Да изхвърлим един скункс

| от Станислав Касчийски |

Понеделник вечер, 21:00 ч. Репортер на „Господари на ефира“ причаква директора на новините на БТВ Венелин Петков със стръв на партизанин пред фашистка мандра.

„Господин Петков, айде, бе, луната изгря, момиче не съм чакал толкова“, изскача репортерът Боби Ваклинов, докато крепи златен скункс под мишница.

След което в продължение на 15 минути се опитва да разбере колко пъти може да накара Венелин Петков да признае, че bTV Новините не са се справили с отразяването на атентатите в Париж в нощта на 13 ноември.

„Ама вие по-назад ли сте от БНТ и Нова?“

„Да не сте кабеларка?“

„Вие сте международник с такъв голям опит, завършил сте най-престижния университет в Щатите, може ли такова нещо?“

„Защо, Венелине, защо нямаше информация в 11:30? Няма да те оставя, докато не кажеш причината!“

Накрая скунксът се озовава в кофата.

Усетил рядкото щастие от „сензационния“ материал, репортерът ликува от изпълнения професионален дълг. Нищо, че секунди преди това едва не отрони сълза за „света, който е потънал в траур, защото е на прага на Трета световна война“.

Сценката изобщо не се различава от традиционния стил на „Господари на ефира“. Този път обаче предизвика възмущение – не само защото не отива на една телевизия да търси сметка на основния си конкурент, причаквайки журналисти посред нощ.

Възмущението идва заради факта, че този път „Господарите“ просто не са прави.

В петък вечер не само бТВ се изложи. Всички загубиха съревнованието – въпреки големите си претенции, че са „Свободни да виждат истината от всички гледни точки по света и у нас“.

Защото ако българският зрител разчиташе само на четирите си национални телевизии, за да научи какво става в Париж – той нямаше да научи нищо.

Целият напън на „Господари на ефира“ беше да изложат пред широката общественост факта, че бТВ пуска емисия новини в 23:30 ч., която е предварително записана.

Така е от март 2014 г., когато на мястото на традиционните късни новини се настаниха риалити формати. Въпрос на приоритети.

Така се случи и във фаталния петък 13-ти.

Първият взрив около Стад Дьо Франс се случи в 22:20 ч. българско време в петък вечер. Последваха още няколко експлозии, стрелба, заложническа криза. Около 3 ч. след полунощ атентаторите бяха неутрализирани.

Малко преди 23:00 ч. световните медии получиха първите потвърждения, че нещо се случва в Париж и то не е инцидент, а организирана терористична акция.

Как реагираха българските телевизии?

бТВ не реагира в ефир. Чак 30 минути след полунощ някой най-после се сети да пусне поне една лента с водещите новини от Париж.

„Защо, Венелине, защо“?

Защото телевизията е бавна и тромава машина, в която бързата реакция и рефлексът към новината е от жизненоважно значение.

За да се „запали“ едно студио и да предава „някакви“ новини в ефир, трябва да имате: водещ, редактор, осветител, поне един оператор на камера, режисьор на пулт, инженерен екип, звукорежисьор/озвучител, репортер/монтажист за видео-покритията, асистент за надписите, асистент за аутокю, а и не е лошо да има гримьор.

Когато телевизията съзнателно е разпуснала новинарския си екип три часа по-рано, няма как да реагира на мига. Когато новината вече е факт и мащабите й започват да стават ясни, всеки един от тях трябва да бъде повикан обратно в сградата.

Очевидно това не се е случило, а ръководството на телевизията е преценило да не прави и извънредна емисия новини. От думите на Венелин Петков пред „Господари на ефира“ оставаме с впечатлението, че те предпочитат да използват сайта си, за да информират хората.

БНТ и Нова обаче имаха емисии на живо – тоест разполагаха с новинарски екип, който разбра за събитията в Париж още в студиото.

Новините на обществената телевизия започнаха в 23:00 ч. В 23:20 ч. малко преди спортната емисия, водещият Спас Кьосев съобщава за серия от атентати в Париж.

Около 2 часа след полунощ новинарите успяват да се организират с извънредна емисия. Преди това – в разгара на терора в Париж – по БНТ1 тече френската любовчийска комедия „Играчите“.

Сменяме канала. По програма Нова телевизия е планирала късната си емисия в 23:30 ч. Въпреки това, новините закъснява. Защо? Защото тече финалът на „ВИП Брадър“.

Нещо повече – въпреки че вече знае за извънредното събитие, Нова не прекъсва програмата си.

Когато най-после тръгва късната им емисия, логично атентатите в Париж са водеща новина. Десет минути по-късно са съобщават още малко подробности, показват и снимка от атентатите.

За разлика от БНТ, обаче Нова ТВ преценява, че каквото било – било. Разпуска новинарския си екип и се отказва от по-нататъшно отразяване в ефир. Толкова за адекватната реакция.

Този петък не само бТВ показаха, че са неспособни да отразят най-големия атентат в Европа, който цяло едно поколение е виждало.

Нито една българска телевизия не успя да реагира адекватно.

Това обаче не попречи на „Господари на ефира“, външна продукция на Нова телевизия, продуцирана от Магърдич Халваджиян да се възползва и да „почерпи“ по изключително нелицеприятен начин бившите си партньори от bTV.

Конфликтът между тях съвсем не е нов и няма нищо общо с Париж. Спомнете си, че когато продуцентът се разделяше с телевизията, той го направи с шумна пресконференция и обвинения в политически натиск.

„Поздрави на вашите колеги, които са ме изпратили тук. Поименно мога да ви кажа кои са,“ казва Венелин Петков, докато камерата го следи по улицата.

В крайна сметка вместо съревнование на български медии по професионализъм, получихме имиджови борби и вендети между хърбели и щърбели. Благодарим ви.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!

 
 

Чарлз Буковски: „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

| от chronicle.bg |

„Без да се опитва да се представи героически или в добра светлина, Буковски пише с истинността на човек, който няма какво да губи, което го отделя от повечето други „автобиографични“ писатели и поети.“ пише за него критикът Стивън Кеслер.

„Буковски е… феномен. Той се е утвърдил като писател с постоянен и настойчив стил, базиран на това, което самият той определя като своя „личност“, резултат от едно трудно и напрегнато съществуване“ пише друг.

Чарлз Буковски е един от най-известните американски съвременни автори на поезия и проза и, според мнозина, най-влиятелният и имитиран поет. Роден е на 16 август 1920 г. в Германия. Баща му е американски военен, майка му – германка. На 2 години пристига в САЩ, отгледан е в Лос Анджелис и живее там над 50 години.

Буковски разчита на собствения си опит, емоция и въображение, когато пише. Езикът му е директен, груб, рязък, картините изобилстват от насилие и секс. Някои критици определят стила му като обиден, други твърдят, че това е сатира на мачизма, която си служи с постоянната употреба на секса, алкохола и насилието.

Оставяме на вас да прецените, предлагайки няколко цитата от великия автор.

Charles Bukowski on "Apostrophes"  French Talk Show

„На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

„Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

Charles Bukowski

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“

Writer Charles Bukowski

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“

 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.