Чий е най-големият… Александър?

| от |

Само за три години управляващите в Македония успяха да превърнат столицата на страната в исторически Дисниленд, се казва в репортаж на германската телевизия АРД, цитиран от Дойче веле. С доза ирония авторите представят проекта „Скопие 2014″.

Spomenik Aleksandar Veliki 0719

„Чий е най-големият… Александър? Как чий? На македонците, разбира се. Височината му е цели 23 метра!“ Така започва репортажът на германската обществено-правна телевизия АРД за проекта „Скопие 2014″, излъчен преди броени дни. В него се посочва, че само за три години македонското правителство превърна столицата на страната в нещо като исторически Дисниленд – с 20 нови постройки и близо 100 нови статуи.

Според авторите на инициативата „Скопие 2014″, такава била волята на народа. „Този проект отразява желанието на населението. Той не е идея на правителството“, твърди в репортажа архитектът Вангел Божиновски.

Бедна държава със скъпи статуи

 makedonija-skopie-triumfalnata-porta-makedonija_6e57617354

Защо да не си построим Триумфална арка? Или пък да имитираме исторически архитектурни стилове? Няма място ли? Че няма значение. Явно организаторите на проекта разсъждават точно така, коментират авторите на репортажа. Те са разговаряли с архитекта Деян Йовановски, който е един от най-големите противници на проекта. „Всеки ден тук изниква нещо ново и грозно“, оплаква се той. „За мен като архитект е направо обидно да ходя в центъра на града. Не мога да проумея, че съм принуден да живея в такъв кошмар – сред тази така наречена „архитектура““, казва Йовановски.

От репортажа научаваме още, че Македония е една от най-бедните страни в Европа. Там безработицата е близо 30 процента. Въпреки това производството на статуи бележ бум. Критиците на проекта изчисляват, че правителството вече е похарчило половин милиард евро за лъвове, коне и всякакви национални герои. Но нали все пак Македония е „люлката на цивилизацията“! Тази информация бива изпратена в текстово съобщение на мобилния телефон на всеки, стъпил на македонска земя и ползващ услугите на чуждестранен мобилен оператор – заедно с информацията за таксата за роуминг.

Строеж в името на идентичността?

В репортажа се посочва, че един от идейните бащи на проекта „Скопие 2014″ е Вангел Божиновски. Симпатичен мъж, който с удоволствие публикува във Фейсбук националното знаме и покани за онлайн покер игри. „Няколкостотин паметници за град като Скопие всъщност не са много“, казва той пред камерата на АРД. „Преди този проект ние мислехме, че сме някакъв интернационален народ без собствена идентичност. Сега македонците виждат и разбират какво съкровище им е завещала историята“, гордее се Божиновски.

Градската управа на Скопие опровергава информациите, че искала да прекръсти града на „Александрия“. Това били злонамерени инсинуации. В края на репортажа думата взима професорът по археология Никос Чаусидис. Той казва следното: „Ако цялата тази архитектура бъде подложена на психоанализа, то бързо ще лъснат всичките комплекси на нашата страна.“

Авторите на репортажа възкликват: Ех, Скопие, Скопие, твоето съществуване си струва дори и само заради заглавия в медиите от рода на „Златният пенис е опакован!“, „Статуята на Прометей се сдоби с гащи!“ или пък „Планира се 30-метрова статуя на майка Тереза!“. Впрочем, носителката на Нобелова награда за мир наистина е оттук. А и кой би се зарадвал повече на един гигантски паметник, ако не най-скромната жена на света? В центъра на Скопие място има колкото щеш!

 
 

„Ангелите на чарли“ се завръща с повече от 3 ангела

| от chr.bg |

Предстоящият нов филм „Ангелите на чарли“ може да скъса с традицията и да ни покаже повече от стандартните 3 ангела. Така поне твърди Кристен Стюарт, която заедно с Наоми Скот и Ела Балинска ще бъде момичета на Босли.

Франчайзът за първи път се появява през 1978 година, когато трите полицайки са Кейт Джаксън, Фара Фосет и Жаклин Смит. За мнозина от нас обаче по-познатите ангели са Камерън Диаз, Дрю Баримор и Луси Лиу от филма през 2000 година, който вдъхновява още един през 2003. Има и телевизионен сериал, но той е прекалено неуспешен и спира само след 4 серии.

По думи на Стюарт в новия филм „ще има цяла мрежа от ангели, жени от цялото земно кълбо, които са свързани и си помагат“. Тя обясни и как филмът ще е „по-буден“ и феминистично настроен. Ангелите също така ще разчитат на собствените си бойни умения повече, отколкото на сексапила си.

„Предстоящият филм ще е топъл и смешен, а също земен и добронамерен като наистина показва как жените могат да работят заедно“, добави Кристен.

Можем да сме сигурни, че лентата ще има и комедиен аспект, с режисьор като Елизабет Банкс. Тя работи по „Pitch Perfect 2″, където ни доказа, че има тайминга и усещането за смешката.

 
 

Джъстин Бийбър и Хейли Болдуин са сключили таен брак

| от chronicle.bg |

Любопитна (може би, за някои) новина дойде от актьора Алек Болдуин. Става дума за племенницата му Хейли Болдуин, която знаем, че от известно време се среща с Джъстин Бийбър.

Според Алек Болдуин двамата обаче са направили следващата стъпка и са сключили брак.

Журналисти питаха актьора какъв съвет би дал на Бийбър и той каза: „Да продължава да работи . . . Да не спира да работи“. Той добави, че е добре семейните хора в шоубизнеса да координират графиците си, за да бъдат заедно възможно най-много време.

В четвъртък миналата седмица Джъстин Бийбър и дъщерята на Стивън Болдуин бяха забелязани в брачното отделение на градския съд в Ню Йорк, след което феновете им веднага бяха решили, че са ходили за разрешително за брак, но в петък Хейли Болдуин отрече в Instagram да има такова нещо.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

Аманда Елис Лий превзе Инстаграм!

| от chr.bg |

Невероятната канадка и фитнес модел Аманда Елис Лий е истинска сензация в Инстаграм. И не без причина.

Аманда е квалифициран инструктор по пилатес, личен треньор и модел. С невероятното си тяло и извивки тя бързо се присъедини към елита на красивите и успелите.

Аманда е родена на 13 декември 1986 година, второ от общо 5 деца. Майка й също е фитнес фанатик и личен треньор и инструктор, което прави здравословният начин на живот голяма част от ежедневието на семейството.

В ъийнейджърските си години Аманда се е срамувала от кльощавото си тяло. Редовните тренировки обаче стимулират увереността й.

Тя учи в Колежа Сара Лорънс, специалност Модерни Танци. Под погледа на майка си тя започва по-усилени тренировки и така успява да извае тялото, което я прави известна.