Дарио Диониси: авантюрите на един пътешественик

| от Дилян Ценов |

Историята, с която днес ще ви запознаем  е доказателство, че ако в зародиша на едно начинание стоят трудът, чистата обич и посланието, което искаш  да предадеш, нещата могат и ще се случат.

Това е историята на Дарио, който преди малко повече от година решава да стартира собствен блог за пътувания с две цели – да задоволи собствената си  страст по пътуванията и да насочи погледа  на читателите към красотата, която крият нашите(и чуждестранните) земи. Така се ражда Exploring beyond Sofiа – малко виртуално пространство, което не просто ще ви  разкаже какво ще видите тук и там, а ще ви разкрие магията на местата, за които се разказва, ще запали искрата във вас и най-важното – ще ви каже зад кой  храст е скрита  табелата, за да не се лутате с часове… като Дарио.

За краткото време, в което  съществува блогът, интересът към него нараства бавно, но сигурно, а личните постижения на автора са доказателството, че в начинанието има смисъл. В  края на миналата година негова публикация  му донесе второ място в националното състезание на Министерство на туризма в  категория „Публикация на тема туризъм в България за 2017 г. в интернет блог”, а малко преди  това е приет в Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии.

Напук на онези, които омаловажават  значението и качеството  на блоговете като медии, Exploring beyong Sofia, доказва, че и в онези, малките любителски пространства, се крие истинска магия, информация,  развлечение, история.  Защото в днешно време добрата журналистика не е определяна от формата или името на медията. Тя  може да се роди навсякъде, стига в основата й да стоят нещата, които споменахме в началото. А с какви авантюри още се сблъсква един проводник на тези усещания, можете  да разберете от самия Дарио.

Кой запали искрата за пътувания в теб?

По-вероятно е да бъде казано „какво“ запали в мен искрата. Нуждата да научавам нови неща и да се запознавам с различията в света. Любопитството в мен е много голямо и трябва да го подхранвам някак, затова смятам, че пътуването е прекрасен начин да откривам нови неща и така да се обогатявам постоянно.

Дарио Диониси

Кое е първото ти пътуване, което си спомняш?

Най-вероятно първото, което помня изцяло е, когато се преместих да живея в България (бел. авт. Дарио е родом от Италия). Културният шок бе голям. Никога няма да забравя колко бях наплашен от баба ми и дядо ми, когато говореха на български език с майка ми. Аз стоях отстрани и гледах плахо, неразбирайки какво се случва наоколо. Отне ми време, за да свикна, но ето ме днес – по-добър от всякога с българския език (смее се). Любопитно е, че ми отне дванадесет години да науча езика отлично.

Как стигна до решението да започнеш свой собствен блог за пътувания?

Винаги съм искал да имам собствено кътче в дигиталния свят, но никога нямах нужната смелост, за да го направя. След няколко драматични момента в живота ми седнах един ден и преосмислих нещата, които ме правят истински щастлив и как да ги развия. Така и се роди “Exploring beyond Sofia”. От първия ден го обгрижвам с много любов и старание. Винаги съм го казвал, че когато правиш нещо си личи дали го правиш с обич и душа.

Как беше в началото, когато създаде блога?

Трудно. Като всяко ново начинание и това беше изпълнено с препятствия и предизвикателства. Не бях сигурен в способностите си да пиша, да снимам и да предавам информацията. Но всичко с времето тръгваше по правилния път, а и винаги полагам много старание в това, което приготвям да пусна към читателите – да е максимално точно и полезно, защото доверието, което получавам от хората, които ме следят, е ключовият момент да разбера, че си върша добре работата.

Дарио Диониси

В описанията и в текстовете ти често присъства думата „авантюра“. Какво разбира Дарио под думата „авантюра“?

За мен тази дума звучи като нещо непринудено, свободно, спонтанно и много свежо. Някак си, когато използвам тази дума в текстовете, усещам как тя придава един приключенски облик на текста. А в крайна сметка за мен е важно да заразя всеки читател с позитивни емоции и приключенски дух. Затова обичам тази дума да присъства.

Какво ще кажеш на всички онези хора, които казват, че искат да пътуват, но нямат време за това? Как самият ти намираш време?

Времето е най-големият враг на всеки, но и най-добрият учител. Знам, че е трудно да се намери време да пътуваш, но точно това „безпощадно“ време ни учи на дисциплина и управление на ресурсите ни. Един път хванали нишата как да се организираме за най-оптимално време, ще успеем да осъществим плановете си. Да, изискват се жертви, определено, но пък накрая спомените си ги носим за цял живот. Казвам го като човек, който учи трето висше и работи в една много динамична сфера на бизнеса. Възможно е, просто трябва постоянство и отдаденост. А и бих си позволил да цитирам една от най-любимите ми фрази „Лошата новина е, че времето лети. Добрата, че ти си пилотът“ – Майкъл Алтсулер.

Дарио Диониси

Кой е бил най-трудният момент, свързан с блога? Имало ли е такъв, в който си искал да се откажеш?

Най-трудният ми момент в блога, може да звучи банално за някой, но като човек, който не разбира от програмиране или създаване на сайтове бе истински ужас, когато трябваше да разделя сайта на два отделни езика в един сайт. Отне ми две седмици работа да се справя с това предизвикателство.
Относно отказване, да многократно ми се е случвало. Всеки път, когато видя, че се затруднявам да пиша или не намирам нужната муза, се потискам до такава степен, че ми минават мисли да се откажа. Но тогава всичките емоции, които съм преживял чрез блога, се изливат в съзнанието и ми напомнят колко безсънни нощи, колко обич и старание съм положил за този блог и че не трябва да се отказвам, а напротив, това е поредното стъпало, което трябва да изкача.

Без какво не тръгваш на път?

Определено не тръгвам без доброто настроение, без фотоапарата, преносими батерии, любими другари авантюристи (ако могат да се присъединят) и последно – без шоколад аз не тръгвам за никъде!

Дарио Диониси

Разкажи за някоя абсурдна случка, случила се по време на пътуване. 

Абсурдът дебне отвсякъде. Но най-абсурдното, което ми се случи е, когато аз, любимият ми човек и най-добрата ми приятелка пътувахме за Малко Търново. Карах по един много неподдържан път през Странджа планина и стигнахме до града. Там се възползвахме от туристическите услуги и обикаляхме с джипове светилищата на траките. Абсурдът ни посрещна след като се върнахме при колата. Видяхме, че при идването ни тук съм разбил едната джанта на колата, при което ми прилоша мигновено. Имахме някакъв нереален късмет, защото се оказа, че единствената гумаджийница в града работи и то точно ден преди да затвори за лятна ваканция!

Кое е твоето лично събитие на отминалата вече 2017-та? 

Не знам, честно казано, много неща ми се случиха в тази година, дори прекалено много. Завърших две бакалавърски степени едновременно, започнах да уча магистратура, започнах да работя това, с което искам да се занимавам. Но може би двете най-хубави неща, които ми се случиха, свързани с блога, са че официално станах член в АСТОМ (Асоциация на собствениците на туристически онлайн медии) и че спечелих второ място на националното състезание на Министерството на туризма в категория „Публикация на тема туризъм в България за 2017 г. в интернет блог”. С всички тези събития просто си вдигам летвата за догодина.

Дарио Диониси

Какво си пожелаваш за новата година?

Да спечеля от лотарията, за да отида в тази прословута Исландия (смее се). Пожелавам си безаварийна 2018, много пътувания, естествено, нови и интригуващи запознанства и най-вече повече дъхоспиращи моменти, които да споделя с читатели си!

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.