Депардийо с нови потресаващи признания

| от |

След като разкри, че изпива по дузина бутилки вино на ден, Жерар Депардийо сега направи нови потресаващи признания.

В автобиографията си „Така стояха нещата“ Депардийо твърди, че на младини ограбвал гробове и се прехранвал като жиголо и бияч.

„Когато бях 10-годишен, изглеждах на 15. Обикалях улиците на родния ми град Шатору с идеята да намеря някой гей, който да ми плати за секс с него“, пише Депардийо, като обаче не става ясно дали е заработил нещичко, осъществявайки хомосексуален акт.

По-късно, вече 16-годишен, Депардийо пък попада в затвора за кражба на лек автомобил. Преди това се прехранва като жиголо, а след излизането си от затвора, отново се връща към занаята на мъжки ескорт.

„Когато бях на 20, главорезът в мен бушуваше. Бях готов да пребия някого, за да го ограбя“, пише още 65-годишният актьор, като и тук не става ясно дали тъмната му страна успява да се прояви на практика.

През далечната 1968 г. бъдещата звезда на френското кино пък помага на някакъв тип да изровят мъртвец от гроба му, за да му вземат бижутата и обувките. /БГНЕС

 
 

Какво се случи по време на „Моята вечеря с Ерве“: разказ от първо лице

| от chronicle.bg |

Вдъхновен от действителни събития от живота на режисьора и сценарист Саша Джерваси, филмът „Моята вечеря с Ерве“ разказва за необичайно приятелство, което се заражда по време на една дива нощ в Лос Анджелис. Начинаещият журналист и най-известният актьор джудже в света се запознават и срещата им има съществена роля за съдбата и на двамата.

Питър Динклидж влиза в образа на актьора Вилшез, познат от сериала от 70-те години на миналия век „Островът на фантазиите“ и от „Джеймс Бонд: Мъжът със златния пистолет“. Джейми Дорнан се въплъщава в журналиста Дани Тейт, който е първообраз на Саша Джерваси.

Актьорът от френски произход Ерве Вилшез се самоубива през 1993 година. Въпреки, че е останал в киноиндустрията с ключовата за сериала „Островът на фантазиите“ фраза за кацащия самолет, филмът на Джерваси и HBO има амбицията да нарисува истински, живописен портрет на човека Ерве.

В „Моята вечеря с Ерве“ ще видим и Мирейл Енос като дългогодишната приятелка на Ерве – Кати Селф, Хариет Уолтър като редактора на Дани – Фиона Баскин, Уна Чаплин като приятелката на Дани – Кейти Нийлсън, също така Дейвид Стратърн, като агента на Вилшез – Марти Ротстайн и Анди Гарсия като Рикардо Монталбан – екранният партньор на Вилшез в „Островът на фантазиите“.

Саша Джерваси (носител на Еми за документалния филм „Анвил! Историята на Анвил“) е режисьор на филма и съсценарист заедно с Шон Маколи. Българската премиера беше тази неделя от 21:00 часа по HBO, като филмът е достъпен и в онлайн стрийминг платформата HBO GO. Ето какво споделя с публиката Джерваси за своята вечеря с Ерве…

За кого работеше, когато срещна Ерве?

Пишех за много хора, но тази история беше за списание „Mail on Sunday“. Живеех в Лондон и пътувах по работа до Лос Анджелис. Преместих се в ЛА в края на 90-те, за да се запиша във филмово училище, но в средата на десетилетието пътувах постоянно по работа между двата града. Винаги съм искал да бъда сценарист, но това беше възможност да се срещна с някакви хора и все пак да пиша. Беше начин за изкарване на прехраната с писане. Бяха ми дали задача да напиша текст от 500 думи в стил „къде са те сега?“ за Ерве. Същия ден имах по-важно интервю, но не с Гор Видал, както е във филма, а с децата от „Beverly Hills 90210″ – най-голямото телевизионно шоу по онова време.

Ерве не беше нещо сериозно. Затова отидох в кафето и зададох най-очакваните въпроси – за филма за Бонд, „Островът на фантазиите“. След това започнах да си прибирам нещата и с края на окото виждам Ерве, който стои на сантиметри от мен, опира нож в гърлото ми и казва: „Добре, казах ти всички тъпи истории. Искаш ли сега да чуеш истинската?

Не знаех дали да се смея или да плача. Естествено, че бях поразен. „Ти си написал тази история още преди да дойдеш.“ Прав беше. Бях го направил.

Но когато той разказа колко хитър, опасен, пленяващ, начетен и прям характер има, напълно изчезна представата ми, че този мъж не е нищо особено. Прекарахме заедно три дена за една седмица и във филма тези три срещи са представени като една бурна нощ. За това време той изля сърцето си пред мен. Разказа ми за трудното си детство, експерименталните лечения, целящи да го направят голям… Беше разтърсващо.

Кое от това, което Ерве ти каза, беше най-болезнено?

Той и майка му са имали невероятно трудни взаимоотношения. Каза ми: „Тя ме обичаше, но не понеже да понесе факта, че тялото й беше създало тази откачалка.“ Била е толкова засрамена, дефектна и това някак се е отразило върху него. Чувствата й се променяли между любов и срам – било е много трудно за него да се справи с това.

Баща му от своя страна го завежда в клиника в Германия, само и само да се опита да излекува състоянието му. Но не успява. А във Франция през 50-те е имало голяма нетолерантност към малките хора. Брат му, Патрик, ми е разказвал как Ерве е вървял по улицата и хората просто го ритали в главата. Защото не е като другите.

Затова баща му му дава няколкостотин долара. „Замини за Америка: там ще те приемат – там има много повече свобода.“ Той пристига в Ню Йорк и научава английски от филмите на Джон Уейн по телевизията.  Тогава се зарича: „Ще стана дива рок енд рол звезда. Просто ще го направя.“ Започва да се появява в театрални постановки в театър „Вилидж“  и работи с Норман Мейлър в „Mad Storm“. Става част от една много интересна театрална обстановка през 60-те.

My Dinner With Herve
© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved

Значи вратите му се отварят в САЩ?

Да, постепенно от независимите филми е открит от продуцентите на Джеймс Бонд, които го вземат за ролята на Ник Нак в „Мъжът със златния пистолет“. Това е иконична роля. Но заради характеристиката му, не може да си намери работа дори след ролята във филма за Бонд. Мести се в Лос Анджелис и в продължение на 4 години за някакви периоди живее в колата си. Тогава продуцентите на „Островът на фантазиите“ се сещат за „пича от филма с Бонд“ и го наемат. Ерве е страхотен в ролята на Tattoo, но след година и половина се превръща от благодарен за дадената възможност актьор в поредния невъзможен за изтърпяване човек. Иска по-голямо заплащане, по-голяма гримьорна.

Така че този филм е и размишление над славата – нейната токсичност и тесногръдие. Затова мисля, че е актуален днес, в ерата на децата, обсебени от идеята да бъдат известни. Каква е тази амбиция? Искаш да си YouTube звезда? Искаш много харесвания в Instagram? Децата растат с мисълта, че това ще реши проблемите им и ще ги избави от реалностите в живота. И се заблуждават. И когато го виждаш всеки ден, като мен, разбираш, че хората, които разчитат на славата да запълни празнотите вътре в тях, в общи линии са прецакани.

Искаме да изведем този акцент, да дадем за пример как някой – независимо малък или не – се отдава на славата и тя го поглъща.

Разбрах, че Питър (Динклидж) се е включил в проекта още на много ранен етап.

Да, и знам, че заглавията гласят: „Най-известното джудже в света, от най-големия сериал в света сега ще играе най-известното джудже в света, от най-големия сериал. Ето я тази мета връзка. Но Питър искаше да изиграе тази роля не само защото разбираше Ерве и се вдъхновяваше от него, а защото животът му прилича на подобна приказка.

При Питър е важна ролята. Няма значение размерът, и затова той не е заинтересован от  ролите за джуджета. Той е заинтересован от персонажа. И ако може да го изиграе по малко по-различен начин – прекрасно. Това е фундаменталната разлика, но не знам дали културата я е осъзнавала в онези по-скоро „средновековни“ дни.

Променила ли се е културата толкова много?

Мисля, че в момента се променя. Намираме се в повратен момент в много отношения.

My Dinner With Herve
© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved

Според теб Ерве велик актьор ли е?

Не. Ерве е велика личност. Велик артист. Велик художник. И до днес той е най-младият художник, окачен в Парижкия музей. На 18 години печели редица награди за изобразително изкуство. Внезапно идва в Америка, вижда Джон Уейн и Стив Маккуин по телевизора и си казва: „Знаете ли, ще стана известен.“ Мисля, че в известен смисъл (въпреки че не това е замисълът) това е история за един наистина талантлив артист, който заради несигурностите вътре в него, заради произхода, заради отхвърлянето, търси славата, за да се успокои, за да се почувства по-добре.

Историята на Ерве – ако хората го усетят – е историята на всички нас. Защото всички правим така.

Как разбра, как се почувства, когато разбра, че той е починал скоро след интервюто ви?

Кати, която е играна от Мирейл Енос във филма ми се обади и ми каза, че Ерве се е самоубил преди 4 часа. И внезапно всичко доби смисъл. Знаех, че този човек просто е притиснал, който е бил на линия тогава, за да си излее сърцето. И си казах: „Обещавам ти, че ще успееш да разкажеш историята си един ден.“ Отне ми четвърт век. Трябваше и Питър Динклидж, и „Игра на тронове“, но накрая го направихме. Чувствам се добре, защото изпълних кармичния си дълг един вид – към човек, когото не познавах добре, но бях с него в последната седмица от живота му. Той ми беше приятел.

Кое направи Джейми Дорнан подходящ за ролята да Дани Тейт?

Главната причина, поради която го взех, беше защото той е от тези известни актьори, които не се притесняват да минат на прослушване. Летя от България до Лондон и се представи брилянтно на кастинга. Но освен това, участието му е интересно, защото една от темите на филма е осъждането. Хората гледат на Ерве сякаш не е човешко същество. А в известен смисъл Джейми също е човек, преценяван главно през това как изглежда. И двамата искахме тази възможност, да надминем очакванията към това какво може да си мисли или чувства определен човек. Виждаш например Джейми и на пръв поглед той е невероятно красив, победител, мислиш си, че може да направи каквото си поиска. Но Дани Тейт е човек в криза, а когато си в криза, няма значение как изглеждаш.

Интересно е как той е предубеден дори към Ерве, докато не изпада в собствената си криза.

Именно! Публиката всъщност пътува с героя на Дани Тейт. Защото Ерве не се променя. Той е на края на играта и има една последна цел. Иска историята му да бъде разказана от журналист. Но Дани тръгва от цинизъм и предразсъдъци, а накрая тези усещания за напълно заличени от реалността. Накрая той вижда Ерве като човешко същество. И този филм  е затова. Това е, което се случи с мен.

 
 

Тейлър Шилинг в страшния „The Prodigy“ – първи трейлър

| от chronicle.bg |

След 6 сезона в затвора Личфийл, Тейлър Шилинг излиза на свобода в нов жанр. Актрисата, която игра Пайпър Кърман в хита на Netflix „Orange Is the New Black“, сега завърши първият си проект след сериала. И той е смразяващ!

Шилинг ще участва в „The Prodigy“ – хорър за обладано дете – по сценарии на Джеф Бюлер. Продуцент е Трип Винсън („The Exorcism of Emily Rose“), а режисьор Николас МакКарти („At the Devil’s Door“)

Във филма ще участва още и младият Джаксън Робърт Скот, който игра Джордж Денбъроу в „It“ миналата година. Той ще е синът на Шилинг, който е обладан от зъл демон.

screen-shot-2017-09-11-at-1-55-14-pm-e1505152774181

В първия трейлър Майлс е хипнотизиран от терапевт, който бае на демона в тялото му, докато Сара (Шилинг) седи нервна в чакалнята пред вратата, Докато метронопа отброява, Майлс изпада все повече в кататония. След 2 минути изграждане на напрежение трейлърът свършва подобаващо.

Миналата седмица Netflix обяви, че отменя „Orange Is the New Black“, едно от първите им авторски продукции. Това ще стане обаче след края на сезон 7, който очакваме рано догодина. Между сезоните Тейлър успяваше да намери време за някоя комедия като „The Overnight“, „Take Me“ и „Family“. „The Prodigy“ е първата й стъпка в хоръра.

Премиерата от Orion Classics е с дата 8 февруари 2019. Ето и трейлъра:

 
 

Колко е трудно да си „първият човек“

| от chronicle.bg |

В момента стоическият героизъм е високо ценен, затова и „First Man“ се появява в правилното време. Райън Гослинг и режисьорът Деймиън Шазел се срещат за втори път след „La La Land“, за да създадат един страхотен филм за живота на Нийл Армстронг и кацането на Луната, който ни напомня за стремежа на Джон Кенеди към силен характер, решителността и инженерни подвизи.

Той представя Армстронг като твърд тестов пилот, който въпреки твърдостта има резерви към цялата тази работа с астронавтския корпус. След като губи детето си, новата работа идва като шанс за нов старт, по думите на съпругата му, в ролята Клари Фой от „The Crown’s“.

Следват проби и грешки, докато в океан от мъка по загубата си Нийл и колегите му се опитват с не винаги работещите си машини да напуснат оковите на планетата Земята. Неуспехите, мълчаливият Армстронг обяснява в един от редките моменти на емоция, служат с определена цел: „Трябва да се провалим тук долу, за да не се провалим там горе“. Това, разбира се, не прави загубите по-малко ужасни.

Вероятно основната цел на Шазел е да снима сценария на Джош Сингър („Spotlight’s“), адаптиран по книгата на Джеймс Хансен, с чувство за благоговение и чудо към постиженията на „първия човек“. В резултат много от полета е сниман в много близки кадри, които улавят физическия израз на емоционалното състояние на астронавтите при вида на величествения космос.

Прилежността на персонажа е тест за Гослинг, но той се справя чудесно с минималните си реакции, били те погледи към колегата му Бъз Олдрин (Кори Стол) или пък други. Образът на Олдрин пък успява много добре да изкаже мислите на всички въпреки, че както казва самият Нийл, понякога е по-добре да замълчи. Поддържащи актьори са Джейсън Кларк и Кайл Чандлър.

Освен, че филмът ни представя прекрасно романтиката на пътуването в космоса, той успява да ни въвлече и в историческото си време през 60-те години, в което основните нагласи към мисията Apollo са силно скептични.

Цялото изкуствено напрежение около „скандала“ с флага, когато „First Man“ гастролира по фестивалите, няма дори да коментираме.

Днес е много лесно да приемем с пренебрежение „малката човешка стъпка“ на фона на всички филми за космоса, а и технологичното ни ниво. Но именно това технологично ниво и бекграунд от кино космоси прави „First Man“ ако не голяма, то поне стъпка в правилната посока за паметта на човечеството.

 
 

Отидете в САЩ, може да спечелите 1,6 милиарда долара

| от chr.bg |

Ако искате да станете милиардери, бягайте към САЩ, защото Мега милиони става Мега милиарди! Рекорден джакпот се натрупа в американската лотария.

Джакпотът от 1 милиард долара не падна в тиража в петък, а след натрупването му достигна до рекордните 1,6 млрд., за който ще се борят надяващите се на късмет във вторник.

Досега рекордът за най-голяма индивидуална печалба от лотария се държи от Мейвис Уонцик, 53-годишна домакиня от щата Масачузетс, която през миналата година през август спечели 758,7 милиона долара от друга голяма американска лотария – Пауърбол.

През януари 2016 г. джакпотът в Пауърбол достигна 1,58 милиарда долара, но го спечелиха трима души и си поделиха сумата, като в крайна сметка всеки един от тях получи по 528,8 милиона долара.

Лотарията Мегамилиони е създадена през 2002 г. Играчите трябва да отгатнат шест правилни числа. Победителят може да избира между това да получи цялата сума с удържани данъци или да я получи под формата на 30 вноски, които да се изплащат в продължение на 30 години.