Удоволствието да слушаш Адел

| от |

За тези, които ще чуят Адел сега, през 2015 година, завиждам ви. За тези от вас, които сега ще се срещнете с творчеството на тази млада, но вярвам стара по душа жена, която пее най-тъжните песни на света, завиждам и на вас. Доскоро вярвах, че тази чест се пада само на Стинг и Portishead, но Адел ме разплаква всеки път. Не се бъзикам.

Много хора ще се срещнат с красивата Адел за първи път тази година, когато след три години мълчание, един “Skyfall”, един спечелен “Оскар“, едно дете и няколко любовни спекулации, Адел се завръща в музиката, само както тя умее – като богиня на лириките и мелодията, които те хващат за гърлото.

Новият албум на Адел ще носи името „25“ и трябва да излезе този ноември, като първият сингъл от него – „Hello“ направи дебют вчера и подобно на трейлъра на Star Wars VII взриви интернета. По пример на предишните й два албума – „19“ и „21“ и този носи номера на възрастта й, когато го е писала.

Адел не е като другите музиканти и певци от своето време. Случвало се е много от тях да ни разочароват. Или както става повечето пъти, да повтарят себе си. Тук обаче случаят не е такъв изобщо, Адел някак успява всеки път да се надскочи.

Как го прави не знам, но го прави?

Когато излиза първият й албум „19“, медиите във Великобритания й предричат светло бъдеще в музиката, но едва ли са очаквали това, което в действителност се случва на Адел. Дебютният й сингъл и сигурно най-известното й парче от „19“ – „Chasing pavements“ е онова, което ме запознава с Адел. В началото аз съм убедена, че тя и друга британска певица – Ейми Макдоналд са едно и също лице. По онова време Ейми пуска парчето си „This is the life“, което се оказва по-популярно от това на Адел. И все пак.

В един момент откривам, че те са различни лица, различни хора и артисти, и нямат почти нищо общо. Ейми остава в леко поп-кънтри жанра, докато Адел някак порасва. „19“ е великолепен албум. Можеш да го слушаш от-до и винаги ще откриваш по нещо ново в него. Но не е албумът, който прави Адел феномена, който е днес.

Масовата публика има навика да се запознава с артистите едва, когато те успеят да накарат и по-комерсиалните канали да ги пускат, без това да ги направи клише. Тези хора са малко, но Адел е една от тях.

Три години след „19“ Адел се завръща преродена, пораснала, по-силно звучаща, с разбито на малки парченца сърце, за да изпее „Rolling in the deep“. Хората се влюбват в нея, в лекия драскащ звук на гласа й, в тъгата й, в сълзите, които музиката й предизвиква. Окичват я със слава и награди, правят й кавъри, слагат си песните й по стените си, непрекъснато я цитират.

И ето тук се появява тънката граница, в която Адел можеше да хване вълната и да се превърне в певицата на балади, лаладжийката, която пее тъжни песни, които рано или късно започват да звучат еднакво, но тя успява да избяга от този момент. Никой не знае как го прави, самата тя твърди, че не знае. Може би е от факта, че не се обяснява, не се хвали, че не й пука особено.

След „21“, Адел пише „Skyfall, който й носи “Оскар“ и „Златен глобус“ и се оттегля от музиката.

Медиите отново се нахвърлят да я консумират. Спекулират, показват бебето й, мъжа й, нея без грим – междудругото тя изглежда като малко британско момиче от предградията, когато я видиш в живия живот и това е толкова нормално – показват какво си е купила от Morison’s онзи ден… И Адел се покрива в продължение на четири години, като отказва да коментира кога и как планира да пусне нови песни и албум.

Sony се пробват да я спечелят за новия филм за Бонд отново и да я накарат да напише песента към него, но тя твърдо отказва. Легендата гласи, че са й предложили петорно по-голяма сума за нова песен, но тя пак казва „не“. Някои мислят, че е защото Адел не вярвала, че може да надскочи себе си. Със „Skyfall“ летвата е висока, сещате се.

И сигурно щях да повярвам, ако не бях чула „Hello вчера. На repeat, поне 10 пъти.

Адел винаги надскача себе си. Това я прави това, което е. Специална, нова, друга, тъжна, смазваща, като неделя по пантофи само за тебе си, като музиката, която отдавна си забравил, че може да се прави. Това е Адел.

А „Hello“ е едва началото за „25“. Парче, което звучи като хиляди любовни истории, които няма да се случат, като приятелства разбити на парчета, като уикенда, който няма да се върне, като първия път, когато някой си отиде завинаги, като тихите сълзи на малко дете, като финала на любимата ти книга, като момчето, което никога няма да те харесва… Адел звучи като всичко това и говори на всеки на различен вселенски език.

Не просто очаквам „25“. Имам нужда от него. 

 
 
1 Коментар
  • Jean Valette

    Определено е явление, но на мен лично гласът и ми е твърде енергичен и записите, явно умишлено, звучат наточени като чели за да компенсират недостатъците на евтинка аудио система, някое 5.1 Samsung например. За съжаление, изпъкването на вокалите и е изключително дразнещо на всичко, което що-годе може да възпроизвежда музика, на мен ми докарва главобол за 3 минути.

1 милион евро – цената, за да се върнеш на село

| от chronicle.bg |

Една разединена фамилия изоставя живота си в големия град, за да се върне на село и там да гради битието си. Разбира се, подобно решение е взето не заради желанието на роднините да отглеждат животни или да копаят градината в двора на къщата, в която са израснали, а, за да изпълнят поставеното им условие, което ще им гарантира прибирането на наследство в размер на над 1 милион евро.

Новият български сериал „Скъпи наследници“ ни пренася в село Бели Вит, където членовете на фамилията Дочеви са принудени да живеят в рамките на една година, за да могат да се облагодетелстват от парите, които покойният бай Дочо им е завещал.

Image_6572311_435_0

За разединеното семейство непосилен ще се окаже не толкова селският бит, а предизвикателството да живеят заедно под един покрив. Койна Русева, която е в образа на ледената бизнесдама Милица Дочева, лази по нервите на всички с големите си претенции, хаплив език и користните си планове само тя да се облагодетелства от парите на баща си. Тя има верни съмишленици, които за съответната цена са готови да й помагат. Това са синът й Станислав (в ролята Петко Венелинов), плейбой-лентяй, който е свикнал да харчи парите на разделените си родители, и кметският наместник на Бели Вит Цветан (в ролята Веселин Калановски), който също крои планове да получи дял от наследството.

Да търпят претенциите на Милица и едновременно с това да се изправят пред собствените си страхове, несбъднати мечти и желания са брат й Марин (в ролята Димитър Баненкин), снаха й Венета (в ролята Ивана Папазова) и племенниците й Катя (в ролята Даяна Ханджиева) и Васил (в ролята Антоний Аргиров).

CGM_4064

 

Патриархално настроеният и държащ само неговата дума да се чува Марин е нереализиран музикант, който навремето е взел крайното решение да изостави мечтата си да свири, за да се грижи за семейството си. Днес собственик на малка фирма, той се надява, че наследството на баща му ще му помогне да сбъдне мечтата си.

От дълги години до него е Венета – тиха и послушна домакиня, която вярва, че съпругът й винаги е прав. Оправдава грешките му и е готова винаги да го подкрепи. Прощава му дори, когато разбира, че именно той е виновникът тя да не сбъдне най-голямата си мечта – да се яви на конкурс за сладкари.
Строгостта и униженията, на които подлага жена си, пък не се харесват на дъщеря им Катя. Младото момиче има свое виждане за живота и то е да не повтаря поведението на майка си. Катя, изиграна от новата звезда на родното кино и телевизия Даяна Ханджиева, е лекар-невролог, която е готова да се откаже от своя дял от наследството, за да следва мечтата си да учи в Америка. Плановете и животът й обаче се преобръщат, след като спечелената стипендия й е отнета, а в личен план тя се сблъсква с нарцистистичния и пресметлив нрав на дългогодишната си половинка Румен (в ролята Любо Ковачев).

Румен представя мъжа-егоист. Преуспяващ лекар, той е готов на всичко, за да постига целите си. Дори да саботира, манипулира и изнудва собствената си приятелка.

img_9042

Със зависимостта към хазарта пък се запознаваме чрез героя на Антоний Аргиров – Васко. Невъзможността да се контролираш разбива не само семейства, но и животи. Васко се решава да остане на село, за да може с парите да изплати дълговете си, а също така и да си върне жената и дъщерята.
Сблъсъкът с „шопите“ е голям шок за някои от живущите в Бели Вит. Веднъж разбрали, че може да получат наследството на бай Дочо, членовете на селското сдружение Косьо и Иван тръгват на война срещу новодошлите. Изиграни брилянтно от актьорите Георги Кадурин и Вальо Танев, двамата използват всички възможни средства, за да „сразят противника.“ Скрити камери, нощни наблюдения, следене и протест, са само част от елементите на задействаната операция „Пришълци“.

Красотата и спокойствието в Бели Вит са ежедневието и на куп младежи. След години обикаляне в чужбина екстремният спортист Борис Йотов трайно се установява в родното си село. Успял да излъже смъртта, след като претърпява инцидент с лавина, героят на Орлин Павлов гради новото си бъдеще, в което няма толкова адреналин. До него е годеницата му Ани (в ролята Лорина Камбурова), която обаче се лута между любовта си към Борис и съмнението, че неговите чувства към нея не са така силни и всеотдайни.

Заедно с тях са близките им приятели Чочо (в ролята Юлиян Петров), Любо (в ролята Дарин Ангелов) и Диди (в ролята София Бобчева) – двама лудаци, влюбени в природата, и една магазинерка, мечтаеща да напусне „гадното село“, за да се разхожда по столичните улици и да пазарува в моловете.

CGM_4652-1

В противовес с всички герои е образът на баба Злата, изиграна от легендата на киното и театъра Цветана Манева. Членовете на семейство Дочеви израстват пред очите на мистериозната съседка и именно тя е човекът запознат с тайните на всеки един от тях. Заради мъдростта си баба Злата е желан събеседник от всички и именно тя е човекът, към когото често се обръщат за помощ.

Сериалът „Скъпи наследници“ представя на зрителите всички наболели теми, които съпътстват живота ни. Саботажи, любовни триъгълници, съмнения, тайни, мечти, предателства, са в основата на новата хитова поредица, която се излъчва всеки делничен ден, от 18:00 часа, по bTV.

 
 

Жените са най-проблемните членове в семейството

| от chr.bg, БТА |

Жените са членовете на семейството, които ни причиняват най-много главоболия, тъй като влагат най-много чувства в отношенията си с близките, пише в. „Дейли мейл“.

Изданието цитира проучване на специалисти от израелския университет Бар Илан и на техни колеги от калифорнийския университет Бъркли.

В изследването участвали 1100 жители на Сан Франциско на възраст между 20 и 70 години. От него проличало, че 15 процента от респондентите признали за трудни семейни отношения. Най-много проблеми предизвиквали бабите, майките, съпругите и сестрите.

„Изводът е, че с роднините от женски пол, нещата са двузначни, коментира авторката на проучването Клод Фишър. От една страна ние най-много зависим от тях, а от друга, те ни причиняват най-голяма досада! Това е вследствие на по-дълбокото им емоционално обвързване при социалните контакти“

Според проучването най-добре се разбираме с приятели. Възрастните респонденти от своя страна най-трудно общували с колеги и познати.

 
 

Св. Синод VS. Истанбулската конвенция: борбата е безмилостно жестока

| от Цветелина Вътева |

Светият Синод, този симпатичен орган, който се произнася по наболели обществени въпроси от името на Българската православна църква, от време на време слиза от скъпите си автомобили и нагазва в калта на социално значимите проблематики.

Една от най-пищящите такива в момента е потенциалната ратификация на Истанбулската конвенция – онзи „спорен документ“, който иска да спасява жените – жертви на домашно насилие. Същият, който според прочита на неговите противници, иска да въвежда някакви трети, четвърти и пети полове, които ни сме чували, ни сме виждали.

Светият Синод се обяви против конвенцията, тъй като очевидно е по-страшно в лоното й да влезе някой, който прилича на Еди Редмейн в „Момичето от Белгия“, отколкото всеки ден стотици български домове да се озвучават от напразно споменатото име Господне, което надават жените-жертви на домашно насилие, докато благоверният им съпруг ги налага с тиган, защото мусаката е недопечена.

Щеше да е добре, ако поне бяхме научили позицията на Църквата по официалния начин: с прочитане на обръщението и становището на БПЦ. Ние обаче я научаваме от сутрешния блок на Нова телевизия, където се появи небезизвестният архимандрит Дионисий: онзи чаровен служител на Бога, който през май 2016 г. бе отстранен от Светия синод от поста си на предстоятел на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ заради финансови злоупотреби, неспазване на църковните канони и за честванията на Великден със заря и гвардейци.

В ефира на Нова отец Дионисий каза, че поддръжниците на конвенцията са „либерална сган“ и че ако депутати и министри си позволят да я ратифицират, трябва да им бъде забранено да влизат в божиите храмове.

Защо Нова канят за коментар отец, отлъчен от Църквата, си остава мистерия. Съчетана с вкуса на жлъчка от това, че българската църква нарича „сган“ онези, които смятат, че опазването на традиционните български ценности не следва да се реализира през философията на „здравия балкански шамар“.

Не е тайна, че у нас четенето с разбиране е предизвикателство. Но в казуса с Инстанбулската конвенция (наречена така защото е договорена в Истанбул, а не защото е турска и задължава България да въведе професията „ибрикчия“ у нас), нещата не се изчерпват до неразбиране на един юридически текст. Наяве излезе една много по-грозна национална черта, за съжаление подкрепена от част от политическия елит, както и от Светия Синод: параноята.

Българинът винаги се е тресял от хомосексуална паника, замаскирайки я с мачистки изказвания и селташко поведение. Но този път параноидните налудности, които досега живееха само във фантазиите на хомосексуалните фобици, излязоха навън и подтикнаха някакви хора да излязат пред парламента с плакати „Не на изродията“.

Фантазмът, в който България е залята от уродливи мигранти с по няколко чифта полови органи, голи тела и цикламени коси, сцепи вярата на обществото, че нещата могат да си останат в руслото на онези стари български традиции, които са описани в началото на „Под игото“. В главата на върлия противник на конвенцията маршируват български деца с промити мозъци, които изучават „Мидълсекс“ на Джефри Юдженидис вместо „Епопея на забравените“ и които стават хомосексуални, защото така ги учат в училищата. Тази идея е великолепна за написването на нов антиутопичен роман, но стои нелепо на фона на реалността.

Безцеремонната ригидност на партии като БСП, стожерите на идеята за социално равенство, запрати надеждата за вписване в европейските ценности на един нов и променящ се свят, отворен към различията, директно в небитието.

А Светият Синод, в лицето на неколцината брадати свещеници със зачервени от снощната манастирска ракия бузи, може да насочи вниманието си към връщането на вярата у човека.

Че кой знае…дори и у жената или у хомосексуалните.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.