Дяволът носи Prada… Ама вие сериозно ли?

| от |

Изключителни благодарности към Мария Георгиева, че се съгласи да разкаже за едва стартиралия ни сайт какво е да си главен редактор на модно списание в България. Нека заедно надникнем зад кулисите на едно от най-успешните печатни издания у нас и по света :

Аз съм главен редактор на ELLE България. В масовата представа това означава: поне две секретарки, на които перманентно да крещя; поне един шофьор, пред когото надуто да мълча; поне стотина роклички, обувки и каквото още се сетите от най-новите дизайнерски колекции, от които да си избирам всеки ден; поне трима фотографи, които да се молят пред вратата ми; поне трийсет редактори, които да треперят, когато ме видят… Поне едно от тях да беше вярно!

 photo 4

Единствено очилата ми са Prada – не ставам май за Дявола, а?

Преди няколко седмици пристига екип на bTV в редакцията на ELLE България, за да снима част от работното ми ежедневие. Редакторката иска да повтори сцената от „Дяволът носи Prada”. “Моля ви, влезте към кабинета си с токчетата, операторът да снима само краката ви“, казва ми тя. Учудих се не само защото не бях с токчета. Винаги съм си мислила, че поне колегите са наясно как изглежда една редакция в телевизия, радио, вестник, списание… в България. Явно обаче силата на киното ражда митове със скоростта на циганка! Еле па, когато става дума за най-голямото модно списание в света, носещо френската марка ELLE (чете се „Ел“, нищо че някои все още го наричат „Еле“). Има 44 издания по света, 6,6 милиона копия месечно, 21 милиона читатели.

Ами тогава да си поговорим открито за българската версия на Дявола! Ще започна от началната сцена:

 photo 3 (1)

Бюрото на Дявола :)

Влизам в офиса с токчета и всички треперят!

Истината в моя случай е точно 3%. На два месеца веднъж ми се случва да тръгна за редакцията с токчета. Обикновено съм с дънки и кецове. Аууу, ужас! Ами не – така се чувствам комфортно. Поради същата причина дългата ми коса е перманентно вързана в кок, защото ми пречи. Употребявам я няколко пъти годишно, когато имам повод. Суетата не ми е проблем и се гордея с този факт!

Секретарки нямам. Срещите си ги записвам сама (не е чак толкова сложно, все пак!). Кафето също си правя сама. Носят ми обяд, защото често имам толкова много работа, че не мога да мръдна от компютъра. Децата си прибирам сама от училище и детска градина, нямам домашна помощница – сама готвя, чистя, пера и гладя. Сама си карам и колата! И не ме е срам, напротив!

 photo 2 (1)

Купчината ELLE от Италия

В кабинета ми е тишина. И редакторите си запазват час!

Ако бях лекар, може би щеше да е точно така. Но аз даже нямам кабинет! Споделям една огромна стая с редакторите, дизайнерите и арт директорката. Всички сме едно голямо семейство. Понякога е истинска лудница, но това е част от чара на професията. Тишината не ни е присъща. Нито редът, въпреки че сме само жени – по бюрата ни са струпани издания на ELLE от 44 държави по света, които всеки месец получаваме. Най-много се радваме на китайската тухла от 1000 страници, но така и не се научихме да я четем.

 photo 1 (2)

Част от антуража ни за снимки в студиото

В офиса има огромна стая с последните дизайнерски колекции. Какво да си облека днес?

Би било чудесно, но засега и една закачалка ни върши работа. Част от дрехите са на нея, останалите – пръснати в огромни торби около бюрото на модния редактор. Но тя не е нашият Дядо Коледа, колкото и да го вярвате вие, колкото и да го мечтаем ние. С тези дрехи и аксесоари, които се обновяват по няколко пъти седмично, работим. А после ги връщаме. Ако случайно има и една микроскопична точица – остатък от сенки, пудра или каквото и да било по дрехата – плащаме я. Защото в България схемата е следната: модните редактори не разполагат с мостри (единствено H&M дават такива), предназначени само за фотосесии, а вземат дрехите от самите магазини. И пак там ги връщат. Честито на клиентите след това (а не на екипа на ELLE, както вие убедено вярвате)!

И още нещо да вметна: вече всеки фотограф е оборудвал студиото с хартиен скоч и ножица за подлепване на обувки, ако случайно модният редактор си е забравил този важен материал. Обувките обикновено са най-ценни – с тях не се ходи, само се позира!

SŽminaire ELLE international

Рокля Armani и обувки Paul Smith – веднъж годишно за панаирите на суетата – годишните конференции на главните редактори на ELLE

Правят ни подаръци.

Тъй вярно! Последният ми подарък беше бутилка минерална вода. Не е смешно – цял половин литър! Лайфстайл редакторката ми пък веднъж получи чук. Съвсем истински! Пращали са ни още самобръсначка с две кивита, торта с обувка (която не се яде, не се и носи), тебешири и всякакви джунджурии, които са ни забавлявали искрено. Вярно е, че понякога получаваме и по-големи подаръци, но обикновено най-големите си ги правим сами – питайте кредитните ни карти :)

 photo 1 (1)

Цветните проби от корици и фотосесии са по стените на редакцията

На ревютата в Париж сме винаги на първия ред.

Факт! Единственият, който няма как да оспоря. Нормално е първите редове на Седмиците на модата да са запазени за най-голямото модно списание. По-точно за главните редактори на ELLE. Модните са малко по-назад. Другият факт, който не мога да отрека, е че пътуваме често извън България – малко повече от средностатистическия българин, но доста по-рядко отколкото колегите от големите издания на ELLE като британското, немското, американското, бразилското…

 photo 2

Денимът е най-най-любимата ми бизнес униформа!

В главата са ни само парцалки.

Честно ли? Писнало ни е от тях. Понякога не можем да си доставим дори средностатистическото удоволствие от шопинга, защото ни се налага по цял ден да работим сред дрехи, обувки, аксесоари, сенки, червила и какво ли още не…

Много повече се радваме на специалните си проекти и сериозните интервюта, които вадят на преден план далеч по-стойностни неща. Тези дни например приключихме един проект с талантливи хора с физически недъзи – художничка с детска церебрална парализа, сляп певец, глухоняма танцьорка, спортистка със синдром на Даун… Миналия месец направихме ексклузивно интервю с кубинеца Ерик Равело, който шокира света с една от най-креативните кампании в защита на децата – снимки на деца, „разпнати“ символично на кръст (в един от кадрите дори с обвинение срещу педофилията във Ватикана). Преди това, когато всички заговориха за мастектомията на Анджелина Джоли, не пуснахме съмнителна анонимна история с жена, която заради рака е загубила гърдите си (както направиха много други списания), а открихме канадката Кели Дейвидсън, която три пъти е водила битки с рака. Илюстрирахме интервюто й с реални снимки на разголения й гръден кош, където вместо гърди има красива татуировка. А докато всички обсъждаха топлес изявата на Таня Илиева от протестите, си направихме труда да поровим в историята и да открием разсъблечената Лада Карагьозова от зимата на 1997 г. и да потърсим причината защо голите моделки имат по-голям медиен успех на протестите по света.

Гордея се с момичетата, които работят в ELLE България, защото го правят наистина с акъла на жени, за които модата е забавление, а животът има ценности, за които трябва да се говори и пише. Всеки месец!

 photo 4 (1)

Корици от всички издания на ELLE по света

Знаменитостите ни козируват.

Няма да им го спестя – някои направо ни побъркват. С глезотия обаче, а не с подмазване. Има дни, в които се прибираме от студиото или интервю с мисълта, че трябва да ни се плащат „вредни“. Затова си направихме ритуал – торта след приключването на труден брой (добре де, след всеки брой!).

Закъсненията от час или два няма да ги споменавам – обичайна практика са. Дори задържането на самолет заради звездно успиване ни се е случвало на два пъти. Най-страшно е с каприза, наречен фотошоп. Повечето го искат в изобилие, но в крайна сметка не го получават, защото противоречи на политиката ни. Може би затова и един от най-трудните ни проекти беше да снимаме звезди без грим и фотошоп. И след това да им покажем, че в тези снимки има много повече чар, отколкото в позьорските фотошопирани кадри.

 photo 1

В Trump Towers се намира редакцията на ELLE. Не бързайте да завиждате – на турското издание, където често ходя.

На гости :)

Заплатите ни са астрономически.

Щом не ни подаряват Prada, Armani и Chanel през ден, значи ние получаваме толкова много пари, че можем да си ги купуваме в изобилие. В някои държави наистина е така, но у нас от модно списание никой не е забогатял. За справка – кредитните ни карти, които често остават на червено, защото и ние сме жени, и ние искаме (понякога!) да се поглезим. В редакцията е истински празник, когато пристигнат доставките ни от онлайн намаленията. И не носим непременно последните дизайнерски колекции, а всичко, което за нас е синоним на стилно, практично и изгодно. Защото сме все още в България.

За финал ще ви издам: единствено диоптричните ми очила са Prada. Купих си ги с намаление, но не защото марката ми е култ, а защото това беше единственият модел рамка, подходяща за астигматизма ми.

И ако след всичко това продължавате да вярвате, че Дяволът в България носи Prada, аз пак ще ви питам: ама вие сериозно ли?!

 
 

Кои са номинираните за Independent Spirit Awards?

| от chronicle.bg |

Преди два дена бяха обявени номинациите за 34-те награди „Независим дух“ (Independent Spirit Awards) и с това официално можем да сложим начало на сезонът на кинонаградите.  

През последните няколко години тези награди станаха основен мотор както за неизвестни, но стойностни независими филми (като миналогодишния филм  в категорията за дебют „Ingrid Goes West“), така и за по-обещаващи заглавия, които могат да се озоват на „Оскарите“ (такъв беше случаят с Франсис Макдорманд, Алисън Джейни и Сам Рокуел миналата година, които взеха „Оскар“)

Някои от най-обсъжданите филми на годината обаче не биха могли да се класират за тези награди. Филмът на Алфонсо Куарон, например, би могъл да се класира само в категорията за най-добър международен филм.

Тази година категориите са доминирани от филмите „Eighth Grade“ и „First Reformed“, като всеки от  тях попада  в 4 категории. Но първенец по номинации е филмът „We the Animals“, който е с 5 номинации. Другите филми с няколко номинации са „Leave No Trace“, „You Were Never Really Here“, „The Tale“, „If Beale Street Could Talk“ и „Private Life“.

Ето и списък  с номинираните:

Най-добър филм

EIGHTH GRADE

FIRST REFORMED

IF BEALE STREET COULD TALK

LEAVE NO TRACE

YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добър режисьор

Debra Granik, LEAVE NO TRACE

Barry Jenkins, IF BEALE STREET COULD TALK

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Lynne Ramsay, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Paul Schrader, FIRST REFORMED

Най-добър дебют

HEREDITARY

SORRY TO BOTHER YOU

THE TALE

WE THE ANIMALS

WILDLIFE

Най-добра главна женска роля

Glenn Close, THE WIFE

Toni Collette, HEREDITARY

Elsie Fisher, EIGHTH GRADE

Regina Hall, SUPPORT THE GIRLS

Helena Howard, MADELINE’S MADELINE

Carey Mulligan, WILDLIFE

Най-добра главна мъжка роля

John Cho, SEARCHING

Daveed Diggs, BLINDSPOTTING

Ethan Hawke, FIRST REFORMED

Christian Malheiros, SÓCRATES

Joaquin Phoenix, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Най-добра поддържаща женска роля

Kayli Carter, PRIVATE LIFE

Tyne Daly, A BREAD FACTORY

Regina King, IF BEALE STREET COULD TALK

Thomasin Harcourt McKenzie, LEAVE NO TRACE

J. Smith-Cameron, NANCY

Най-добра мъжка поддържаща роля

Raúl Castillo, WE THE ANIMALS

Adam Driver, BLACKKKLANSMAN

Richard E. Grant, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Josh Hamilton, EIGHTH GRADE

John David Washington, MONSTERS AND MEN

Най-добър сценарии

Richard Glatzer (Writer/Story By), Rebecca Lenkiewicz & Wash Westmoreland, COLETTE

Nicole Holofcener & Jeff Whitty, CAN YOU EVER FORGIVE ME?

Tamara Jenkins, PRIVATE LIFE

Boots Riley, SORRY TO BOTHER YOU

Paul Schrader FIRST REFORMED

Най-добър сценарии (дебют)

Bo Burnham, EIGHTH GRADE

Christina Choe, NANCY

Cory Finley, THOROUGHBREDS

Jennifer Fox, THE TALE

Quinn Shephard и Laurie Shephard, BLAME

Най-добра кинематография

Ashley Connor, MADELINE’S MADELINE

Diego Garcia, WILDLIFE

Benjamin Loeb, MANDY

Sayombhu Mukdeeprom, SUSPIRIA

Zak Mulligan, WE THE ANIMALS

Най-добър монтаж

Joe Bini, YOU WERE NEVER REALLY HERE

Keiko Deguchi, Brian A. Kates & Jeremiah Zagar, WE THE ANIMALS

Luke Dunkley, Nick Fenton, Chris Gill & Julian Hart, AMERICAN ANIMALS

Anne Fabini, Alex Hall and Gary Levy, THE TALE

Nick Houy, MID90S

Най-добър документален филм

HALE COUNTY THIS MORNING, THIS EVENING

MINDING THE GAP

OF FATHERS AND SONS

ON HER SHOULDERS

SHIRKERS

WON’T YOU BE MY NEIGHBOR?

Най-добър международен филм 

BURNING (Южна Корея)

THE FAVOURITE (Великобритания)

HAPPY AS LAZZARO (Италия)

ROMA (Мексико)

SHOPLIFTERS (Япония)

 
 

Етикет на поведение на хетеро пичове в гей барове

| от Вучето |

Ако четеш това, най-вероятно се самоопределяш като хетеросексуален индивид от мъжки пол, който обаче е много по-широкоскроен от момчетата, с които ходи на мачовете на ЦСКА. И най-вече в сравнение с Цецо, който е толкова задръстен, че веднъж, като го спря една полицайка на пропускателния пункт  Владая, я попита дали не е стриптизьорка, която се прибира от ергенско парти. Само че ти не си такъв!

Ти не мислиш, че жените не трябва да пилотират самолети и че не ги бива да сменят спукана гума. Нямаш нищо против Истанбулската конвенция, пиенето на смути вместо бира, циганите, евреите, феновете на Левски и дори намираш Серина Уилямс на корицата на GQ за симпатична (макар че списанието не си го купуваш, понеже ти е скъпо). И сега е време да направиш следващата стъпка, с която да докажеш на себе си и на по-добрата половина от света, че можеш да си още по-разкрепостен, толерантен и смел. А именно като пристъпиш в светая светих на някой гей бар.

Разбираме, че за всеки изявен български мъжкар, това е особено стресиращ момент, който подлага на тест както патриархалната му школовка, така и волята му. Затова сме тук, за да помогнем с няколко безценни съвета за това не само как да влезеш, но и как да излезеш жив и неопетнен от това „изпитание“.

Миризмата ще те издаде

С колкото и парфюм да се полееш, резултатът пак ще бъде този. Гейовете безпогрешно ще надушат миризмата на единствения хетеросексуален мъж дори насред многохиляден прайд парад или на концерт на Бионсе. Затова и парфюмът не работи. Миризмата се е пропила в дрехите ти, в косата ти. Тя е в начина, по който ходиш и по който се облакътяваш на бара. Миризмата всъщност е метафора. И когато те надушат, много е възможно да те заобиколят светкавично. Но ти не трябва да се страхуваш. В крайна сметка който го е страх от мечки… знаеш как продължава нататък. И между другото, не е срамно да си признаеш, че даже би се  разстроил, ако това изобщо не се случи.

Чувствай се като у дома си, но не съвсем

Въпреки, че повечето представители на LGBTQ общността приветстват присъствието на представители на хетеро общността в гей баровете, не забравяй, че все пак си само гост. Може и да е прозвучало леко дискриминативно, но за разлика от което и да е друго обществено място, гей барът се възприема като свещено убежище – място, където гейовете могат да бъдат 100 процента себе си, без излишни преструвки, недомлъвки и лицемерни маскировки. Затова и атмосферата в гей бара може да ти се стори като панаир с атракционни, “Чарли и шоколадената фабрика” (без Чарли) и бекстейджа на момчешка кей поп банда наведнъж.  Да не кажеш, че не сме те предупредили, ако ти дойде too gay.

Подготви се за неравна битка… на характери

Когато някой от нормалните посетители на бара (и не забравяй, че това в случая не си ти!) седне до теб и каже нещо от сорта на “Изглеждаш така сякаш искаш да ме целунеш”, важно е да не се паникьосаш и да не реагираш така, както би реагирал гореспоменатият Цецо. Понеже той освен мизогинист е, разбира се, и хомофоб. Ако направеното предложение за интимност не те интересува, вежливо обясни на ухажора си, че не плуваш по левия бряг. NB! Подготви се психически за последствията от отказа си. Ако някой хубавец с изявена мускулатура под тънката тениска с дизайнерско лого и добре хидратирана кожа на лицето е решил да си тръгне с теб тази вечер, малко вероятно е да се откаже лесно. Нека милата усмивка със скъпите фасети не те подвежда… Защото както Тони Стораро и Емилия някога изпяха: “Питбул захапе ли веднъж, няма повече пускане.”

Отърси се от тоалетната параноя

Въпреки гореказаното, не бива да имаш и капка притеснение, че нечия вербална напоритост на бара ще прерасне във физическа такава в помещението с уринаторите. Да, и тук, както и във всички обикновени мъжки тоалетни, постоянно се случва някой да надникне над преградката, за да огледа пениса ви, но това не значи, че някой ще налети да те обезчестява.  Така че не е необходимо да се ограничиш само до една малка бира, за да не ти се налага да ходиш да изпразваш мехура. А, и още нещо! Не се стряскай, ако някоя дама с висока фризура и пищна рокля излезе с ритник от кабинката. Най-вероятно това изобщо не е дама.

Отпусни се и се забавлявай

Веднъж щом изчеткаш предразсъдъците от раменете си като досаден пърхот, ще установиш, че всъщност е ужасно трудно да не се забавляваш на такова място. И след като вече се убедиш, че останалите посетители няма да включат хетеро натрапника в церемониална гей оргия като от филма “Широко затворени очи”, можеш да се отпуснеш и да се държиш нормално. Тоест да се държиш по начина, заради който приятелите ти те харесват и обичат да излизат с теб. Дори да се отпуснеш до стенен, че да почнеш да ръсиш неуместни вицове за гейове, най-вероятно слушателите ти ще се смеят с теб.

Посещението на гей бар може да послужи не само за личностното ти израстване, но и  за превръщането ти в един вид социален месия, който да провежда “со кротце, со благо” не съвсем популярни виждания сред по-заблудените членове на нашето общество. Пробвай това, например. Следващият път, когато седнеш да пиеш с Цецо и той подхвърли по повод общ познат, че е п*дераст, а хомосексуализмът е болест, можеш просто да му кажеш, че тъкмо ти е дал страшна идея: “Ще се обадя на шефа и ще го питам дали може да не ходя на работа, че нещо днес се чувствам гей.“

 
 

Що е то big d*ck energy и как това се превърна в една от най-търсените фрази на годината?

| от chronicle.bg |

Всяка година Оксфордският речник определя думата на годината, като един от критериите е търсения на потребителите. Тази година, както и предходните, резултатът не е в позитивната гама. Думата „toxic“ е думата на 2018 г. 

Тук обаче ще изясним една друга фраза, която е била сред най-търсените  в базата данни през изминалите месеци и дори е била претендент за титлата.

Big dick energy. Ще я познаете, щом я видите. Ще я усетите. Можете дори да я носите. Може дори да не сте мъж и да я имате в огромни количества.

Това лято тази дума беше сред най-обсъжданите в социалните мрежи. Какво обаче представлява big dick energy (BDE)? И как да разберете дали я притежавате? Ето какво трябва да знаем за това ново наименование на едно иначе не толкова „ново“ качество у хората.

Откъде започва всичко?

Всичко започва с туит (впоследствие изтрит) от юни на певицата Ариана Гранде, в който тя описва колко надарен е тогавашният й приятел – актьорът Пит Дейвидсън, познат ни от Saturday Night Live.

Въпреки че певицата много бързо изтрива публикацията, тя плъзва из социалните мрежи, а мъжкото достойнство на Дейвидсън е широко коментирано. Един от туитовете обаче дава начало на „понятието“.

„Пит Дейвидсън е висок 190 см, има тъмни кръгове под очите, има силна big dick energy, изглежда зъл, но очевидно е ангелче и обича публично своето момиче.“ пише момиче на име Тина.

Какво е BDE?

Big dick energy  е описвана като „увереност без превзетост“. Никога не може да бъде сбъркана или симулирана. Тя е сексуалният еквивалент на това да напишете чек за 10 хил. долара, знаейки че разполагате с тях в банковата си сметка.

Мъже с BDE могат да бъдат Рами Малек, Крис Евънс, Том Харди, Робърт Дауни Джуниър, Тимъти Шаламе и други. Но не е необходимо да разполагате с пенис, за да я излъчвате.

Също толкова възможно е и жена да я притежава. Риана? Прелива от BDE. Серина Уилямс? Пръска се по шевовете. Кейт Бланшет? Тя е цял АЕЦ.

Някои хора критикуваха наименованието, тъй като навява асоциации, че това излъчване произтича от големия размер на мъжкото достойнство.

Как да забележите BDE?

Тя е нещо, което или имате, или нямате. Тя е тиха увереност, която при някои я има от раждането, други я развиват с времето. Но ключовият фактор е, че тя не се натрапва. Човекът с big dick energy е спокоен и уверен в себе си. Не е срамежлив или тих, но не и арогантен. И определено не се старае да компенсира с нещо. Ако я носи, вероятно има леко дръпнато поведение – но не самоцелно. Не иска на всяка цена да привлича внимание върху себе си, просто се чувства добре в кожата си.

Това е енергия, която привлича хората към него и прави впечатление, че държи живота си в ръце. Ако някой/я има BDE, вероятно е харесван и лесно се общува с него/нея. Хората обичат да са в компанията на този човек, защото ги кара да се чувстват добре.

Има ли little dick energy?

Напълно възможно е. Докато някои хора твърдят, че т.нар „токсична мъжественост“ е антоним на BDE, други предлагат простата концепция за little dick energy (LDE) или mediocre dick energy (MDE). Това са хората, които са арогантни, лъскави, нахакани и дразнещи в своята самоувереност.

 
 

Намериха „изгубен“ филм на Уолт Дисни от преди 90 години

| от chronicle.bg |

Филм, създаден от самия Уолт Дисни през 1928 г., и смятан за изгубен, е бил открит в Япония, предава The Telegraph.

Късометражният анимационен филм „Neck n’ Neck“ показва главния герой Осуолд Щастливия заек и е с времетраене 2 минути. Уолт Дисни създава заека Осуолд през 1927 г., само година преди да се появи Мики Маус и да превърне компанията в една от най-обичаните филмови фабрики.

Всъщност филмът не е бил наистина изгубен, тъй като японецът Ясуши Уатанаби го притежава от години. Мъжът купува лентата още като ученик от уличен продавач на играчки в Осака. Уатанаби, който сега е на 84, не е осъзнавал колко рядка вещ има, докато не е прочел книгата на Дейвид Босерт „Освалд Щастливия заек: Търсенето на изгубените рисунки на Дисни“ от 2017 г. В нея се споменава, че Осуолд е герой в 26 филма, от които само 19 са запазени.

От компанията потвърждават, че предадената лента  е дълго търсеният епизод „Neck n’ Neck“. В него се разказва за Осуолд и неговата приятелка, която е преследвана от куче полицай.

Повече за произхода и историята на известния в миналото заек, можете да разберете от видеото: