Дербито на Манчестър преди ерата „Сър Алекс Фергюсън“

| от |

В последните две години сме свикнали градските дербита между Манчестър Сити и Манчестър Юнайтед да са под знака на борбата за шампионската титла. Не винаги е било така обаче.

В края на миналия сезон след 27 години на чело на Манчестър Юнайтед Сър Алекс Фергюсън сдаде треньорския пост. Интересно е да се върнем години назад, за да видим как е изглеждало последното дерби между Юнайтед и Сити преди ерата Фергюсън.

ThankYouSirAlex_02

Датата е 26 октомври 1986. 118-тата среща между двата отбора. Първата, която ще бъде излъчвана на живо по телевизията. Всички зрители избрали да гледат „Големият мач на живо“ по ITV след неделния си обяд са имали шанса да гледат кърваво дерби, завършило 1:1. Нещо подобно може би ще имаме шанса да видим днес, но ако заместилият Сър Алекс Фергюсън Дейвид Мойс и новият треньор на Сити Мануел Пелегрини гледат на мача като на изходна точка за шампионските амбиции на двата отбора, преди 27 години далеч не е било така. Нито сините, нито червените са били кандидати за титлата, напротив, дъното на таблицата е изглеждало странно от днешна гледна точка с Челси, Юнайтед, Нюкасъл и Сити на позициите от 19 до 22.

Скъпата селекция на Юнайтед, гонена от непрестанни контузии е загубила 6 от първите си 8 мача. Рон Аткинсън, мениджър от 1981 е под постоянно напрежение да спечели титлата, последно докосната от Юнайтед през 1967. И изпадането не е част от плана.

Сити, които за последно са били шампиони година по-късно през 1968, са в още по-тежко състояние.

Двата клуба сега може и да са сред най-богатите в света, но през 1986 са се борели да оцелеят след неразумното харчене в края на 70-те години.

Интересен момент е, че в този мач дебют за Сити прави Джон Гидман, току що привлечен от… Юнайтед. Още по-интересен е фактът, че Гидман е първият играч подписал с Юнайтед при идването на Рон Аткинсън през 1981 и последният продаден докато Аткинсън е треньор. „Не можех да повярвам, че ще дебютирам в този мач и то по телевизията…“

Друг забавен момент от тези дни е свързан с шофьора на клубния автобус на Юнайтед наричан ‘Del Boy’. След като закарва отбора на Юнайтед до стадиона, той отива и сяда на пейката на Сити, чийто фен е, а понякога е шофьор и на техния автобус. Дааа, годината е 1986. Сити – Юнайтед не е дербито, което е днес. Истинските дербите и за Сити, и за Юнайтед са с Ливърпул. А от своя страна Ливърпул е в яростна битка за титлата с градския си съперник Евертън.

Manchester United Manager Ron Atkinson

Мачът завършва 1:1. Десет дни по-късно Рон Аткинсън е уволнен, след загуба с 1:4 от Саутхямптън за Купата на Лигата. 24 часа по-късно за треньор е назначен Сър Алекс Фергюсън, останалото е в историята. Тази година Сити изпадат заедно с Астън Вила. Двата тима не печелят чаканите от 1967 и 1968 титли до края на съществуването на Първа Дивизия през 1992. Юнайтед печели обаче в първата година на Висшата лига през 1993. Сити най-накрая дочака титлата през 2011.

Чака ни вълнуващо дерби, но е хубаво да си спомняме и за онези моменти, когато въпреки липсата на джобни футболистите на гражданите и червените дяволи са създавали истинско шоу за феновете си. Защото в това е силата на футбола.

manchestercityandunited

 

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.

 
 

Кийт Ричардс спря алкохола „и другите неща“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс е известен, освен с музикалните си достижения, и с консумацията си на алкохол. Дори персонажът на Джони Деп, пиратът Джак Спароу, е базиран на китариста. Но изглежда, че адът ще замръзне, налъмите ще цъфнат, а прасетата ще полетят, защото Кийт Ричардс вече е напълно трезвен!

На 77 години легендата на рока казва, че спрял акохола преди година и не е поглеждал назад. „Врътнах му шалтера. Писна ми. Време беше да спра. Точно както и с другите неща“, каза Кийт за списание Rolling Stone. Въпреки че от време на време ще изпие една бира или чаша вино, той твърди, че не му харесва вече и че си е изпил неговото.

Колегата му Рони Ууд, който собствено е трезвен от 2010 година, казва за Ричардс: „Удоволствие е да се работи с него. Много по-мек е. Пиенето му просто не му действаше добре, разбирате ли ме. Мисля, че предишният Кийт се беше запътил към една граница, която ако преминеше, щеше да стане грозно. Тая граница наближаваше все повече и повече и той май усети това.“

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.