Д-р Йоткер и нацистите

| от |

„Д-р Йоткер“, една от най-прочутите семейни фирми в Германия, се реши на едно много болезнено пътуване назад във времето. Близо 70 г. след края на Втората световна война концернът разкри истината за нацисткото си минало.

0,,17180176_303,00

Името му се среща във всяка уважаваща себе си търговска верига – върху опаковките с пица, върху пакетчетата с бакпулвер, върху шоколадовите кремове и десерти. „Д-р Йоткер“ е без съмнение един от най-известните семейни концерни в Германия. Сега, близо 70 години след края на Втората световна война, концернът реши да осветли кафявото си минало. Преди „Д-р Йоткер“ същото сториха и много други германски фирми. Мюнхенският историк Юрген Фингер, който е един от авторите на изследването на националсоциалистическото минало на „Д-р Йоткер“, знае защо в този конкретен случай разкриването на истината е отнело толкова много време:

„Дългогодишният патриарх на фирмата Рудолф-Аугуст Йоткер никога не е говорил с осемте си деца за националсоциализма. За него тази тема беше табу. Той пречеше всячески на опитите за разкриване на истината. Но откакто управлението пое неговият син Аугуст Йоткер, нещата се промениха. Той искаше тази страница от фирмената история да бъде прочетена, за да може да бъде затворена“, казва Юрген Фингер в интервю за Дойче веле.

0,,17172884_401,00

„В годините на войната нито една фирма не е била чиста“

Както и много други предприемачи по онова време, тогавашният шеф на фирмата Рихард Казеловски се опитва да поддържа близки контакти с националсоциалистите. Малко след като Хитлер идва на власт, Казеловски става член на Националсоциалистическа партия и започва да прави редовно дарения на шефа на СС Хайнрих Химлер. Също и наследникът на Казеловски – неговият доведен син Рудолф-Аугуст Йоткер не изпитва никакви притеснения заради топлите си отношения с нацистите. През 1941 г. той се записва доброволно на служба в частите на Вафен-СС, които по онова време отговарят за охраната на концентрационните лагери. Както установи сега екипът, заел се да проучи националсоциалистическото минало на „Д-р Йоткер“, в концерна са работили и затворници, изпращани там да полагат принудителен труд.

„В годините на войната нито една фирма не е била чиста“, казва по този повод историкът Йоахим Шолтисек. „Всички са се възползвали от принудителния труд, полаган от затворниците, тъй като редовите работници са били на фронта. Дори отявлени противници на режима като фабриканта Роберт Бош са били принудени да се примиряват с това положение“, уточнява Шолтисек.

Назад към тъмното минало

Колкото повече години ни отдалечават от Третия райх, толкова по-голяма става вероятността истината да излезе най-сетне на светло – поради простата причина, че хората, които навремето са допринесли за „побратимяването“ с нацистите, днес вече не са сред живите.

Но има и още една причина за сегашния интерес към миналото – общественият натиск. „Днешните власти работят в условията на прозрачност, а големите концерни се опитват да вървят в крак с тази мода. Освен това те се страхуват, че някой друг може да изрови тъмните страници от фирмената история“, казва историкът Шолтисек. Такъв беше например случаят със семейство Квант, което след излъчването на филм за нацистките години на концерна БМВ поръча на университета в Бон да състави сборник за тъмното минало на автомобилния гигант.

В момента експерти подготвят справочник за нацисткото минало на концерна Тенгелман, като и в този случай поръчката идва от самата фирма.

0,,17174232_401,00

 
 

Качвай се и не питай дали е до летището или до бизнес парка!

| от chronicle.bg |

Не че нещо кой знае колко фатално се е случило снощи. Дойде за има няма 5 минути един голям облак, поваля стабилно, напълни столичните вади (разбирайте коловозите на метрото) и си отиде час и нещо по-късно. Служителите изметоха водата от перона и тази сутрин всичко е наред.

И не е като да е нещо, което не сме виждали в Берлинското метро или в Париж тази зима, когато по склона на Монпарнас можеше да се кара сноуборд. Така че тезата, че „у нас е по-зле и нема такава държава“ този път издъхва.

Случват се и такива неща.

И за да погледнем от добрата страна, събрахме няколко свежи и забавни мемета от интернет, във връзка със снощният порой в столицата.

П.С. Засега няма да строим Ноев ковчег.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

Кристо представя инсталацията си „Мастаба“ в Хайд парк

| от chr.bg |

От днес до 23 септември 2018 г. в езерото в Хайд парк ще бъде инсталирана първата голяма творба на открито във Великобритания на родения в България художник Христо Явашев – Кристо, съобщават британски медии.

Работата си по инсталацията „Мастаба“ от скупчени варели, която ще се носи по водите на езерото, творецът започва в началото на април.

Мастабите са гробници с трапецовидна форма, характерни за Древен Египет.

Инсталацията на Кристо е съставена от 7 506 варела. Теглото й е 500 тона.

2f665dd1d4b73d2ecc978e2b2166e77c

 

Снимка: www.christojeanneclaude.net

Кристо е познат с предишни свои забележителни проекти, сред които опаковането на Райхстага в Берлин и „Плаващите кейове“ в езеро в Северна Италия.