Дивата любов на Шегава и Пчелина и едно неочаквано пътуване

| от Дарио Диониси |

Февруари ни дари с първите слънчеви и топли дни за тази година и това беше един прекрасен повод за пътуване. Реших, че е време да посетя някой природен феномен или гора, които тепърва започват да намирисват на идващата свежа пролет. Насочих се към Кюстендилска област, за да се насладя на две места, които никога преди това не бях чувал или виждал.

3.1-min

Още отсега мога да кажа, че тези две места, за които ще разкажа са неповторими и няма достатъчно думи, с които да ви опиша красотата и вибрациите на хармония, които витаят с лекота във въздуха. Надявам се снимките да успеят да ви пренесат на тези две кътчета и да изпитате емоцията, която ние изпитахме.

Както споделих вече, се отправихме към Kюстендилска област и по-точно към село Раждавица (за което ще дам повече информация в „полезна информация“) , където започва пътят към първата ни находка. Става въпрос за природния феномен каньон Шегава в Коньовската планина.

3.2-min

Трябва да си призная, че в началото въобще не бях въодушевен от идеята да посетя такова място, но всичко това се промени още при първите ми стъпки между скалистите стени.

4-min

Самият каньон е изключително живописен и красив. Тъй като в региона на Шегава растителността е гъста, мястото си е същинска джунгла за умерения пояс, в който се намираме.

6-min

Любопитното е, че всеки сезон тук отделно допринася допълнителна и различна доза красота. Ние уцелихме благоприятен момент да посетим мястото, тъй като по-голямата част от растителността все още не бе цъфнала и разперила шарените си цветове.

7-min

Разглеждайки тази местност може да видите различни форми на скалите като някои носят различни имена като Камилите, Костенурките, Самотника и др., а други чакат да ги дарите с креативни имена чрез вашето въображение. Също така ще видите грамадни отвори в скалите, които в действителност са недостижими пещери, освен ако не сте алпинист с много приключенски дух.

За мен мястото е неземно поради факта, че не е популярно и това до голяма степен допринася за чистотата и спокойствието, което притежава Шегава. Освен каньона човек може да се наслади и на красивите цветове и радостния шум на река Шегава (приток на река Струма).

8-min

А и най-вече на естествената, красива дивота, която мястото внушава във всеки посетител тук.

Полезна информация:
Както споменах в началото, трябва да се насочите в посока село Раждавица. Стига се по пътя София – Кюстендил, като за Раждевица ще завиете надясно преди да достигнете град Кюстендил. В Раждевица трябва да стигнете до църквата на селото и там да оставите колата си, тъй като пътят за каньона е черен и труден за изминаване с лек автомобил. Слизайки на площада пред църквата, се насочвате от дясната страна на читалището и продължавате по пътя. Когато асфалтираният път свърши, ще започне черен път, по който трябва да продължите, докато не свърши. (наблюдавайте за руините на средновековната църква в началото на черния път, в снимките е показана). От дясната си страна ще видите пътека, която ще ви заведе навътре в каньона, където истински ще се насладите на красотата на този феномен. Имайте предвид, че мястото е диво, тоест няма чешми и пейки за почивка, както са еко пътеките. Препоръчително е да си обуете високи обувки и да бъдете с дълги панталони заради растителността.

Също така искам да поздравя тук БАБА ТОНИ! Една много весела и любезна жена от село Раждевица. Благодаря ѝ за отделеното време и приятното бъбрене. Винаги съм се радвал на такива хора и ми е приятно да спра и да си поговоря с тях, научаваш нещо ново от всеки, който срещнеш.

След като прекарахме няколко часа в дивото, се отправихме към второто място, където станах свидетел на един от най-хубавите залези, които съм виждал.

9.1-min

Въпросното място е язовир Пчелина и параклис „Св. Йоан Летни“. Комбинация на автентичност и дъхоспираща панорама.

Параклисът е много малък, но изключително интересен. Първо поради факта къде се намира и второ заради годината, през която е създаден (1350г).

10-min

Малката църква е с патрон „Свети Йоан Летни“ и се намира в бившото землище на вече несъществуващото, залято от водите на язовир Пчелина, село Пчелинци, в местността „Камико“, намиращо се днес на 2 км северозападно от село Поцърненци.

Църквата е изградена на импозантни скали на южния бряг на язовир Пчелина (интересно е, че в миналото носил наименованието Лобош). В параклиса може да се влиза и да се запалват свещички, както и да се разгледат стенописите, които са останали до ден днешен.

12.5-min

Както написах в началото, думите наистина няма да са достатъчни за мен да ви обясня енергията и емоцията, която изпитах, седейки на тревата и гледайки слънцето как си отива.

Мястото дарява с любов към душата, гледката към далечната панорама внушава мир, а водите (в моя случай води и лед) на язовира допринасят щастие. Цялата тази комбинация може само да ви зареди положително и да ви накара да се почувствате върховно чисти емоционално.

17-min

Полезна информация:
Мършрутът е София – Кюстендил, като гледате след минаването ви през град Радомир да се насочите към село Поцърненци, което се пада на малко разстояние след града в дясно. Тръгвате по главния път на селото и стигате до центъра, завивате наляво от намиращия се там магазин. Ще стигнете до близката махала (ще я припознаете с чешма в площадката), продължавате нагоре и ще се озовете на черен път (наблюдавайте за табели, насочващи към параклиса). След като минете поляната ще стигнете до едни къщи и там ще е хубаво да оставите колата си, за да продължите пеша, тъй като пътя е изключително неравномерен. След половин час ходене ще видите параклиса в далечината, както и пътя, водещ към него. Мястото е изключително красиво във всеки сезон и е страхотно за еднодневно бягство;

За автора:
Дарио Диониси е бъдещ икономист по професия и авантюрист по душа. Макар и да звучи нескромно, прозвището Щастливеца е точно за него. Не само защото преминава през живота с характерния за годините му позитивизъм и смях, но и защото самият той е като герой от пътепис на Алеко Константинов. Любопитството му не познава граници, затова не спира да пътува. Иска да опознае различни места, култури, хора, обичаи, нрави и винаги е готов за приключение. Пътешествията са неговият двигател и с историите си иска да зарази и останалите да тръгнат по пътя на непознатото, дивото, красивото.

На страниците на нашия сайт публикуваме негови пътеписи, в които ще намерите, както подробно описание на забележителностите, така и полезна информация, в случай че тръгнете на път. Ако искате да прочете още за неговите приключения, можете да го направите на блога му: https://beyondsofia.com/

 
 

Снимки от сета на новия „Men in Black“

| от chronicle.bg |

„Men In Black: International“ пуснаха нови снимки от снимачната площадка, на които можем да видим и извънземни агенти.

Първият „MIB“ излиза през 1997 година с Уил Смит и Томи Лий Джоунс в главните роли. Този филм обаче се води от Крис Хемсуърт (агент H) и Теса Томпсън (ageнт M). Разбура се, извънземните свинаги са били в центъра на франчайза. Първия филм ни запозна с навика им да „приемат човешка форма“ по особено нелицеприятен начин. Те обаче могат да бъдат и агенти.

1233076 - MEN IN BLACK: INTERNATIONAL

Новите снимки, които можете да разгледате в галерията, ни показват Томпсън и Хемсуърт в традиционните черни костюми на агенти и в най-различни ситуации.

Лиъм Нийсън се присъеди към актьорския състав през май 2018 като началника на Мъжете в черно в Лондон. Ребека Фъргюсън също участва, но нейната роля все още не е известна. Ема Томпсън е агент О, роля от „Men In Black 3″.

Досега франчайзът се е развивал основно в Америка, но с оглед на думата „International“ в заглавието, сега изглежда, че агентите ще си попътуват.

 
 

Дедпул се закача с Хю Джакман за #10YearChallenge

| от chronicle.bg |

Шегите на гърба на Хю Джакман от страна на Дедпул (и респективно на неговия приятел и колега Райън Рейнолдс) продължават. Уолварийн е емблематичен образ още от началото на X-Men като Джакман се появява в ролята общо 11 пъти. Дедпул – не чак толкова.

Официалният акаунт на филма „Deadpool“ в Twitter също участва в предизвикателството #10YearChallenge, в което хората пускат две свои снимки – от сега и отпреди 10 години. В поста виждаме снимка от „X-Men Origins: Wolverine“ с Логан в цялата му екшън красота, а до нея – снимка на гроба му, маркиран с X от Лора – негов клонинг и дъщерна фигура.

За сега Джакман не е отговорил на закачката, но сме сигурни, че отговорът се подготвя. Шегите между него и Рейнолдс не са от вчера. Дедпул обаче не спря с Уолварин. Следващият пост е насочен директно към добродушния гигант Колосъс:  

Хю казва, че с радост би играл друг супер герой, но никога няма да се завърне в ролята на Уолварийн. Това, разбира се, не спира Рейнолдс и много други да се опитват да променят мнението му – най-често чрез шеги. Дедпул често се подиграва на на колегата си като веднъж носи негова маска, а във втория филм имаше музикална кутия със сценката от смъртта на му.

Deadpool-Movie-Hugh-Jackman-Mask

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Най-големият колайдър, който ще поправи грешките на ЦЕРН

| от Радослав Тодоров |

Вселената е пълна с частици, за които още не знаем, управлявани от закони, които все още не разбираме.

Но чрез сблъскване на елементарни частици със скорост, близка до светлинната, с помощта на мощни ускорители, учените биха могли да изчислят невидимото. В момента те планират конструирането на един от най-мощните ускорители за елементарни частици, който ще надмине по-големина близо четири пъти сегашният рекордьор – Големият андронен колайдър на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), разположен на границата между Франция и Швейцария, представляващ пръстен с обиколка 17 мили (27 километра).

Големият андронен колайдър, известен най-вече с откриването на „частицата – бог” Хигс бозон през 2012 г., която разкрива как другите частици придобиват своята маса, вече се провали в намирането на частици излизащи отвъд Стандартния модел – приет за момента от ядрените физици като обяснение как функционират енергията и материята във Вселената.

554babea955c1

 

Стандартният модел например не може да обясни тъмната материя – невидима сила която предизвиква гравитационен натиск, за чието съществуване учените подозират, но все още не могат да бъдат сигурни. Надеждата е, че една по-голяма и по-мощна бъдеща машина може да даде насоки за проучване на това от какво се състои тази тъмна материя и защо Вселената е съставена от повече материя, отколкото нейната странна противоположност антиматерията (въпреки че би трябвало първоначално да са започнали като равни по количество).

Новият ускорител, чието работно наименование засега е Бъдещият кръгов колайдър (Future Circular Collider – FCC), ще бъде дълъг от 50 до 62 мили (80 до 100 км), което означава, че ще осигури повече разстояние, през което частиците могат да се ускоряват и генерират по-голяма енергия, според докладът за концептуалния дизайн, публикуван на 16 януари и изработен от 1300 изследователи от над 150 университета.

колайдер, ЦЕРН

FCC ще бъде изграден на етапи и ще действа на различен принцип. Първата машина на FCC ще сблъска електроните с позитрони, съответстващите им положително заредени частици от антиматерията, които са с еднаква маса но с противоположен на тях заряд. Втората ще разбие протони в други протони, според изявленията на ЦЕРН. Сблъсъците между електрони и позитрони ще са с 35 пъти по-малко енергия от тези на протоните, но ще бъдат много по-прецизни, а също така и достатъчно мощни, за да генерират Хигс бозони.

Прогнозите са, че резултатите обаче ще дават много повече възможности за изследване, защото ще бъдат по-чисти и по-лесни за анализиране според ядрените физици от ЦЕРН.

колайдер

Учените се надяват, че такава машина – с десет пъти по-голяма сила от Големият андронен колайдър – може да им помогне да разберат как частиците на Хигс бозона взаимодействат една с друга. Той може също така да разкрие неоткрити досега частици, а чрез сблъскване на тежки йони експериментът може да хвърли светлина и върху това какво е било естеството на материята в ранната Вселена.

Някои изследователи са силно развълнувани от разработването на проекта, докато други не мислят че този бъдещ колайдър ще разкрие нещо ново, тъй като според тях ще се окаже, че той няма да има достатъчно сила за да получи  частиците, които физиците се надяват да открият. Трети пък смятат, че физиците и другите учени трябва да зарежат този проект и да се съсредоточат повече върху на финансирането на други, по-належащи проблеми, като климатичните промени например.

колайдер, ЦЕРН

Ако такъв проект все пак бъде приет и се реализира, ще са необходими поне около 20 години за проектиране, изграждане и тестване на машината и това ще струва около 24 милиарда евро (над 27 милиарда долара) за двете машини и тунела, в който ще се извършва ускоряването на частиците. Тези разчети съвпадат със срокът до който Големият андронен колайдър ще бъде изведен от експлоатация по план – около 2040 г.

Тепърва международна група съставена от физици на елементарните частици, които работят по нова европейска стратегия по отношение на физиката на частиците, ще я разгледа заедно с всички останали становища.