„Дивият Изток“ на Европейския съюз

| от |

Това е „Дивият Изток“ на Европейския съюз. Тук национализмът, антисемитизма, корупцията и расизма към ромите преобладават, пише cbsnews.com  в анализ на настоящата ситуация в страните от Източна Европа, които са членки на ЕС.

От къде да започнем?

Може би от Чехия. Там се проведоха парламентарни избори. Причината? Чешкото правителство падна, след като премиерът Петър Нечас бе принуден да подаде оставка.

Негова високопоставена помощничка, която му е била и любовница, наредила на разузнаването да шпионира бившата му съпруга и да докладва. Целта била да помогне при развода.

Следва Румъния, където масовите улични демонстрации срещу корупцията продължават вече седмици, месец , година, да не говорим за миналата година и тази преди нея. Протестите свалиха от власт министри и правителства, без да се решат проблемите .

В България нещата са  още по-сложни. През февруари 100 000 души излязоха на улиците, за да протестират срещу безработицата , корупцията и високите сметки за ток. Правителството подаде оставка.

През юни новото правителство назначи за директор на ДАНС Делян Пеевски, който се описва като „медиен магнат със съмнителни приятели“ без опит в политиката и сигурността. След 36 часа той си тръгна като жертва на голямата реакция от обществеността.

Иронията е,че присъединяването на на тези страни към ЕС през последното десетилетие целеше да бъде първата стъпка към преодоляване корупцията в обществото.

Всяка от тези държави трябваше да подпише договори, че ще се бори да реформира съдебната система и законодателството. Очевидно това не се е случило. Страните получават европейските пари, с които трябва да се изгражда инфраструктура, пътища и да се реконструират сгради. Но голяма част от тези пари просто изчезват. В резултат Европа стана по-голяма, но проблемът с корупцията остана, като в Източна Европа вече има повече пари за незаконно присвояване.

Олигарсите и мафията

Позицията на Унгария по ромския въпрос е най-ясна, но официалното отношение към малцинството във всичките тези държави е непростимо.

То е продължаващо главоболие за Брюксел и за държави като Франция, опитваща се, но проваляща се, да се справи в наплива на роми от Източна Европа. 

Също толкова обезпокоителна за Брюксел е и продължаващата ширеща се корупция в бившия съветски блок.

България е най-тежкият случай. Това е най-бедната държава в ЕС и мнозина лидери в Брюксел, без да споменаваме легионите български протестиращи, вярват, че по-голямата част от държавата е задължена на „олигарсите” или „мафията”. 

Проблемът е толкова очевиден, че след като десетки хиляди протестиращи изпълниха улиците на София това лято, за да осъдят корупцията и правителството, еврокомисарят про правосъдието Вивиан Рединг отиде да се срещне с демонстрантите.

Уви, седмиците на протести не бяха достатъчни да принудят правителството да подаде оставка.

В сравнение с България, Чехия е далеч по-богата, но не и имунизирана от корупция и шуробаджанащина. За двете години на управление на Нечас няколко висши държавни служители бяха обвинени в измами, подкупи и корупция.

В Румъния доклад на агенцията за интегритет казва, че половината от кметовете трябва да подадат оставка, заради конфликт на интереси, защото управляват компании, на които градовете им възлагат договори.

Сред всичко това, лидерите на ЕС гледат и цъкат критично. 

По-малко от четвърт век откакто тези държави отхвърлиха комунизма. Но дали заради централизирането на властта, като в Унгария, или заради влиянието на корумпираните елити, наученото по времето на съветската доминация остава.

Дивият Изток все още процъфтява.

 

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

Интересно ли ви е как изглежда новият OnePlus 6T?

| от chronicle.bg |

За любопитните към наследника на OnePlus 6Т, вече има законни снимки, пуснати в мрежата, както и тийзър видео.

Изображенията потвърждават слуховете, че смартфонът разполага с двойна камера, а не с тройна, както се говореше преди време.

Освен това, OnePlus е няма досадната издатина на камерата, като цената, която е платила за това, е компромис с тънката „снага“ на корпуса. За смартфона вече се знае, че има скенер за пръстови отпечатъци, вграден в екрана, който може да видите и в тийзър видеото:

Повече подробности ще станат ясни в седмиците преди премиерата на OnePlus 6T, която предстои на 17 октомври.

3oT4yhf8mvQNBBLUb5MvZR-970-80

download

Източник: GSM Arena

 
 

„Everything’s just peachy“ в новите кадри от Дженифър Лопес

| от chronicle.bg |

Поп звездата, актриса и горда майка на две деца, може и да наближава 50-те с шеметна скорост, но не бихте й ги дали на последните й снимки.

Джей Ло демонстрира невероятната си физика по оранжев бански в Instagram, обсипвайки кадъра с хаштагове #tangerinedream #peachesNCream #topnaughty #suitsandfruits #throwingshades #doublebuns”.

„Everything’s just peachy“, написа звездата.

Да, съгласни сме, че този прасковен цвят и въобще всичко, свързано с праскови, й отива.

“Knot your average peach. To peach their own. Practice what you peach.“, написа още Дженифър. Предишния ден тя събра над 200 милиона гледания на горещия клип към новата й песен  „El Anillo“.

„Толкова съм развълнувана!!“ писа тя. „Благодаря за цялата тази любов! Обичам ви, хора!“

Вижте защо „El Anillo“ набра още 2.5 million гледания в следващите 24 часа.

 

 

 

View this post on Instagram

 

VERSACE!!! Thank you so much Donatella for always keeping me dripping in couture!! @versace @donatella_versace #jloxversace   A post shared by Jennifer Lopez (@jlo) on