Добрите мазнини и страшните въглехидрати

| от chronicle.bg |

„Хранителният порочен кръг, в който голяма част от хората с наднормено тегло се въртят, до голяма степен се дължи на погрешни препоръки на диетолози, които създават у хората фобия от мазнини“, коментира д-р Франк Б. Ху, диетолог и експерт по хранене от университета Харвард.

Тази порочна практика започва през 70-те години, когато проучвания върху хора и животни натрупват доказателства, че диетата, богата на наситени мазнини и холестерол, е рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания,вследствие на което хората масово се стараят да намалят мазнините в ястията си.

Въпреки че здравните съвети се фокусират само върху наситените мазнини, много хора генерализират заключенията на учените и избират хранителен режим без никакви мазнини, който за сметка на това е богат на въглехидрати – това включва всевъзможни вредни храни, от крекери до подсладени кисели млека. Обществото масово увеличава консумацията на два вида въглехидрати: рафинирано нишесте и захар. Това дава и тласъка на настоящата епидемия от наднормено тегло, затлъстяване и диабет тип 2 в Америка.

Сега експертите осъзнават, че усилията, които са положени в миналото, за да се променят вредните хранителни навици, водещи до сърдечни заболявания и инфаркти, са залюлели махалото в обратната посока твърде силно.

„Грешката, допусната в по-ранните наръчници за здравословно хранене, е акцентът върху намаляването на мазнините за сметка на въглехидратите, което създава у хората впечатление, че всички мазнини за вредни и всички въглехидрати – полезни“, обяснява д-р Ху.

Той казва още, че наситените мазнини, които се намират в тлъстите меса и млечните продукти, повишават нивото на холестерол в кръвта и това никак не е здравословно. „За сметка на това, зехтинът е чудесен – той е много важен за кардиоваскуларното здраве и нормалното тегло“. Зехтинът, авокадото и ядките са ниско наситени мазнини. Те доставят на организма същите калории като месото и млечните продукти, но не повишават нивото на холестерола и не благоприятстват натрупването на плака в кръвоносните съдове.

Захарите са прости въглехидрати, а скорбялата и нишестето – сложни. Всички те в крайна сметка се трансформират в глюкоза – горивото, което тялото ни ползва, за да живее. Докато захарите се абсорбират бързо и за кратко време повишават кръвната захар, скорбялата отнема повече време, за да се обработи от тялото.

Важни изключения в тези правила са рафинираните въглехидрати –  белият хляб, белият ориз. Това са храни с висок процент на влакна, които се държат по-скоро като захар. Те се абсорбират много бързо, покачват равнището на глюкоза рязко и предизвикват отделянето на инсулин. Когато се консумират в количества, които са над необходимите за организма, рафинираните въглехидрати и захарите могат да резултират в инсулинова резистентност и да допринесат за затлъстяването на черния дроб.

Уви, картофът, може би най-популярният зеленчук, действа досущ като тези зли захари и рафинирани въглехидрати. Той има висок гликемичен индекс и лошия навик да вдига кръвната захар до небето. Картофите са направени от дълги вериги глюкоза, които лесно се смилат от ензимите в устата и стомаха, а мазнините в пържените картофи могат да забавят този процес съвсем незначително.

И в крайна сметка, винаги когато говорим за правилно хранене, сме длъжни да споменем и ролята на движението в здравето на нашето тяло. Д-р Ху, който е израснал в Китай, коментира, че допреди десетина година там повечето хора са били физически активни и са се справяли добре въпреки голямото количество ориз, което се консумира в страната. „Сега обаче китайците са станали по-обездвижени и тъй като все още ядат много ориз, затлъстяването и диабетът вече са налице“, коментира експертът.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Каква част от всичко живо сме ние, хората?

| от chr.bg |

Когато се заемат със задачата да претеглят живота на Земята, учените установяват, че милиардите хора на планетата съставляват незначителна част от биомасата й на фона на всички дървета, дъждовни червеи и дори вируси. Липсата на солидна тежест обаче не пречи на човешките същества да се „налагат“.

Хората съставляват едва една десетохилядна част от биомасата на Земята, съдейки по „сухото тегло“ на въглерода, влизащ в структурата на всички живи организми.

Първото по рода си преброяване на живота на планетата показва, че нейната същинска „тежка категория“ са растенията, съставляващи 80 процента от глобалната биомаса. Бактериите съставляват приблизително 13 процента от нея, а гъбите – около два процента.

„Тези числа може и да не са съвсем точни, но дават представата за пропорция“, казва ръководителят на изследователския екип Рон Майло от института „Вайцман“ в Израел.

Въпреки че съставляват незначителна част от биомасата на Земята, хората оказват огромно влияние върху по-масивните организми. От началото на цивилизацията човешките същества са допринесли общото тегло на растенията да намалее наполовина, а на дивите бозайници – с 85 процента.

Понастоящем домашният едър рогат добитък и прасетата на планетата тежат повече от всички диви животни, а домашните пилета – от всички диви птици. „Ако искаме да онагледим реалното състояние на животните, ще трябва да използваме вместо детски книжки за слонове и лъвове описанието „крава, още една крава, трета крава и пиле“, казва Майло.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Вече няма „Мтел“, има „А1″

| от chronicle.bg |

„Mтeл“ ocтaнa в иcтopиятa. Пъpвият GЅМ oпepaтop в Бългapия занапред ще се нарича „А1″. Това име избра мeждyнapoднaтa гpyпa на Теlеkоm Аuѕtrіа, към кoятo пpинaдлeжи и нашият телеком.

Новината бе съобщена днес. Няма да има никакви затруднения за клиeнтитe – дoгoвopитe ocтaвaт вaлидни дo кpaйния им cpoк, нoмepaтa и ЅІМ кapтитe нямa дa бъдaт пpoмeняни, уверяват от „А1 България“.

B гpyпaтa нa „A1″ влизaт компании в още шecт дъpжaви – Aвcтpия (A1), Бeлapyc (vеlсоm), Xъpвaтия (Vірnеt), Cлoвeния (А1 Ѕlоvеnіа), Cъpбия (Vір mоbіlе) и Maкeдoния (оnе.Vір).

rptoz

Пpeз минaлaтa гoдинa стана ясно, че вcички в гpyпaтa нa Теlеkоm Аuѕtrіа щe пpeминaт към eдин бpaнд – „A1″.