shareit

Доколко са неутрални неутралните държави през ВСВ

| от |

Най-разрушителният конфликт в съвременната история със сигурност не оставя никого незасегнат. Някои държави – като Швейцария, Португалия, Швеция и Испания – никога не са нападани от силите на Оста, нито са окупирани от съюзниците; съдба, която обаче по-скоро мирно удари Исландия.

Когато гледаме политическа карта на Европа по време на Втората световна война, няколко държави привличат вниманието ни, главно защото успяват да запазят суверенитета си чрез неутралитет.

Континентална Европа е главно под германски и италиански контрол през по-голямата част от войната. Неутралните държави изиграват своите специфични роли като буферни зони, като успяват да останат суверенни чрез използване на хитра дипломация, компромиси и, разбира се, малко или много късмет.

И съюзническите сили, и силите на Оста печелят от неутралните страни, тъй като те често се използват като скривалища за шпиони, а под наметалото на неутралитета, чуждите разузнавателни служби обикалят по улиците на Цюрих и Женева, Лисабон и Мадрид.

Доколко тези действия са морални, е съвсем различен въпрос по време на войната. Статия, написана от Роджър Коен за NY Times през 1997 г., поставя под съмнение принципите както на съюзниците, така и на неутралните страни.

Статията, озаглавена „(Не толкова) неутралните страни от Втората световна война“, е написана в контекста на края на Студената война, когато се появява много нова информация за Втората световна. Авторът открива дискусията за това каква всъщност е била военно-дипломатическата и политическа действителност на ежедневна основа.

Преди да бъде написана статията, светът е разделен от желязната завеса. Новата заплаха е на хоризонта, почти веднага след капитулацията на Германия – Съветския съюз. Тази промяна на дискурса довежда до опростяване на военновременния период, в който неутралните страни са възхвалявани като малки, но смели защитници на свободата и демокрацията.

Португалия влиза в НАТО поради стратегическото си положение в Атлантическия океан, въпреки факта, че все още е под управлението на авторитарния националист Антониу ди Оливейра Салазар, чиито възгледи за политиката и икономиката са много близки до тези на фашизма.

През 1945 г. САЩ се опитват да притиснат Португалия да предаде 40 тона злато, придобити чрез нацистките й канали. Опитът обаче е прекратен, след като страната се съгласява да се присъедини към НАТО през 1949 г. След това САЩ построяват военна база на Азорските острови, архипелаг в Атлантическия океан, който и до днес остава под португалско управление.

Неутралитетът на Швейцария по време на войната, както и на Швеция, са възхвалявани след това като прояви на смелост, тъй като двете страни също заемат стратегически важна позиция за потенциалната защита на Западна Европа от Варшавския договор.

Нещата стават до голяма степен черно-бели, когато големите световни сили, като САЩ и СССР, отказват да признаят грешките си по време на войната или по-лошото – военните си престъпления.

В такава следвоенна обстановка сложните отношения между нацистка Германия и неутралните страни са заметени под килима. Но какъв е характерът на връзката им? Според Арне Рут, шведски журналист, който е експерт по военновременната Швеция:

Швеция не е неутрална, Швеция е слаба. Нейните продажбите на желязна руда имат важен принос за усилията на Германия. Тя пуска германските войски и оръжия през своята територия към Норвегия. През 1943 г. правителството й казва на централната банка да игнорира подозренията, че германското злато, получено от Швеция, е разграбено. Интересното е, че всички тези факти, повече или по-малко гласни от известно време, привличат такова внимание сега.

Икономическите връзки между скандинавската държава и нейната южна съседка по време на войната наистина са силни и би било погрешно да се каже, че Швеция не се възползва от тези връзки добре след 1945 г.

Швейцария, от друга страна, бе възприемана от бягащите маси бежанци като нещо като рай, но нейните имиграционни закони стават по-строги, особено спрямо еврейските, които търсят убежище. Алпийската страна не признава расовите закони на Германия и приема само политически бежанци.

Въпреки това, поради политически причини, тясно свързани със Студената война, Втората световна е романтизирана от печелившите страни.

Това, което се подчертава в статията, не е относителната природа на понятия като добро и зло, нито призовава за преразглеждане на идеологическия апарат на нацистка Германия. Тя само заявява, че по време на конфликт от такъв мащаб неутралността не е опция.

По думите на френски философ Андре Глуксман, цитиран също в статията на Роджър Коен:

Преди падането на Берлинската стена ние бяхме склонни да възприемаме Запада с една чистота. Обвинихме другия и не се вгледахме никак внимателно в себе си. Ние пренебрегнахме ъгъла на неутралност при повечето хора; неутралността, която също е и инстинктът да спасим кожата си.

 
 
Коментарите са изключени за Доколко са неутрални неутралните държави през ВСВ