shareit

Да станеш вайръл, а после да ограбят труда ти

| от chronicle.bg |

Джеф Хаутън  – авторът на видеото Instagram Husband, което покори интернет през декември, споделя какво е усещането да направиш видео с над 5 милиона гледания и междувременно някой да го открадне и да го сподели като свое. 

Във вторник сутрин през декември качих в YouTube 449-ото видео от вечерно си токшоу, след което продължих със задачите си от деня.

През следобеда си мислех – шеговитото документално видео, наречено „Instagram Husband“ („Инстаграм съпруг“), създадено за нашето шоу The Mystery Hour, може да се окаже различно. На следващия ден, когато видеото беше достигнало 1 милион гледания, знаех, че е различно.

Когато ми хрумна идеята за „Инстаграм съпруг“, имах смътно усещане, че е възможно да стана вайръл, защото когато споделих идеята с други хора, те реагираха ентусиазирано. Мислех, че тези, които познавам, ще го споделят, екипът, който помогна за създаването, ще го сподели и феновете на моето шоу ще го споделят, а това ще бъде приятно малко постижение.

Никога не съм предполагал колко популярно ще стане.

Трудно е да опиша точно какво е чувството да станеш вайръл за първи път. Горд съм, че градихме The Mystery Hour бавно – от ъндърграунд хит до телевизия с добра, жива публика. Всичко това в Спрингфийлд. Важната дума тук е „бавно“. Бавно градихме нещата стъпка по стъпка.

Тогава изведнъж, само с едно видео, получих обаждания и имейли от пресата по целия свят, от хора в развлекателната индустрия в Ню Йорк и Лос Анджелис. Беше нереално. Спомням си как казах на жена си, че това е всичко, което някога съм искал и нямам идея какво правя.

Получавах съвети от добронамерени хора, които ми казваха неща като „Монетизирал ли си видеото си? Направил ли си тениски? Имаш ли реклами в сайта си? Събираш ли имейли?“, на което, не на себе си, отговарях: „Какво? Не. Как се прави това? Трябвали да го правя? Къде съм? Кой ден е?“

Щеше да е чудесно, ако бях подготвен, но ми се струваше, че ще бъда маниакално оптимистичен, ако си го представям въобще някъде напред в бъдещето.

Сега, няколко месеца по-късно, имам изградена функционираща лодка и по-добро разбиране на океана, в който съм, и се наслаждавам на плаването. Запознах се с най-добрите в интернет, както и с най-лошите.

За съжаление, запознах се и с нещо, наречено „freebooting“. Това е, когато някой свали твое видео, а след това го качи на своята Facebook страница, YouTube канал или друга платформа – често без информация за първоизточника или разрешение за ползване. Тези пирати се качиха на моята лодка с думите: „Я, каква хубава лодка, мисля да я взема“.

Без значение каква е мотивацията им, тези пирати отнемат пари и признание от създателите на съдържанието. С YouTube човек може да монетизира видеата си и да получава заплащане за всяко гледане. Не е много, по-малко е от пени за всяко гледане, но се натрупва, когато имаш милиони гледания. В момента имаме 5.2 милиона гледания в YouTube. Сигурен съм, че съм пропуснал някои, но през последните няколко месеца открих 60 пиратски версии на нашето видео, качени във Facebook, които са натрупали общо 20 милиона гледания. Facebook брои зрителите по-щедро от YouTube, но все пак броят е достаъчно голям, но ние нямаме полза от него.

Накарах няколко видеа да бъдат свалени от пиратите, след като се свързах с тях. Всъщност бях блокиран от админите на Facebook страница, откраднала видеото ми, след като им казах, че това е мое съдържание. Продължавам да обикалям каналите за авторско право на Facebook, за да спирам и други видеа. В допълнение – спряхме профил в Instagram, който взимаше всичко от нашия профил и го препубликуваше без разрешение. Нямам идея каква беше целта, кражба заради самата кражба, предполагам.

Социалните медии са чудесно място, в което безсмислените егоисти да сеят хаос. Опитът да ги спреш е като да се опитваш да се бориш с няколко диви котки в развъдник, само че котките са хора… диви хора. Не виня другите, които са споделяли видеата, без да знаят. Лесно е да споделиш нещо, без да мислиш откъде е дошло. Но помага, да бъдеш наясно.

Истината е, че когато публикуваш нещо дигитално, то е твое, но и на всички други. Това наистина отразява най-доброто и най-лошото, което интернет е направил възможно.

Ще продължа да създавам съдържание, от което съм горд и ще го качвам онлайн, надявайки се да стане вайръл. В крайна сметка това е забавление, което трябва да бъде в океана, а аз обичам плаването и съм бладарен. Но докато гледам с едно око хоризонта, с другото държа пиратите под око.

 
 
Коментарите са изключени