Да избягаш от Ким

| от |

В Северна Корея бил надзирател – пазил политическите затворници в наказателните трудови лагери. Преди 20 години обаче Ан Мьон-чол успява да избяга от „затвора“ Северна Корея, пише DW. Това е неговата история.

kim

„Затворниците не са хора“ – на това бил научен Ан Мьон-чол. Както и всички останали като него. Той работил осем години като надзирател в различни затвори в Северна Корея, преди да смени страните – в бувалния и преносния смисъл на това понятие: през 1994 година успял да избяга от Северна Корея и да се установи в Южна. Там се захваща с дейност, която в родината му със сигурност се наказва със смърт: започва да разказва за условията в тайните наказателни трудови лагери, с което иска да направи нещо за състоянието на човешките права в родината си.
От училището – в лагера
Ан не е избрал сам работното си място. „Бях определен от режима“, казва той. Т.е. някой друг вместо него е решил, че след завършването на училище и казармата трябва да стане пазач на политзатворници. Това се случва, когато е на 18.

В лагера важали жестоки правила: „Искаха от нас да стреляме срещу всеки, опитал се да бяга. Обучаваха ни как да унищожим всички доказателства за съществуването на тези наказателни лагери, ако се стигне до падане на режима“, казва Ан Мьон-чол. Независимо от всички свидетелства на очевидци и множеството сателитни снимки, севернокорейският режим продължава упорито да отрича съществуването на подобни лагери.

Ан Мьон-чол е един от свидетелите /около 300/ на Комисията по човешките права към ООН в Женева, която събира доказателства за тежки нарушения на човешките права и престъпления срещу човечеството, извършвани от севернокорейския режим. Нещо повече – Ан е най-важният им свидетел, защото не говори, както повечето други свидетели, от позицията на бивш затворник, а е бил част от цялата брутална система. Пред членовете на Комисията той признава, че се е случвало да упражнява насилие и да нанася побой над затворници. Самият той не е убивал никого, но е виждал убийствата, извършвани от други надзиратели. Пред Дойче веле Ан признава, че изпитва вина за това, което е вършил в лагерите. „Нарушавал съм правата на затворниците, но сега съм решен да направя всичко, за да излезат тези нещастни хора от зловещите лагери“, уверява той.

kimm

В плен на спомените

Преди 20 години Ан Мьонг-чол започва нов живот в Сеул. Но миналото продължава да го преследва. Така например, той разказва как докато е работил в лагер №22, един от преките му началници изнасилил млада жена. След това обаче обвинили жертвата, а не извършителя, и жената била осъдена на каторжен труд във въгледобивна мина.

Бягството на Ан е резултат от едно неочаквано развитие на нещата. Един ден баща му събрал куража да отправи критична забележка към севернокорейското ръководство, при това пред свидетели. В комунистическата държава това се смята за углавно престъпление, което излага на опасност цялото семейство. Защото в страната важи тъй наречената „роднинска отговорност“: всички близки на обвинен в някакво деяние човек носят солидарно вина с него, защото и в техните вени тече същата кръв.

Бягството като единствен изход

След като оценява положението си като безнадеждно, бащата решава да се самоубие. Майката, сестрите и братята на Ан са депортирани в лагер, а самият той е застрашен скоро да смени униформата си на надзирател с тази на затворник. И решава да премине в офанзива – среща се с началниците си, които се опитва да убеди, че смятал баща си за предател, и че самият той нямал нищо общо с неговите изявления. Тактиката му успява, макар и частично – Ан остава на работа като надзирател, но партията започва непрестанно да го следи.

Един ден, когато открива пропуски в контрола, той грабва два пистолета, качва двама затворници в кола и тръгва да бяга. Първоначално никой не се усъмнява, защото Ан изпълнява в затвора и функциите на шофьор. С колата стига до река Тумен, на границата с Китай. Прекосява я и напуска Северна Корея завинаги. По-късно негови сънародници в Китай му помагат да се добере до Сеул.

zasedanie

Опасна мисия

Ан Мьон-чол признава, че се страхува. Все по-често получавал заплахи, защото разгласявал „държавна тайна“ – говорел за тайните наказателни лагери в Северна Корея. Твърди, че откакто в родината му на власт е Ким Чен-ун, положениито с човешките права е станало още по-драматично. Севернокорейският лидер е наредил на граничарите да стрелят по всеки беглец. При Ким броят на опитите за бягство от страната е спаднал рязко, констатира Ан Мьон-чол.

Той се надява, че един ден ръководството в Пхенян ще отговаря пред международен съд за тежките нарушения на човешките права в Северна Корея. Сериозна крачка в тази посока беше направена тази сряда, когато Комисията по човешките права към ООН одобри проекторезолюция в този смисъл, внесена от Европейския съюз и Япония. За документа гласуваха 111 държави, 19 бяха против, включително Русия и Китай, а 55 страни-членки на ООН се въздържаха. Очаква се Общото събрание на ООН да гласува за изпращането на документа за обсъждане в Съвета за сигурност, където обаче той може да бъде блокиран от разполагащите с право на вето Русия и Китай. Пекин, който е най-важният съюзник на намиращата се в тежка международна изолация севернокорейска комунистическа държава, може за пореден път да спаси режима в Пхенян.

 
 

Какво ще стане, ако жените ни оставят

| от |

Седим си ние ей така, дните си минават, от работа – вкъщи, от вкъщи – на работа, ракийка, новини, градски транспорт и прочие. И изведнъж жена ни отива при мама, майка ни и тя отива при мама, съседката също е нанякъде – всички жени около нас изчезват едновременно. Човек ще рече, че има световна среща на Ге8. Клубът „Билдерберг“ или нещо такова?

Оставаме сами. И сега какво? Какво се случва, когато всички жени наоколо рязко и неочаквано спре да ги има?

Фазата Рай 

Цялото ни внимание е под наш контрол и можем да го влагаме в каквото си искаме. Можем да си прaвим каквото искаме и действително правим каквото си искаме. Което е същото, каквото правим, когато има жени около нас, но по гащи и с по-безотговорни маниери. Спим по диагонал на леглото, което ни прецаква цялата геомагнитна картина, но сега ни е паднало! Каним хора вкъщи на общо основание, никой не идва. Закусваме боб с наденица, мусака, въобще неща, които са за вечеря. За вечеря ядем снакс. Заковахме пирон в стената.

Фазата ПостРай

Пием с приятели, единият на практика живее у нас. Или май са двама и се сменят, вече не ги различавам. Ракията на баща й свърши, не знаем какво пием. Нашите бащи не ни дават от тяхната. Казват, че достатъчно ни били хранил и сами да си сварим. Подозираме, че и те нямат, защото и те са без жени около себе си.

Заспиваме в една стая и се будим в друга, не знаем кой ден е, цветовете бледнеят, но май е от много цигарен дим. Купуваме телевизор за 4000 лева.

Фазата Ад

Мивката е пълна с чинии, чаши и въобще всякакви предмети от бита – дрехи, боклуци, карбуратор. Не че само жената мие съдовете – делим си домакинските задължения, но когато сме сами нуждата от престижна чистота избледнява. Защо няма нещо като дезодорант за чинии? Обули сме боксерки, които не сме носили от гимназията. Скоро единствената ни чиста дреха ще е костюмът от сватбата, който ни е малък по средата и голям навсякъде другаде. Няма с кого да си говорим. Дотам се стигна – да искаме да си говорим с някого. Нарисувахме лице на кашона от телевизора. Не сме взимали децата от детска градини или там където ходят вече 5 дни. Ваканция ли са, не са ли, имаме ли деца въобще?

Жени, не ни оставяйте! Вие сте нашата дисциплина, нашата любов към живота и нашата публика, пред която да се опитваме да сме стойностни, па макар и никога достатъчно. Не че се молим, де.

Върнете се и дано децата са били с вас, че иначе…

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

Пол Маккартни често сънувал, че „Бийтълс“ са отново заедно

| от chr.bg |

Сър Пол Маккартни много често сънувал как „Бийтълс“ са отново заедно и към него и Ринго се присъединяват покойните Джон Ленън и Джордж Харисън, пише сайтът Контактмюзик.

Но този сън се превръщал в кошмар. „Великолепната четворка“ излизала на сцената да изпълни парчетата си, но вече магията била изчезнала и публиката започвала да напуска шоуто.

„Присънва ми се, че правим някъде ужасен гастрол и феновете си тръгват недоволни. Често ми се случва. Но пък кошмарът си има и хубава страна – събирам се отново насън с Джон и Джордж!“

Седемдесет и шест годишният сър Пол загърбил щурия живот от младините си. „Няма начин, вече съм дядо на осем внучета. Но и в спокойния живот има красота – имаш време да чуеш песента на синигера или да се насладиш на потока, спускащ се от планината“, коментира Маккартни.

 
 

Възпитавайте си децата, за да не ги ошамарят някъде

| от |

Пътуваме за морето и, разбира се, в автобуса има едно чудовище, което просто не спира! С баща чужденец и майка от нашите детето говореше английския език, но понеже е прекалено младо, нямаше особен речник. С майка му седяха заедно, а баща му – на предната седалка. Между другото, баща му имаше вид на човек, който би пътувал и в багажното отделение на автобуса само и само да е далече от потомството. Но това са догадки от моя страна, базирани на изражението на лицето му. Догадки, но все пак доста сериозни.

Вие може би сте запознати с играта, която чужденците играят по време на път – „I spy with my little eye…“. Ако не сте – в адаптиран превод името й означава „Наблюдавам с малкото си око…“, а целта е да кажеш цвета или първата буква на нещо, което виждаш през прозореца, а останалите да познаят какво е то. Детето имаше свое демонично разбиране за тази игра и с високия си детски глас директно казваше какво гледа. Може би не знае цветовете и буквите, да, но той просто провтаряше, че наблюдава с малкото си невъзпитано оче ферма. И така много пъти, безброй пъти. Погледнах през прозореца му – ферми няма, само поле. Но малкото протеже на рогатия, а защо не и човешката инкарнация на самия него, продължава да твърди неверни твърдения! Фейк нюз.

Това капиталистче сигурно вижда потенциала на почвата ни за чуждестранни инвестиции! Ферма може и да няма, но се обазалагам, че всеки в автобуса би му показал шамарената фабрика. Междувременно, от майка му – нищо, да не говорим за баща му. Само по едно вяло „По-тихо де“, когато малкият изпищи или се провикне, без дори да го погледне.

Нека сега поговорим за Алекс. Той изглежда като човек, който един ден ще пипа заспалите пияни момичета на стълбите пред някой бар. Лицето на малкия Алекс е такова, че ако го мернеш, докато пиеш от шише, инстинктивно ще се обърнеш настрани, за да не ти го удари в зъбите. Алекс ще стане човекът, който ви кара да си отворите устата и да си затворите очите. И това е истинското му име, апропо, има милион Алексовци в България, няма да му пазим анонимност.

Та на връщане бе същото, но друго. Алекс е на 4 и пътува с много красивата си баба Катя. Алекс пътува прав върху седалката с гръб към движението, за да може да вентилира липсата на внимание от роднините си върху девойката на задната седалка. Горката девойка, а и жената до нея също. Алекс, дяволът в човешка кожа, не спря да я пита как се казва и да взима „тежки коли“ от през прозореца и да ги хвърля по нея. Баба му, едвам-едвам: „Стига…“ и както и майката на райхсфюрера – първият под фюрера Алекс от преди малко – дори не го поглежда. Може ли бе! Може ли да си толкова безотговорен към собствената си семка! Срам!

* * *

Едно от лошите качества на децата е, че го гледаш цели 10 години, а то е едва на 10 години. 

Никой не харесва невъзпитаните деца, но най-много от всичко – безучастните родители! Децата не са виновни, виновни са родителите и никакво „омръзнало ми е вече“ не ги извинява. Правете им забележка, говорете с тях, обяснете им като на голям човек, ако трябва 100 пъти, че на публично място трябва да се държат възпитано, да не шумят, да не досаждат на другите и прочие. Това ще им отвори безброй врати в бъдеще, защото всички ще ги харесват и ще ги смятат за умни! Единствените ви две задължения като родител са да гледате детето да не умре и да го възпитате добре. Това е! Това се иска от вас и от всеки един от нас!