„Даже ако трябва да платя и с живота си“

| от |

Тя е смела жена: мюсюлманка, отказала да сключи принудителен брак, а след това приела християнството. Сабатина Джеймс не се страхува да критикува открито исляма, което прави със свои съмишленици конвертити, пише Дойче веле.

Дори и да заплати с живота си, тя ще продължи да изобличава исляма, уверява младата жена, използваща псевдонима Сабатина Джеймс. Родом е от Пакистан и е обявила война на религиозните и патриархални догми, характерни за мюсюлманските общества. Бързо тя намира съмишленици – заедно с други бивши мюсюлмани, Сабатина открито говори срещу крайностите на исляма в критичната интернет-телевизия „Ал Хайят ТВ Нет“. Оттогава срещу нея се сипят смъртни заплахи, включително в семейството и от роднини, заради което е поставена под полицейска охрана.

“Участието ми в подобни предавания, които са остро критични, не спомага особено за надеждната ми защита. Но от друга страна виждам, че в Германия малцина дръзват да критикуват исляма. В сравнение с други религии, ислямът се ползва с привилегията да не бъде критикуван. Можете да рисувате комикси срещу Исус, да критикувате и дори да обиждате еврейската религия, можете публично да осъждате всяка религия, само ислямът не търпи и една критична дума срещу него”, казва Джеймс. Пред Дойчландфунк тя споделя как на собствен гръб е усетила, какво е някой да иска да те ожени против собствената ти воля, да те заплашват със смърт и да изгубиш завинаги семейството си. Това са последиците от решението да останеш свободен. „И точно затова аз казвам: ще продължа говоря публично за тези неща, каквото и да ми струва това. Дори и ако трябва да заплатя с живота си, готова съм да направя това заради свободата си”, казва Сабатина Джеймс.

Тотален тормоз

Включително заради това, групата съмишленици около младата пакистанка, намерили своя трибуна в програмата на „Ал Хайят ТВ Нет“, е взета на прицел от ислямистите. “Те всячески ме обругаваха, сипеха всевъзможни обиди срещу родителите ми, срещу баща ми, публикуваха във Фейсбук какви ли не злостни съобщения. Накрая една колежка обяви, че вече не издържала емоционално и че отказва да поддържа профила ни във фейсбук – заради омразата, която се сипе там срещу нас“, казва Сабатина.

Но ислямистите отиват още по-далеч – уверяват платформата YouTube, че критичните на исляма видеа били тяхна собственост, т.е. „Ал Хайят ТВ Нет“ нарушавал авторските им права. Вместо да провери достоверността на това твърдение, от YouTube предупреждават канала с възможното му спиране, ако постъпeли още две подобни оплаквания. „Съобщено ни беше, че можем да предотвратим това, ако изпратим официално опровержение с личните ни данни, които платформата да изпрати на оплакващите се ислямисти“, разяснява Сабатина. От „Ал Хайят ТВ Нет“ отправят настоятелна молба, YouTube да не прави това, тъй като ислямистите точно това и целят – да се доберат до авторите на критичните материали.

Отговорът бил стандартен – без посочване на личните данни, въпросът за авторските права не можел да бъде изяснен. За да не бъде закрит каналът, един от съмишлениците в крайна сметка изпратил личните си данни на YouTube, след което получил отговор от ислямистите, че информацията ще бъде качена на сайтовете на Ал Кайда и други джихадистки групировки в Европа, заедно със снимка на „Ал Хайят ТВ Нет“. Имейлът съдържал и заплаха със смърт: „В предаванията си ти обругаваш пророка Мохамед, казваш, че той бил луд и престъпник. Разполагаме с адреса и името ти. Пази си главата. Гледай още отсега да си осигуриш надеждна полицейска защита“.

Спорното поведение на YouTube

Междувременно се намесват специализираните органи – полицията и Службата за защита на конституцията (вътрешното раузнаване), а заплашеният сътрудник на интернет-телевизията преминава в нелегалност. Макар каналът междувременно отново да работи, случаят тепърва ще се разплита. Защото в него има и втори скандал – предоставянето от YouTube на лични данни на трети лица, което е в разрез най-малкото със законите в Германия.

 
 

„Безкрайната градина“: не пипай нищо и бъди готов да видиш себе си

| от Дилян Ценов |

В продължение на десетилетия вече родното кино се надпреварва как най-добре да покаже на екран тежкия живот на малкия човек от Източна Европа. Докато някои режисьори и сценаристи все още си мислят, че това е интересно за световната публика, един от най-известните български режисьори в чужбина ни дава глътка свеж въздух. Това в няколко думи представлява филмът „Безкрайната градина“, с който театралният режисьор Галин Стоев дебютира в киното. Тази година заглавието заема специално място в програмата на CineLibri.

Всичко започва от пиесата на Яна Борисова „Приятнострашно“, която Галин Стоев поставя в Театър 199. В сценичната версия участват Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Сженина Петрова и Владимир Пенев. Девет театрални сезона след премиерата на пиесата се появява и филмът по нейни мотиви. Режисьорът не взима нито един актьор от спектакъла. Тук всичките са млади актьори или натуршчици – Мартин Димитров, Димитър Николов, Глория Петкова, Елица Матева. Контрапункт на тази свежа група от млади хора е покойният Никола Анастасов, за когото това е последна роля в киното. Сценарият е дело на Яна Борисова и Галин Стоев. С кинематографията се захващат други двама майстори: Борис Мисирков и Георги Богданов.

maxresdefault (1)

За любителите на синопсисите, в които А среща Б, а В прави нещо трето, ще кажем, че историята разказва за двама братя, Виктор (Димитър Николов) и Филип (Мартин Димитров), които все още се справят с последствията от преживяна в миналото трагедия. Виктор работи в цветарница заедно с младата Ема (Елиза Матева), Филип е пиар на кмета на София и е обвързан със Соня (Глория Петкова) – успял мъж, който се опитва да помогне на брат си. В цветарницата, където Виктор работи обаче, има нещо специално – в задната част на помещението, скрита от околните, се крие тайната градина на Ема. И от тук започва всичко…

Най-прекрасното в „Безкрайната градина“ е неговата противоречива природа. По много параграфи не можем да наречем това добър филм – той има няколко основни недостатъка, които биха спънали всеки материал за киното. И въпреки това, той е натоварен с очарование и заряд, които нямат общо със сантименталността, или още по-малко със сляпото възхищение (което трябва да признаем, че върлува у нас) към режисьора, който идва от Франция и затова трябва да го хвалим. Не. Галин Стоев се справя добре с дебюта си в киното, просто защото е добър режисьор. И защото независимо от контекста или средствата, може да извади заспалото у нас.

4d21Infinite-Garden-filmstill-Color-01

Най-силната черта на филма е неговият образ. Картината. Това, което винаги е било най-важно в киното. Мисирков и Богданов успяват майсторски да представят всичките думи на Яна Борисова в картини. Тук не можем да не споменем и работата на Юлиян Табаков като художник и на сценаристите (Яна Борисова и Галин Стоев), които трансфомират всички условности в театъра и ги превръщат в конкретика, за да може добрият театрален продукт да се превърне в кино. В „Безкрайната градина“ декор, камера и режисьор са в перфектно взаимодействие, за да получи зрителят картина, която говори като персонаж. Няма да бъде пресилено да кажем, че някои кратки откъси във филма напомнят на филм на Уес Андерсън – контрастът, симетрията (или асиметрията), цветовете. За всичко това „Безкрайната градина“ може да бъде пример за добро българско кино, каквото от много време не бяхме виждали по екраните. Именно този ярък образ влияе на зрителя и работи в услуга на персонажите – показва ги по-добре, разкрива част от характера им. Доразказва вече намекнатото.

А намекнатото тук е прекалено много. Прекалено намекнато и недоизказано. Това е и моментът, в който „Безкрайната градина“ се препъва. Прекалено много образи, недостатъчно действие. Няма как да бъде казано по-кратко. Прекалено много хора с проблеми, но какво се променя като следствие на тези проблеми, не става ясно, освен при един от героите.

42426821_1382097705226170_6462877232934158336_n

Има и друг аспект на този въпрос обаче. Европейското кино (и особено френското) отдавна са доказали, че е възможно филм извън класическата драматургична рамка да бъде добър. Не е необходимо да има конфликт, действие, събития и всичко останало. Зависи от публиката. „Безкрайнта градина“ изисква друга настройка. Това е. Изисква отваряне на сетивата за красивото. Само тогава зрителят, заедно с актьорите, може да потърси убежище в някоя тайна градина. Да се спаси от демоните и от света, който е неприветлив. Просто трябва да бъдем готови да видим себе си там, да не пипаме нищо и да не бягаме, защото ще се събудим… И още няколко правила, с които ви съветваме да се запознаете като гледате.

„Безкрайната градина“ е хубав филм. Далеч не най-добрият, но определено най-обнадеждаващият от последните години. А нали това всъщност е смисъла на изкуството? Да излезеш променен, да събуди в теб дремещи усещания, лица, демони. „Безкрайната градина“ може да го направи. Това е хубав филм, след който виждаш света по различен начин. Някак по-плътен и по-смислен.

Информация за прожекциите на „Безкрайната градина“ на CineLibri 2018, вижте тук

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Почина Пол Алън, един от основателите на Microsoft

| от |

Пол Алън, който основава компанията „Microsoft“ заедно с Бил Гейтс, почина след боледуване от рак. Това съобщиха семейството и говорители на компанията.

Мнозина от IT сектора изказаха съболезнования си.

„С огромна мъка съобщаваме за смъртта на нашия основател Пол Алън, съосновател на Майкрософт и признат технолог, филантроп, строител на общност, природозащитник, музикант и поддръжник на изкуството“, се казва в съобщение на инвестиционно дружество „Вулкан“, една от компаниите, на които е основател.

През 1983 година Алън напуска „Майкрософт“, но остава съветник в компанията. Списание „Форбс“ оценява състоянието му на 20 милиарда долара.

Бил Гейтс изрази съболезнованията си в декларация. В нея той казва, че „персоналният компютър нямаше да съществува без него“.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.