Индия е седмата по големина страна в света и втора по население.
Официалното название на страната, Индия, произлиза от древноперсийската дума синдху – историческото название на река Инд.
Хората са винаги усмихнати и винаги готови да помогнат
Храната в Индия се яде с ръце, независимо какво си пипал преди това
Ню Делхи - официалната столица на Индия, където се намират всички институции на централното управление на страната.
Повечето индийци практикуват йога и вярват в прераждането.
Населението на страната възлиза на 1,112 милиарда души и така Индия се нарежда на второ място след Китай по население в световен мащаб.
Домашните животни се разхождат свободно из индийските улици
Наред с моторите притичват коне и магарета
Кравата е свещено животно в Индия
Някои от домовете на местните са доста мизерни
Индийската културна история обхваща повече от 4 500 години
Ярките цветове и орнаменти радват окото
Животновъдството е също силно развито. Едрият рогат добитък се отглежда предимно за мляко. Тъй като кравата е свещено животно в индуистката религия, от нея се използва само млякото.
Разположена е на полуостров Индустан, на юг от Хималаите, на изток от Арабско море, на запад от Бенгалския залив и на север от Индийския океан.
В Индия се зараждат четири от най-изповядваните религии – значимите в световен мащаб будизъм и индуизъм, както и важните в регионален план сикхизъм и джайнизъм.
До люта Индия и обратно
Така започва дългото, трудно пътуване на фотографа Чавдар Калдиев, който прекара там в Индия близо 3 месеца.
Въоръжен с фотоапарата си младият фотограф обикалял улиците на седмата по големина страна в света, за да се докосне до философиите и митовете, базирани на множество вярвания и практики като йога, карма, мокша и дхарма. Почитта към по-възрастните е една от основните културни догми в Индия, казва той.
Когато поздравяваш по-възрастен, събираш дланите си като за молитва, коленичиш и докосваш краката на събеседника си, за да демонстрираш, че не си изминал неговия път, че си вървял по-малко километри от него.
Чавдар стегнал багажа си и тръгнал за Индия, без да си направи необходимите имунизации. Това се оказало грешка, за която си платил с кратко боледуване – единственият неприятен спомен от екзотичната държава.
„Винаги съм искал да се докосна до древната индийска култура. За мен бе приключение“, разказва Чавдар.
И така индийската авантюра започнала с културен сблъсък – привичките в храненето на местните първоначално го стресирали.
Храненето и храната като цяло е много важна част от културата. Но Индия се оказва твърде люта за Чавдар Калдиев. Дори представената като „нелюта“ храна подпалвала езика и небцето му – от пикантните идли, през оризените питки и пикантните сосове, както и пиперливото пържено зеле.
„За пръв път стъпвах в Ню Делхи или Дели, както го наричат индийците. Имаше доста военна охрана на летището – с автомати, чудеса, въоръжени до зъби. Оказах се неподготвен“, спомня си пътешественикът.
Това е разбираемо, предвид факта, че Индия поддържа третата по големина в света войска с численост над милион и 300 хиляди души.
Освен респектиращо посрещане, Индия предлага пълна програма с особености и изненади. Една истинска любовна история на цветовете и идилията, които битуват необезпокоявано дори в мизерните и на места първобитни житейски условия на населените места.
„Ню Делхи беше първата точка, от там тръгнах към Вишакапатнам или на галено Визак, където останах над 2 месеца“.
Именно там Чавдар Калдиев се сблъсква челно със съвършено друг стандарт на живот. Храната от уличните сергии не е за препоръчване, тъй като в Индия хигиената не била много на почит. „Пият, без да докосват гърлото на бутилката, но тяхната култура им повелява да докосват храната. Затова всичко хапват с ръчицата.
Своето ядене, твоята поръчка – всичко минава между пръстите и заедно с това, което се е полепило по парите и останалата им стока“.
След като преодолял културния си шок и заложил на ориза в комбинация с някой сос, Чавдар Кадиев се сблъскал с второ изпитание – трудно свикнал с домашните и уличните животни, които бродели навсякъде. „Имаше и в канавките телета, крави, прасета, кучета…Тротоарите липсват, но из целия канал лежат животинки“.
Така, като в екзотична ферма като по романа на Оруел, където животните са хора, а хората – подвластни на животните, Индия посрещала цивилизацията, за да разкрие един друг вид симбиоза между видовете, която си била и някаква форма на равноправие и мирно съжителство между отделните видове. Крави по улицата е не само нещо нормално за Индия, но там кравата за тях е свещено животно, така че може да видиш някой от местните да прави път на чифтокопитното.
Странните гледки и битовите условия за живот Чавдар увековечил с фотоапарата си, докато хората го гледали като извънземно, но едновременно с това се усмихвали. „Ако имаш нужда от нещо, Индия е мястото, където винаги ще ти помогнат“, разказва още фотографът.
От шареното и кичозното очите понякога отмалявали, но емоционалното изтощение се компенсирало от чувството на задоволеност поради факта, че си се докоснал до древната индийска култура.
„Видях един много различен свят, хора, бит“, обобщава за пътешествието си фотографът.
След люта Индия, Чавдар се стяга за Парагвай и Мексико, където със сигурност го очакват още изненади.
А избрани моменти от пътуването му може да видите в галерията горе.
