Да избягаш от Ким

| от |

В Северна Корея бил надзирател – пазил политическите затворници в наказателните трудови лагери. Преди 20 години обаче Ан Мьон-чол успява да избяга от „затвора“ Северна Корея, пише DW. Това е неговата история.

kim

„Затворниците не са хора“ – на това бил научен Ан Мьон-чол. Както и всички останали като него. Той работил осем години като надзирател в различни затвори в Северна Корея, преди да смени страните – в бувалния и преносния смисъл на това понятие: през 1994 година успял да избяга от Северна Корея и да се установи в Южна. Там се захваща с дейност, която в родината му със сигурност се наказва със смърт: започва да разказва за условията в тайните наказателни трудови лагери, с което иска да направи нещо за състоянието на човешките права в родината си.
От училището – в лагера
Ан не е избрал сам работното си място. „Бях определен от режима“, казва той. Т.е. някой друг вместо него е решил, че след завършването на училище и казармата трябва да стане пазач на политзатворници. Това се случва, когато е на 18.

В лагера важали жестоки правила: „Искаха от нас да стреляме срещу всеки, опитал се да бяга. Обучаваха ни как да унищожим всички доказателства за съществуването на тези наказателни лагери, ако се стигне до падане на режима“, казва Ан Мьон-чол. Независимо от всички свидетелства на очевидци и множеството сателитни снимки, севернокорейският режим продължава упорито да отрича съществуването на подобни лагери.

Ан Мьон-чол е един от свидетелите /около 300/ на Комисията по човешките права към ООН в Женева, която събира доказателства за тежки нарушения на човешките права и престъпления срещу човечеството, извършвани от севернокорейския режим. Нещо повече – Ан е най-важният им свидетел, защото не говори, както повечето други свидетели, от позицията на бивш затворник, а е бил част от цялата брутална система. Пред членовете на Комисията той признава, че се е случвало да упражнява насилие и да нанася побой над затворници. Самият той не е убивал никого, но е виждал убийствата, извършвани от други надзиратели. Пред Дойче веле Ан признава, че изпитва вина за това, което е вършил в лагерите. „Нарушавал съм правата на затворниците, но сега съм решен да направя всичко, за да излезат тези нещастни хора от зловещите лагери“, уверява той.

kimm

В плен на спомените

Преди 20 години Ан Мьонг-чол започва нов живот в Сеул. Но миналото продължава да го преследва. Така например, той разказва как докато е работил в лагер №22, един от преките му началници изнасилил млада жена. След това обаче обвинили жертвата, а не извършителя, и жената била осъдена на каторжен труд във въгледобивна мина.

Бягството на Ан е резултат от едно неочаквано развитие на нещата. Един ден баща му събрал куража да отправи критична забележка към севернокорейското ръководство, при това пред свидетели. В комунистическата държава това се смята за углавно престъпление, което излага на опасност цялото семейство. Защото в страната важи тъй наречената „роднинска отговорност“: всички близки на обвинен в някакво деяние човек носят солидарно вина с него, защото и в техните вени тече същата кръв.

Бягството като единствен изход

След като оценява положението си като безнадеждно, бащата решава да се самоубие. Майката, сестрите и братята на Ан са депортирани в лагер, а самият той е застрашен скоро да смени униформата си на надзирател с тази на затворник. И решава да премине в офанзива – среща се с началниците си, които се опитва да убеди, че смятал баща си за предател, и че самият той нямал нищо общо с неговите изявления. Тактиката му успява, макар и частично – Ан остава на работа като надзирател, но партията започва непрестанно да го следи.

Един ден, когато открива пропуски в контрола, той грабва два пистолета, качва двама затворници в кола и тръгва да бяга. Първоначално никой не се усъмнява, защото Ан изпълнява в затвора и функциите на шофьор. С колата стига до река Тумен, на границата с Китай. Прекосява я и напуска Северна Корея завинаги. По-късно негови сънародници в Китай му помагат да се добере до Сеул.

zasedanie

Опасна мисия

Ан Мьон-чол признава, че се страхува. Все по-често получавал заплахи, защото разгласявал „държавна тайна“ – говорел за тайните наказателни лагери в Северна Корея. Твърди, че откакто в родината му на власт е Ким Чен-ун, положениито с човешките права е станало още по-драматично. Севернокорейският лидер е наредил на граничарите да стрелят по всеки беглец. При Ким броят на опитите за бягство от страната е спаднал рязко, констатира Ан Мьон-чол.

Той се надява, че един ден ръководството в Пхенян ще отговаря пред международен съд за тежките нарушения на човешките права в Северна Корея. Сериозна крачка в тази посока беше направена тази сряда, когато Комисията по човешките права към ООН одобри проекторезолюция в този смисъл, внесена от Европейския съюз и Япония. За документа гласуваха 111 държави, 19 бяха против, включително Русия и Китай, а 55 страни-членки на ООН се въздържаха. Очаква се Общото събрание на ООН да гласува за изпращането на документа за обсъждане в Съвета за сигурност, където обаче той може да бъде блокиран от разполагащите с право на вето Русия и Китай. Пекин, който е най-важният съюзник на намиращата се в тежка международна изолация севернокорейска комунистическа държава, може за пореден път да спаси режима в Пхенян.

 
 

Създателят на „Bandersnatch“ към критиците: „Fuck off“

| от chronicle.bg |

Чарли Брукър, създателят на „Black Mirror: Bandersnatch“, каза на критиците, които не се кефят на интерактивния аспект на филма: „Fuck off“. „Bandersnatch“ излезе на Netflix в края на 2018 година и стана културен феномен. 

Това е първият пълнометражен филм по „Black Mirror“, които е и интерактивен като зрителите сами избират съдбата на главния герой Стефан Бълтър (Фион Уайтхед), а той самият… хайде, няма да издаваме. Лентата има 5 края, плюс един таен след финалните надписи. Въпреки успеха и популярността си, „Bandersnatch“ получи и известно количество критика.

В интервю за HuffPost UK, Брукър отговори с импулсивното „Fuck off“ на въпрос какво мисли за това как творението му беше прието. Първо, той изрази благодарности към позитивните коментари: „Толкова е удовлетворяващо да видиш колко хора се включиха във филма. Беше интересно да видиш различни реакции от различни хора в зависимост от това какво очакват и какво искат.“

За критиците Брукър каза: „Имаше хора, които казаха, че не искат да взимат решения и не искат да правят нищо. Еми тогава – fuck off. Правете нещо друго! Имаше и хора, които казаха ‘о, много е просто като игра’ или ‘игрите вече правиха таквоа нещо’ – филмът не е на платформа за игри, а е на Netflix. Много добре знам какво е компютърна игра, мерси.“

Подобно на „Bird Box“ на Сузане Биер, броят хора, до които стигна „Bandersnatch“, само показва значението на Netflix за кино индустрията. Без интерактивния елемент, филмът едва ли щеше да стигне до висините си.

 
 

Да погребеш кучето си за 4 000 паунда

| от chronicle.bg |

Стопанка на починало куче го изпрати с щедро погребение, защото смята, че то е било член на семейството му. 

Капитан, 11-годишният бултериер, почина на Коледа от сърдечен удар. Саша Смаджич, на 37, каза, че не е яла цяла седмица след смъртта на любимеца си. За погребението му тя дава точно 4 249 британски паунда (9,337 лева), в които влизат кошница с бели гълъби, които са пуснати по време на церемонията, за 225 паунда и още 620 паунда, за да изпишат името на Капитан с цветя.

sei_47479678-3aeb sei_47479583-4997

Саша казва: „Не мисля, че някога ще празнувам Коледа отново. Не мисля, че някога ще имам силата да го направя, когато част от мен вече я няма.“

Тялото на Капитан беше взето от ветеринарната клиника и пренесено на карета до парка, където е бил извеждан на разходка. Ковчегът му след това беше качен на катафалка и закаран на гробището. Собственикът на гробището, Маурийн Бийч, прочете поема до гроба на кучето, а след това 11 гълъба – по един за всяка от годините на Капитан – бяха пуснати на свобода.

sei_47479666-e07e

След церемонията Саша отиде в местна кръчма, където поръча порция пиле с пържени картофи, защото „това би хапвал той“. Саша казва още: „Капитан заслужава специално изпращане. За някои хора той беше росто куче, но за мен той беше бебето ми – той беше всичко за мен и винаги ще бъде“.

sei_47479664-9571

„Не мисля, че трябва да правим разлика [мнежду хора и животни]. Ако имаш домашен любимец, имаш нов член на семейството си и трябва да го третираш като човек.“

Саша осиновява Капитан от приют за бездомни кучета, когато той е на 7 месеца. Кученцето скоро се научава да се доверява на стопанката си. Според служителите на приюта, той е участвал в боеве с кучета.

„Спомените от погребението ми помагат. Гледам снимките и не изпитвам никакво съжаление за това как го изпратих – той заслужаваше всичко това и още!“

 
 

Яйцето, което счупи всички рекорди в Instagram

| от chronicle.bg |

Не очаквайте някакъв смисъл от тази случка.

Случаят е колкото прозаичен, толкова и абсурден. В неделя вечерта една снимка в Instagram счупи всички рекорди за харесвания и надмина дори обявлението на Кайли Дженър, която е станала майка. Какво има на снимката ли?

Яйце. Не на Фаберже. Не на „Сваровски“. Обикновено яйце от кокошка. Никоя знаменитост не го държи. То дори няма канал YouTube.

Това не попречи обаче откакто е качено на 4 януари, до днес, да е събрало над 27 млн. лайка. И да продължава да събира лайкове.

Все още не е ясно кой е публикувал снимката, кому е нужен този рекорд и как изобщо той се е случил? Дали е грешка в алгоритмите на Instagram и интернет…

За сравнение, ако всички харесали снимката, основат свой град, то той би бил вторият по големина в света. Към момента броят на хора, харесали снимката, надвишава населението на Австралия.

Популярността на яйцето се отрази и на Кайли Дженър. Към момента публикацията от 6 февруари 2018 г., в която тя обявява раждането си, е събрала 18.3 млн. харесвания. Това я прави втората най-харесвана публикация в Instagram. Мнозина коментатори се върнаха към публикацията й с нови коментари, включващи емотикона на яйце или думата „яйце“. В отговор на това, Дженър публикува видео в профила си, в което чупи яйце на нагорещен асфалт.

Вероятно снимката с яйцето няма да е първа и последна, тъй като сторитата на профила намекват за следващ план, за който трябва да „затегнем коланите си“. Предстои да видим докъде ще стигне поредният интернет феномен.

 
 

Кадри от новия „Spider-Man: Far From Home“

| от chronicle.bg |

Sony и Marvel пуснаха първия трейлър за продължението на „Spider-Man: Homecoming“ от 2017 година – „Spider-Man: Far From Home“. Филмът ни показва приключенията на Питър Паркър и някои от съучениците му в Лондон. 

Sony Pictures също така показва и първия постер на филма малко преди да излезе трейлъра:

Филмът е част от цяла поредица за супергероя и е вторият от разширената вселена на Marvel. Sony притежава правата за Super-Man от дълго време – още от преди филма с Тоби Магуайър. По-късно компанията го възроди с нова история и нов актьор – Андрю Гарфийлд – за „Amazing Spider-Man“ и „Amazing Spider-Man 2″, които получиха смесени мнения от критици и публика.

През 2015 година обаче Sony и Marvel Studios постигнаха споразумение помежду си и включиха героя в „Captain America: Civil War“. Тогава, както и сега, ролята се играе от Том Холанд. От тогава Спайдърмен се е появявал в собствен филм, както и в „Avengers: Infinity War“.

Холанд казва, че ще има трилогия. Очакваме премиера на 5 юли. Ето и трейлъра: