Дългият път на Сърбия към ЕС

| от |

Преговорите за присъединяването на Сърбия към ЕС трябва да започнат на 21 януари 2014. Пътят дотук не бе лек, нито пък кратък. Предстоящите разговори също няма да са лесни. Коментар на Драгослав Дедович от Дойче веле.

На вратата на ЕС този път чука едно „лошо момче“. За да му отворят, то би трябвало най-напред да убеди строгите германски пазачи в честните си намерения. Преди броени дни всички членове на Общността, включително Германия, признаха, че „сръбското момче“, което в миналото често бе определяно като непослушно, притежава способността да се променя.

От средата на 2012 в Белград управляват някогашните непримирими националисти, които разполагат с комфортно мнозинство. Точно това правителство подписа споразумението с бившата сръбска провинция Косово, уговорено с посредничеството на Брюксел. Това бе значителен външнополитически успех за ЕС. А ето, че сега идва и наградата за Сърбия.

serbia-eu-candidate-1p.photoblog600

Спомените още са живи

Германските политици също си дават сметка за важната стратегическа роля на Сърбия на Балканите, въпреки че на сайта на германското външно министерство липсва ясна оценка на двустранните отношения между Белград и Берлин. Докато германско-албанските отношения се определят като „тесни и партньорски“, тези с Хърватия като „отлични“, берлинските дипломати назовават „подкрепата за политическия и икономическия реформаторски курс на Сърбия“ като ядро на отношенията с Белград. Това не е случайно. В езика на дипломатите много често по-интересно е това, което се премълчава. Казано с други думи: отношенията с Белград са сложни.

Не само Берлин обаче гледа критично към Белград. Същото важи и в обратната посока. В Сърбия не са забравили „милосърдния ангел“ – оригиналното име, с което НАТО назова през 1999 своите почти тримесечни въздушни нападения с германско участие, в рамките на които бяха убити повече цивилни граждани, отколкото войници. И ако в днешна Сърбия две трети от населението подкрепят присъединяването към ЕС, почти толкова са тези, които са против членството в НАТО.

Сръбските националисти периодически отправят към демократична Германия упреците, че провежда спрямо Сърбия политика на „Четвъртия райх“, т.е. на континентално доминиране. Те тълкуват противоположността в позициите при двете световни войни, както при конфликта от 1999-та като свидетелство за последователността на антисръбската политика на Берлин. В този контекст политиката на Сърбия от 1990-те години се разглежда като безспорна, макар да е отговорна за клането в Сребреница през 1995. Мнозинството сръбски граждани има по-диференциран подход към нещата, но в страната продължава да се шири латентен скептицизъм спрямо Германия, който до голяма степен се покрива с евроскептицизма.

Недоверието трябва да остане в миналото

В Белград знаят, че отношенията с Берлин ще бъдат много важни за успеха на присъединителните преговори с Брюксел. А те няма да са леки, защото Сърбия е изправена пред огромни изпитания: финансите ѝ са в окаяно състояние, корупцията и сенчестата икономика са навсякъде, инфраструктурата е зле, правосъдието е неефективно и податливо на влияние. Същевременно страната е в центъра на стратегическите интереси на германските помощи за развитие на Балканите. Германия е най-големият европейски донор и след Италия – най-важният икономически партньор на Сърбия. Сегашното ниво на двустранните отношения няма да бъде достатъчно за решаващата фаза на преговорите с ЕС. Хладният тон и смятаните за сурови изисквания от Берлин, както и нерядко тиражираният от сръбските медии образ на „гадните германци“ би трябвало деликатно да се преодолеят и да се заменят в следващите години с почтено партньорство. Крайно време е на латентното взаимно недоверие да се сложи край. Защото извън техническото ниво на преговорите с Брюксел политическият път на Белград към ЕС минава най-вече през Берлин, който вече е уморен от разширяването на Общността.

 

 

 
 

6 филма с Робърт Редфорд, които да гледате като се върнете от морето

| от chronicle.bg |

Робърт Редфорд е сияен актьор. Не само заради красотата си, която е вадеща очите, макар днес Редфорд да навършва 82 години, а заради таланта си и отношението си към работата. Той носи магията на едно поколение, което вече е в залеза си, но чиито идеали и присъствие в киното оставиха дълбок отпечатък в индустрията.

След като завършва гимназия в Ел Ей, през 1954, Редфорд започва да учи в Университета в Колорадо на пълна стипендия благодарение на качествата си на бейзболен играч. Бейзболът му помага да запази добра спортна форма в продължение на много години. На следващата година майка му умира от рак, след което той започва да пие и губи стипендията си.

gettyimages-2661980

През 1956 заминава за Франция и Италия и се отдава на бохемски живот. Завръща се в Щатите през 1957 и на следващата година се жени за Лола Джин Ван Вагенен от мормонските среди в щата Юта. Младоженците се местят в Ню Йорк, където Робърт Редфорд се записва да учи живопис в института Прат. Имат три деца – две момичета и едно момче, четвъртото умира от рядка болест.

В началото на 60-те Робърт Редфорд закупува парцел земя в Юта, който сега се е превърнал в огромно владение. Там през 1980 година създава Института Сънданс, а от 1983 година и независимия Сънданс кинофестивал. Името взима от хита си с Пол Нюман Буч Касиди и Сънданс Кид.

По случай днешната дата, на която той празнува 82-ия си рожден ден, ви черпим с няколко филма с негово участие, с които ще си припомните какво е актьорска игра. Филми с доза романтика и намигване към едни други времена.

 
 

„Игълс“ детронира Краля на попa Майкъл Джексън

| от |

Американската рок група „Игълс“ детронира Краля на поп музиката Майкъл Джексън от музикалния Олимп, като оглави класацията на най-продаваните албуми в САЩ за всички времена, предадоха световните агенции.

Тавата на „Игълс“ The Greatest Hits 1971-1975″ от излизането си през 1976 г. се е разпродала в тираж от 38 милиона копия. Този показател включва и броя на прослушвания от стрийминг платформите в интернет.

Това означава, че албумът е станал платинен цели 38 пъти!

Досега лидер в класацията беше албумът на Майкъл Джексън „Трилър“. Той е бил удостояван с платинен статут 33 пъти и сега слиза на второ място в класацията на Американската звукозаписна асоциация. На трета позиция отново попада тава на „Игълс“ – „Hotel Calfornia“ от 1977 година, с платинен статус 26 пъти.

 
 

Пол Маккартни често сънувал, че „Бийтълс“ са отново заедно

| от chr.bg |

Сър Пол Маккартни много често сънувал как „Бийтълс“ са отново заедно и към него и Ринго се присъединяват покойните Джон Ленън и Джордж Харисън, пише сайтът Контактмюзик.

Но този сън се превръщал в кошмар. „Великолепната четворка“ излизала на сцената да изпълни парчетата си, но вече магията била изчезнала и публиката започвала да напуска шоуто.

„Присънва ми се, че правим някъде ужасен гастрол и феновете си тръгват недоволни. Често ми се случва. Но пък кошмарът си има и хубава страна – събирам се отново насън с Джон и Джордж!“

Седемдесет и шест годишният сър Пол загърбил щурия живот от младините си. „Няма начин, вече съм дядо на осем внучета. Но и в спокойния живот има красота – имаш време да чуеш песента на синигера или да се насладиш на потока, спускащ се от планината“, коментира Маккартни.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.