Докъде стигнаха източноевропейците

| от |

След 1989 всички заложиха на неолиберализма. Кризата обаче накара един пътник на име В.В. да напусне този влак и да композира свой. С тази метафора един австрийски историк обобщава 25-те години източноевропейски преход, пише Дойче Веле.

Като алтернатива на неолиберализма Путин предлага Евразия – 25 години след разпада на съветския блок, когато източноевропейците правят равносметка на своите мирни, нежни, кадифени или пеещи революции. А виенският историк Филип Тер описва прехода им в остроумна книга под заглавието „Новият ред на Стария континент. Историята на неолиберална Европа“. Той припомня победоносния поход на неолибералната икономическа концепция, която преди трийсетина години се наложи над идеята за социална пазарна икономика – първо във Великобритания по време на управлението на Маргарет Тачър, а след това в САЩ при Роналд Рейгън. Малко по-късно страните от дотогавашния източноевропейски „реален социализъм“ принудително се включиха на свой ред в този процес заради огромните си дългове.

Фиаското на реалния социализъм

Според Филип Тер, страните от тогавашния Източен блок е трябвало да търсят помощ от Запада, за да предотвратят социалните размирици и да гарантират що-годе сносен стандарт на живот. Като например в Полша: „Демонстрациите /от 1970, 1976, 1980/ бяха провокирани от опитите на правителството да повиши цените на основни хранителни продукти“. Защото тези опити тежко засегнаха усещането за справедливост у работниците. И В ГДР компартията следваше доктрината за „единство между икономическа и социална политика“, т.е. опитваше се да запази изкуствено благоденствие с помощта на милиардни кредити. Същото ставаше и в България през 80-те години, когато нивото на цените и снабдяването /главно в градовете/ се осигуряваше единствено с пари отвън.

Самият СССР все по-често трябваше да финансира вътрешното потребление с приходите от нефта /а цените по онова време също вървяха надолу, както сега/, на моменти дори посягаше към средства от западни кредитори. Първите контакти на света отвъд Желязната завеса с безупречно функциониращата западна икономика предрешиха отчасти избора на тези страни, чиито граждани завистливо наблюдаваха безгрижното и обилно потребление на „западняците“.

Системата на Варшавския договор рухна не само благодарение на дисидентите и партийните реформатори в отделните страни, но и под натиска на „широките народни маси“, припомня историкът.

В решаващите ноемврийски дни на „кадифената“ революция протестираха 600 000 от общо 1,2 милиона жители на Прага, а за голямата демонстрация в Берлин на 4 ноември 1989 излязоха близо един милион души. Хиляди се опълчиха срещу армията и Секуритате в Тимишоара, докато в Полша и Унгария, където преговорите около кръглата маса започнаха сравнително рано, еуфорията на улицата беше сравнително сдържана, пише Тер.

Изпитанията пред „новия ред“

Оттам нататък започва неолибералното всекидневие: неефективните заводи се затварят, безработицата расте, инфлацията също. Дори в Полша където „шоковата терапия“ на Лешек Балцерович в крайна сметка се оказа успешна, или пък в Унгария с нейния по-внимателен, стимулиращ растежа пакет „Бокрош“, социалните последици пак бяха катастрофални, дори унищожителни, обобщава авторът. За част от страните, в които доскоро властваше плановата икономика по съветски модел, дори членството в ЕС не донесе бързо подобрение – икономическата и политическата ситуация в България и Румъния остана нестабилна. Още по-зле са други източноевропейски страни, останали извън Общността. В Грузия и Молдова положението си остава катастрофално, да не говорим за Украйна, над която е надвиснала сянката на Москва.

Затягането на колана през 90-те години на много места доведе до изборния провал на първите некомунистически правителства и до завръщането на посткомунистическия елит, който вече се кълнеше в евроатлантическата кауза. След това бившите братски държави тръгнаха по различни пътища. В Унгария на повърхността изплуваха крайно десни партии. В няколко страни, включително в България, се надигнаха вълни от емигранти. След 1990 година от Румъния са заминали 4,2 милиона души, от Литва – 600 000 /една четвърт/. Обезлюдиха се и някои от новите провинции на Германия, независимо от мощните финансови инжекции. Същевременно се развиха и по-меките форми на миграция – много поляци, например, работят в съседна Германия, за да издържат семействата си у дома. Преди финансовата криза българи и румънци пък масово ходеха на гурбет в Испания. Не без основание децата на такива семейства имат тъжното название „евросирачета“.

Всички тези отрицателни тенденции достигнаха апогея си през 2008/2009 година, когато избухна кризата. Така днес, 25 години след големия преход, „новият ред на Стария континент“ отново е поставен пред изпитание. А към нерешените проблеми се добави и конфликтът между Русия и Украйна, който обещава нова версия на Студената война – сякаш точно навреме за 25-ия юбилей от официалния край на предишната, поставен от Горбачов и Джордж Буш.

Пътуване към неизвестното

За да онагледи сложната поредица от исторически събития, Филип Тер използва въздействащата метафора за „европейския влак“. „Неолиберализмът беше като експресен влак, който обещаваше растеж и благоденствие. В един миг всички европейски държави искаха да се качат в него. На пътниците отвреме-навреме им прилошаваше от скоростта на влака и от реформите, които трябваше да направят, но някъде в средата на 90-те започнаха да се чувстват по-добре. Кондукторите и келнерите във вагон-ресторанта подвикваха оживено: „Видяхте ли, шоковата терапия подейства.“ Пътниците се срещаха във вагон-ресторанта, където имаше едно и също меню за всички – поднасяно от западноевропейски келнери. Разбира се, никой не искаше да яде все една и съща храна, но някак всички бяха във властта на сервитьорите, които по всяко време можеха да си поискат старите дългове. От друга страна вагон-ресторантът предлагаше страхотна трибуна, от която да се държат речи за реформите. А келнерите все повтаряха: „Приватизиця, либерализация, дерегулация“. През 2008 година обаче експресният влак почти излезе от релси. Сред персонала, сервитьорите и пасажерите настъпи паника – никой вече не беше сигурен във верността на посоката. А когато всеобщата безпомощност достигна връхната си точка, един от пътниците на име Владимир Владимирович слезе от този влак и се опита да композира свой собствен, чийто локомотив бе увенчан с гордото име Евразийски икономически съюз.“ Сега Путин насила се опитва да натовари съседите на своя влак, обобщава Филип Тер. В състезанието между двата влака засега няма победител, пише той.

 
 

„Star Trek: Discovery“ сезон 2, трейлър: феновете да затегнат коланите

| от chronicle.bg |

Любителите на екранните пътешествия през далечни потенциално съществуващи галактики е добре да затегнат коланите  и да се приготвят за следващата година.

CBS All Access пусна нов трейлър на предстоящия втори сезон на „Star Trek: Discovery“, чието действие започва да се развива от момента, в който приключи първия сезон.

Екипът на кораба се събира за нова мисия, а Майкъл Бърнам и Филипа Георгиу посрещат новодошлите образи капитан Кристофър Пайк и Спок. Трейлърът предлага нещо специално и за феновете на Сару, когото също виждаме във видеото.

Премиерата на новия сезон ще бъде на 17 януари.

За тези, които не могат да чакат, CBS All Access ще пусне „Short Treks“ – кратки серии с истории от далечния край на веселената на сериала.

Вижте новия трейлър и приятно чакане.

 
 

Кларксън, Хамънд и Мей с промо видео за „The Grand Tour“

| от chronicle.bg |

Джереми Кларксън, Ричард Хамънд и Джеймс Мей разбудиха апетита на феновете като пуснаха ново промо видео, в което да обнародват информация за предаването им „The Grand Tour“. 

Триото работи заедно от 2002 година, когато за първи път се събраха в този си състав, за да водят „Top Gear“. Изглежда, че наративът помежду им не се е променил дори в новото предаване. В клипа тримата седят на сив фон, почти не мърдат, освен когато говорят, и все пак са забавни.

Хамънд: Здравейте, ние сме водещите на „The Grand Tour“.

Мей: Да, и снимаме новите епизоди с пълна скорост.

Кларксън: Или поне щяхме, ако не бяхме тук да снимаме това глупаво, времеемко и безсмислено маркетингово съобщение…

Въпреки „проваления край“ на видеото, феновете са силно развълнувани от новината, че автомобилното предаване се завръща на 18 януари догодина. „Класически Кларксън. Нямаше как да стане друго…“, пише в един от много коментари. 

Тройката се премести от BBC в Amazon Prime след като Джереми удари с юмрук своя колега Ойсин Таймън на „Top Gear“, заради което беше уволнен като водещ и продуцент на предаването. Двамата му колеги напуснаха заедно с него като нба тяхно място бяха избрани нови водещи начело с Кристофър Евънс (не актьора), но рейтингът на предаването не успява да се възстанови.

Джереми, Ричард и Джеймс водят „The Grand Tour“ от 2015 година.

 
 

Кийра Найтли получи Орден на Британската империя

| от chronicle.bg |

На церемония в Бъкингамския дворец Кийра Найтли получи Орден на Британската империя за работата си в драмата и благотворителността, в която си партнира с WaterAid и Oxfam.

Звездата от „Pride & Prejudice“ получи ордена си лично от принц Чарлз. 

33-годишната актриса позира преди събитието заедно с родителите си и съпруга си Джеймс Райтън. Тя се появи с лимонен костюм от Chanel, розов колан и шапка за завършен външен вид, напомнящ за Мери Попинс. Така изпъкна пред стандартното официално облекло, което обикновено се носи от гостите и награждаваните.

SEI_44256984-de53

Кийра не е сама в това отношение. През ноември Ема Томпсън получи титлата дейм отново на церемония в Двореца, на която се появи в син костюм… и бели маратонки. Поне знаем, че са дизайнерси – с цена от 235 паунда. Самата Томпсън каза в подкаста My Dad Wrote A Porno, че не разбира защо се е вдигнало толкова шум по въпроса.

Около Найтли също се вдигна малко шум скоро, когато тя съобщи, че забранява на 3-годишната си дъщеря да гледа филми на Disney. Като причина тя изтъкна липсата на феминистки ценности в продукциите на компанията. В шоуто на Елън Дедженеръс тя каза, че не разрешава на детето си да гледа „Пепеляшка“ и „Малката русалка“, защото не вярва, че те са независими жени: „Не може да гледа „Пепеляшка“, защото филмът е за това да чакаш богатия мъж да те спаси – не, спаси се сама.“ По-късно обаче актрисата отбеляза, че харесва „Frozen“ и „Moana“.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.