„Дневник”, Македония: Сценарий, или измислица на „Атака”

| от |

Screenshot_5

Лидерът на българската националистическа партия „Атака” Волен Сидеров поиска връщане на територии, населени с българи, от Македония и от Сърбия, ако искат двете страни да получат подкрепа от София за процеса на евроинтеграция.

Същият този Сидеров внесе декларация с подобно искане в българския парламент, но не каза дали това е неговата рецепта за добросъседство и начин за помагане на съседите да постигнат целта. Това се казва в авторски текст на журналистката Жана П. Божиновска, публикуван днес в македонския вестник ”Дневник”. По-нататък в текста се казва:

„Очевидно Сидеров не мислел за добросъседство, защото в противен случай ще се обърне и към друга съседка на неговата страна – Гърция. Ако погледне картата, ще види, че там е останала най-голямата българска територия след Ньойския договор, който след 94 години Сидеров иска да бъде отменен. В случая лидерът на националистите или мисли, че тази територия в Тракия не е част от българската държава, за която говори в декларацията, или пък с Атина, като добър съсед, се разбират помежду си и не си отправят заплахи. Може би смята, че с тях ще постигнат целта на „цивилизован” начин.

Въпреки че не е за първи път Сидеров да излиза с подобни „иновационни” искания, за които в собствената си държава реално не получава подкрепа, все пак цялата работа с декларацията на „Атака” изглежда смислен сценарий. След многобройните сигнали за българо-гръцки „съюз” и приятелство по отношение на Македония, за допълване на исканията на едните и другите за онова което трябва да направи Македония, няма да бъде голяма изненада ако се каже, че подобно патриотично обръщение на „Атака” има за цел да привлече вниманието на основният „блокиращ” на Македония.

Или още повече, да се възкръсне и да е заговори някаква стара „омраза” към българите, за която се говореше в някое минало време, в съвсем други условия. Опасен сценарий, от който никой няма полза, още по-малко македонският и българският народ.

На лидера на „Атака” Сидеров, най-вероятно някой от българското управление, което той поддържа във всякаква комбинация, трябва да му обясни, че живеем в съвсем различно време, че говорим за свързано инфраструктурно, културно, икономически, а не за даване и взимане на територии, че за България ние сме Република Македония, а не БЮР Македония, че Струмица, за съжаление, не може, заедно с Босилеград, с Димитровград и с цяла България, да е част от ЕС. Освен, ако следващото искане на Сидеров не бъде организиране на референдум в Струмица за „връщане към българската държава”.

Това, както би казал неговият колега политик Красимир Каракачанов, за тях би било прекрасно, но за съжаление невъзможно.

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

12 лоши книги, които не ви правят читател

| от chronicle.bg |

23 април е денят на книгата: чувстват го като празник онези, които са живели сред страниците на книгите; които са бягали от час в училище, за да смучат думите на Агата Кристи, крили са се сред шубраците на село да поглъщат Стивън Кинг и са изградили отношението си към света, поне отчасти според всичко, което са прочели.

През последните години, може би откакто разцъфтяха социалните мрежи, да четеш стана модерно. Нароиха се всякакви групи за четене, инстаграм профили с книги на фона на морета, поляни и нокти на крака и изобщо четенето стана нещо като доказателство за висок интелект и брилянтен успех сред социума.

Естествено, четенето трябва да се насърчава. Не бива да спираме да си блъскаме главите как да накараме децата да четат с удоволствие, а не да сричат, пуфтейки. Не бива и да спираме да подаряваме книги: техните страници и думи са пътища към други светове и други времена. А и усиленото четене значително намалява риска от правописни грешки от типа на „заболекър“, които станаха все по-видимо явление с избухването на фейсбук.

Не всяка книга обаче може да послужи като параван, зад който да скриете своята посредственост и тъпота. Нали разбирате, номерът не е да четете каквото и да е, а да четете някакви или смислени, или увлекателни, или ценни, или забавни неща.

В галерията ще ви представим няколко книги, чието прочитане не е повод за гордост. Ако, разбира се, сте прочели книгата на Криско от любопитство, но във виртуалната библиотека в мозъка ви стоят и „Майстора и Маргарита“ и „1984“ (например), ОК. Но ако някоя от тези книги е единствената, която сте прочели, по-полека с хвалбите какъв як читател сте.

 
 

Каква е връзката между ръкостискането и интелекта

| от chr.bg |

Изследователи от университета в Манчестър установиха връзката между силата на ръкостискането и интелекта, като силното здрависване говори за развити умствени способности.

Учените отбелязват, че съществува пряка зависимост между мускулната сила при здрависването и доброто здраве на мозъка. Сега специалистите от Манчестър си задават въпроса дали можем да развиваме умствените си способности, като укрепваме своята мускулна сила.

Учените възнамеряват да проведат тестове с доброволци с вдигане на щанги.

Хората, които се отличават със слабо ръкостискане, в повечето случаи разполагат с по-малко бяло вещество в мозъка. В същото време силата при здрависването позволява да се оценят измененията на умствените способности на човека в зряла и напреднала възраст.

 
 

5 кралски бебета, които промениха хода на историята

| от chr.bg |

Някой бебета са родени велики, някои  достигат величие, а за трети величието им се поднася. Появата на нова кралска особа на бял свят е била обект на интерес от векове, но не всички са бебета със синя кръв имат нужните качества за трона.

Някои от тях са променяли курса на историята със самото си появяване, заради пола или здравето си.

Нека видим няколко кралски новородени, които промениха света.

 

Хенри IX

Хенри VIII се жени през 1509 година, когато е само на 17. Той обаче успява да създаде законен наследник на трона чак след 28 години. През 1510 година Хенри има дете от Катерина Арагонска. Всички са щастливи, но за жалост Хенри IX умира два месеца по-късно. Това е повод за анулиране на брака им, а Хенри се жени за Ан Болейн през 1533. Това променя лицето на династията на Тюдорите.

Елизабет I

През 1533 година Хенри VIII бил убеден, че Ан ще го дари с мъжка рожба. тя обаче ражда момиче, а Хенри отменя всички тържества, които е планирал.

Те продължават да опитват, но опитите им се увенчават само със спонтанен аборт.

Джордж

Една от най-трагичните и предотвратими кончини в кралското семейство е тази на малкият Джордж през 1817. Майка му принцеса Шарлот Уелска е била романтична душа и се е припознавала в Мариан от „Разум и чувства“ на Джейн Остин. Тя се жени за безумно красивия Леополд и забременява.

По онова време модерно било да се ползва мъж акушер. Шарлот наема Сър Ричард Крофт, който я подлага на строга диета и редовно й пуска кръв. Така, когато тръгва да ражда, тя е доста слаба. Това се случва на 3 ноември, а 48 часа по-късно Крофт още не се е намесил, защото смята за неуместно да пипа принцесата толкова интимно.

В крайна сметка Джордж е мъртвороден, а майка му умира на следващата сутрин. Крофт обвинява себе си и се самоубива. Сместо Джордж V на трона застава Виктория.

Принц Джеймс Францис Едуард Стюард 

През 1655 година на крал Джеймс II и Мария Моденска им се ражда здраво момченце католик – точно каквото го искал Хенри VIII. Времената обаче се били сменили – по-голямата част от населението било протестанти и никой от тях не искал да бъде управляван от католик. Раждането на Джеймс III означавало продължаване на католическата династия, което парламентаристите не искали и затова по тяхна покана зетят на Джеймс II – Уилям III Орански – напада Англия и заменя Джеймс като крал.

Едуард V

Малкият Едуард идва на бял свят през 1470 година във възможно най-неподходящият момент. Баща му Едуард IV управлява 7 години, а след това е изпратен в изгнание, когато на власт се връща Хенри VI.

Едуард е отглеждан като бъдещ крал. Денят на коронясването обаче никога не идва. Костите на Едуард и брат му, Ричард, са намерени през 1674 година и тепърва предстои да преминат модерните тестове за идентификация.

Спрямо отглеждането си Едуард V можеше да бъде най-успешният крал в историята.