Човешки права за маймуните

| от |

След твърдението, че орангутаните заслужават част от човешките права, аржентинският съд разпореди, че един орангутан трябва да бъде освободен от зоопарка в Буенос Айрес.

Миналия месец група активисти за защита на човешките права подадоха искане пред съда за освобождаване на Сандра, 29-годишна орангутанка родена в Германия, която е прекарала целия живот в плен в Буенос Айрес. След решението за освобождаване, зоологическата градина има срок от 10 дни, за да обжалва.

Съдът осъди, че Сандра е „не-човешка персона“, която има определени човешки права. Ако всичко завърши както трябва Сандра ще бъде освободена в убежище за маймуни в Бразилия.

Аргументът на адвокатите е, че също като човекът, маймунката била способна да поддържа емоционални връзки и има капацитет да комуникира, като същевременно чувствала потиснатост в клетката. Правния екип твърдял и че тя може да взема решения, че е наясно със самата себе си и има представа за време. Поради всичко това задържането на Сандра в Зоологическата те смятат за незаконно лишаване от свобода.

10881328_749782948448611_1792340766_n

Специализирана основата, на която се изисква освобождаването на Сандра “Хабеас корпус“, един от основните термини в правото въведен през 17-ви век.  Чрез него се създава правна възможност всяко лице да може да търси защита от произволно задържане.

Според Хабеас корпус акт всеки арестуван има право да обжалва законността на своето задържане, в отговор на което съответен съдия е задължен да издаде постановление, наричано „Хабеас корпус”, по силата на което арестуваният трябва да бъде изправен срочно пред съд, който да провери правомерността на ареста и ако се установи, че не са спазени законовите изисквания, включително, че няма законно основание за задържането, лицето трябва да бъде освободено. Законът изисква задържането на дадено лице да става възможно само при предявяване от оправомощен служител на писмена заповед, в която да са посочени причините за ареста.

 

 
 

Смешната история, когато куриер видял Мила Кунис гола

| от chronicle.bg |

 Ащън Къчър не единственият човек, който е виждал Мила Кунис гола тези дни.

В интервю за списание People актрисата разказа смешна история как куриер я е заварил гола. Случката се развива малко след раждането на сина й Димитри Портууд, който вече е на повече от годинка.

„Куриерът ни е много готин. Познаваме се от години. Виждам го, както и той мен, през прозореца още когато идва да остави доставката пред вратата.

Помахах му и изобщо не се замислих, че държа сина си и съм напълно гола. Той остави пакета, изправи се и ме погледна, а аз му казах: „Да не ти пука.“

Бях без блуза, защото беше много горещо. Току-що бях родила, бяха минали може би три дни, така че още изглеждах бременна.“

На нас също нямаше да ни пука. Сигурни сме, че и куриерът се е чувствал така. Все пак, това е Мила Кунис. Ако ще и бременна!

Вижте повече в галерията.

 
 

Оневиниха ръководителя на Нюйоркския балет

| от chronicle.bg |

 След двумесечно разследване, ръководителят на Нюйоркския балет Питър Мартинс беше оневинен по обвиненията на няколко танцьори в сексуален тормоз и физическо насилие срещу него.

В. „Ню Йорк таймс“ съобщи, че балетът и школата към него са предприели нови мерки, за да се уверят, че танцьорите „се чувстват сигурни, уважавани“ и способни да изразяват свободно притесненията си.

Мартинс каза, че е „удовлетворен“ от откритията на независимото разследване. Той отрече обвиненията на няколко бивши балетисти и миналия месец се оттегли от длъжността си.

 
 

Две столични кина с пълна панорама на филмите по Йордан Радичков

| от chronicle.bg |

Почитателите на творчеството на Радичков ще имат възможност да се срещнат с всички пълнометражни филми, създадени по историите на българския писател. В първата по рода си панорама на Радичков в киното ще бъдат включени някои от по-малко известните филми, създадени по творчеството на автора, както и късометражни заглавия, и документални ленти. Прожекциите ще са в Одеон и Дом на киното.

Пътят на Йордан Радичков в екранните изкуства е обвързан с редица от най-големите имена в историята на българските кино и театър. Сред режисьорите от няколко поколения, посегнали към творчеството на автора, се нареждат имената на Зако Хеския, Бинка Желязкова, Крикор Азарян, Доньо Донев, Наум Шопов, Христо Христов, Георги Дюлгеров и много други.

Във филмите, превърнали се в класика за българското кино, зрителите ще разпознаят цяла плеяда от любими актьори като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Константин Коцев, Георги Георгиев-Гец, Григор Вачков, Велко Кънев, Петър Слабаков, Руси Чанев, Илка Зафирова, Катя Паскалева, Васил Михайлов, Тодор Колев и още обичани таланти.

Още първият филм със сценарист Йордан Радичков – „Горещо пладне“,попада в селекцията на най-престижния кинофестивал в Кан през 1965 година. Историята за един закъснял влак и неговото издирване се превръща в едно от класическите заглавия на българското кино. Този момент бележи началото и на дългогодишното приятелството на Радичков с Григор Вачков.

kinopanorama radichkov1`
Година след гостуването на българската лента във Франция, през 1966 г., се появява предизвикалият множество противоречия игрален филм „Привързаният балон“. Веднага след премиерата си лентата е спряна от неофициалните органи на цензурата на социалистическа България и вижда бял свят едва след 1989 година.Филмът на Бинка Желязкова прави толкова силно впечатление, че е забелязан от разпространители от Америка и Канада, които искат да откупят правата за излъчване на лентата. Същите неофициални органи обаче анулират продажбата и филмът остава скрит в архивите задълго.

В панорамата присъства и първият и последен опит на театралния режисьор Крикор Азарян в киното – лентата по романа на Радичков „Всички и никой“.

Наред с пълнометражните филми по творчеството на Радичков, посетителите ще могат да видят и късометражните заглавия, сред които се откроява единственият опит на Наум Шопов като кинорежисьор, базиран на текста „Хляб“ от книгата „Барутен буквар“.

Заедно с безплатните прожекции в кино Одеон, за любителите на киното ще бъдат на разположение и няколко документални филма с вход от 5 лева, посветени на Радичков и приближени, важни за творческия му път културни дейци. Това са документалните филми „Черказки хроники“ за Радичков, „Това име го забравете“ за театралния режисьор Юлия Огнянова и „45 градуса по Азарян“ за Крикор Азарян.

Всички прожекции в кино Одеон ще започват в 17 часа и ще са с вход свободен. В Дом на киното билетите ще са на цена от 5 лева.

 

 
 

„Призрачна нишка“: омагьосаният кръг на гения

| от Дилян Ценов |

Всяка година има по няколко филма, които са многократно номинирани и награждавани, имат страхотна реклама, блясък до втръсване, но потъват в полето на забравата скоро след излизането си. За съжаление към тази група филми причисляваме успешния според световната филмова гилдия „Призрачна нишка“ (Phantom Thread) на режисьора и сценарист Пол Томас Андерсън, с участието на Даниел Дей-Луис. Филмът излезе в края на миналата година и е номиниран в 6 категории за „Оскар“. Въпреки безспорно добрите качества и ниво доста над средното, 2-часовата лента по наше мнение е далеч от най-добър филм на годината.

Известно време преди премиерата на филма, Даниел Дей-Луис обяви, че ще прекрати кариерата си в киното след тази роля. Изключително добър пиар ход, който не можем да пренебрегнем заради уважението на Академията към последните роли на големите актьори. Везните вече бяха наклонени в полза на Пол Томас Андерсън и неговата художествена историческа драма за модния дизайнер Рейнолдс Уудкок. Действието в нея се развива през 50-те години на ХХ век и Уудкок, заедно със сестра си (в ролята е Лесли Манвил) управляват една от водещите модни къщи в Лондон. Почти веднага можете да се досетите, че говорим за моден гений, който е в плен на своята дарба. А сестра му, като един Пиер Берже до своя Ив Сен Лоран, се грижи за всички административни въпроси около бизнеса на създателя на женски блянове. Сервитьорката в провинциален ресторант, Алма, се оказва търсено то вдъхновение и муза, която съвсем скоро започва да работи с дизайнера, да дели легло с него, да споделя мъките му, странностите му и кратките моменти на радост. Постепенно обаче връзката попада в омагьосан кръг, в който Уудкок не може да живее нито с нея, нито без нея.

r0vzXidVqrWAI1JhvptVE5UgRhY

Пол Томас Андерсън, когото познаваме от Inherent Vice (2014), There Will Be Blood (2007) и Boogie Nights (1997), режисира филма и пише сценария. Едно нещо трябва да му признаем и то е, че успява да вкара напрежение иначе равната, и преупотребявана тема за образа на твореца в киното. Историята е достоверна и интересна за гледане. Същото важи и за сценария, в който голяма част от съществено важното остава неизказана. А това винаги работи в угода на зрителя, защото той не получава цялата информация наготово, а трябва да достигне до нея. Опасността режисьорът и сценаристът да се провалят в тези паузи е голяма и Андерсън успява да прескочи трапа. Но дотам. Нищо революционно. Нищо необикновено. Една добра режисьорска работа и добре написан сценарий. Със сигурност не за „Оскар“. На този фон Лука Гуаданино, който се размина с номинация за режисура за „Призови ме с твоето име“ заслужава да заеме мястото на Андерсън. Режисурата на „Призрачна нишка“ почти няма друга гледна точка освен тази на главния герой. А претенциите на дизайнера, когото го дразни шумът от мазане на филия с масло, в един момент втръсват на зрителя. Човек има нужда и от друга гледна точка. Такава, в която той не участва. Тук тя липсва и егоцентризмът на неразбрания творец идва в повече.

PT

Най-силната страна на „Призрачна нишка“ е неговият актьорски състав, а под това разбирайте Даниел Дей-Луис и Лесли Манвил. Да, Дей-Луис е страхотен и тук. Не колкото в „Линкълн“, за който взе своя трети „Оскар“, поставяйки рекорд, но пак е много добър. Отчасти дразнението, което имаме към Уудкок се дължи на изпълнението му. Органичното представяне на тези състояния на необоснована претенция тип „защото аз искам да е така“ успява да ни помогне да го разберем. Но Лесли Манвил за нас е най-доброто в този филм, в ролята на сестрата на Рейнолдс, My old so-and-so (както я нарича той). Тя е човекът, който отключва сградата, за да дойдат шивачките, комуникира с клиентите, накратко – прави възможно Рейнолдс да работи.  Очертава се силна конкуренция за „Оскара“ в лицето на Алисън Джейни в „Аз, Тоня“.  В ролята на Алма влиза Вики Крипс, за която това е първа роля в подобна продукция. Играта й не блести с нещо главозамайващо, но заслужава похвала за страхотната химия между нея и Дей-Луис. Интересно ни е, накъде ще поеме кариерата й в бъдеще след този филм.

04-phantom-thread-8.w710.h473.2x

Като изключим „увисването“ на някои моменти в историята (като този със свалянето на булчинската рокля от заспалата възстара булка) и недостатъците на режисурата, всичко друго е на мястото си. Начело са костюмите – тук наградата, ако бъде спечелена, ще бъде повече от заслужена. Кинематография, музика и декор се допълват за създаването на атмосферата, в която се развива действието. Хубавото е, че и тази детайлност и пищност на фона, не заглушава същественото в историята за вътрешните турбуленции на мъжа и момичето до него.

phantom_thread2

Трудно би било да обобщим филма на Андесрън и да му сложим еднозначен етикет „лош“ или „добър“. Историята на Рейнолдс Уудкок, който е болезнено привързан към сестра си, не обича аспержите си с масло, отказва да изведе жена си на танци, създава сватбена рокля за белгийската принцеса, ще ви заинтригува. Защото е направена добре, внимателно, с уважение към героите. А сюжетът в по-голямата си част, когато не буксува на едно място, успява да изненада. Струва си защото е един от добрите филми на годината. Но в никакъв случай най-добрия. Нито Пол Томас Андерсън е най-добрият режисьор. А Даниел Дей-Луис… поздравления, за всичко. Тази година обаче е ред на Тимъти Шаламе или Гари Олдман.