Добре сте дошли в хотела на Дракула

| от |

Има една такава тенденция в последните години, че е редно, направо си е наложително, всяка култова анимация, която излезе по кината да получи своето задължително продължение, а ако може и трета и четвърта част. Понякога, в редките случаи, това не е окей и е ненужно. Най-лошото е, че в повечето случаи се прави, за да се изкарат повече пари. Но има моменти, в които втората част е дори по-добра от първата, какъвто е случаят с „Играта на играчките“.

Затова още ме шокира фактът, че на Дисни им отне толкова време, близо 10 години, за да се решат и да пуснат в действие продължението на една от моите любими анимации за последните години – „The Incredibles“ или „Феноменалните“.  Друга анимация обаче, отново любима, но на значително по-младата ми версия, получи своето продължение. И това е „Хотел Трансилвания“.

Първата част разказва за зловещ хотел ръководен от граф Дракула, който е само и ексклузивно за чудовища. Дракула мрази хората, както е редно. В хотела му обаче случайно попада човек, който никак не е лош, макар и да е малко нескопосан и глуповат. Въпреки това Джонатан печели сърцата на зрителите, чудовищата и най-важното – печели сърцето на младата Мейвис, дъщерята на Дракула. Първата анимация имаше страхотен успех сред значително младата аудитория, но това не я спря да получи номинация за „Златен глобус“ през 2012-а. Три години по-късно зловещият хотел се завръща заедно със старите познайници на зрителите. Този път обаче, Мйвис и Джонатан, женени и щастливи, имат дете, което учудващо за Дракула не е чудовище, а най-обикновено момче.

„Хотел Трансилвания 2“ носи забавата от това, че гледаш анимация, но в голямата си част той е много по-забавен за най-малките си зрителите. Което е окей. Хората понякога забравят, че в основата си анимацията се прави за деца и очакват от нея кой знае какво. „Хотел Трансилвания 2“ следва традицията на първата част и разполага с такъв тип торба с шеги, смешни за децата, донякъде за тийновете, но не толкова за мама и тате, но за разлика от първата си част е по-адекватен сюжетно и доста по-динамичен. Ако първата част на анимацията на моменти създаваше усещане, поне при мен беше така, че хората са измислили идеята, но не са знаели какво да правят с нея по-нататък, то тук върху това е поработено. Филмът следва ясна и стройна история, която ще се стори магична на по-малките и плоска на моменти, но много забавна, на по-големите. Но което си е си е, анимацията винаги забавлява и нито един човек не е съжалил, че е дал пари за нея особено пък на кино.

На английски филмът е дублиран от познайниците от първата част – Адам Сандлър, който тук се изживява и като сценарист, не лош, въпреки моите очаквания, Анди Самберг, който последно гледахме като водещ на наградите „Еми“ и лично аз го предпочитам като глас на анимационно момче, Селена Гомез, Кевин Джеймс, Стив Бушеми, Кийгън-Майкъл Кей и Дейвид Спейд. На български път ще може да чуете Албена Михова, Елен Колева, Николай Урумов, Георги Спасов, Здравко Петров и Латинка Петрова, както и една купчина деца.

„Хотел Трансилвания 2“ е по кината от днес.  

Снимки: Александра филмс/Columbia Pictures

 
 

Най-издръжливите на студ хора

| от chr.bg |

Учени от Лондонския университетски колеж изясниха, че жителите на Северна Европа притежават особен ген, който защитава организма от хипотермия, и позволява на норвежци, шведи, финландци и други жители на региона да понасят по-леко студените зими.

По данни на учените, генът TRPM8 се появил у хората преди около 25 000 години, когато климатът в Европа бил по-студен. Въпросният ген играе също роля на обезболяващо, като повишава прага на болката и дава възможност на притежателите му да се справят по-лесно със сериозни заболявания. TRPM8 е с роля на температурен маркер, който съобщава за преохлаждане на организма.

Учените отбелязват, че именно благодарение на този ген жителите на северните райони в Европа се чувстват по-добре и по-рядко боледуват в студовете в сравнение с другите хора.

Най-издръжливи на студовете са финландците – TRPM8 се съдържа в геномите на 88 на сто от жителите на страната.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.