Дидие Щосел: Подготвяме четири големи международни формата

| от |

„Като медийна група ние вече сме №1 в България. Сега целта е да задържим това лидерство и първата позиция. Често казвам на моите колеги в Нова, че да станеш №1 е важно, но по-важно и решаващо в случая е да останеш №1. Мисля, че това ще бъде битката ни с Би Ти Ви през следващите години”, разкрива главният изпълнителен директор на Нова Броудкастинг Груп в интервю за вестник „Преса” и пояснява, че „Нова телевизия е №1 като група, защото сме лидер не само на телевизионния пазар, но и на онлайн пазара. В дигиталния сектор в България нашите конкуренти са Google и фейсбук, ние реално нямаме български конкуренти”.

- Г-н Щосел, да започнем с въпрос, който вълнува много футболните фенове. Планира ли Нова телевизия да създаде спортна програма, която срещу заплащане ще излъчва мачовете от българската Висша лига и от английската Премиершип?

– Обмисляме идеята, но нека бъда ясен още от самото начало – подобна програма няма да лиши зрителите от нещо, което вече имат. Напротив, целта е да им дадем повече. Търсим варианти за повече ефирно време в събота и неделя. Всеки уикенд се играят шест мача от българската А група, а Диема и Нова излъчват три от тях. Отделно в Премиер Лийг за пряко предаване са предвидени шест мача, а ние показваме поне четири. Нашата медийна група притежава още правата за Купата на ФА, за Чемпиъншип, за квалификациите на националните отбори. Имаме огромно количество футбол, от който по Диема и Нова Спорт успяваме да покажем може би една трета. Затова в момента мислим дали да създадем още един канал, където да излъчваме мачовете, които не успяваме да покажем. В момента преценяваме и ако решим, че си заслужава инвестицията, този канал ще заработи от следващия футболен сезон – през есента на 2015 година. Ще вземем окончателно решение през февруари. Още един път казвам, той няма да отнеме нищо от футболното съдържание, което и в момента гледате по „Диема“, „Нова Спорт“ и „Нова телевизия”.

- И през пролетта ли няма да гледаме по „Диема“ и „Нова Спорт“ английски мачове в събота от 17 часа? Не е ли това прекалено жестоко спрямо почитателите на британския футбол?

– И ние не сме щастливи от ситуацията, но такова е решението на английската Висша лига и техния опит за борбата срещу пиратството, какъвто проблем имат на Острова. Ние трябва да се съобразим с него. Така шефовете й искат да защитят местния футбол и да накарат англичаните да ходят по стадионите, а не да си купуват декодери от български или сръбски тв доставчици и да гледат през тях собствените си мачове. Не можем да им се сърдим, че са решили така, защото пълният стадион е това, което прави английския футбол световен феномен. Аз също понякога нямам възможност да гледам любимия ми отбор „Челси“ и тогава се информирам за развитието на мача чрез платформата „Гонг“.

- От рейтингите на кои предавания по Нова тази есен сте доволен и от които очаквахте повече?

– Може да се каже, че това е най-добрият ни сезон досега. Това показват данните на международната независима пийпълметрична агенция „Нилсен“ и те са категорични. Справихме се изключително добре. Очевидно повечето зрители се интересуваха от събитията във „ВИП брадър“. „А X Factor“ си е „X Factor“ и е трудно да си представиш, че това шоу може да се направи по-добре. Много сме доволни и от резултатите и на най-новото предаване, което пуснахме тази есен – „Кошмари в кухнята“. Ако трябва да бъда откровен, въпреки проучванията и анализите не бяхме сигурни дали ще се хареса на зрителите. Това си беше един експеримент от наша страна, но се получи много добре, рейтингите го показват. Риалитата, свързани с готвене и ресторантьорски бизнес изглежда не бяха много популярни в България, но сега нещата явно се променят. Разбрах, че и нашите конкуренти готвят подобен формат. Това, което мога да ви кажа, e, че планираме втори сезон на „Кошмари в кухнята“ през пролетта.

„Съдби на кръстопът“ също се оформя като един феномен в ефира. В това отношение ние отново бяхме първите, които предложихме подобно документално риалити на българския пазар. Тази есен към богатото и разнообразно портфолио от предавания и програми, които предложихме на зрителите, добавихме и българското футболно първенство, с което, смеем да твърдим, че имахме най-добрия си сезон. Както вече съм казвал, като медийна група ние вече сме №1 в България. Сега целта е да задържим това лидерство и първата позиция. Често казвам на моите колеги в Нова, че да станеш №1 е важно, но по-важно и решаващо в случая е да останеш №1. Мисля, че това ще бъде битката ни с Би Ти Ви през следващите години.

- Може ли готварските риалитита да се превърнат в новата телевизионна мода, подобно на музикалните шоута?

– Ако погледнете английския пазар, където се измислят голяма част от нещата, ще видите, че това не е възможно. Музикалните формати правят най-високите рейтинги и са пазарни лидери, защото музиката вълнува и докосва почти всички зрители. Готварските риалитита до известна степен са по-тясно специализирани и не правят такива рейтинги и следователно не е реално „Кошмари в кухнята“ да замени „Х фактор“.

Но тези предавания очевидно са интересна ниша, която със сигурност си струва да се разработи. Преди „Кошмари в кухнята“ не бях съвсем убеден в успеха, защото в предишни години подобни формати не са имали успех. Но сега виждам колко добре се приема това предаване. Шеф Манчев е изключителен, неговият избор е в основата на успеха на „Кошмари в кухнята“.

Това, което може да убие готварските риалитита прекалено рано, е, ако ефирът се пренасели с тях. Когато една телевизия следва решенията на друга, има голяма вероятност зрителят бързо да си каже: „Омръзна ми“, и да спре да гледа готварски риалитита. Ще видим.

- Какво ще има в пролетната програмна схема на Нова?

– Не сме финализирали напълно пролетната програмна схема. Това, което мога да споделя, е, че ще имаме нов сезон на „Като две капки вода“. Това е фантастично шоу, в което хората се забавляват много с комбинацията от музика и чувство за хумор. Ще предложим и изцяло нов международен формат. На този етап не мога да издам повече, само ще кажа, че става въпрос за много интересен социален експеримент, който, вярваме, зрителите ще харесат. Както вече казах, ще има нов сезон на „Кошмари в кухнята“ и още поне две изненади, които ще поднесем на нашите зрители. Така всъщност ще им предложим четири големи международни формата и вярвам, че ще се представим повече от добре през пролетния сезон. Разбира се, в програмата ще продължат да присъстват и традиционни, любими предавания, „Господари на ефира“, българският и английският футбол. С това целим да запазим лидерската си позиция и през пролетния сезон.

- Ще се завърне ли след Нова година Мартин Карбовски на екрана на Нова телевизия?

– Не. Ситуацията на тв пазара е такава, че днес много продуценти ни търсят с предложения и концепции, което е напълно нормално. Обсъждаме различни предложения, след което се случва в публичното пространство да тръгват различни слухове. Това, изглежда, също е нормално, в България сякаш непрекъснато се разпространяват разни слухове. Положението с Мартин обаче е такова, каквото току-що ви разказах.

- През лятото казахте, че при политическите предавания занапред Нова тв ще разчита все повече на собствени марки за сметка на външни продукции. Как ще продължи този процес?

– Не съм сменил решението си, това е нашата цел. Според „Нилсен“ разликата между „Новините на Нова“ в 19 часа и тези на Би Ти Ви все повече се стопява и вече такава почти няма. Новинарският ни екип се справя много добре. В него има 140 човека. Това, от една страна, означава, че с наличието на такъв екип продуцирането на най-доброто политическо предаване става все по-лесно. От друга страна, вътрешната продукция струва значително по-малко от външната. Поради тези две причини имахме дискусии с външните лица и продуцентите на политически предавания в програмата на Нова – Люба Кулезич и Сашо Диков. На тези срещи обясних, че техните предавания или трябва да станат вътрешни, или продуцентите им трябва да предложат цена като на вътрешна продукция. Все още водим разговори. Това обаче е логиката в бизнеса.

- Често споменавате „Нилсен”, но официалният доставчик на данни за аудиторията все още е агенция ГАРБ. Нова телевизия обаче не работи с нея. Не създава ли този дуализъм допълнителни затруднения на рекламния пазар?

– Ние работим с „Нилсен” от близо три месеца и без съмнение ще продължим да работим с тях и през следващата година. Основната причина, поради която сменихме доставчика, е, че искахме да работим със световен и всепризнат лидер в областта на пийпълметричните изследвания. Също така ние искахме доставчик, който да има опит и да може да измерва всички видове аудитория – както тази пред телевизионните екрани, така и тази, която е онлайн. Защото, знаете, все повече хората започват да гледат дадено предаване на телевизора, след което продължават на таблета и завършват през смартфона. Нова телевизия е №1 като група, защото сме лидер не само на телевизионния пазар, но и на онлайн пазара. Ако се замислите, дори и в световен мащаб няма много медийни групи, които да са лидери и на двата пазара. В дигиталния сектор в България нашите конкуренти са Google и Фейсбук, ние реално нямаме български конкуренти. Именно поради това казвам и на нашите партньори: „Имате истински скъпоценен камък, водеща българска технологична компания с множество отлични платформи и сайтове – abv, vbox7, gong. Подкрепете я и й помогнете, защото тя може да се съревновава със световните гиганти.“

Ако се върнем на темата за „Нилсен“ – отново бих искал да подчертая, че сме много доволни от работата си с тях. Агенцията покрива всичките ни изисквания и критерии, които многократно сме заявявали. В същото време бихме били доволни от всеки един световен лидер, който покрива тези критерии. Не бива да забравяме, че през този процес минава не само Нова, но общо 16 телевизионни канала, част от които от ранга на „Дискавъри”, „Фокс”, „Дисни”. Вярвамe, че пазарът съвсем скоро ще си даде сметка, че има нужда от такъв утвърден световен лидер, който да отговаря на всички критерии и изисквания на бизнеса.

 
 

„Късметът на кукувицата“: смях по време на тревожност

| от Цветелина Вътева |

Две кукувици кацат на сцената. Нямат пера, нито човки, едната носи криле. Но по-скоро ангелски криле, отколкото кукувичи. Ще представя новата си книга пред публика. Другата няма криле, а руса коса и китара. Тя ще ползва същата сцена по същото време, за да изнесе първия си рок концерт. Сцената е една, времето е едно, а желаещите да са на нея са две.

И така се заформя първият конфликт в постановката „Късметът на кукувицата“ на Мариана Събева и Здрава Каменова.

Два диаметрално противоположни типа жени се сборват за мястото и времето, от което и двете се нуждаят, за да се утвърдят (и излекуват) и това се случва по приятен, хумористичен начин. И докато всичко е „аху-иху“, а публиката се смее на сблъсъка между една попораснала бунтарка и една съвременна „толерастка“, на сцената започва да се разгръщат не толкова смешни теми, които раздвижват емоциите по един неочакван начин.

Двете кукувици се превръщат в трагични образи-проводници на темата за майчинството: за добрите майки. И за лошите. За представата каква трябва да бъде една майка и за реалността, в която има изоставящи майки, майки-инкубатори. Но дали наистина са изоставящи и какво стои зад решението едно дете да бъде оставено от майка си?

Двете кукувици започват да разкриват себе си, отмахвайки пласт по пласт от наслоените психични защити, които са си изградили срещу хората. Те са изградили спорно работещи механизми за справяне с  травмите си през изкуството: едната пише (лоша) литература, другата – свири на китара и пее.

Песните, които изпълнява на живо актрисата Яна Огнянова са смислена добавка към действието. Чуваме „авторски кавъри“ на „Freedom“ на Антъни Хамилтън, на „Take me back to the start“, „Runnin“ на Naughty boy ft. Beyonce и Аrrow Benjamin, „Here comes the rain again“ на Eurythmics др.

Докато едната кукувица се страхува да пее авторски парчета, може би защото изразяването на индивидуалност я оголва емоционално така, както не би могла да понесе, другата „ражда“ книги. Сравнението между написването на една книга и раждането на дете е много точно и отново насочва публиката към мислите за изкуството като метод за справяне с нерешените конфликти, които ни пречат да живеем живота си.

От време на време в действието се появява Гелето – собственикът на клуба, в който се разиграва действието. Неговото споменаване е кратко бягство от тревожността, с която са наситени диалозите. Опит за връзка с външния свят и избягване на срещата със собственото несъзнавано, пропито от страхове и болки.

Връзката между неспособността някой да се справи със загубата в детството и последвалият бунт и очакване, че всички трябва да съчувстват на неговата болка, е видима в образа на музикантката. На дълбинно ниво обаче има и още.

Две жени. Едната иска деца, другата – майка.

Възможно ли е майката да е намерила отдавна изгубеното си дете? Или то да намери завет от нея в срещата с напълно непознат (ангел)?

Как се оформя една личност, която се чувства като в ковчег в корема на майка си? Как се преработва загуба?

Може ли една случайна среща да е равносилна на 100 терапевтични сесии с психотерапевт?

Може да си отговорите на тези въпроси довечера в 19,30ч. на камерна сцена „Славянска беседа“ с постановката „Късметът на кукувицата“ на Здрава Каменова и Мариана Събева. Текстът е поставен от Милко Йовчев и е с участието на Яна Огнянова и Здрава Каменова.

Тук може да видите ивента във Фейсбук.

 
 

Специална бутилка ще позволи на хората да пият бира и в космоса

| от chr.bg |

Австралийска компания разработи бутилка, с която хората да могат да пият бира дори при нулева гравитация.

Астронавтите надали имат право на алкохол, но космическият туризъм набира скорост. Вече две компании – „Върджин галактик“ и „Блу ориджин“ планират да изпращат туристи на орбита. А малко неща са по-приятни след дълго пътуване от студената бира.

Специалната бутила има втулка, която придвижва течността от дъното до гърлото без гравитация.

„Хората преработват алкохола различно – обясниха от компанията „Восток спейс биър“ – Езикът се подува, сетивата се замъгляват. Това променя вкуса на храната и напитката. Затова трябваше да предвидим всичко“.

Компанията е създала два прототипа от пластмаса, като е заимствала технология от цистерните. Тя набира средства, за да започне производство.

 
 

Нанобатерия ще зарежда смартфона само за 5 секунди

| от chr.bg |

Американски учени от Корнелския университет са разработили иновационна нанобатерия, която ще зарежда смартфона ни само за 5 секунди.

Учените са конструирали по различен начин стандартната батерия, която обикновено има анод и катод, разположени от двете страни на непроводим материал. При иновационната нанобатерия, тя размесва аноди и катоди в триизмерна спирална конструкция. Това представлява революционен строеж на акумулаторна батерия. Тя елиминира всички възможни загуби от излишни обеми в архитектурата си. Като се скъсява максимално разстоянието между полюсите на нанониво, се получава много по-голям капацитет. Така може да се получи достъп до енергията на батерията за много по-кратко време, в сравнение с конвенционалните литиево-йонни видове.

С новия компонент само няколко секунди, след като включим зарядното в мрежата, нашият смартфон ще бъде зареден и готов за ползване.

Малките въглеродни пластинки, които съдържат хиляди пори и изграждат анода, са с дебелина едва 40 нанометра.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.