Доклад на ЦИД: Главният прокурор и ВСС не оправдават очакванията за борба с корупцията

| от |

Няма промяна в средата, която благоприятства развитието на корупцията, а главният прокурор и Висшият съдебен съвет не оправдават очакванията, че ще има напредък в противодействието на корупцията и организираната престъпност.

1
Това са основните изводи в доклада на Центъра за изследване на демокрация и на тема „Корупция и антикорупция в България (2012 – 1013 година)“, осъществен с подкрепата на Фондация „Фридрих Еберт“, цитинрани от държавното радио.

Равнището на корупцията не се променя практически. Няма промяна в средата, която благоприятства развитието на корупцията. Противодействието има два аспекта – начинът на организация на взаимодействие между гражданите и държава, а другият аспект е наказателното преследване на отклоненията, заяви Александър Стоянов, директор на научната дейност към Центъра за изследване на демокрацията.

От Центъра упрекват главния прокурор Сотир Цацаров в намеса в политическите процеси. Стремежът към публичност и засилена активност на главния прокурор по актуалните скандали и проблеми създава усещането за прекомерна активност по конкретни поводи, неизбежно водеща до пряка намеса в политическия процес. Резултатът е недобър баланс между усилията на прокуратурата да е по-публична и допустимата публичност с оглед обосноваването на обвинителните тези и защитата на законността, сочи докладът.

В доклада се отправят и критики към ВСС за начина, по който Цацаров бе избран на тази позиция в края на 2012-а година. В условията на състезателност и публичност (изборът – бел. ред.) може да бъде предопределен и непрозрачен, особено ако състезателността е привидна, а процедурата е манипулирана, се казва в доклада.

Равнището на корупция не се е променило съществено през 2013-а година спрямо преходната година, въпреки назначаването на новия главен прокурор, а доверието в държавните институции остава изключително ниско. Неясни и безрезултатни остават действията на законодателната и изпълнителната власт за противодействие на корупцията, е друг основен извод в доклада.

Продължава да има засилен интерес на политици и финансовo-икономически групировки към висшите позиции в съдебната власт и към управляващия я кадрови орган в лицето на Висшия съдебен съвет. Трайна практика остават задкулисните политически договорености и опити за влияние в съдебната власт.

Въпреки това Центърът за изследване на демокрацията отчита, че от 1999-а г. досега нивото на корупцията е намаляло двойно. Ако през 1999-а година 29% от хората са извършили корупционни деяния, то през 2013-а година те са 14 процента. Един процент е равен на 65 000 души. Като цяло корупцията намалява, но с несъществен темп. Основна причина за това е липсата на промяна в средата, която благоприятства това явление, допълни Александър Стоянов.

Изследването не отчита някакви действия на властите по отношение на монополите и сочените в обществото като олигарси. Директорът на правната програма в Центъра за изследване на демокрацията Мария Йорданова смята, че антикорупционните органи у нас не работят достатъчно ефективно. В това число влизат БОРКОР, ресорната парламентарна комисия, тази във ВСС и комисията за конфликт на интереси.

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

Режисьорът Тери Гилиъм загуби правата за „Човекът, който уби Дон Кихот“

| от chronicle.bg |

Дългоочакваното излизане на филма на Тери Гилиъм „Човекът, който уби Дон Кихот“ по екраните е поставено под съмнение, съобщи Контактмюзик.

Седемдесет и седем годишният сценарист и режисьор най-после показа филма си в рамките на кинофестивала в Кан миналия месец след няколкогодишни съдебни разправии, но започналата нова съдебна битка може да означава, че „Човекът, който уби Дон Кихот“ всъщност никога няма да се появи по екраните.

Парижки съд постанови, че правата над филма се притежават от продуцента Пауло Бранко, а не от Гилиъм. Следователно сега Бранко трябва да реши дали филмът да излезе по екраните.

Преди началото на кинофестивала в Кан той поясни, че проявил благоразумие, предоставяйки на организаторите „изключителното право“ да покажат „Човекът, кой уби Дон Кихот“ с участието на Адам Драйвър. Бранко все пак настоя, че решението няма нищо общо с други проблеми, свързани с появата на филма по екраните. „То не е в разрез с други решения, които вече бяха взети и ни предоставят правата над филма“, отбеляза той.

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.