shareit

Добрите мазнини и страшните въглехидрати

| от chronicle.bg |

„Хранителният порочен кръг, в който голяма част от хората с наднормено тегло се въртят, до голяма степен се дължи на погрешни препоръки на диетолози, които създават у хората фобия от мазнини“, коментира д-р Франк Б. Ху, диетолог и експерт по хранене от университета Харвард.

Тази порочна практика започва през 70-те години, когато проучвания върху хора и животни натрупват доказателства, че диетата, богата на наситени мазнини и холестерол, е рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания,вследствие на което хората масово се стараят да намалят мазнините в ястията си.

Въпреки че здравните съвети се фокусират само върху наситените мазнини, много хора генерализират заключенията на учените и избират хранителен режим без никакви мазнини, който за сметка на това е богат на въглехидрати – това включва всевъзможни вредни храни, от крекери до подсладени кисели млека. Обществото масово увеличава консумацията на два вида въглехидрати: рафинирано нишесте и захар. Това дава и тласъка на настоящата епидемия от наднормено тегло, затлъстяване и диабет тип 2 в Америка.

Сега експертите осъзнават, че усилията, които са положени в миналото, за да се променят вредните хранителни навици, водещи до сърдечни заболявания и инфаркти, са залюлели махалото в обратната посока твърде силно.

„Грешката, допусната в по-ранните наръчници за здравословно хранене, е акцентът върху намаляването на мазнините за сметка на въглехидратите, което създава у хората впечатление, че всички мазнини за вредни и всички въглехидрати – полезни“, обяснява д-р Ху.

Той казва още, че наситените мазнини, които се намират в тлъстите меса и млечните продукти, повишават нивото на холестерол в кръвта и това никак не е здравословно. „За сметка на това, зехтинът е чудесен – той е много важен за кардиоваскуларното здраве и нормалното тегло“. Зехтинът, авокадото и ядките са ниско наситени мазнини. Те доставят на организма същите калории като месото и млечните продукти, но не повишават нивото на холестерола и не благоприятстват натрупването на плака в кръвоносните съдове.

Захарите са прости въглехидрати, а скорбялата и нишестето – сложни. Всички те в крайна сметка се трансформират в глюкоза – горивото, което тялото ни ползва, за да живее. Докато захарите се абсорбират бързо и за кратко време повишават кръвната захар, скорбялата отнема повече време, за да се обработи от тялото.

Важни изключения в тези правила са рафинираните въглехидрати –  белият хляб, белият ориз. Това са храни с висок процент на влакна, които се държат по-скоро като захар. Те се абсорбират много бързо, покачват равнището на глюкоза рязко и предизвикват отделянето на инсулин. Когато се консумират в количества, които са над необходимите за организма, рафинираните въглехидрати и захарите могат да резултират в инсулинова резистентност и да допринесат за затлъстяването на черния дроб.

Уви, картофът, може би най-популярният зеленчук, действа досущ като тези зли захари и рафинирани въглехидрати. Той има висок гликемичен индекс и лошия навик да вдига кръвната захар до небето. Картофите са направени от дълги вериги глюкоза, които лесно се смилат от ензимите в устата и стомаха, а мазнините в пържените картофи могат да забавят този процес съвсем незначително.

И в крайна сметка, винаги когато говорим за правилно хранене, сме длъжни да споменем и ролята на движението в здравето на нашето тяло. Д-р Ху, който е израснал в Китай, коментира, че допреди десетина година там повечето хора са били физически активни и са се справяли добре въпреки голямото количество ориз, което се консумира в страната. „Сега обаче китайците са станали по-обездвижени и тъй като все още ядат много ориз, затлъстяването и диабетът вече са налице“, коментира експертът.

 
 
Коментарите са изключени