Да намериш свободата във Флоренция

| от Росица Нийм |

(…преди завръщането в България)

Росица Нийм работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува.

Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България, заедно със съпруга си Ранулф. Двамата обичат да пътуват до интересни места по света.

В блога на Росица www.primalyum.co.ukможе да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. 

Част от тях публикуваме в Chronicle.bg, преведени на български.

„Стига толкова“, казахме и приключихме един изчерпан бизнес. Да имаш пъб в Англия е изключилно трудна работа, особено когато не притежаваш сградата. Дори и успешен, пъбът унищожаваше живота и брака ни.

Така че, аз и Ранулф решихме да сложим край на това нещастие и да бъдем свободни отново.

За да отпразнуваме независимостта си и тази нова стъпка в живота си, непланирано резервираме малко бягство до Италия.

Пристигаме на летището в Пиза и пътуваме до Флоренция, където да прекараме три нощи. Август е, горещо и сухо лято кръжи над цяла Европа.  Над 30 градуса е и това е прекрасно – имаме нужда да си починем от всичко английско и Италия ни дава точно това. Флоренция е красива, макар и нито един фонтан да не работи, подари настъпилата суша.

Няма смисъл да говоря много за архитектурата, тъй като тя е по-величествена и по-прекрасна от всички съществуващи думи, с които мога да я опиша. Всъщност, много ми харесват жилищните сгради, които са добре запазени, но изключително прашни. Това им придава усещане за автентичност, което трудно се открива из туристическите райони.

Попадаме на ресторант, използван най-вече от работници в квартала. Имат превъзходно наливно италианско вино и храната им е най-вкусната, която ще опитаме през краткия си престой в страната – семпла, преливаща от ухания и свежест.

Бързо се сприятеляваме и със собствениците на малко кафене, в близост до централния пазар. Тяхната гостоприемност печели сърцата ни, особено като се има предвид, че постоянно ни поднасят безплатни вкусотии и напитки. И двамата обичаме да се потапяме в местния живот, когато пътуваме. Не сме твърде заинтересовани от музеи и атракции. Обичаме да виждаме истинските хора – как живеят, как мислят и с какво се занимават. Това кафене задоволява това наше желание, защото не е туристическо, а изцяло предвидено за обикновени хора. Имат си редовни клиенти, които пият лимончело по цял ден и семейства, които спират за чаша кафе и сладкиш. Там си говорим с много хора и за тези 3 дни се чувстваме част от италианската общност.

Градините „Боболи“ са невероятни.

Харесва ми колко са диви в някои от частите си. Ходим през тесни алеи сами, без никой наоколо. Минаваме през малка порта и изведнъж се озоваваме пред огромно езеро с ексцентрични и красиви скулптури. Прекрасно място да се скриеш от горещината на лятото.

Може би трябва да спомена нещо за хотела? Влизаме през вратата късно първата вечер.

Рецепционистът е белокос дядо и спи на стол с глава, кимнала на гърдите му. Ето ни и нас, стоим до него, тихичко се кискаме и нямаме идея как да реагираме. Подскача и се събужда от само себе си, пиян, но много, много сладък. Подписваме се, плащаме, взимаме ключа и тогава той ни казва: „Това тук е чистилището. Вашата стая е горе, в рая, а утре ще закусвате долу, под мен, в ада!“.

Избухваме в смях. Все още помня думите му от преди повече от 2 години. Хотелът иначе беше ужасен, защото резервирахме най-евтината опция.

Събуждаме се рано сутринта на последния ни ден във Флоренция и хващаме влак за Пиза. Ако и вие сте решили да откривате свободата си в Италия, моля, валидирайте си билетите за влака, за да не ви глобят. Е, нас не ни глобяват и пристигаме щастливи в Пиза. Имаме няколко часа за губене до полета ни и ги използваме възможно най-пълноценно.

Пиза е страхотна. Има по-хубава енергия от Флоренция и е учудващо по-малко туристическа.  Разбира се, освен около Наклонената кула, която, трябва да си призная, е възхитителна.

Храната също е по-хубава. Обядваме в малко ресторанче. Опитваме се да платим и се оказва, че картата е канселирана. Сервитьорите реагират със завидно спокойствие на секундата ни носят още 2 чаши вино, докато разговаряме с банката.

Това пътуване беше прекрасна почивка. Моментите на промени в живота не трябва да ни плашат, трябва да ни вдъхновяват. Тази почивка беше плод на едно точно такова вдъхновение – за ново начало към по-добър живот.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 18 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 18 октомври 2018 г.

Румен Радев покани кралица Елизабет II в България

Анна Цолова е напуснала Нова ТВ

Нуждаещите се от белодробна трансплантация у нас остават без достъп до Евротрансплант

Официално повдигнаха обвинения на Северин за изнасилването и убийството на Виктория

От „Атака“ оцениха искането за оставка на Сидеров като несериозно

Още акционери във Facebook се разбунтуваха срещу Зукърбърг

Путин повози президента на Египет на писта за Формула 1

Продадоха „златната глава” на Кейт Мос за над 400 хиляди долара

Извънредно завишени бонуси в Левски при победа над Лудогорец

Предстои промяна на времето

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.