Да не забравяме Сирия!

| от |

Украинската криза сякаш напълно изтласка от общественото внимание случващото се в Сирия. От три години насам там бушува гражданска война, взела вече близо 140 000 жертви. Краят на конфликта обаче така и не се вижда, пише Дойче веле.

syria

Това, което преди три години започна като демократично протестно движение срещу едно авторитарно управление, междувременно се превърна в кървава война. Народното въстание срещу режима на президента Башар Асад се изроди в жестока битка, водена на няколко фронта. В Сирия днес една срещу друга се бият различни групи, борейки се за регионално надмощие.

Андре Банк, експерт за Сирия от Германския институт за глобални и регионални изследвания в Хамбург, смята, че воюващите страни в Сирия биха могли да се разделят грубо на четири групи. В първата влизат поддръжниците на президента Асад, като наред с верните на режима части на сирийската армия, в тази група попадат и милиции. „Става дума за т.нар. Шабиха – бивши престъпни групировки, които през последните две години успяха значително да разширят влиянието си“, обяснява Банк.

Едни срещу други и всеки срещу всеки

Втората група включва Свободната сирийска армия – обединение от най-различни видове милиции, което съществува от юли 2011 година. „Това бяха първите въоръжени отряди, излезли да се бият срещу режима на Асад. Много от тези бойци са дезертьори от редовната сирийска армия“, казва експертът.

Ислямистките милиции образуват третата група. „Те се различават доста помежду си“, казва Банк. В тази група попада например движението „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ), както и фронтът „Ан Нусра“, които стоят много близо до Ал Кайда. „Тези две групировки обаче са враждебно настроени и често се бият помежду си“, обяснява германският експерт за Сирия. Той припомня, че в началото на февруари шефът на Ал Кайда Айман аз Зауахири се дистанцира от ИДИЛ.

Четвъртата група включва кюрдските милиции. В нея е представена „Партията на демократичния съюз“ – сирийското крило на кюрдската ПКК. „Тя контролира обширни райони край границите с Турция и Северен Ирак“, обяснява Банк.

На фона на многобройните непредсказуеми враждебни групировки в Сирия, досега международната общност не е успяла да изработи стратегия за спиране на кръвопролитията. Русия и Иран крепят режима на Асад, докато Западът стои твърдо на страната на умерените сили на Свободната сирийска армия. Саудитска Арабия и страните от Перийския залив подкрепят ислямистките опозиционни сили, въпреки че преди броени дни саудитското правителство обяви ИДИЛ и фронта „Ан Нусра“ за терористични организации.

Безрезултатни преговори

На състоялата се през януари и февруари в Швейцария Международна конференция за Сирия, преминала под ръководството на посредника на ООН Лахдар Брахими, не беше постигнато нищо конкретно. Режимът на Асад определи опозицията за „терористи“, с които не може да се преговаря за преходно правителство. Опозицията от своя страна посочи оставката на Асад като условие за сформирането на ново правителство. А какво влиняие имат преговарящите върху бойците в самата Сирия? Това не е особено ясно.

„Независимо от това процесът на преговори трябва да продължи“, убеден е близкоизточният експерт и директор на берлинската фондация „Наука и политика“ Фолкер Пертес. „Процесът на преговори от Женева е много важен и би било дори добре да бъде разширен. Бихме могли да съберем на едно място различни обществени групи, които никога не са разговаряли помежду си и които да обсъдят въпроса дали могат да живеят в една обща и единна държава и ако отговорът им е „да“ – как да изглежда тя“, предлага той. „За разлика от въоръжените групировки, които не желаят да делят властта с друг и не се стремят към постигането на компромис, обществото би трябвало да има интерес от осъществяване на прехода“, допълва Пертес.

Ролята на световните сили

Подобен преход би могъл да има успех само ако преди това САЩ и Русия се разберат помежду си. Общата им позиция по въпроса за унищожаването на сирийските химически оръжия свърши добра работа, като в крайна сметка принуди Дамаск да приеме мярката. Практическото осъществяване на плана обаче върви бавно и трудно. По данни на Организацията за забрана на химическите оръжия, Дамаск забавя нещата. Според говорител на американския Държавен департамент, Сирия няма да спази уговорения срок до края на юни, в който трябва да унищожи целия си арсенал от бойни отровни вещества.

Конфликтът в Украйна, който заплашва да породи нов ледников период в отношенията между Вашингтон и Москва, е само от полза за сирийския президент Асад. „Нито Русия ще е склонна на сътрудничество, нито Западът ще има интерес да си сътрудничи с Москва. Един умел тактик като Асад усеща това много добре и няма да се чувства застрашен, ако не съдейства на оръжейните инспектори“, посочва Пертес.

 
 

Любимите дрехи за празник на българския мъж

| от |

Ние, мъжете, родени в България, сме страхотни!

Тръбите ви са счупени? Оправяме ги! Печката ви не работи? Ха! Какво е една печка пред нас! Абсолютно нищо не е – просто печка.

Трудно и рядко обаче намираме подходящи дрехи за себе си. И като цяло голяма част от нас, макар и сръчни работливковци, нямамe добър вкус – уви. Но въпреки това държим на него!

Идва Коледа за сетен път и отново ни предстои да вземем досадното решение там какво да си облечем, че никой да не мрънка. Този напън обаче трае кратко, писва ни и пак си знаем своята – Коледа е, кой ще мрънка.

Обличаме се както си знаем и както всички ни знаят. Има няколко варианта за дрехи:

Ежедневните

Дънки и тениска. Не се знае милото както се е разготвило дали печката няма да се счупи и да трябва пак да сме до лактите в масло.

А ако ни стане студено, значи пием бавно.

Половината костюм от сватбата

Само ризата и панталона. Добре, че се оженихме стари, че да ни стават. Панталонът ни е стар, та спокойно можем да го окапваме с лютеница с боб, вино и каквото друго е сготвило милото.

Ризата ни беше една такава кремава – светлият вариант на онова седемдесетарско, диско кафяво. Сега с времето не е мръднала.

Анцуг с пуловер

Долу удобно, горе модерно. А и винаги си готов за едно бързо коледно мачле с приятели. Анцуг с пуловер освен това предизвиква погледи и забавлява, а нали за това е празника – всички да се забавляваме.

Слипове

За едни Коледа е празник, за други е понеделник. Ако не си много набожен или те е страх да бъдеш, не ти трябват много Коледи преди празника да ти стане надценен и скучен.

И ако ни стане студено, значи пием бавно.

Грейка

Казвахме на милото да подпишем да санират блока, а тя: „Не, ние на духалка“. Добре, тогава или ще пуша вътре, или ще ми я даваш тая духалка като отивам на балкона.

 
 

Джерард Бътлър осинови българско бездомно куче

| от chronicle.bg |

Актьорът Джерад Бътлър е осиновил кученце от България. Той пусна снимка с новия си любимец във Facebook.

„Благодарен съм за новото малко кученце в живота ми. Тя беше бездомна и я видях, докато снимах на планина в България. Открадна сърцето ми“, пише актьорът в социалната мрежа.

Актьорът е бил няколко пъти в България и е споделял, че много харесва страната ни.

 Бътлър е известен с ролите си в „300“, „Фантомът от операта“, „Код: Олимп“ и др., а все още може да го гледате по кината в апокалиптичната лента „Геобуря“.
 
 

Еротика в Instagram и няколко артисти, които да следите

| от chronicle.bg |

Тази седмица сме на еротична вълна. Лятна и с оскъдно облекло, напук на застудяващото време и многото пластове дрехи, които ходят по улиците.

Еротичната фотография (изобщо фотографията като цяло) отдавна вече не е само между страниците на списанията и по негативите. Естествено, днешните фотографи, които използват социалните мрежи като свое портфолио, не могат да се мерят с Марио Тестино, Сам Хаскинс или Ани Лейбовиц, но се справят доста добре.

Оставяме на вас да прецените. Днес ви показваме някои от любимите ни еротични фотографи, които можете да следвате в Instagram. Опитайте да гледате безпристрастно на работата им. Трудно е, но опитайте.

 
 

Интервю с госпожица Юлия

| от Цветелина Вътева |

Отдавна следим с интерес и отразяваме какво се случва на сцената на единствения у нас лабораторен театър „Сфумато“. И съвсем закономерно в една от любимите ни актриси се превръща талантливата Албена Георгиева.

Но не просто и не само, защото е една от ученичките от експерименталния клас на основателите на „Сфумато“ професрорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, а заради таланта си, заради завлядяващото си присъствие на сцената, заради външната лаконичност и вътрешната огненост, с които извайва героините си.

Вече сме писали за играта й в „Жули, Жан и Кристин“ от А. Стриндберг и в „Стъклената менажерия“ от Т. Уилмяс, предстои ни да я гледаме в „Идиот“ по едноименния роман на Ф.М. Достоевски.

Поводът за днешния ни разговор е малко по- различен. На 29.11. 2017 г от сцената тя и колегите й Христо Петков и Мирослава Гоговска ще кажат сбогом на публиката на един изящен спектакъл, играл се на български и европейски сцени едно цяло десетилетие, и чествал наскоро юбилейното си стотно представление – „Жули, Жан и Кристин“. Спектакъл, който не спира да вълнува, и за който ще се говори дълго време.

албена георгиева

В последните десет години госпожица Юлия е била част от живота Ви поне веднъж месечно, няма да е пресилено, ако кажа, че не си представям друга актриса да я играе. С какви чувства се разделяте с тази мечтана от всяка актриса, и вероятно знакова за вас, роля?

Толкова дълго сме били заедно със Жюли, че имам чувствтото, че тя е пуснала корени в мене. Така че аз се разделям не с Жюли, а с възможността да съм нея в релаността на спектакъла и на сцената, иначе тя си остава с мене. Странното е, че толкова много пъти, над сто, пък и повече, абсолютно хладнкокръвно на финала вдигам ръката си с бръснача към шията ми/й, толкова пъти съм изричала тази фраза „Аз съм последната“ и сега, колкото повече наближава 29.11 се улавям, че изпитвам някакъв странен смут, вълнение, което трудно овладявам, и естествено- тъга. Но Жюли е момиче, а актрисата вече не е, уви. Закономерно.

Поразява силата на общото изпъление, ансамбловата работа в представлението. Нито един от тримата герои не изпъква над останалите. Как постигнахте тази почти музкална хармония в играта си с колегите Ви Мирослава Гоговска и Христо Петков?

Когато започнахме репетиции ние с Мира и с Христо се познавахме като партньори от два предишни спектакъла, в които бяхме работили заедно, но този път имахме действително редкия шанс да сме част от един наистина творечески процес, който ни даде време без да бързаме да се открием по друг начин един друг, да открием език, на който да говорим на сцената. Работейки по цял ден ние тримата на сцената, Грети (Маргарита Младенова) и Дани (Даниела Олег Ляхова) в залата, беше трудно, естествено, но смислено – да се караме, да се обичаме, да си вярваме, да не си вярваме, да си имаме доверие. А по – нататък във времето, в годините, в които сме били заедно, ние минахме оттатък представата за актьорско партньорство. Аз мисля, че ние сме повече от това. И сега позлвам случая да кажа, че много ги обичам и съм им безкрайно благодарна.

23376256_531143450557696_1241563254635714243_n

Визията на спектакъла също е един от компонентите, за които си заслужава да се спомене. Хиперреалната среда и костюмите са дело на наистина талантливата, многократно награждавана, и за съжаление, рано напуснала ни художничка Даниела Олег Ляхова. Разкажете малко за работата си с нея.

Дани имаше уникалната човешка способност да присъства едновременно тихо и твърдо. Това, което се нарича твърда ръка с нежни пръсти. Спомням си как ден преди премиерата на „Жюли, Жан и Кристин“ в цялата лудница тя беше намерила време да ми направи, да ми подари тениска със снимка от спектакъла. Помня как ме убеждаваше, че именно това е роклята на Жюли и никоя друга. Помня как с малките си пръстчета правеше мехурчето с кръвта на птичката, която Жан убива. Помня турнетата, в които сме били заедно с нея в една стая, и как в едно от тях ме извади от тотален човешки и актьорски срив, само с няколкото думи, които ми каза. Рядко талантлив и скромен човек…А, спомям си как отидох в болницата и й занесох домашно приготвен шоколад, и тя ми се обади да ми каже колко е вкусен. Много тънък човек, винаги съм й се доверявала на усещането за театър, питала съм я какво мисли и тя ми е казвала. И винаги е била страшно точна. Дани…Дани липсва.

DSCF0119

Трудно ли се репетира с Маргарита Младенова? Това, че сте нейна ученичка и асистентка в актьорските й класове в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ дава ли Ви специални привилегии, или обратното, още по- взискателна е към Вас?

Когато репетирам с Грети аз се чувствам като човек, на когото някой дрържи ръката, в най – високия и в най- пълния смисъл на думата, като ученичка, и съм й завинаги благодарна за това усещане. Грети е първият режисьор, който ми се довери и продължава да ми се доверява повече, отколкото аз се доверявам сама на себе си. Това, че съм й асистентка и ученичка не ми дава никакви специални привилегии, обратно – повишава нивото на трудност и на отговорност, естествено. Но ние работим толкова отдавна, че аз вече я разбирам от половин дума. От това не ми е по- лесно в репетициите, но изпитвам някакво особено удоволствие. Не спирам да се въхищавам на търпението, на максимализма, и на любовта към актьора, с която работи. Винаги ще се уча от нея. Грети е незаменима.

И за финал: Усещахте ли Вие и колегите Ви през всичките тези години разлика в начина, по който българската и чуждестранна театрална публика възприема, реагира, оценява спектакъла?

У нас трудно се снема предубеждението на т.нар театрална и „изкушена“ публика, което никак не пречи да се случват онези най- скъпоценни за актьора мигове. Мигове, в които аз съм тя, и тя е аз. Когато публиката ти вярва и върви заедно с теб, тя ти се отблагодарява не с аплодисменти, а с едни тишини, в които се случва невъобразимо нещо, заради които всички ние продължаваме да искаме да сме актьори.

След представлението е предвидена среща на творческия екип с публиката. Побързайте да се сдобиете с билети от касата на театъра на ул. „Димитър Греков“ 2, на тел. 02/944 01 27 и 02 /943 38 90 всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн тук.

ЖУЛИ, ЖАН И КРИСТИН
от Аугуст Стриндберг
Адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Участват: Албена Георгиева, Христо Петков, Мирослава Гоговска
Снимки: Симон Варсано