Да намериш свободата във Флоренция

| от Росица Нийм |

(…преди завръщането в България)

Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.ukможе да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. 

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

„Стига толкова“, казахме и приключихме един изчерпан бизнес. Да имаш пъб в Англия е изключилно трудна работа, особено когато не притежаваш сградата. Дори и успешен, пъбът унищожаваше живота и брака ни.

Така че, аз и Ранулф решихме да сложим край на това нещастие и да бъдем свободни отново.

За да отпразнуваме независимостта си и тази нова стъпка в живота си, непланирано резервираме малко бягство до Италия.

Пристигаме на летището в Пиза и пътуваме до Флоренция, където да прекараме три нощи. Август е, горещо и сухо лято кръжи над цяла Европа.  Над 30 градуса е и това е прекрасно – имаме нужда да си починем от всичко английско и Италия ни дава точно това. Флоренция е красива, макар и нито един фонтан да не работи, подари настъпилата суша.

Няма смисъл да говоря много за архитектурата, тъй като тя е по-величествена и по-прекрасна от всички съществуващи думи, с които мога да я опиша. Всъщност, много ми харесват жилищните сгради, които са добре запазени, но изключително прашни. Това им придава усещане за автентичност, което трудно се открива из туристическите райони.

Попадаме на ресторант, използван най-вече от работници в квартала. Имат превъзходно наливно италианско вино и храната им е най-вкусната, която ще опитаме през краткия си престой в страната – семпла, преливаща от ухания и свежест.

Бързо се сприятеляваме и със собствениците на малко кафене, в близост до централния пазар. Тяхната гостоприемност печели сърцата ни, особено като се има предвид, че постоянно ни поднасят безплатни вкусотии и напитки. И двамата обичаме да се потапяме в местния живот, когато пътуваме. Не сме твърде заинтересовани от музеи и атракции. Обичаме да виждаме истинските хора – как живеят, как мислят и с какво се занимават. Това кафене задоволява това наше желание, защото не е туристическо, а изцяло предвидено за обикновени хора. Имат си редовни клиенти, които пият лимончело по цял ден и семейства, които спират за чаша кафе и сладкиш. Там си говорим с много хора и за тези 3 дни се чувстваме част от италианската общност.

Градините „Боболи“ са невероятни.

Харесва ми колко са диви в някои от частите си. Ходим през тесни алеи сами, без никой наоколо. Минаваме през малка порта и изведнъж се озоваваме пред огромно езеро с ексцентрични и красиви скулптури. Прекрасно място да се скриеш от горещината на лятото.

Може би трябва да спомена нещо за хотела? Влизаме през вратата късно първата вечер.

Рецепционистът е белокос дядо и спи на стол с глава, кимнала на гърдите му. Ето ни и нас, стоим до него, тихичко се кискаме и нямаме идея как да реагираме. Подскача и се събужда от само себе си, пиян, но много, много сладък. Подписваме се, плащаме, взимаме ключа и тогава той ни казва: „Това тук е чистилището. Вашата стая е горе, в рая, а утре ще закусвате долу, под мен, в ада!“.

Избухваме в смях. Все още помня думите му от преди повече от 2 години. Хотелът иначе беше ужасен, защото резервирахме най-евтината опция.

Събуждаме се рано сутринта на последния ни ден във Флоренция и хващаме влак за Пиза. Ако и вие сте решили да откривате свободата си в Италия, моля, валидирайте си билетите за влака, за да не ви глобят. Е, нас не ни глобяват и пристигаме щастливи в Пиза. Имаме няколко часа за губене до полета ни и ги използваме възможно най-пълноценно.

Пиза е страхотна. Има по-хубава енергия от Флоренция и е учудващо по-малко туристическа.  Разбира се, освен около Наклонената кула, която, трябва да си призная, е възхитителна.

Храната също е по-хубава. Обядваме в малко ресторанче. Опитваме се да платим и се оказва, че картата е канселирана. Сервитьорите реагират със завидно спокойствие на секундата ни носят още 2 чаши вино, докато разговаряме с банката.

Това пътуване беше прекрасна почивка. Моментите на промени в живота не трябва да ни плашат, трябва да ни вдъхновяват. Тази почивка беше плод на едно точно такова вдъхновение – за ново начало към по-добър живот.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ

| от chronicle.bg |

„Дедпул 2″ оглави боксофис класацията на САЩ с приходи от 125 милиона долара, съобщиха световните информационни агенции.

Приходите са по-малко от тези на първия филм, който със 132,4 милиона постави рекорд за дебют на продукция, забранена за зрители до 18 години, но бяха достатъчни да изместят „Отмъстителите “ от челната позиция.

„Дедпул 2″ зае второ място в историята за дебют на филм, забранен за зрители под 18 години, и третото за годината след „Отмъстителите: Война без край“ и „Черната пантера“.

„Отмъстителите: Война без край“ слезе на второто място с приходи от 29 милиона долара, след като три седмици оглавяваше бокс-офис класацията на Северна Америка. Общите приходи от филма на вътрешния пазар са 595,4 милиона долара и 1,2 милиарда долара в чужбина.

Филмът вече зае петото място по приходи за всички времена в света. Третото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с 12,3 милиона долара зае дебютният „Книга за възрастни“ с участието на Джейн Фонда, Даян Кийтън и Кандис Бъргън.

Челната петица се допълва от „Безкраен купон“ и „Проникновение“ с приходи съответно 7,5 милиона долара и 6,5 милиона долара.

 
 

Кралско „да“ за Хари и Меган (галерия)

| от chr.bg |

Принц Хари и актрисата Меган Маркъл си казаха „Да“ в катедралата „Сейнт Джордж“ в Уиндзор. В 13:55 българско време в катедралата пристигна кралица Елизабет II.

Веднага след нея дойде дукесата на Кеймбридж Кейт Мидълтън, облечена в кремаво, заедно с шаферите на сватбата, сред които беше и малкият принц Джордж. Малките шафери бяха общо 10, а Кейт се опита да води няколко от тях за ръка.

Тъй като бащата на Меган претърпя инфаркт и според самата младоженка е бил възпрепятстван да присъства на събитието, до олтара по нейно настояване тя беше изпратена от принц Чарлз. До катедралата пък Меган се возеше в колата, заедно с майка си.

Най-близко до принц Хари пък седеше брат му – принц Уилям.

По време на произнасянето на брачните обети Маркъл не каза, че се задължава да се „подчинява“ на съпруга си, но все пак запазиха класическото „да го обичам и почитам“. Халките на младоженците са изработени от злато и платина.

В катедрала се събраха 600 гости, сред които Джордж и Амал Клуни, Опра Уинфри и семейство Бекам. Премиерът на Великобритания Тереза Мей, която не бе поканена на сватбата, поздрави семейството в Twitter като им пожела най-доброто и пожела прекрасен ден на всички, които празнуват събитието.

Преди сватбата принц Хари беше провъзгласен за херцог на Съсекс, което означава, че Маркъл ще бъде херцогиня на областта.

Принцът е шести по линията на наследство на трона.

Вижте в галерията най-добрите снимки от церемонията.

 
 

Нови психотестове за шофьори: чудесно! Стига някой да ходеше на тях.

| от Георги Развигоров |

Чудесно е! Държавата се бори с агресията по пътищата! Взимат се мерки! По телевизията има репортажи! Говорят психолози! Има екшън!

Откакто е достатъчно да засечеш някой нервен шофьор, за да ти пръснат черепа в асфалта, държавните хора започнаха да вземат поетапни мерки, с които да регулират агресивните шофьори на пътя.

Забавното в тази новина е, че или идейните двигатели на тези нови правила са напълно изпушили, или говорим за брутален опит за замазване на очите на хората, точно в периода преди всички да се качат на автомагистрала „Тракия“ и да тръгнат към морето с надеждата да стигнат живи.

Публична тайна е, че срещу 130-150лв. всеки, който трябва да мине през психотест, за да продължи да шофира, може да се сдобие директно с картончето, което му е необходимо за пред КАТ. Самият психотест е с една идея по-евтин. Нали разбирате, трябва да си или екстремно съвестен гражданин, или тотален малоумник, за да отидеш доброволно да натискаш копчета и педали и да се държиш прилично пред отегчен психолог, само за няколко десетки лева разлика.

Сивият канал за минаване на психотест е толкова претъпкан, че не знам как изобщо лабораториите, които правят въпросните тестове се издържат.

Но това е само върхът на айсберга. Институцията КАТ, която следва да стои зад шофьорите и да ги наказва, когато е необходимо, но и да им върши работа, когато това също е необходимо, е един толкова болен и нефункциониращ орган, че освен че не работи добре, заразява и всичко около себе си.

Който не се е сблъсквал с КАТ за нещо по-ексцентрично от регистриране на нов автомобил или взимане на чисто нова книжка, той не знае за каква объркана и дефектясала система говорим.

Толкова сме свикнали, че на ул. Лъчезар Станчев 4 губим времето си, кисели до зли служители ни вдигат скандали, понякога колабираме и винаги ни блъска гневен човекопоток, че сме го приели за нормално.

От около месец текат някакви крайни срокове за подаване на удостоверения за таксиметровите шофьори в София. Също от толкова време машината, която раздава номерца в КАТ не работи. Логиката е желязна, нали разбирате? Има прекалено много хора, затова системата спира да работи, вместо да работи по-бързо и да се вземат някакви адекватни мерки. За всяко гише чакат по 70-80 човека, а около машината-Бог всеки ден се тълпи една малка войска от неразбрали, които чакат тя да пусне заветния номер. Но тя не пуска.

Виси се от сутрин до вечер. Бременни припадат, деца пищят, бакшиши псуват, полицаи крещят. Сериозно. През последния месец в КАТ е като в преизподня.

Никой не може да свърши работата, за която е дошъл. И повярвайте, след цял ден в този котел на низки страсти, и най-хрисимият шофьор, обичайно кротък като кастриран бивол и вял като абитуриент след бал, ще се изнерви и ще засече някой. И то нарочно.

В същото време наистина имаме нужда от строг контрол по пътищата. Ще го потвърдят и шофьорите, и велосипедистите, и мотористите, и пешеходците. Но докато инвалидността на КАТ и корупцията при служителите на пътна полиция не се оправят, новите психотестове са само прах в очите и глътка мента, глог и валериан за обществото.