shareit

Човекът, заради когото знаем за Левски

| от Веселка Великова |

Васил Левски ни е оставил в наследство пламъка на един чист ум, пламтящ от идеята за свободата. Една идея, за съжаление недокрай осмислена от нас, често уродливо резонираща в патриотични напъни в социалните мрежи и медийно пространство на дати като 18 февруари и 3 март. Но докато името на Левски е нарицателно, както за голяма смелост, така и за голяма саможертва, то името на Никола Цвятков Бакърджията най-вероятно почти никой от нас не е чувал.

Никола е бил сподвижник в революционното движение на Левски, от Ловеч. Едва 23-годишен на 26 декември 1872г., той е съпровождал Апостола по пътя от Ловеч до Къкрина, в деня преди прословутото му залавяне. Това, което историята не ни е разказала, е, че Никола е яздел към Къкринското ханче на кон, в чийто самар е бил зашит архивът на Вътрешната Революционна Организация, създадена и оглавявана от Левски, който Апостола е трябвало да пренесе на сигурно в Букурещ, както и прословутото му тефтерче.

При залавянето на Левски, Никола е арестуван заедно с него от Ловешката турска полиция в хана. След ареста Апостола е обискиран. Ханчето, както и съседната къща, е претърсен, но не и конят, който съратникът му Никола е яздел предишния ден. Конят, заедно със самара, в който е бил скрит архивът, е отведен от заптиетата в Ловеч.

След залавянето, Никола е жертва на зверски побой от турските заптиета, с който са се опитали да го накарат да признае кой е другарят му, да издаде дали заловеният с него мъж е „баш комитата“, за чиято глава властите са обявили и награда. Бакърджията изтърпява издевателствата, без да издаде Васил Левски и делото му. Разпитите и насилието продължават и в затворите в Ловеч и Търново, както и по пътя към тях, но Никола остава твърд и не показва с нищо, че познава Левски, че знае подробности за революционната организация.

При процеса срещу Левски, организиран в София, е бил разпитван под подозрението, че е член на ВРО. Поставен е на разпит и от Софийската извънредна следствена комисия през януари 1873 г., пред която Никола отново не разкрива нито едно обстоятелство, свързано с революционното движение. На разпита на 9 януари 1873 г. Левски също казва, че е видял за пръв път Никола Цветков по пътя за Къкрина.

След приключване на процеса в София, връщат Никола Бакърджията в затвора в Ловеч през януари. От затвора Никола успява все пак да се свърже със свой роднина и му заръчва, въпреки че съзнава колко рискован е такъв ход в размирно време, да намери коня, който е яздил заедно с Левски към Къкринското ханче. Пастрокът успява да отведе коня, заедно със скритите в него документи, след като дава подкуп на пазачите. По този начин архивът на ВРО и тефтерчето на Апостола са спасени от Никола, който ги пази чак до след Освобождението, когато ги предава на Захари Стоянов. Така наследството на големия революционер и визионер стига и до нас, за да могат да кънтят думи като „дела трябват, а не думи“.

Васил Левски стои на най-лично място на жертвения олтар с български светини, които с времето нашето национално самочувствие е полирало. Левски е единствен, най-светъл образ в нашата история, какъвто не сме имали и нямаме да имаме отново. И докато можем в най-смелите си представи да се надяваме, че носим поне малка частица от свободолюбието на идола, то нищо не пречи във всеки от себе си да припознаем по един обикновен 23-годишен Никола Цветков, по занаят бакърджия, от Ловеч, държал се гордо и достойно, устоял на изкушението да приеме 30-те сребърника. Защото за Никола няма написан и ред в книги и учебници, на него не кръщаваме площади и не го боготворим. Но след като не сме достатъчно смели да бъдем Левски, можем да опитаме да бъдем поне Никола.