shareit

Да живееш в пещера

| от |

Беа е испанка. На 30 години е, следвала е в Рим. Днес тя живее в една пещера в Гранада – без ток и топла вода. Храни се от кофите за смет и отдавна е загубила вяра в държавата, разказва Дойче веле.

Яркочервени домати, изкусителни зелени аспержи и съвсем пресни патладжани – това ще е вечерята на 30-годишната испанка Беа. За тях тя не е платила нито цент. Намерила ги е в една от кофите за боклук на борсата в Гранада. Всички те са съвсем пресни – търговците са изхвърлили продуктите, които са паднали от щайгите и поради тази причина не бива да се продават. А това е добре дошло за Беа и другите като нея.

bea

Веднъж седмично 30-годишната испанка пътува с автобуса до борсата и взима от контейнерите толкова, колкото може да носи. В повечето случаи това са зеленчуци, които не се развалят толкова бързо. А ако иска риба или месо, Беа просто пита по щандовете дали не им е останало нещо излишно – и понякога щастието ѝ се усмихва.

От двустайното жилище до пещерата

Беа е от Мадрид. Иска да работи като учителка. Следвала е изкуствознание в Италия, дипломирала се е в Рим. А след това е прекарала две години в Берлин, където работила в заведение за бързо хранене. В един момент се върнала в Испания и издържала всички изпити, необходими за упражняването на учителската професия. Тогава обаче настъпила кризата и намирането на работно място се оказало доста трудно начинание.

bea2

Днес Беа живее в пещера. За Гранада това не е никак необичайно. В покрайнините на града мнозина живеят в пещери – без ток и вода, като незаконни собственици на вековните планински кухини. Причините за избора им са различни: сред обитателите на пещерите има аутсайдери, решили се умишлено за този начин на живот; бежанци от Африка, търсещи убежище; просяци, които нямат къде другаде да живеят. Беа, която преди не е и помисляла, че ще се наложи да напусне уютното си двустайно жилище в Мадрид, обвинява за това държавата – макар че първоначално тя е избрала да живее в пещерата не поради бедност, а от авантюристични подбуди.

За любовта и бедността

Преди три години – по време на посещението на един театрален курс, Беа се залюбила с един особняк, който живеел именно в пещера. Тя се пренесла при него, след което обаче връзката се разпаднала и той я напуснал – и нея, и пещерата, в която сега Беа живее сама. 30-годишната испанка няма никакви надежди за бъдещето. „Не мога да си намеря работа. Места за преподаватели просто няма. А работещите биват масово уволнявани. С моята професия нямам никакви шансове“, казва Беа.

bea3

Понякога тя все пак успява да намери временна работа – през лятото е работила няколко семици по прибирането на реколтата във Франция, а с парите си купила книги и едно зелено соларно радио, което ѝ помага да не се чувства толкова сама.

А дали Беа има цели и мечти? Не много. „Мечтая един ден да печеля пари, да ремонтирам къщата си и да отглеждам сама нужните ми зеленчуци и плодове. Искам и да създам семейство“, отговаря тя. Засега обаче Беа не иска да променя начина си на живот, не иска да се връща в големия град. Покрай кризата Беа просто е изгубила вяра в държавата.

 
 
Коментарите са изключени

Странните коледни обичаи: Голямото гледане на Доналд Дък в Швеция

| от |

Всяка година на 24 декември в 15:00 ч. половината Швеция сяда пред телевизора, за да гледа специална коледна програма от Disney от 1958, озаглавено „From All of Us to All of You“. Или както е известно на шведски: „Kalle Anka och hans vänner önskar God Jul: Доналд Дък и неговите приятели ви пожелават Весела Коледа“

Кале Анка, за по-кратко, върви без прекъсване за реклами по едно и също време по главния обществен телевизионен канал на Швеция, TV1, на Бъдни вечер (когато шведите традиционно празнуват празника) от 1959 г. Програмата се състои от това щурецът Джимини да представя филмчета на Disney от 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години като само някои имат нещо общо с Коледа. Има късометражни филмчета от „Silly Symphonies“, както и откъси от филми като „Пепеляшка“, „Снежанка и седемте джуджета“ и „Книгата за джунглата“. Програмата е почти една и съща всяка година, с изключение на това, че в началото има въведение от водещ на живо (който играе ролята на Уолт Дисни, както е било едно време) и на това, че ежегодно се добавя по един нов фрагмент от най-новия филм на Disney, който фрагмент компанията собственик на TV1, SVT, е договорно задължена да излъчва.

Кале Анка обикновено е едно от трите най-популярни телевизионни събития на годината, като между 40 и 50 процента от страната застава пред телевизорите. През 2008 г. програмата има най-ниските си рейтинги за повече от 15 години, но все пак привлича 36 процента от публика, около 3 233 000 души. Някои от репликите в анимациите навлизат в шведски език. „Nordic Museum“ в Стокхолм има изложба в чест на програмата, озаглавена „Традиции“. Всеки път, когато телевизията се опитва да отмени или промени коледната програма, среща бърза и остра обществена реакция.

Името Kalle Anka идва от главния герой на второто анимационно филмче – „Клоун в Джунглата“ – където Доналд Дък е тормозен от чалната птица Аракуана (аракуана са вид кокошки, но не е напълно ясно дали тази конкретно птица е кокошка)

Културното значение на програмата не може да се надцени. Kalle Anka не се записва или тегли от интернет, за да се гледа по-късно. Никой не прави нищо друго, когато дават Kalle Anka. Няма значение на колко сте години – абсолютно всеки член от семейството сяда мирен и гледа. Както всички правят от 50 години насам. „От 3:00 следобед не можете да правите нищо друго, защото Швеция е затворена“ казва Лена Кеттриом Хьок, ръководител на „Nordic Museum“. „Така че дори и да не искате да го гледате, не можете да се обадите на някого или да правите нещо друго, защото никой няма да го направи с вас.“

Според Лена Кеттриом Хьок, привързаността на Швеция към Kalle Anka има общо с по-старите празнични традиции. „Това е мечтата от старото село, преди хората да се преместят в градовете“, казва тя. „Кале Анка е почти като да се събираш около огъня в старите времена и да слушаш приказки.“

Но как тези телевизионни приказки стават част от фолклора на Швеция? Това до голяма степен е случайност. Програмата за първи път се излъчва през 1959 г., когато шведите тъкмо започват да притежават телевизори. „Тази традиция не би могла да се случи, например, през 1970 г.“, казва Шарлот Хагстрем, професор по етнология и архиватор в университета в Лунд. „Трябваше да е през 1960 г., когато телевизията беше нова.“ Фактът, че до 1969 г. в Швеция има само един канал, а до 1987 само два като и двата са обществена услуга, предоставяна и управлявана от държавата, също помогна. Както и фактът, че от години само по Коледа шведите могат да гледат анимация на Disney или въобще американски анимации по телевизията.

През последния половин век героите и филмчетата са станали толкова голяма част от празника, колкото и коледното дърво. През 70-те Хелена Сандблад, тогава ръководител Детски програми, се опита да изтегли шоуто от ефир, тъй като излъчването на програма на Disney тогава не е в тон с преобладаващите политически настроения. „Всичко беше доста сериозно през 70-те и всичко, което беше капиталистическо или се смяташе за капиталистическо, не беше добро, беше грозно“, казва говорителят на SVT Урсула Хагергерм. След като вестниците обаче научават за плановете за отмяна на коледната програма, разгласяват новината и телевизията е бомбардирана с писма, телефонни обаждания и протести. Сандблад дори получава лични заплахи. „Това беше една от най-бурните обществени реакции в история ни“, каза Хагергерм.

 
 
Коментарите са изключени

Котешки стълби – един прекрасен орнамент за (почти) всяка сграда

Котешки стълби, рафтове и други игрушки, катерушки и дизайни, ориентирани към котките, са често срещани в домашни условия, но на места като Берн, Швейцария, те достигат и до обществената среда, като се сливат с архитектурата, за да създадат инфраструктура за тези любимци.

Естествено, разпространението и инсталирането на тези малко сложни творения отразява благоговение към котките, но също така изисква ниво на съгласие и участие от общността. За да се изгради един мост до прозорец на четвърти етаж, човек трябва да има съгласията на поне трима съседи.

Снимка: Brigitte Schuster

Строго погледнато, думата „стълби“ всъщност е прекалено опростяване на това, което са направили в Берн – има рампи, стъпала, дори най-различни спираловидни стълбища. Някои са самостоятелно, а други са свързани помежду си. Някои са прикрепени, друго окачени за сградите. Като се вгледаме специално в тази много специфична типология, можем да видим разнообразие от материали и дизайн. Някои от тези структури са изградени по предназначение, докато други са просто преправени первази и ръбове, и подобни елементи. Много от тях имат и други функции освен котешките – като пощенски кутии и носещи греди.

Авторът на „Atlas Obscura“ Кийрън Дал казва „няма стълби за котки в Съединените щати, където обаче много щати имат така наречените закони за каишка, които забраняват животните да не са на каишка на открито“. Някои собственици на жилища създават „катиони“ (вътрешни дворове специално пригодени за котки ) като компромис, докато други просто оставят котките си да се скитат свободно, което до голяма степен се толерира от обществото. На други места, като Австралия, милиони диви котки са маркирани като инвазивни видове, доведени от колониалистите, които преследват други застрашени същества и нарушаващи опитите за възстановяване на популациите от животни.

Като оставим естетиката, креативността и споровете настрана, специалистът по котешко поведение Денис Търнър твърди, че котешките стълби са полезни, дори и да не са от съществено значение за някои любимци. „Котките“, отбелязва той, „не винаги падат на крака. Затова всъщност високите скокове могат да доведат до сериозни наранявания.“

 
 
Коментарите са изключени

Защо радиосигналите се движат по-далеч през нощта

| от |

Не всички радиовълни стигат по-далеч през нощта, отколкото през деня, но някои, къси и средни вълни, които AM радиосигналите улавят, определено правят така при правилните условия. Основната причина за това е свързана със сигнала, взаимодействащ с определен слой от атмосферата, известен като йоносфера и как това взаимодействие се променя по тъмно и светло. Ето и сравнително кратко и ясно обяснение.

Йоносферата получава името си, защото се йонизира от слънчева и космическа радиация. С много прости думи рентгеновите, ултравиолетовите и по-късите дължини светлина, излъчвана от Слънцето (и от други космически източници), освобождават електрони в този слой на атмосферата, когато тези конкретно фотони се абсорбират от молекули. Тъй като плътността на молекулите и атомите е доста ниска в йоносферата (особено в горните слоеве), това позволява свободните електрони да бъдат свободни за кратък период от време преди в крайна сметка да се рекомбинира. По-ниско в атмосферата, където плътността на молекулите е по-голяма, тази рекомбинация се случва много по-бързо.

Без смущения радиовълните пътуват по права линия от източника си и стигат йоносферата. Това, което се случва след това, зависи от различни фактори, най-вече от честотата на вълните и плътността на свободните електрони. За AM вълните, при подходящи условия, те по същество ще отскачат напред-назад между земята и йоносферата, разпространявайки сигнала все по-далеч и по-далеч. Става ясно, че йоносферата може да играе важна роля в радио предаването.

Нива на йоносферата

Съставът на йоносферата се променя най-драстично през нощта, предимно защото, разбира се, Слънцето изчезва за малко. Без този изобилен източник на йонизиращи лъчи, нивата на D и E на йоносферата престават да бъдат много йонизирани, но F регионът (особено F2) все още остава доста йонизиран. Освен това, тъй като атмосферата е значително по-плътна тук, отколкото в регионите E и D, това води до повече свободни електрони (плътността на които тук е ключова за пътя на радио вълните).

 
 
Коментарите са изключени

Първата панацея в историята – трепанацията

| от |

По-стари от писмения език, доказателства за медицинското пробиване на дупки в нечия глава с цел подобряване на здравето свидетелстват за трепанация още от 6 500 г. пр. н. е. Въпреки че днес повечето отговорни лекари я намират за суеверие, традицията все още има привърженици.

Трепанацията се е практикувал във Франция преди близо 10 000 години, а доказателства за нея са открити още и в Азербайджан от 4 000 г. пр.н.е. В Централна и Южна Америка първите преки доказателства за това цепене на глави датират около 2000 пр. н. е.

Тя продължава да се практикува и през Средновековието в Европа, където се разглежда като лек за фрактури на черепа, както и за гърчове. Тъй като много черепи показват знаци на лечение на дупката, смята се, че процентът оцелели е сравнително висок, предвид характера на процедурата.

Продължава дори при бръснари-хирурзи от Ренесанса го използват като метод на лечение – конструира се дори специално устройство от две зъбни колела с цел пробиване на черепа.

Trivelle 1849

Шнек с различни приставки

Самата дума произлиза от френската trepan, която пък идва от гръцка дума trypanon, което означава шнек (устройство, което пробива дупка). Това е в съответствие с процедурата, описана през XII век от н.е. от Абу ал-Касим ал Сахрауи, който отбелязва, че заострена бургия се използва за направата на кръг от малки дупки, а след това една с формата на копие се ползва за премахване на кръга.

Международната група за трепанация (International Trepanation Advocacy Group, ITAG) продължава да популяризира практиката като безопасен и ефективен метод за хората да „запазят и подобрят умствените си функции“. И всъщност, сравнително наскоро Уилям Юджийн Лайънс, на 56, и Питър Еван Халворсън, на 54 (който веднъж вече се е трепанирал в началото на 70-те) извършват процедурата върху неидентифицирана жена (която е дала съгласието си) и я заснемат. По някакъв начин записът попада в репортера Крис Куомо и е излъчена на 10 февруари 2000 г. епизод на предаването „20/20″.

На 13 октомври 2000 г. съдът разпорежда на ABC News да предаде кадрите и г-н Куомо е привикан да даде показания срещу двамата мъже. Въпросът така и не стига до съдебния процес, тъй като през април 2001 г. двамата подсъдими се признават за виновни за практикуване на медицина без лиценз и са пуснати с 3 години изпитателен срок и глоба от по 500 долара.

 
 
Коментарите са изключени