Удоволствието да слушаш Адел

| от |

За тези, които ще чуят Адел сега, през 2015 година, завиждам ви. За тези от вас, които сега ще се срещнете с творчеството на тази млада, но вярвам стара по душа жена, която пее най-тъжните песни на света, завиждам и на вас. Доскоро вярвах, че тази чест се пада само на Стинг и Portishead, но Адел ме разплаква всеки път. Не се бъзикам.

Много хора ще се срещнат с красивата Адел за първи път тази година, когато след три години мълчание, един “Skyfall”, един спечелен “Оскар“, едно дете и няколко любовни спекулации, Адел се завръща в музиката, само както тя умее – като богиня на лириките и мелодията, които те хващат за гърлото.

Новият албум на Адел ще носи името „25“ и трябва да излезе този ноември, като първият сингъл от него – „Hello“ направи дебют вчера и подобно на трейлъра на Star Wars VII взриви интернета. По пример на предишните й два албума – „19“ и „21“ и този носи номера на възрастта й, когато го е писала.

Адел не е като другите музиканти и певци от своето време. Случвало се е много от тях да ни разочароват. Или както става повечето пъти, да повтарят себе си. Тук обаче случаят не е такъв изобщо, Адел някак успява всеки път да се надскочи.

Как го прави не знам, но го прави?

Когато излиза първият й албум „19“, медиите във Великобритания й предричат светло бъдеще в музиката, но едва ли са очаквали това, което в действителност се случва на Адел. Дебютният й сингъл и сигурно най-известното й парче от „19“ – „Chasing pavements“ е онова, което ме запознава с Адел. В началото аз съм убедена, че тя и друга британска певица – Ейми Макдоналд са едно и също лице. По онова време Ейми пуска парчето си „This is the life“, което се оказва по-популярно от това на Адел. И все пак.

В един момент откривам, че те са различни лица, различни хора и артисти, и нямат почти нищо общо. Ейми остава в леко поп-кънтри жанра, докато Адел някак порасва. „19“ е великолепен албум. Можеш да го слушаш от-до и винаги ще откриваш по нещо ново в него. Но не е албумът, който прави Адел феномена, който е днес.

Масовата публика има навика да се запознава с артистите едва, когато те успеят да накарат и по-комерсиалните канали да ги пускат, без това да ги направи клише. Тези хора са малко, но Адел е една от тях.

Три години след „19“ Адел се завръща преродена, пораснала, по-силно звучаща, с разбито на малки парченца сърце, за да изпее „Rolling in the deep“. Хората се влюбват в нея, в лекия драскащ звук на гласа й, в тъгата й, в сълзите, които музиката й предизвиква. Окичват я със слава и награди, правят й кавъри, слагат си песните й по стените си, непрекъснато я цитират.

И ето тук се появява тънката граница, в която Адел можеше да хване вълната и да се превърне в певицата на балади, лаладжийката, която пее тъжни песни, които рано или късно започват да звучат еднакво, но тя успява да избяга от този момент. Никой не знае как го прави, самата тя твърди, че не знае. Може би е от факта, че не се обяснява, не се хвали, че не й пука особено.

След „21“, Адел пише „Skyfall, който й носи “Оскар“ и „Златен глобус“ и се оттегля от музиката.

Медиите отново се нахвърлят да я консумират. Спекулират, показват бебето й, мъжа й, нея без грим – междудругото тя изглежда като малко британско момиче от предградията, когато я видиш в живия живот и това е толкова нормално – показват какво си е купила от Morison’s онзи ден… И Адел се покрива в продължение на четири години, като отказва да коментира кога и как планира да пусне нови песни и албум.

Sony се пробват да я спечелят за новия филм за Бонд отново и да я накарат да напише песента към него, но тя твърдо отказва. Легендата гласи, че са й предложили петорно по-голяма сума за нова песен, но тя пак казва „не“. Някои мислят, че е защото Адел не вярвала, че може да надскочи себе си. Със „Skyfall“ летвата е висока, сещате се.

И сигурно щях да повярвам, ако не бях чула „Hello вчера. На repeat, поне 10 пъти.

Адел винаги надскача себе си. Това я прави това, което е. Специална, нова, друга, тъжна, смазваща, като неделя по пантофи само за тебе си, като музиката, която отдавна си забравил, че може да се прави. Това е Адел.

А „Hello“ е едва началото за „25“. Парче, което звучи като хиляди любовни истории, които няма да се случат, като приятелства разбити на парчета, като уикенда, който няма да се върне, като първия път, когато някой си отиде завинаги, като тихите сълзи на малко дете, като финала на любимата ти книга, като момчето, което никога няма да те харесва… Адел звучи като всичко това и говори на всеки на различен вселенски език.

Не просто очаквам „25“. Имам нужда от него. 

 
 
1 Коментар
  • Jean Valette

    Определено е явление, но на мен лично гласът и ми е твърде енергичен и записите, явно умишлено, звучат наточени като чели за да компенсират недостатъците на евтинка аудио система, някое 5.1 Samsung например. За съжаление, изпъкването на вокалите и е изключително дразнещо на всичко, което що-годе може да възпроизвежда музика, на мен ми докарва главобол за 3 минути.

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.

 
 

Сам Смит не харесва Майкъл Джексън… и това е непростимо?

| от chronicle.bg |

Майкъл Джексън може да има милиони фенове по света, но очевидно Сам Смит не е сред тях. И това, представете си, беше повод да бъде нападнат в последните дни…

Певецът и участник в „American Idol“ Адам Ламбърт публикува видео как той и Сам Смит си почиват на яхта. Чува се гласът на Смит, който казва, „Не харесвам Майкъл Джексън, но тази песен е добра“. В същото време песента на Джако „Human Nature“.

Реакцията на Смит бързо отекна в социалните мрежи. Видеото е изтрито от Instagram, но все още може да бъде намерено в Twitter.

 

Множество фенове на Джако отправиха остри критики към носителя на „Оскар“ Смит и неговото мнение. Сред тях е и певицата Стефани Милс, която твърди, че е излизала с Джексън.

„Не закачай МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН, след като си мечтаеш да си продал толкова албуми, колкото него и да бъдеш Крал на попа, както него. Толкова съм уморена от вас, които изучавате нашата музика и артисти и твърдите, че не ги харесвате.“ пише Милс в профила си в Instagram.

Сам Смит е споменавал Уитни Хюстън и Марая Кери като изпълнители, които са му повлияли. Доколко обаче е „грешка“, че личният му вкус не отговаря на този на милиони хора по света, не се ангажираме да коментираме. Просто показваме поредното проявление на народния съд на социалните мрежи.

 
 

Готови ли сте за Натали Портман във „Vox Lux“?

| от chronicle.bg |

Тази година очакваме две обещаващи заглавия на широкия екран, в които ще видим историите на две поп певици. Едното е „A Star Is Born“, където в главната роля е Лейди Гага, а другото е рядко споменавания филм (засега) „Vox Lux„, който се надяваме, че ще бъде поредното голямо заглавие за Натали Портман след изключителния „Джаки“, който й донесе номинация за „Оскар“ миналата година.

Vox Lux“ разказва историята на Селест (Натали Портман), световно известна поп звезда, която се изправя пред миналото си часове преди голям концерт. Зрителите се връщат 15 години назад, за да се запознаят с възходите, паденията и пътят до голямата слава на певицата.

В началото на годината стана ясно, че Руни Мара, която трябваше да играе главната роля, ще бъде заменена от Портман. Изпълнителката Sia е автор на саундтрака, а Брадли Корбет е режисьор на музикалната драма. Това е вторият филм на Корбет след дебюта му „The Childhood of a Leader“.  Вчера от екипа показаха първия кадър на Натали Портман в ролята на Селест.

Премиерата на филма е на тазгодишното издание на кинофестивала във Венеция, който ще се състои между 29 август и 8 септември.

Поддържащите роли се поемат от Джъд Лоу, Дженифър Ел и Стейси Мартин.

Въпреки че филмът ще бъде показан във Венеция,  а премиерата по киносалоните се очаква да бъде през септември.

 
 

Арета Франклин е тежко болна

| от chronicle.bg |

Легендарната певица Арета Франклин е много тежко болна, съобщава журналист и близък приятел на семейството ѝ.

Певицата, която е на 76 години е „тежко болна в Детройт. Семейството ѝ призова почитателите ѝ да се молят за нея и да уважат уединението ѝ“, написа журналистът Роджър Фридман на сайта си Showbiz 411.

Кралицата на соула се разболя от рак през 2010 г. Тя не е пяла от ноември 2017 г., когато се включи в гала на фондацията на Елтън Джон срещу СПИН. Последният й концерт беше във Филаделфия през август 2017 г.

През дългата си кариера Арета Франклин е спечелила 18 награди „Грами“. Сред най-големите й хитове са „I Say a Little Prayer“, „(You Make Me Feel Like) A Natural Woman“, „Day Dreaming“, „Jump to It“, „Freeway of Love“, „A Rose Is Still A Rose“. През 2005 г. тя получи Медала на свободата – най-високото американско гражданско отличие. През януари 2009 г. Арета Франклин пя на церемонията за встъпване в длъжност на президента Барак Обама.

Арета Франклин е първата жена, въведена в Залата на славата на рокендрола.

През 2008 г. списание „Rolling Stone“ я обяви за най-великата певица в историята.