Десет неща, за които световните лидери трябва да са благодарни

| от |

 Стивън Уолт. сп. „Форин полиси“

САЩ не са единствената страна, която посвещава празник за изразяване на благодарност, но все пак има усещане, че това по същество е американски празник.

Той започва с хубава история за сътрудничеството между пилигримите и местните племена през 1621 г., история, за която е по-приятно да се размишлява, отколкото за последвалото отношение към коренното население от европейските му завоеватели. По-голямата част от деня е посветена на обилното хранене, изкуство, което американците изглежда владеят до съвършенство. А какво по-американско от празник, избран отчасти за удължаване на сезона на пазаруването и за стимулиране на икономиката?

Но Денят на благодарността е специален празник, защото ни приканва да признаем, че добрата ни съдба не се дължи само на нашите усилия. Колкото и умен, усърден или вдъхновен да е човек, благоденствието зависи до известна степен от получената помощ от семейството и приятелите, от случайностите на раждането или добрите възможности или просто от чист късмет. В Деня на благодарността размишляваме за благословиите, на които се радваме, независимо дали ги заслужаваме или не.

Един от обичаите в Деня на благодарността в моя дом е да молим всеки човек да определи едно нещо, за което е благодарен. И това ме накара да се замисля – какво биха казали някои световни лидери, ако бяха на нашата маса? Не зная, разбира се, но това не ме спря да направя някои догадки. В тази връзка ето моя „Топ десет на нещата, за които ключови световни лидери биха благодарили тази година“.

1. Си Цзинпин

Съмнявам се, че той би го казал толкова открито, но китайският президент вероятно изпитва благодарност, гледайки как САЩ са въвлечени отново във водовъртежа на Близкия Изток/Централна Азия. Там няма никаква печалба за САЩ, само допълнителни разходи, рискове и нежелани негативни последици. И колкото по-дълго САЩ опитват да разрешат трудни проблеми в Ирак, Сирия, Афганистан, Йемен и т. н., толкова повече ресурси и внимание ще бъдат отклонени от Източна Азия като цяло и от нарастващата роля на Китай в региона. Издигането на Америка като световна сила беше улеснено от скъпи съперничества сред другите големи сили и можем да се обзаложим, че Си ще направи всичко възможно да държи Китай далеч от тресавища, които Вашингтон изглежда не може да избегне. Обзалагам се, че той не съжалява и за нарастващото напрежение между Вашингтон и Москва. Злорадството не е добро чувство, но колко от нас могат да устоят на изкушението да не изпитат удоволствие от затрудненията на опонент?

2. Дилма Русеф

Учудващата загуба на Бразилия със 7:1 от Германия на полуфинала на Световното първенство по футбол беше шокиращо разтърсване на бразилската национална гордост, но президентката Дилма Русеф вероятно е благодарна, че самият турнир беше толкова голям успех. Оракулите предупреждаваха, че подготовката изостава с месеци от графика и предвиждаха, че турнирът ще бъде хаотична бъркотия. Вместо това почитателите на футбола от цял свят гледаха забележително вълнуващо събитие. И след това Русеф беше преизбрана. Сега всичко, което трябва да направи, е да се справи с Олимпиадата през 2016 г.

3. Франсоа Оланд

Предвид факта, че рейтингът му удари дъното, Оланд вероятно се утешаваше с мисълта за невъзможен импийчмънт на френския президент. Но миналата седмица французите финализираха закон, който улеснява до известна степен импийчмънта и дори го прави достатъчно лесен, така че позицията на Оланд да бъде сериозно застрашена. Във всеки случай той все пак може да бъде благодарен, че ще спечели щедра пенсия, когато мандатът му приключи, и че бившите президенти във Франция получават един куп страхотни привилегии независимо как са се представили на поста. Окаяното състояние на френската икономика изглежда не се отразява на буйния обществен живот на Оланд. Предвид това колко добре вървеше останалата част от президентския му мандат той трябва да бъде благодарен за това.

4. Ангела Меркел

Тя е лесна – канцлерката Меркел трябва да благодари, че не е президентката на Франция.

5. Владимир Путин

Предвид намаляващите цени на петрола, икономическите санкции и неблагоприятните демографски тенденции може би Владимир Путин трудно би се почувствал особено благодарен за нещо. Но се обзалагам, че той е благодарен за това, че Русия все още има значителен ядрен арсенал, място в Съвета за сигурност на ООН и потенциално важна роля в Иран, Сирия и по още няколко проблема. Путин може да бъде благодарен и за това, че европейските членове на НАТО позволиха отбранителните им възможности да атрофират, като същевременно поеха нови задължения за отбрана на Изток. Той може да благодари дори за това, че неумението на Запада да управлява украинската криза му даде възможността да си върне Крим. На последно място той несъмнено е благодарен, че други могъщи страни също се противопоставят на либералната хегемония на САЩ и следователно ще направят каквото могат да попречат на Вашингтон да наложи волята си на Москва.

6. Хилари Клинтън

Докато се готви за президентка през 2016 г. (и нека не се заблуждаваме, разбира се, че ще се кандидатира), Хилари трябва да е благодарна, че американският президент Барак Обама не й даде голямо поле за маневри, когато беше държавен секретар. Както съм отбелязвал и преди, тя беше добър отборен играч в първия мандат, но Белият дом контролираше отблизо големите дипломатически проблеми и не й даде много независима власт. Предвид колко добри се оказаха повечето от тези големи американски инициативи, тя трябва да е благодарна, че й се налага да отговаря на въпроси само за Бенгази и два пъти по-благодарна, че ръководени от републиканците разследвания изглежда я оправдаха.

7. Абдел Фатах ал-Сиси

Поредният генерал, който ръководи Египет, несъмнено е доволен, че САЩ все още му предоставят военна и дипломатическа помощ и си затварят очите пред жестокото му смазване на Мюсюлманското братство и други елементи на гражданското общество. Но ако Сиси трябва да благодари на някого тази година, това трябва да са Саудитска Арабия и ОАЕ, които заедно обещаха около 20 милиарда долара в подкрепа на изпитващата затруднения египетска икономика. С такива приятели на кого му е притрябвала демокрация?

8. Аятолах Али Хаменей

Върховният лидер на Иран трябва да бъде благодарен на твърдолинейни конгресмени като сенатор Марк Кърк, Линдзи Греъм и Робърт Менендес и на различни десни организации, които работят усърдно да провалят възможно ядрено споразумение. Ако поредното удължаване на преговорите не стигне до никъде и опозицията в Конгреса обвини САЩ за провала, съществуващият режим на санкции ще рухне, иранската ядрена програма вероятно ще се ускори и възможността за отваряне на Иран към външния свят отново ще се отложи. Подобно развитие вероятно напълно устройва Хаменей, защото истинско и обхватно сближаване с Иран е най-голямата дългосрочна заплаха, пред която е изправен духовният режим. Приемането на Куба за смъртен враг не свали братята Кастро, а поддържането на изолацията и санкциите на Иран не разклатиха Ислямската република. Но отворете Иран за търговия, инвестиции, туризъм, хип хоп и потребителски стоки, позволете на много ирански студенти да заминат за чуждестранни университети и да се смесят с техни колеги студенти и гледайте как ще затреперят моллите. По ирония на съдбата твърдолинейните политици в САЩ вероятно работят за запазването на моллите на власт повече от всеки друг и Хаменей трябва да им е дълбоко благодарен за късогледата им помощ.

9. Американската разузнавателна общност

Мъже като Джон Бренън, Джеймс Клапър и много техни подчинени трябва да бъдат особено благодарни точно сега, най-вече защото Белият дом на Обама остава твърдо ангажиран да не им търси отговорност почти за нищо. Както Клапър, така и Бренън бяха уловени в лъжи за дейността на АНС или ЦРУ в последната година, но и двамата запазват постовете си и „пълното доверие“ на Обама. Но гражданите, които плащат заплатите им и осигуряват десетки милиарди долари за финансирането на тези организации всяка година, дори не разбират какво правят те.

10. Всички ние

Имаше много лоши новини от Деня на благодарността през 2013 г насам – епидемията от ебола в Западна Африка, изтощителната гражданска война в Сирия, връщане към рецесия в Япония и трайни икономически проблеми в Европа, още една безсмислена война в Газа, безсмислени убийства в Йерусалим и Западния бряг, появата на „Ислямска държава“ и геополитическите предизвикателства в Източна Азия, Украйна, Централна Африка и много други проблемни точки.

Предвид всичко това за какво трябва да сме благодарни? Ами, бих започнал с бедствията, които можеха да се случат, но не се случиха. Измина още една година, без да бъдат използвани оръжия за масово унищожение и сирийският президент Башар Асад вече не ги притежава. Иран и групата 5+1 продължават да си говорят, което е за предпочитане пред воюването. Еврозоната не рухна, Шотландия и Каталуния не се отцепиха (все още) и много развиващи се страни постигнаха впечатляващ икономически растеж. Нямаше въоръжени сблъсъци в Източнокитайско или Южнокитайско море и китайският президент Си и японският премиер Абе дори успяха да си разменят официално ръкостискане на срещата на върха на АТИС. Хакерите продължават да правят различни видове пакости, но не се сбъдна нито един от апокалиптичните сценарии, използвани като аргумент за увеличаване на бюджетите за кибер сигурност. Тероризмът остана сериозен проблем в много лошо управлявани региони, но голямото мнозинство от населението на света не беше засегнато от насилствен екстремизъм.

Имаше и някои знаци, които дават надежда. САЩ и Китай подписаха споразумение за климатичните промени, това само по себе си не е много, но Китай признава открито, че трябва да промени собственото си поведение и това е стъпка в правилната посока. Глобалният отговор на ебола беше твърде бавен, но все пак трябва да сме благодарни на мъжете и жените, които работят за лекуването на жертвите в Западна Африка и за овладяването на епидемията. Дори некатолиците и атеистите трябва да оценят усилията на папа Франциск да възстанови част от толерантността и хуманността на католическите доктрини. По исторически стандарти цялостното ниво на насилие в света остава ниско, макар и все още недопустимо високо. И човечеството продължава да прави нови открития в науката, продължава да създава вдъхновяващи произведения на изкуството, музика и литература, мъже и жени от всички страни, религии и потекло продължават да работят за по-мирен и хармоничен свят.

Тези събития може да изглеждат маловажни, но за мен те са достатъчно основание да сме благодарни тази седмица. Аз съм и се надявам вие също да бъдете.

Честит Ден на благодарността! /БГНЕС

 
 

Billionaire Boys Club: завръща ли се Кевин Спейси?

| от chronicle.bg |

По всичко изглеждаше, че с кариерата на гигантът Кевин Спейси е свършено след обвиненията в сексуални посегателства от редица мъже от миналата година. „Къща от карти“ продължи без него, той беше изрязан от филма на Ридли Скот „Всички пари на света“, а филмът „Гор“ беше замразен. Скандал от подобни размери, историята ясно ще покаже, е сигурен знак, че актьорът не би имал място в Холивуд в следващите поне няколко години.

За щастие на феновете на доброто кино, в последните дни стана ясно, че следващият филм на Спейси ще излезе това лято. „Billionaire Boys Club“ е дело на режисьора Джеймс Кокс и в него Кевин Спейси се събира с Ансел Елгорт. Историята е за група млади мъже, които планира своя голям улов, планирайки незаконна финансова операция. Филмът е заснет през 2015 г. и 2016 г., много преди обвиненията да излязат наяве.

„Не подкрепяме никакви форми на сексуални посегателства и подкрепяме жертвите“ казват дистрибуторите на филма, цитирани от IndieWire. „В същото време взехме това трудно и дълго обмисляно решение да пуснем филма по кината, защото вярваме, че трябва да дадем  на състава и стотиците души екип, шанс да покажат труда си пред публиката.“

Във филма участват още Тарън Егертън, Ема Робъртс, Джеръми Ървин, Били Лурд, Розана Аркет и други. Ролята на Кевин Спейси е поддържаща, но с важно значение  за сюжета. В трейлъра, публикуван от компанията Vertical Entertainment, лицето на Спейси почти не се показва. Въпреки това вече можем да говорим за завръщането на актьора на големия екран. Нека не забравяме, че за място като Холивуд, след подобен скандал, дори филмът ти да бъде показан, е достатъчно важна стъпка по пътя към евентуалното ти реабилитиране.

„Billionaire Boys Club“ излиза по кината на 17 август. Ето и трейлъра.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“

 
 

Личното мнение е ОК. Стига да не е различно от нашето.

| от Вучето |

На Славея Сиракова, а.к.а. Шайла, й се повръщало от майките, дето се събират на групички, облечени в еднакви тениски с назидателни надписи, искат оставки на министри и правителство, а под сурдинка проклинат всички, които не са на тяхна страна дано да седнат в инвалидните колички на децата им.

Естествено, постът й моментално взири социалните мрежи. Дъщерята на Наско Сираков и Илияна Раева беше обвинена , че се е изказала грубо по отношение на майките на деца с увреждания.

Ама защо? Нали уж всеки вече има право свободно да си изрази мнението, без да бъде:

а) пребит с камъни насред площада,
б) изгорен на клада,
в) обръснат до голо и затворен в психиатрична институция!

Аз самата съм родена с тежко генетично заболяване, заради което понасям физически и емоционални страдания през целия си живот. Не си спомням обаче нито веднъж през детските си години родителите ми да са се оплакали и веднъж, че семейството ни е жертва на Системата. Единственото което получавахме от нея, от Системата, беше половинпроцентно намаление на билет за БДЖ веднъж годишно – благоденствие свише, от което нашите се възползваха само по време на семейните ни пътувания до Созопол през лятото. Билетът ми струваше 12 вместо 24 лева. И това беше. Но не съм чула баща ми да пропсува, задето стълбите до класната ми стая бяха 150, нито пък съм видяла майка ми да реве, докато се опитва да дотъркаля донякъде количката, в която ме возеха.

Години по-късно, когато вече водя пълноценен самостоятелен живот и, държа да отбележа, благодарение на усилията, любовта и подкрепата на семейството ми, а не на Системата, мога да живея където си искам по света. И в това “където си искам” ставам свидетел ежедневно на това какви сериозни социални грижи се полагат за хората с психически и физически недъзи. И се възхищавам от цялото си сърце, а и няма как да бъде другояче, понеже темата е много лична за мен. И знам какво е, защото I’ve been there*. Завиждам им на тези общества, които могат да улеснят живота на своите хора в неравностойно положение до степен, че почти да не усещат, че са изтеглили късата клечка още в момента на зачеването си.

Обаче.

Заедно с реалната грижа за тези хора някак естествено върви и обществената, дълбоко вкоренена нагласа за разбиране и толерантност. Докато при нас всичко е парлама! Помня как преди няколко години загрижени майки бяха съставили комитет срещу преместването на деца с увреждания от крайните квартали на София в сграда в техния престижен квартал. Мотивът за протеста им беше: “Не искаме нашите деца ежедневно да виждат тези другите деца, проблемните, наоколо и да ни питат защо са такива. Ние какво да им обясняваме?”

Сигурна съм, че същите тези майки сега са проклели Славея Сиракова да си роди изродче. И след като вече са изпълнили християнския си дълг да заклеймят инакомислещия и по този начин са осигурили благоденствието и здравето на своите собствени деца, вече спокойно могат да продължат спокойното си безметежно съществуване под удобния чадър на обществения конформизъм.

 *Имам опит, преживяла съм го – бел. ав.

 
 

Лятото дойде, къде си бе, момче

| от |

Официално стана лято, а вие не сте готови ни най-малко. И нямам предвид мобилно-операторското „готови ли сте за лятото“. В това отношение сте готови – имате си телефон, имате си там някакви безплатни минути, обхват и т.н. Говоря за друга подоготовка, която трябваше да започне още след като свърши почивката миналото лято.

Хубавите неща стават бавно. Затова е лесно да си дръпнеш Instagram, но си е 8-часов работен ден, докато нагласиш снимките. Събрахме няколко неща в списък, който да следвате, за да ви е по-хубаво лятото. Защото ви обичаме и искаме да сте добре!

Тело

Момче, не може да отидеш на морето с шкембе и без бицарки. Ще те помислят за някой женен. Фитнеса си е половин квартира – някакви мадами се разхождат, топло е, има душове, гардеробче. Няма от какво да те е страх. Освен, разбира се, от мисълта, че всички са много по-добри от теб. Но това е само мисъл – всъщност всеки е там да гледа себе си, ти не ги интересуваш.

Ако пък си преклаено кльощав, никой няма да те забелязва, така че в известна степен няма проблем. Само гледай да не разтвориш във водата.

Колата

Летни гуми се слагат веднага и се поправя климатикът, защото ако караме на отворени прозорци, ще ни се развали кичарата. Също и няма да можем всички (не само хората в колата – всички хора на планетата) да чуваме екскуизитно подбраната плейлиста на флашката, забодена като Ескалибур в таблото.

Резервация на хотел

Всички обичаме свободата (която всъщност е безвремие) на палатковия живот – той ни избавя от възлите на живота. Има обаче един възел, от който не искаме да ни избавя. Това е санитарният възел. Ако имате пари, наемете си място със стени. Стените са дълбоко подценена технология. В момента, в който стане март месец, с дружината трябва да сте се разбрали вече къде ще заморите това лято. Това е перфектното време да се направят резервации, защото е рано и местата са по-евтини.

Да скъсаш с гаджето

За какво ти е гадже бе, момче! Все едно да отидеш на дискотека по домашни дрехи. Хората идват от други държави тук – гладни ли ще ги държиш. Срам нямаш ли! Чехия знаеш ли къде е? Знаеш ли колко път са били тия момичета – да не мислиш, че е от любов към морето. Махай гаджето и като те пита „Ама защо?“, кажи й: „За родината, Гинче! За майка България!“

Само като се ударите по едно-две в барчето с девойките и тръгнеш да оправяш външната политика, гледай да не е с братски отношения.

Да си излекуваш рашовете и гъбите

Никой не иска да ти гледа пъпките и мазолите, достатъчно е че ти гледат голите ходила. Добрата новина е, че пясъкът и морето ще те изшкурят добре, така че няма голямо притеснение около това. Става въпрос, ако е нещо по-тегаво, да го зачистиш предварително. Иначе влиза ли се в битка с ръждясал меч.