Децата на Китай

| от |

От 30 години насам в Китай е в сила строг закон за семейното планиране. Той позволява на семействата да имат само по едно дете, с някои изключения. Сега обаче китайското ръководство въведе допълнителни облекчения, пише Дойче веле.

Известният кинорежисьор Чжан Имоу се извини: в отворено писмо 62-годишният китаец признава, че има три деца, с което е нарушил строгия китайски закон за семейно планиране. Той уверява, че бил готов да си понесе наказанието. Говори се, че сега може да му бъде наложена глоба от над 10 милиона евро.

One Child Policy - Baby

Изключения от строгите правила

От 1980 година насам в Китай е в сила строг закон за семейното планиране. Според него семействата нямат право да имат повече от едно дете. От години насам обаче има и изключения – главно в селските райони. Така например селяните могат да си позволят второ дете, ако първата им рожба е момиче. От регламента са изключени и членовете на малцинствата. Градските семейства пък могат да си позволят второ дете, ако и двамата родители нямат братя и сестри.

Известните и богати китайци пък така или иначе могат да си позволят да платят глобите, налагани от държавата, и така да имат по две, три или повече деца. Доказва го историята на режисьора Чжан Имоу.

Неотдавна китайското ръководство разхлаби допълнително строгите правила за контрол на ражданията, въвеждайки изключения и за други групи китайци – така например в бъдеще по две деца могат да имат и онези семейства, в които единият от родителите няма братя и сестри.

Експертите твърдят, че въведените още в миналото изключения засягат толкова много семейства, че сега надали ще се стигне до бум в ражданията. Към това се прибавя и фактът, че много семейства така или иначе не желаят да имат второ дете. „Още отсега трябва да влагаме много пари и време за образованието на нашето дете. Не знам как ще се справим, ако имаме второ дете“, споделя например Манлин Сьон, която работи в държавната телевизия и има петгодишна дъщеря.

Според зам.-директора на китайската комисия за здраве и семейно планиране обаче през следващите три години реформата в закона за семейното планиране ще доведе до нарастване на раждаемостта с около два милиона.

One Child Policy - One Family, One Child

Застаряващо общество?

Планираната реформа в политиката за семейно планиране обаче няма да реши проблемите, свързани с демографското развитие на Китай. Политиката на едното дете вече е предотвратила 400 милиона раждания за последните три десетилетия. От това произтичат съответни социални последици. „Кой ще финансира в бъдеще пенсиите? Кой ще се грижи за възрастните хора?, пита професор Ду Пен от Пекинския народен университет, който от години той изследва застаряването на китайското общество. Ду Пен одобрява промените в семейното планиране. Не всички обаче споделят неговото мнение.

Сътрудниците на регионалните бюра за семейно планиране, които през изминалите години провеждаха държавен контрол за спазванато на политиката на едното дете, са против новите правила. Някои от тях в бъдеще биха могли да загубят работата си. Ще намалеят и подкупите, на които са били свикнали.

Много китайци пък критикуват реформата като половинчата. „Ние трябва да разрешим основния проблем“, казва Лян Тунтан. Той окачествява държавния контрол върху раждаемостта като нарушение на човешките права. Много китайски семейства споделят неговото становище. Те настояват за цялостно отменяне на политиката на едното дете.

За 30-те години, в които съществува, политиката на едното дете е оставила дълбоки следи в китайското общество. През изминалите години китайските родители концентрираха цялото си внимание върху единственото дете в семейството. Родителите се грижеха за „малките кайзери“ и ги снабдяваха с всичко. Така например за нововъзникналото средно съсловие е нещо нормално единственото дете още на четири-пет години да посещава различни курсове по балет, пиано, английски или плуване. Дали в бъдеще това ще се промени?

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.

 

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?

 
 

Носталгията боли като бавен интернет

| от chr.bg |

Пък знаете ли, че от 17 до 19 век носталгията е считана за болестно състояние с диагноза и лечение при доктор.

Самата дума има гръцки произход и е съставена от две думи: νόστος – „да се върнеш у дома“ и άλγος – „болка“, „тъга“.

В Уикипедия още пише, че „носталгията е чувство, свързано с копнежа по миналото и приятен спомен за неща, които са отминали. То често е свързано с идеализиране на хора, събития и места от изминала епоха.“

Какъв копнеж по миналото, какъв приятен спомен, Уикипедио! Приятен спомен ли е като те зареждахме за два часа! Знаеш ли колко домашни не сме написали заради теб…

В галерията ни сме събрали както красиви, така и много грозни моменти от миналото, които помним всички. Дано, докато я разглеждате, си прекарате „приятно“ и „копнеейки“.

 
 

Вижте първия трейлър на „Doctor Who“ с Джоди Уитакър

| от chr.bg |

Новината, че Джоди Уитакър ще е играе 13-ия Доктор е стара, но всеки поглед към нея в иконичната роля ни показва, че полът няма значение, когато става въпрос за приключения през времето и пространството.

Сезон 11 е свеж старт за сериала, защото освен нов Доктор има и нов шоурънър (главен креативен и системен ръководител на целия проект) в лицето на Крис Чибнал, който идва на мястото на Стивън Мофат. Както и много нови актьори.

В новия трейлър виждаме екшън, взривове, чудовища и новите съмишленици на Доктора, които много добре посочват кой е начело.

Заедно с трейлъра BBC пусна и описание на първите два епизода:

Епизод 1 – Жената, Която Падна На Земята – Неделя, 7 октомври

„Нямаме извънземни в Шефилд.“ В Южен Йоркшир, Раян Синклеър, Ясмин Кан и Греъм О’Брайън са напът да променят животите си завинаги, когато намират жена, паднала от небето, която не може да си спомни дори собственото си име. Могат ли въобще да й вярват? И ще може ли тя да разнищи странните събития, случващи се в целия град?

Гост-звезди: Шарън Клар, Джони Диксън и Самюел Отли. Сценарист: Крис Чибнал, режисьор: Джейми Чилдс

Елизод 2 – Призрачният Монумент – Неделя, 14 октомври

Все още разтърсени от първата си среща, ще успят ли Докторa и новите й приятели да оцелеят в агресивната извънземна среда и да разнищят мистерията на Опустошението? И кои са Ангстром и Епзо?

Гост-звезди: Шон Дуули, Сюзън Линч и Арт Малик. Сценарист: Крис Чибнал, режисьор: Марк Тондерай

Световната премиерата на „Doctor Who“ е на 7 октомври, неделя, по BBC One, BBC America и още.