в едно от най-обсъжданите събития в Twitter, където се заговори веднага за възможно събиране между Брат Пит и Дженифър Анистън. Двамата бяха заедно до 2005 г., когато Пит остави звездата от „Приятели“ заради Анджелина Джоли. Сега надеждата на някои фенове е, че щом вече са свободни, двамата може да решат да се съберат отново.

 
 

Сайтът на „Black Mirror“ показва колко време ще сте заедно с гаджето

| от |

В 4 епизод „Hang the DJ“ от новия сезон на „Black Mirror“ специално устройство определя колко време остава до края на връзката ви. Сега от хитовия сериал са направили сайта coach.dating, където може да направите същото.

За да използвате сайта, трябва да пратите специален линк на гаджето, за да кажете на системата, че сте заедно. Ние го изпробвахме и ни даде 26 минути, което беше малко неловко.

Наши колеги получиха най-различни отговори – между 26 минути и 17 години. Една от редакторките ни изпрати линка на себе си и се оказа, че връзката й със самата нея ще приключи след 10 години…

Сайтът позволява да свалиш картинка с резултата, ако това ти харесва.

Това е един прекрасен оригинален начин да напомниш на себе си, че всичко е временно.

 
 

Репресирани от комунизма поискаха от Жаблянов извинение и оставка

| от |

В декларация до председателя на Народното събрание представители на Съюза на репресираните от комунизма „Памет“, Съюза на репресираните от комунистическия терор и Съюза на репресираните след 9 септември 1944 г. поискаха оставката на зам.-председателя на парламента Валери Жаблянов от БСП. Повод за исканата оставка е позиция относно т.нар. Народен съд.

„БСП показа за сетен път престъпния си генезис. Настояваме за публично извинение и оставката на Валери Жаблянов“, заяви на брифинг в парламента Лили Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма в България. Според нея личност като Валери Жаблянов няма право да заема такава отговорна длъжност в Народното събрание. От съюза изразяват възмущението си от „недопустимото и арогантно отношение на БСП към фактите от най-новата българска история и тяхното тълкуване“. „Макар че в публичното пространство отношението към Народния съд да се коригира привидно, авторите на този текст показаха недвусмислено и за пореден път двуличието на тази партия, агресивността в поведението й и гаврата с народната памет“, заяви Друмева.

По думите на Спас Гърневски от ГЕРБ 30 000 българи са били избити по време на комунистическия режим. Като европейска и дясна партия ГЕРБ винаги ще осъждаме онова голямо зло на миналия век – фашизма, национал-социализма и комунизма, каза още Гърневски.