Дилемата на Оланд

| от |

Поражението на френските социалисти кара Франсоа Оланд да търси нова политика. Пред очите му обаче е германският пример: болезнените реформи на Шрьодер оживиха икономиката, но той самият загуби изборите, пише Дойче веле.

hollande_2389408b

Консервативните партии на Франция празнуват, дясноекстремисткият Национален фронт тържествува, а социалистът Оланд мълчи. Освен, че ще има ремонт на правителството, не се знае как ще вървят нещата във Франция оттук нататък. Управляващите във Франция социалисти отстъпиха 155 общини на основната дясна партия – Съюз за народно движение, а в 11 от градовете в бъдеще ще управлява крайнодесният Национален фронт. „Френските избиратели удариха силен шамар на президента Оланд“, казва политологът Хенрик Утерведе. „Проблемът е в това, че не казаха в коя посока трябва да се върви занапред.“

Изборното поражение дойде тъкмо в момент, когато президентът след почти двугодишно изчакване и отлагане предпазливо се захвана с провеждането на отдавна закъснелите икономически реформи. През това време френската икономика затъваше все повече, безработицата надхвърли 10 процента, а популярността на президента стигна дъното.

В началото на годината Оланд обяви, че предстоят болезнени реформи, които да разтоварят фирмите с близо 30 милиарда социални разходи. „Френските предприятия имат твърде високи разходи и твърде слаби печалби, което не им позволява да инвестират в достатъчна степен“, смята и Хенрик Утерведе, според когото намеренията на президента са важна крачка в правилната посока.

На французите им дойде до гуша от колебливостта на президента

В Социалистическата партия на Оланд обаче реформите бяха разтълкувани като подарък за предприемачите и предателство спрямо социалистическите принципи. Съпротивата срещу болезнените мерки е голяма, а още по-голяма е дилемата на президента: „Ако той сега промени политиката си, това ще бъде възприето като израз на слабост и колебливост, а тъкмо тези черти на президента са омръзнали на французите“, казва журналистът Жерар Фосие. „Ако обаче остане твърд, хората ще си кажат, че не си е извлякъл никаква поука от поражението в изборите.“

Принципно Франсоа Оланд би могъл да игнорира местните избори – в крайна сметка фрацузите гласуваха не за правителство, а за състава на общинските съвети. Пряко отражение върху националната политика може да се появи най-рано през есента, когато предимно консервативните кметове ще имат думата при избора на нови сенатори. Тогава е възможно да се разпадне и крехкото мнозинство на социалистите в горната камара на парламента, където са представени регионалните департаменти. В същото време Сенатът не играе важна роля в националната политика. „Системата във Франция е такава, че президентът има право да решава сам почти всичко“, обяснява Фосие.

Затова и отправяните към него очаквания са толкова големи: да изведе страната от кризата, но и да се погрижи за увеличаването на най-ниските доходи. Очаквания, които твърде често влизат в противоречие помежду си. Актуалните дискусии във Франция напомнят много за дебатите, водени в Германия по време на управлението на Герхард Шрьодер. Именно канцлерът-социалдемократ се видя тогава принуден да прокара болезнени мерки в сферата на труда, включително и орязване на помощите за безработни, с което даде тласък на германската икономика.

Накъде ще върви Франция?

Във Франция подобни мерки се обсъждат от години, но най-вече намаленията в помощите за безработни се възприемат като тежко посегателство спрямо социалните права на работниците. Германският пример учи Оланд на две основни неща: реформите на Шрьодер съживиха германската икономика, но той самият загуби следващите избори.

Политологът Хенрик Утерведе допуска, че в бъдеще Оланд може да заложи на по-твърд курс в реформите. „Той така или иначе е непопулярен, така че няма какво да губи. Затова не е изключено сега да подхване реформите, опитвайки се да си възвърне доверието на хората“, смята Утерведе. Жерар Фосие също предполага, че Оланд няма да се откаже от плановете си: „Най-вероятно и той като Герхард Шрьодер ще изтъкне, че тази политика е непопулярна, но е единствено правилната“.

Все пак Фосие не е напълно сигурен, че нещата ще се развият точно така. През следващите седмици Социалистическата партия ще увеличи натиска си спрямо Оланд, за да го отклони от реформаторския курс: „През май предстоят важните избори за Европейски парламент, на които социалистите на Оланд може да получат и нов шамар. Подобно нещо не би било по вкуса на никоя партия, най-малко пък на неговата.“

 

 

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).