Държавата, в която здравето е лукс

| от |

Безработните в Гърция получават помощи само за две години и мнозина не смогват да плащат здравните си вноски. Безплатното съдействие, предлагано от хуманитарни организации, е вариант, но не и решение на проблема, пише Дойче веле.

0,,15974632_303,00

В клиниката на хуманитарната организация „Лекари на света“ в Атина пациентите не плащат такса за прегледа. И лекарствата са безплатни – набавянето им става чрез дарения. Медицинските сестри, лекарите и санитарите работят на доброволни начала – в свободното си време и без заплащане.

Константинос, който се придвижва с патерици, споделя, че освен болното коляно има и стомашна язва. „Цяло щастие е, че тук не трябва да плащам за лекарствата и прегледите“, казва той. 60-годишният Константинос е от пациентите, които поради липсата на средства нямат здравна осигуровка. „Получавах инвалидна пенсия, но после просто я спряха и ми казаха да си търся работа. Каква работа да започна, като съм инвалид?“, пита той.

Който не плаща, да боледува?

Без пенсия, без работа – в Гърция това означава и без пари за вноски в здравната каса. Безработните получават държавни помощи за максимум две години, оттам нататък не могат да разчитат на подкрепа – освен на помощ от семейството или на социалните кухни. Тези, които в продължение на години са без работа и поради това не могат да плащат вноските си в здравната каса, остават и без здравна осигуровка. Такава е съдбата на много гърци.

Теодорос Параскевопулос от гръцката опозиционна партия „Сириза“ бие тревога: „Три милиона души нямат здравни осигуровки, това е една четвърт от гръцкото население“. Гръцкото правителство твърди, че тази цифра е завишена, но дори да е така, не може да се отрече, че все повече хора остават без право на медицинско обслужване: не получават лекарства в аптеките, болниците не ги приемат.

Необходима е законова защита

Психотерапевтът Александрос Сувацис работи на доброволни начала поне по осем часа седмично в клиниката на „Лекари на света“. Знае предостатъчно истории за болни хора, за които държавните болници остават затворени: „Случаите стават все повече. При нас идват мнозина, предимно по-възрастни, които спешно се нуждаят от операция. Държавните болници отказват да ги приемат, защото нямат здравна осигуровка. Ако ние не им помогнем, ще трябва да понасят болките си“.

Теодорос Параскевопулос казва, че са му известни случаи на пациенти, които са починали, защото им е отказана здравна помощ в болница. Той настоява правителството незабавно да приеме закон, който да задължава болниците и лекарските кабинети да оказват медицинска помощ на хората без здравни осигуровки. Такъв закон трябва да се приеме спешно, защото въпросът е на живот и смърт, в буквалния смисъл на думата: „Време няма – нужни са незабавни мерки, за да може всеки човек да има правото на здравно обслужване“, категоричен е Параскевопулос.

 

 

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи активно с хората с увреждания

| от chronicle.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

 
 

Fun Lovin Criminals избраха подгряваща българска група за концерта си в София

| от |

„Лошите момчета“ от Ню Йорк избраха коя българска банда да подгрява концерта им на 17 декември в зала „ Универсиада“. Пионерите на рока се спряха на една от най-актуалните рок групи у нас – Der Hunds.

Бандата е създадена през пролетта на 2003 година от Боби Косатката, който и до момента е неин вокал. След известни промени днес Der Hunds забиват в състав: китари Мартин Евстатиев и Деян Петков, а зад барабаните е Иво Пифа. Всички музиканти от групата имат сериозен бекграунд с други формации, но събирането им в Der Hunds е вярната формула.

През годините Der Hunds получават признание не само от родната публика, където се изявяват предимно в различни клубове и фестивали, но и се „разписват” на международната сцена. На 16-ти май 2011 г. бандата печели 1-во място в конкуренция с 312 български и чужди групи в Конкурса за непопулярна група на Elevation Festival. Наградата е участие на фестивала като подгряваща група за световни имена и на Elevation Festival 2012 те подгряват на главната сцена на фестивала групи, като Cypress Hill, Erykah Badu и Sean Paul.

От 2011 г. Der Hunds участват в ежегодния фестивал, посветен на големия рок изпълнител Георги Минчев „Цвете за Гошо“. Групата не пропуска и редица други мащабни музикални събития у нас, като Spirit of Burgas 2011 и Spirit of Burgas 2013. Бандата загрява и феновете на Guns ‘n’ roses, Ugly Kid Joe, Kaiser chiefs, Within Temptation на сцената на фестивала Sofia Rocks 2012.

През 2013 г. групата е избрана от слушателите на радио Z-Rock да участва в конкурс „Зелената песен на България” и записва песента „Дива птица“, с която печели и наградата за текст.

Der Hunds грабват и две отличия от конкурса за поп и рок песен на БНР „Златна пролет 2016″ с песента си „Спомен“, която влиза в предстоящия им студиен албум. Специалната награда на журито е участие на международния фестивал в Грьонинген, Холандия през януари 2017 г. Именно тя дава право на бандата през декември 2016 г. да изнесе голям концерт в Първо студио на националното радио, с който да представи програмата си за престижния и световноизвестен холандски фестивал.

Der Hunds триумфират на престижния музикален фестивал Eurosonic-Noorderslag в Грьонинген в средата на януари 2017 година.

През есента на 2017 г. Der Hunds отдават почитта си към Крис Корнел с концерт-трибют в негова памет и правят турне в по-големите градове на България.

Fun Lovin Criminals с любезното домакинство на рок бар RockIt  канят публиката да преживее едно страхотно афтър парти, което ще се заформи веднага след края на концерта на 17 декември.

И това не е всичко! Хюи, освен в амплоато си на радио водещ ще миксира на пулта в Rock It Bar,  и заедно с останалите от бандата ще направят невероятно диджей сет парти.

Купона е с начален час 23:00. Впечатления и много емоции очакват присъстващите.

Билети в мрежата на Ивентим и партньорските вериги.