Човек върху жица

| от |

Робърт Земекис, великолепен режисьор и сценарист, който в последните години беше излязъл от светлината на прожекторите, решава да се върне сред първите в киното с амбициозен проект – той решава да направи игрален филм за най-важния момент от живота на въжеиграча Филип Пети, който изминава разстоянието между кулите близнаци в Ню Йорк през 1974 година.

Проектът е още по-амбициозен, защото през 2008-а документалният филм за Филип Пети „Man on wire или „Човек върху жица“, взима „Оскар“ за най-добър документален филм. И е факт, филмът за малкия французин, в чиято глава се е загнездила идея граничеща с лудост, е прекрасен.

Освен това Земекис си позволява да покани за главната роля актьор, който е американец – младият Джоузеф Гордън-Левит, който наистина обича Франция и говори френски прекрасно, но това не го прави французин. Пети и Левит освен това нямат никаква прилика. Абсолютно никаква. И третият най-важен елемент, кулите близнаци отдавна не са на мястото си. Тях ги няма, а на мястото им огромно празно пространство превърнато в паметник на загиналите от 11 септември.

И въпреки това Земекис се залавя и една година работи по филма, който пък е истинско визуално майсторство, заради начина, по който режисьорът успява да направи кулите и ходенето на Пети – както е ясно, най-важният елемент във филма. Всичко преди и след това няма значение, повярвайте ми.

Така се ражда „The Walk: Живот на ръба“. Някои от критиците в Америка смятат, че филмът по всяка вероятност ще влезе в надпреварата за големите награди. И той го заслужава заради майсторския си последен един час, в който Земекис с помощта на Джоузеф Гордън-Левит правят любовно обяснение към Ню Йорк и онези два гигантски монумента, които са най-високите сгради правени някога, когато проектът за тях започва.

The Walk: Живот на ръба“ може да бъде описан спокойно като един странен филм. Цялото действие в него е разказано от първо лице и присъстват много комедийни елементи. От времето на „Завръщане в бъдещето“ Земекис не обича да бяга от тях и ги слага в почти всичките си филми. Мога спокойно да кажа, че за мен филмът е разделен на две части – първият един час разказва набързо историята на Пети – как от момче с амбицията да бъде жонгльор, въжеиграч, изпълнител, артист се превръща в онова, което модерното общество познава от него. Първата половина на филма дори може да се каже е по-скоро плоска. Земекис не губи време да се задълбочава във взаимоотнoшенията на персонажите, а просто разказва фактите такива, каквито са.

Втората половина обаче, в мига в който Пети, под формата на прекрасния Джоузеф Гордън-Левит, стъпва на жицата между северната и южната кула в онази ранна августовска утрин, е нещо съвсем различно. Там, именно в този момент, филмът преминава в своята втора част. Близо час Джоузеф Гордън-Левит и Земекис правят истински романтичен танц от ходенето на малкия французин между двете чудовища, които се издигат високо над улиците на Ню Йорк. Земекис прави визуален спектакъл, който ти спира дъха от това истинско събитие за града и въжеиграчите изобщо.

Някои вярват, че Пети просто изминава разстоянието между кулите – точно 50 метра – и с това неговото приключение свършва. Но това не е вярно. Той се задържа на въжето достатъчно дълго, за да събере тълпа от хора, които да го гледат, полицаи, които да го мислят за луд и да са сигурни, че това е човек, който просто иска да се самоубие и журналисти, които са готови да му зададат 100 въпроса.

Визуалният триумф и последният кадър с кулите близнаци оправдават всеки абсурд, който сте видели и преживели в първата половина на филма. Повярвайте ми.  

Джоузеф Гордън-Левит говори и се учи от самия Филип Пети, за да може да ходи по въже и тялото му да се държи като тяло на въжеиграч. Земекис пък го разпитва и се опитва да наподоби всеки елемент от 45-минутната разходка на Пети между кулите близнаци. И двамата се справят повече от добре.

Филип Пети е от онези хора, които са откриватели. Онези, които не могат да стоят на едно място и да бъдат обикновени. Тях винаги нещо ги зове, дърпа ги да направят нещо различно. Този процент от хора е изключително малък и по-добре.

Препоръчвам „Man on wire“, наистина прекрасен, вдъхновяващ документален филм, който доказва, че наистина невъзможни мечти няма и те са големи, колкото голям си ти в главата си. Знам, че ще гледате и „The Walk: Живот на ръба“ и знам, че когато издържите първата половина на филма, втората ще ви вдъхнови и ще разберете, че си е заслужавало. Един режисьор преди много години беше казал: „Не е важно как ще започнеш, а как ще свършиш“. „The Walk: Живот на ръба“ е точно такъв филм. Той е това, което е, заради финала си.

The Walk: Живот на ръба“ е по кината от този петък. А цялата седмица може да го гледате ексклузивно на Imax.

Снимки: Александра филмс/Sony Pictures 

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

1 милион евро – цената, за да се върнеш на село

| от chronicle.bg |

Една разединена фамилия изоставя живота си в големия град, за да се върне на село и там да гради битието си. Разбира се, подобно решение е взето не заради желанието на роднините да отглеждат животни или да копаят градината в двора на къщата, в която са израснали, а, за да изпълнят поставеното им условие, което ще им гарантира прибирането на наследство в размер на над 1 милион евро.

Новият български сериал „Скъпи наследници“ ни пренася в село Бели Вит, където членовете на фамилията Дочеви са принудени да живеят в рамките на една година, за да могат да се облагодетелстват от парите, които покойният бай Дочо им е завещал.

Image_6572311_435_0

За разединеното семейство непосилен ще се окаже не толкова селският бит, а предизвикателството да живеят заедно под един покрив. Койна Русева, която е в образа на ледената бизнесдама Милица Дочева, лази по нервите на всички с големите си претенции, хаплив език и користните си планове само тя да се облагодетелства от парите на баща си. Тя има верни съмишленици, които за съответната цена са готови да й помагат. Това са синът й Станислав (в ролята Петко Венелинов), плейбой-лентяй, който е свикнал да харчи парите на разделените си родители, и кметският наместник на Бели Вит Цветан (в ролята Веселин Калановски), който също крои планове да получи дял от наследството.

Да търпят претенциите на Милица и едновременно с това да се изправят пред собствените си страхове, несбъднати мечти и желания са брат й Марин (в ролята Димитър Баненкин), снаха й Венета (в ролята Ивана Папазова) и племенниците й Катя (в ролята Даяна Ханджиева) и Васил (в ролята Антоний Аргиров).

CGM_4064

 

Патриархално настроеният и държащ само неговата дума да се чува Марин е нереализиран музикант, който навремето е взел крайното решение да изостави мечтата си да свири, за да се грижи за семейството си. Днес собственик на малка фирма, той се надява, че наследството на баща му ще му помогне да сбъдне мечтата си.

От дълги години до него е Венета – тиха и послушна домакиня, която вярва, че съпругът й винаги е прав. Оправдава грешките му и е готова винаги да го подкрепи. Прощава му дори, когато разбира, че именно той е виновникът тя да не сбъдне най-голямата си мечта – да се яви на конкурс за сладкари.
Строгостта и униженията, на които подлага жена си, пък не се харесват на дъщеря им Катя. Младото момиче има свое виждане за живота и то е да не повтаря поведението на майка си. Катя, изиграна от новата звезда на родното кино и телевизия Даяна Ханджиева, е лекар-невролог, която е готова да се откаже от своя дял от наследството, за да следва мечтата си да учи в Америка. Плановете и животът й обаче се преобръщат, след като спечелената стипендия й е отнета, а в личен план тя се сблъсква с нарцистистичния и пресметлив нрав на дългогодишната си половинка Румен (в ролята Любо Ковачев).

Румен представя мъжа-егоист. Преуспяващ лекар, той е готов на всичко, за да постига целите си. Дори да саботира, манипулира и изнудва собствената си приятелка.

img_9042

Със зависимостта към хазарта пък се запознаваме чрез героя на Антоний Аргиров – Васко. Невъзможността да се контролираш разбива не само семейства, но и животи. Васко се решава да остане на село, за да може с парите да изплати дълговете си, а също така и да си върне жената и дъщерята.
Сблъсъкът с „шопите“ е голям шок за някои от живущите в Бели Вит. Веднъж разбрали, че може да получат наследството на бай Дочо, членовете на селското сдружение Косьо и Иван тръгват на война срещу новодошлите. Изиграни брилянтно от актьорите Георги Кадурин и Вальо Танев, двамата използват всички възможни средства, за да „сразят противника.“ Скрити камери, нощни наблюдения, следене и протест, са само част от елементите на задействаната операция „Пришълци“.

Красотата и спокойствието в Бели Вит са ежедневието и на куп младежи. След години обикаляне в чужбина екстремният спортист Борис Йотов трайно се установява в родното си село. Успял да излъже смъртта, след като претърпява инцидент с лавина, героят на Орлин Павлов гради новото си бъдеще, в което няма толкова адреналин. До него е годеницата му Ани (в ролята Лорина Камбурова), която обаче се лута между любовта си към Борис и съмнението, че неговите чувства към нея не са така силни и всеотдайни.

Заедно с тях са близките им приятели Чочо (в ролята Юлиян Петров), Любо (в ролята Дарин Ангелов) и Диди (в ролята София Бобчева) – двама лудаци, влюбени в природата, и една магазинерка, мечтаеща да напусне „гадното село“, за да се разхожда по столичните улици и да пазарува в моловете.

CGM_4652-1

В противовес с всички герои е образът на баба Злата, изиграна от легендата на киното и театъра Цветана Манева. Членовете на семейство Дочеви израстват пред очите на мистериозната съседка и именно тя е човекът запознат с тайните на всеки един от тях. Заради мъдростта си баба Злата е желан събеседник от всички и именно тя е човекът, към когото често се обръщат за помощ.

Сериалът „Скъпи наследници“ представя на зрителите всички наболели теми, които съпътстват живота ни. Саботажи, любовни триъгълници, съмнения, тайни, мечти, предателства, са в основата на новата хитова поредица, която се излъчва всеки делничен ден, от 18:00 часа, по bTV.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Никол Кидман с поредна награда

| от chr.bg, БТА |

Никол Кидман получи наградата на Гилдията на филмовите актьори за най-добра актриса в телевизионен филм или минисериал, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

На церемонията в „Шрайн одиториъм“ в Лос Анджелис Кидман, която беше номинирана 10 пъти, първа получи приза за ролята си в „Големите малки лъжи“. Водеща на шоуто, в което жените са на почест, беше Кристен Бел.

Наградата за най-добър актьор в телевизионен филм или минисериал беше спечелена от Александър Сгарсгард, също за „Големите малки лъжи“. В минисериала Никол Кидман се въплъщава в жена, жертва на семейно насилие, а Сгарсгард играе нейния съпруг.

В категорията за най-добър комедиен сериал победи „Вице“, с участието на Джулия Луис-Драйфъс, която спечели наградата за най-добра актриса в телевизионна комедия.

Уилям Мейси от „Безсрамници“ е победител в категорията най-добър актьор в комедиен сериал.

Британецът Гари Олдман, който изпълнява ролята на Уинстън Чърчил във филма на режисьора Джо Райт „Най-мрачния час“, спечели наградата за най-добър актьор.

Американката Франсис Макдорманд, изпълняваща главната роля във филма „Три билборда извън града“, беше отличена като най-добра актриса. Този филм спечели наградата за най-добър актьорски състав – главната премия на Гилдията на филмовите актьори.

Наградите на Гилдията на филмовите актьори се смятат за добър индикатор за успех на „Оскарите“, защото нейните членове са най-голямата група в Академията за кинематографично изкуство и наука.