Димитър Пешев и табелата във Вашингтон

| от |

Кръстовището до българското посолство във Вашингтон вече се казва „Димитър Пешев“. Кръстено е на човека, за когото се смята, че има ключов принос за спасението на българските евреи. Събитието предизвика смесени реакции, пише Соня Каникова за Дойче веле.

Обстоятелството, че място в сърцето на Вашингтон се кръщава на чужденец, е само по себе си събитие – поради простата причина, че американците нямат навика да кръщават улиците си на чужденци. Улиците във Вашингтон по традиция носят имена, които се състоят от букви и цифри, булевардите носят имена на щати, а площадите – на важни събития и личности от американската история. В дългия списък с вашингтонските улици трудно ще намерите име на чужденец, освен ако не става дума за принц, принцеса или друга кралска знаменитост. Сега едно централно място в града се нарича „Димитър Пешев” – в знак на почит към „човека, който спря Хитлер”, както го нарича италианският историк Габриеле Нисим.

w-Dimitar-Peshev-060813

Нисим беше първият, който извади Пешев от забвението. Благодарение на публикуваната му през 1998 година книга Пешев стана известен по цял свят. Извършеното от Пешев през пролетта на 1943 година води до спасението на десетки хиляди български евреи от сигурна смърт. Но интерпретациите относно личността на Пешев, а и относно събитията, свързани със спасяването на българските евреи, не са еднозначни. Поради което и преименуването на вашингтонското кръстовище се оказа трудно начинание.

Предисторията

Предложението за преименуване на въпросното кръстовище идва от американския гражданин от еврейски произход Нийл Глик, бизнесмен и член на комисия към градската управа на Вашингтон. По време на кратко посещение в България преди около 20 години Глик по случайност научава за уникалната съдба на българските евреи по време на Втората световна война. Именно тогава той чува и за ролята на Пешев, който е почетен в Гората на праведниците в Ерусалим и обявен посмъртно за почетен гражданин на Израел. Глик казва, че е бил впечатлен от силата на моралния избор, направен от българския политик. „Той жертва целия си живот и кариера, за да спаси живота на тези хора. Ако по време на Втората световна война във всяка европейска държава имаше по един Димитър Пешев, нямаше да има Холокост”, заяви Глик по време на тържествената церемония по преименуването, състояла се във вторник.

Ентусиазмът на Глик се сблъсква с хладната реакция на Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон. „От музея не отричат спасението на близо 50 хиляди български евреи, нито пък ролята на Димитър Пешев, но те смятат, че България трябва да поеме еднолично и еднозначно пълна отговорност за депортирането на 11 343 евреи от окупираните тогава от България територии”, заяви за Дойче веле посланикът на България в САЩ г-жа Елена Поптодорова. „Темата за тези депортации е мъчителна и с поколения наред тя не се коментира. Говореше се само за героичната част – за евреите, които са били спасени”, добавя Поптодорова. По време на церемонията, в рамките на която табелата с името на Димитър Пешев бе официално открита, Поптодорова изтъкна, че за съдбата на неспасените евреи трябва да се говори открито и помоли за минута мълчание в тяхна памет.

В дебата за Пешев с писмо се е намесил и Габриеле Нисим: „Пешев не успява да спаси евреите от администрираните от България територии. Но това не е негова вина. Напротив – заради действията си той е изхвърлен от парламента и едва ли не е обявен за враг на народа”, пише Нисим.

Пешев под лупа

Комисията към градския съвет, която разглежда предложението за табела с името на Пешев, изучава много внимателно биографията му. Тук трябва да уточним, че при кръщаването на улици и площади градските власти в САЩ се ръководят от философия, съгласно която „планът и архитектурата на един град имат морално въздействие върху неговите жители”. Казано другояче: имената на улиците са натоварени с морален смисъл. С оглед на това не е учудващо, че преди да одобри предложението за табела с името на Пешев, комисията е изслушала множество експерти. Техните свидетелства ѝ помагат да прецени дали Пешев издържа моралния тест.

„Историческите фигури често не са съвършени, такъв е и случаят с Пешев”, коментира председателят на градския съвет Фил Менделсън, който заедно с посланик Поптодорова откри табелата с името на Пешев. „Той участва в създаването на антиеврейски закони – това е факт, но когато животът на евреите в България е пряко застрашен, Пешев решава да им помогне”, гласи заключението на комисията.

Въпреки принципните си възражения, Мемориалният музей на Холокоста признава, че: „интервенцията на Пешев има решаващо значение за спиране на депортациите в първоначалната им фаза”. Крайното заключение на градския съвет гласи, че „Димитър Пешев е фигура с ключово значение за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта”.

„Пешев – една личност, с която всяка нация би се гордяла, умира в нищета и забрава”, заяви в словото си председателят на градския съвет Фил Менделсън. И добави следното: „Ние правим точно обратното на забравата, отдавайки почит на този забележителен човек. Неговото име е сега на тази табела. Нека хората питат кой е този човек, за да може историята му да бъде разказвана”.

 
 

Род Стюарт и Синди Лопър тръгват заедно на турне

| от chr.bg |

Род Стюарт и Синди Лопър отново ще изнесет съвместни концерти – в рамките на тазгодишно лятно турне в Северна Америка.

То идва след успешните им съвместни концертни изяви през лятото миналата година.

Новото им турне ще започне с концерт в амфитеатъра „Холивуд боул“ в Холивуд, Калифорния, на 25 юни и ще приключи с шоу в друг амфитеатър – „Уайт ривър“ в Сиатъл на 1 септември.

Сред другите градове, в които е планирано Род и Синди да изнесат концерти, са Нашвил, Ню Йорк, Торонто, Денвър, Финикс, Сан Франциско.

 
 

Досиетата CHR: Мъжът от Сомертън

| от chr.bg |

Сомертън е плаж в Австралия, на юг от Аделайд. През 1948 година на 1 декември там започва делото Таман Шуд. То не е разкрито и до днес.

На тази дата в 6:30 сутринта на плажа е намерен мъртъв неизвестен мъж. Делото е кръстено по персийската фраза „tamám shud“, която означава „свършен“ или „приключен“. Тези думи били написани на откъснато парче хартия, което било намерено месеци по-късно в джоба на панталоните на жертвата. Хартията била откъсната от книгата „Рубайят“ на поетът от XII век Омар Хайям.

Полицията успява да намери и конкретната книга, от която е откъсната хартията. Тя била захвърлена в кола близо до плажа, където бил намерен трупа. На задната корица намират вдлъбнати следи от писане – два телефонни номера и текст, който определили като някакво закодирано съобщение. Това съобщение никога не бива разкодирано по задоволителен за следователите начин.

SomertonManCode-wikipedia

Месец и половина след печалния 1 декември е намерен куфар явно с вещите на мъжа. Той е бил оставен на съхранение на ЖП гара Аделайд в 11:00 часа сутринта в деня преди смъртта му. Освен няколко предмета, надписани с „Kean“, „Keane“ или „T. Keane“, нищо в куфъра не идентифицирало човека, а никой с подобно име не бил обявен за издирване.

Единият телефонен номер бил на медицинската сестра Джесика Елън Томсън, която живеела много близо до злополучния плаж. Тя казала на полицията, че не познава умрелия. Когато по-късно й била показана отливка на лицето на трупа „тя била напълно стресната и изглеждала все едно всеки момент ще припадне“, което дало повод на полицията да смята, че жената знае нещо, което не казва.

Джесика казва на полицаите, че дала копие от книгата „Рубайят“ на мъж на име Алфред Боксал, когото среща в хотел Клифърд Гарденс в Сидни през 1944, докато учи за сестра. Боксал обаче бил жив и здрав в Марубра.

Мнозина смятат, че цялата информация за случая е изцедена. През 2013 година обаче дъщерята на Джесика Томсън, Кейт, дава интервю за „60 Minutes“, в което казва, че майка й споделя как познава мъртвия, но нарочно не е казала на полицията. Майка й също така може да говори руски, което предполага някакъв участието й в шпионаж.

Когато мъжът е бил намерен, той е имал цигара в уста. Мистерията не изглежда, че ще бъде разкрита скоро. Или някога.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Къде са пушили за първи път

| от chr.bg |

Американски археолози и химици изследваха артефакти, открити в края на 30-те години на 20-и век при разкопки на обект на древно индианско селище, и откриха тръбичка за пушене на над 3000 години със следи от тютюн по нея.

Според учените своеобразната лула била използвана за медицински цели. Тя била открита в скала близо до мястото, където се сливат реките Флинт и Тенеси. Понастоящем мястото на разкопките е залято с вода вследствие на построения наскоро бент недалеч от Гънтърсвил в северната част на Алабама. След като били открити, тръбичката за пушене и други артефакти били поставени в пластмасови пликове и изпратени в държавно хранилище в Алабама. Там тръбичката за пушене е регистрирана с номер FS74.

Учените изследвали артефактите с помощта на масспектрометрия, за да идентифицират химичните вещества във вътрешността им. Оказало се, че във вътрешността на находката с номер FS74 има следи от тютюн. При това било установено, че откритите край тръбичката за пушене животински кости датират от 1685-1530 г. пр. Христа. Резултатите показват, че тръбичката била предназначена за пушене и сама по себе си е най-древното доказателство за употреба на тютюн в Северна Америка.