Десет неща, за които световните лидери трябва да са благодарни

| от |

 Стивън Уолт. сп. „Форин полиси“

САЩ не са единствената страна, която посвещава празник за изразяване на благодарност, но все пак има усещане, че това по същество е американски празник.

Той започва с хубава история за сътрудничеството между пилигримите и местните племена през 1621 г., история, за която е по-приятно да се размишлява, отколкото за последвалото отношение към коренното население от европейските му завоеватели. По-голямата част от деня е посветена на обилното хранене, изкуство, което американците изглежда владеят до съвършенство. А какво по-американско от празник, избран отчасти за удължаване на сезона на пазаруването и за стимулиране на икономиката?

Но Денят на благодарността е специален празник, защото ни приканва да признаем, че добрата ни съдба не се дължи само на нашите усилия. Колкото и умен, усърден или вдъхновен да е човек, благоденствието зависи до известна степен от получената помощ от семейството и приятелите, от случайностите на раждането или добрите възможности или просто от чист късмет. В Деня на благодарността размишляваме за благословиите, на които се радваме, независимо дали ги заслужаваме или не.

Един от обичаите в Деня на благодарността в моя дом е да молим всеки човек да определи едно нещо, за което е благодарен. И това ме накара да се замисля – какво биха казали някои световни лидери, ако бяха на нашата маса? Не зная, разбира се, но това не ме спря да направя някои догадки. В тази връзка ето моя „Топ десет на нещата, за които ключови световни лидери биха благодарили тази година“.

1. Си Цзинпин

Съмнявам се, че той би го казал толкова открито, но китайският президент вероятно изпитва благодарност, гледайки как САЩ са въвлечени отново във водовъртежа на Близкия Изток/Централна Азия. Там няма никаква печалба за САЩ, само допълнителни разходи, рискове и нежелани негативни последици. И колкото по-дълго САЩ опитват да разрешат трудни проблеми в Ирак, Сирия, Афганистан, Йемен и т. н., толкова повече ресурси и внимание ще бъдат отклонени от Източна Азия като цяло и от нарастващата роля на Китай в региона. Издигането на Америка като световна сила беше улеснено от скъпи съперничества сред другите големи сили и можем да се обзаложим, че Си ще направи всичко възможно да държи Китай далеч от тресавища, които Вашингтон изглежда не може да избегне. Обзалагам се, че той не съжалява и за нарастващото напрежение между Вашингтон и Москва. Злорадството не е добро чувство, но колко от нас могат да устоят на изкушението да не изпитат удоволствие от затрудненията на опонент?

2. Дилма Русеф

Учудващата загуба на Бразилия със 7:1 от Германия на полуфинала на Световното първенство по футбол беше шокиращо разтърсване на бразилската национална гордост, но президентката Дилма Русеф вероятно е благодарна, че самият турнир беше толкова голям успех. Оракулите предупреждаваха, че подготовката изостава с месеци от графика и предвиждаха, че турнирът ще бъде хаотична бъркотия. Вместо това почитателите на футбола от цял свят гледаха забележително вълнуващо събитие. И след това Русеф беше преизбрана. Сега всичко, което трябва да направи, е да се справи с Олимпиадата през 2016 г.

3. Франсоа Оланд

Предвид факта, че рейтингът му удари дъното, Оланд вероятно се утешаваше с мисълта за невъзможен импийчмънт на френския президент. Но миналата седмица французите финализираха закон, който улеснява до известна степен импийчмънта и дори го прави достатъчно лесен, така че позицията на Оланд да бъде сериозно застрашена. Във всеки случай той все пак може да бъде благодарен, че ще спечели щедра пенсия, когато мандатът му приключи, и че бившите президенти във Франция получават един куп страхотни привилегии независимо как са се представили на поста. Окаяното състояние на френската икономика изглежда не се отразява на буйния обществен живот на Оланд. Предвид това колко добре вървеше останалата част от президентския му мандат той трябва да бъде благодарен за това.

4. Ангела Меркел

Тя е лесна – канцлерката Меркел трябва да благодари, че не е президентката на Франция.

5. Владимир Путин

Предвид намаляващите цени на петрола, икономическите санкции и неблагоприятните демографски тенденции може би Владимир Путин трудно би се почувствал особено благодарен за нещо. Но се обзалагам, че той е благодарен за това, че Русия все още има значителен ядрен арсенал, място в Съвета за сигурност на ООН и потенциално важна роля в Иран, Сирия и по още няколко проблема. Путин може да бъде благодарен и за това, че европейските членове на НАТО позволиха отбранителните им възможности да атрофират, като същевременно поеха нови задължения за отбрана на Изток. Той може да благодари дори за това, че неумението на Запада да управлява украинската криза му даде възможността да си върне Крим. На последно място той несъмнено е благодарен, че други могъщи страни също се противопоставят на либералната хегемония на САЩ и следователно ще направят каквото могат да попречат на Вашингтон да наложи волята си на Москва.

6. Хилари Клинтън

Докато се готви за президентка през 2016 г. (и нека не се заблуждаваме, разбира се, че ще се кандидатира), Хилари трябва да е благодарна, че американският президент Барак Обама не й даде голямо поле за маневри, когато беше държавен секретар. Както съм отбелязвал и преди, тя беше добър отборен играч в първия мандат, но Белият дом контролираше отблизо големите дипломатически проблеми и не й даде много независима власт. Предвид колко добри се оказаха повечето от тези големи американски инициативи, тя трябва да е благодарна, че й се налага да отговаря на въпроси само за Бенгази и два пъти по-благодарна, че ръководени от републиканците разследвания изглежда я оправдаха.

7. Абдел Фатах ал-Сиси

Поредният генерал, който ръководи Египет, несъмнено е доволен, че САЩ все още му предоставят военна и дипломатическа помощ и си затварят очите пред жестокото му смазване на Мюсюлманското братство и други елементи на гражданското общество. Но ако Сиси трябва да благодари на някого тази година, това трябва да са Саудитска Арабия и ОАЕ, които заедно обещаха около 20 милиарда долара в подкрепа на изпитващата затруднения египетска икономика. С такива приятели на кого му е притрябвала демокрация?

8. Аятолах Али Хаменей

Върховният лидер на Иран трябва да бъде благодарен на твърдолинейни конгресмени като сенатор Марк Кърк, Линдзи Греъм и Робърт Менендес и на различни десни организации, които работят усърдно да провалят възможно ядрено споразумение. Ако поредното удължаване на преговорите не стигне до никъде и опозицията в Конгреса обвини САЩ за провала, съществуващият режим на санкции ще рухне, иранската ядрена програма вероятно ще се ускори и възможността за отваряне на Иран към външния свят отново ще се отложи. Подобно развитие вероятно напълно устройва Хаменей, защото истинско и обхватно сближаване с Иран е най-голямата дългосрочна заплаха, пред която е изправен духовният режим. Приемането на Куба за смъртен враг не свали братята Кастро, а поддържането на изолацията и санкциите на Иран не разклатиха Ислямската република. Но отворете Иран за търговия, инвестиции, туризъм, хип хоп и потребителски стоки, позволете на много ирански студенти да заминат за чуждестранни университети и да се смесят с техни колеги студенти и гледайте как ще затреперят моллите. По ирония на съдбата твърдолинейните политици в САЩ вероятно работят за запазването на моллите на власт повече от всеки друг и Хаменей трябва да им е дълбоко благодарен за късогледата им помощ.

9. Американската разузнавателна общност

Мъже като Джон Бренън, Джеймс Клапър и много техни подчинени трябва да бъдат особено благодарни точно сега, най-вече защото Белият дом на Обама остава твърдо ангажиран да не им търси отговорност почти за нищо. Както Клапър, така и Бренън бяха уловени в лъжи за дейността на АНС или ЦРУ в последната година, но и двамата запазват постовете си и „пълното доверие“ на Обама. Но гражданите, които плащат заплатите им и осигуряват десетки милиарди долари за финансирането на тези организации всяка година, дори не разбират какво правят те.

10. Всички ние

Имаше много лоши новини от Деня на благодарността през 2013 г насам – епидемията от ебола в Западна Африка, изтощителната гражданска война в Сирия, връщане към рецесия в Япония и трайни икономически проблеми в Европа, още една безсмислена война в Газа, безсмислени убийства в Йерусалим и Западния бряг, появата на „Ислямска държава“ и геополитическите предизвикателства в Източна Азия, Украйна, Централна Африка и много други проблемни точки.

Предвид всичко това за какво трябва да сме благодарни? Ами, бих започнал с бедствията, които можеха да се случат, но не се случиха. Измина още една година, без да бъдат използвани оръжия за масово унищожение и сирийският президент Башар Асад вече не ги притежава. Иран и групата 5+1 продължават да си говорят, което е за предпочитане пред воюването. Еврозоната не рухна, Шотландия и Каталуния не се отцепиха (все още) и много развиващи се страни постигнаха впечатляващ икономически растеж. Нямаше въоръжени сблъсъци в Източнокитайско или Южнокитайско море и китайският президент Си и японският премиер Абе дори успяха да си разменят официално ръкостискане на срещата на върха на АТИС. Хакерите продължават да правят различни видове пакости, но не се сбъдна нито един от апокалиптичните сценарии, използвани като аргумент за увеличаване на бюджетите за кибер сигурност. Тероризмът остана сериозен проблем в много лошо управлявани региони, но голямото мнозинство от населението на света не беше засегнато от насилствен екстремизъм.

Имаше и някои знаци, които дават надежда. САЩ и Китай подписаха споразумение за климатичните промени, това само по себе си не е много, но Китай признава открито, че трябва да промени собственото си поведение и това е стъпка в правилната посока. Глобалният отговор на ебола беше твърде бавен, но все пак трябва да сме благодарни на мъжете и жените, които работят за лекуването на жертвите в Западна Африка и за овладяването на епидемията. Дори некатолиците и атеистите трябва да оценят усилията на папа Франциск да възстанови част от толерантността и хуманността на католическите доктрини. По исторически стандарти цялостното ниво на насилие в света остава ниско, макар и все още недопустимо високо. И човечеството продължава да прави нови открития в науката, продължава да създава вдъхновяващи произведения на изкуството, музика и литература, мъже и жени от всички страни, религии и потекло продължават да работят за по-мирен и хармоничен свят.

Тези събития може да изглеждат маловажни, но за мен те са достатъчно основание да сме благодарни тази седмица. Аз съм и се надявам вие също да бъдете.

Честит Ден на благодарността! /БГНЕС

 
 

Тилан Блондо – новата Кейт Мос

| от chronicle.bg |

В края на миналата година еднa от световните класации с близо 30-годишна история публикува ежегодния си списък с най-красивите женски лица за 2018 г.

Начело на него е момиче, което е свикнало да бъде под светлината на прожекторите още от 6-годишна. След като преди 10 години печели титла за „най-красиво момиче в света“, 17-годишната французойка Тилан Блондо стана „най-красиво лице в света“ Класацията е на филмовия критик TC Chandler, който e част от асоциацията „Independent Critics“.

Това е напредък за Блондо, тъй като за предходната 2017 г., тя е била на второ място  в същия списък.

Как започва всичко?

Моделската звезда на Тилан Блондо изгрява, когато тя е още четиригодишна и се появява на модно ревю на Жан-Пол Готие.

Още тогава предизвиква фурор, а дискусиите дали това, което прави, не противоречи на нормите започват с появяването й на корицата на френския Vogue, когато тя е едва на 6 години. Четири години по-късно, преди още да е влязла в тийнейджърските си години, отново се появява на страниците на списанието с тежък грим и облекло на възрастна жена.

Независимо от реакциите, че списанието сексуализира образа на дете, това дава старт на моделската кариера на Блондо. Скоро след това тя вече е сравнявана с Бриджит Бардо, която се появява в списание Elle едва на 15 години.

Тилан Блондо е дъщеря на френския футболист Патрик Блондо и модния дизайнер Вероника Лубри.

От времето на онези първи кадри, в който тя гали заек или се черви в огледалото, моделът в нея получава все повече и повече възможности да се реализира в света на модата. Когато е на 13 г. за първи път се появява на корица на списание. Френското списание Jalouse я нарича „Новата Кейт Мос“.

От тогава до сега са минали 4 години.

Разликата е, че днес Блондо вече е представлявана от същата агенция, която стои зад сестрите Джиджи и Бела Хадид и зад Кая Гербер (дъщерята на Синди Крауфорд). Работи за световноизвестна козметична компания и е редовен посетител на Седмиците на модата в различните краища на света.

В интервю за W magazine споделя, че хората, които я вдъхновяват са Кара Делевин, Барбара Палвин и Джиджи Хадид.

В момента Тиери Блондо живее в Южна  Франция със семейството си, а по нейните думи тайните на поддържането на добрия външен вид са многото сън и махането на грима преди лягане вечер.

Повече от Тиери Блондо, най-красивото лице в света за 2018 г., можете да видите в галерията ни горе.

 
 

Disney адаптира и „The Hunchback of Notre Dame“

| от |

„The Hunchback of Notre Dame“ е следващият (пореден) филм на Disney, който ще бъде превърнат в игрален. Снимките вече за започнали, а идеята е филма да бъде мюзикъл.

Disney пусна анимацията през 1996 година като пожъна среден успех. Тя отбеляза и края на ренесансовия период на студиото през 80-те и 90-те като тя беше последният високобюджетен 2D филм. След него Disney последва примера на Pixar и „Toy Story“ – към 3D.

„The Hunchback of Notre Dame“ не пожъна същия успех като „Beauty and the Beast“ и „The Jungle Book“, но сега предстои да видим как игралната му версия ще стои до техните игрални версии. 

Сценарист ще е Дейвид Хенри Хуанг, а композитори – Алан Менкен и Стивън Шварц. Двамата вече са работили с Disney, включително и за оригиналния филм. Джош Гад, който работи и по „Frozen“, е изпълнителен продуцент, а също ще играе и Квазимодо. Той озвучава Олаф като ще повтори това във „Frozen 2″ и „Kingdom Hearts 3″, а също така игра и Лефу в „Beauty and the Beast“. Други решения за актьорския състав все още не са правени.

Все още няма дата за премиерата на „Hunchback“. В момента студиото прави още няколко филма едновременно, така че можем да очакваме да мине доста време преди да видим и чуем Гърбушкото на голям екран.

 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на