shareit

Добри истории от града: Иван и Дара

| от Дани Блажева |

Хората, които се разхождат из града, често обръщат внимание на разбитите плочки по тротоарите, на някой неработещ светофар или на група тийнове, които вървят с бойна крачка и възгласи към поредната сбирка с тайфата. Знаете ли какво виждам аз, докато се разхождам – десетки изоставени кучета и котки, нуждаещи се от спасение и внимание.

Те са навсякъде около нас, но често остават незабелязани- стар пинчер, изхвърлен на улицата, защото вече е болен и ще мре, тригодишен голдън, изритан, защото „имаме дете и не можем да се грижим и за него… а има и толкова много косми. С малко дете сме все пак“. Да продължавам ли?

Едногодишен черен лабрадор, изхвърлен на булевард „България“, защото се е оказал „куча марка“, а собствениците му са искали животно с родословие. Месец след месец стоя вярно из спирките по бул. „България“, чакайки стопаните му да го приберат.

За съжаление, най-активните защитници на бездомните животни не могат да се погрижат за всички изоставени четирикраки несретници. Спасението им е в ръцете на всички нас.

Затова от днес, в Chronicle.bg полагаме началото на изцяло нова поредица, в която ще ви срещнем с десетки хора, отворили сърцата си, портфейлите си и времето си за грижата на своя домашен любимец, спасен от улицата. Човечни, топли, истински, хора.

Първият ни участник се казва Иван, а неговата най-нова и добра приятелка се казва Дара.

DSC_3970

Запознах се с тях на полянката пред ритуалната зала в „Хиподрума“. Дара бързо изприпка до нас и внимателно и с уважение ни приближи, стараейки се да не уплаши малкия ми четирикрак приятел. По принцип имам резерви към по-големите кучета, но от Дара лъхаше такова спокойствие и доброта, че не се сдържах и я погалих.

А каква е тяхната история?

Преди 6 месеца Иван вижда Дара в едно село, вързана на синджир в двор. По времето, през което е там, малката е видимо недохранена и затова той успява да убеди децата в семейството, които я хранят само с филия-две хляб, да я осинови. Слава богу, дечицата бързо се съгласяват и така щастливата история на Дара започва.

За момента Дара изпитва неприязън към нашийниците, затова Иван я пуска да ходи сама. Не се притеснява, защото тя е адски добра и послушна. Случвало се е други кучета да я наобиколят, за да се борят с нея, а тя кротко ляга на земята избягвайки конфликта. Докато отпива от сутрешното си кафе, Иван споделя, че вече се опитва да я учи да ходи на повод, защото иска да я води спокойно на по-дълги разходки.

Като малък често е прибирал всякакви животни вкъщи – болни котки или ранени кучета, често по-големи от самия него. Майка му невинаги приемала гледката на бездомно куче с възторг, но пък откликвала на молбите му и заедно са помогнали на много косматковци. Подчертава, че досега не е хапан от куче.

Винаги е гледал женски кучета, без това да му е било самоцел. Просто така се случвало. Всяко от тях обаче си имало свой собствен характер и нрав. Дара например е много послушна и се старае да угажда, но ако й се скара повече от нужното често започва да му се сърди като му обръща гръб или се прави на разсеяна.

Като типични кучкари стигнахме неминуемо и до темата за храната. Той сподели, че й готви редовно. Хем по-вкусно за нея, хем по-евтино. Разбира се, не минава и без порция гранули и витамини, за да е сигурен, че приема всички нужни вещества и се развива добре. Все пак, Дара е едва на 8 месеца и още ще расте.

За съжаление, времето ни притисна и се наложи да си вземем довиждане, защото и двамата рискувахме да закъснеем за дневните задачи.

Обаче аз си тръгнах доволна и щастлива, защото Иван и Дара бяха поредното доказателство, че добри хора има. Добри хора, които закрилят четирикраки щастливци като Дара – непородисти кучета, които заслужават любов не по-малко от тези с родословие.

 
 
Коментарите са изключени