Чий е най-големият… Александър?

| от |

Само за три години управляващите в Македония успяха да превърнат столицата на страната в исторически Дисниленд, се казва в репортаж на германската телевизия АРД, цитиран от Дойче веле. С доза ирония авторите представят проекта „Скопие 2014″.

Spomenik Aleksandar Veliki 0719

„Чий е най-големият… Александър? Как чий? На македонците, разбира се. Височината му е цели 23 метра!“ Така започва репортажът на германската обществено-правна телевизия АРД за проекта „Скопие 2014″, излъчен преди броени дни. В него се посочва, че само за три години македонското правителство превърна столицата на страната в нещо като исторически Дисниленд – с 20 нови постройки и близо 100 нови статуи.

Според авторите на инициативата „Скопие 2014″, такава била волята на народа. „Този проект отразява желанието на населението. Той не е идея на правителството“, твърди в репортажа архитектът Вангел Божиновски.

Бедна държава със скъпи статуи

 makedonija-skopie-triumfalnata-porta-makedonija_6e57617354

Защо да не си построим Триумфална арка? Или пък да имитираме исторически архитектурни стилове? Няма място ли? Че няма значение. Явно организаторите на проекта разсъждават точно така, коментират авторите на репортажа. Те са разговаряли с архитекта Деян Йовановски, който е един от най-големите противници на проекта. „Всеки ден тук изниква нещо ново и грозно“, оплаква се той. „За мен като архитект е направо обидно да ходя в центъра на града. Не мога да проумея, че съм принуден да живея в такъв кошмар – сред тази така наречена „архитектура““, казва Йовановски.

От репортажа научаваме още, че Македония е една от най-бедните страни в Европа. Там безработицата е близо 30 процента. Въпреки това производството на статуи бележ бум. Критиците на проекта изчисляват, че правителството вече е похарчило половин милиард евро за лъвове, коне и всякакви национални герои. Но нали все пак Македония е „люлката на цивилизацията“! Тази информация бива изпратена в текстово съобщение на мобилния телефон на всеки, стъпил на македонска земя и ползващ услугите на чуждестранен мобилен оператор – заедно с информацията за таксата за роуминг.

Строеж в името на идентичността?

В репортажа се посочва, че един от идейните бащи на проекта „Скопие 2014″ е Вангел Божиновски. Симпатичен мъж, който с удоволствие публикува във Фейсбук националното знаме и покани за онлайн покер игри. „Няколкостотин паметници за град като Скопие всъщност не са много“, казва той пред камерата на АРД. „Преди този проект ние мислехме, че сме някакъв интернационален народ без собствена идентичност. Сега македонците виждат и разбират какво съкровище им е завещала историята“, гордее се Божиновски.

Градската управа на Скопие опровергава информациите, че искала да прекръсти града на „Александрия“. Това били злонамерени инсинуации. В края на репортажа думата взима професорът по археология Никос Чаусидис. Той казва следното: „Ако цялата тази архитектура бъде подложена на психоанализа, то бързо ще лъснат всичките комплекси на нашата страна.“

Авторите на репортажа възкликват: Ех, Скопие, Скопие, твоето съществуване си струва дори и само заради заглавия в медиите от рода на „Златният пенис е опакован!“, „Статуята на Прометей се сдоби с гащи!“ или пък „Планира се 30-метрова статуя на майка Тереза!“. Впрочем, носителката на Нобелова награда за мир наистина е оттук. А и кой би се зарадвал повече на един гигантски паметник, ако не най-скромната жена на света? В центъра на Скопие място има колкото щеш!

 
 

Защо не трябва да имаме приятели в офиса

| от chronicle.bg |

Като се има предвид колко време прекарваме в офиса, няма как да не се сприятелим с някого. И това е хубаво – ако сме приятели с колегите, това увеличава удовлетворение ни от работата.

Но все пак не е добре да си ставаме прекалено близки.

Ейми Купър Хаким, индустриално-организационен психолог, казва: „Няма нужда да сте първи приятели. Искате да сте добри, професионални и възпитани. Но не е добре да казвате на човека на бюрото до вас най-дълбоките си тайни и цели в живота“.

Често по инерция наричаме близките си хора на работа „приятели“. С тях можем да обядваме заедно, но не е добре да прибързваме с поканите вкъщи. Споделяне на лична информация като финанси също може да ни навреди, например, когато дойде време за коледни бонуси. При повишение на служител, близките отношения могат да доведат до караници (ако не повишите „когото трябва“) или да са зле за компанията (ако повишите „когото трябва“). Или ако повишат ваш колега само защото е близък с шефа. В такъв случай трябва да преосмислим отношенията си към самата фирма. Споделянето също може да рикошира, ако колегата ни всъщност не ни е толкова верен, колкото си мислим. Например, ако кажем на някого как не сме доволни от сегашната си позиция и търсим нова работа след което получим повишение и решим да останем, това може да го озлоби към нас.

Границите при колегиалните взаимоотношения въжат с особена сила за мениджърите. Те могат да обезкуражат целият екип, ако покажат предпочитания към конкретен човек или си затварят очите при негови грешки. Най-важното за един лидер, за да запази вярата в себе си, е честността.

Често се случва да се сближим с някого от съжаление, защото този човек не се справя добре. Докато емпатията е положително качество, тя може да ни изиграе много лоша шега, когато неговото поведение започне да влияе и на нас.

Освен да внимаваме пред кого се оплакваме, трябва да внимаваме и кой се оплаква на нас. Не искаме да сме заобиколени от негативност и проблеми, защото това лесно може да влоши здравето ни – и психологическото, и физическото. Ако започнем да усещаме, че другите хора ни заливат, съвсем приемливо е да избягваме контакт с тях или да отклоняваме по-лични разговори.

 
 

Енио Мориконе: Тарантино е кретен, а филмите му са боклук

| от chronicle.bg |

Енио Мориконе поддържа смесените си чувства към Куентин Тарантино, с когото работиха заедно по „The Hateful Eight“ – и дори спечелиха награда на Академията. В интервю за немския Playboy известният композитор нарича режисьора „кретен“, а филмите му „боклук“.

„Човекът е кретен“, казва Мориконе. „Той просто краде от другите и накрая само сглабя всичко. Не прави нищо оригинално. И не е и режисьор. Така че не може да се сравнява с Джон Хюстън, Алфред Хичкок или Били Уайлдър. Те бяха велики. Тарантино просто претопля стари неща.“ Той признава, че не е фен на филмите на Тарантино и ги нарича „боклук“. Тарантино присъства на церемонията, когато Морикона получава звезда на алеята на славата през февруари 2016.

Част от проблемът се корени в работните им отношения: „Обажда ти се отникъде и иска музиката за филма да е готово за няколко дни, което е невъзможно. Това ме влудява!“, продължава Мориконе. „Защото това просто не е възможно. Затова не се занимавам повече. Така му казах и последния път. Следващия път обаче ще съм твърд. Може да ми помаха за чао.“

Едни от най-популярните парчета на италианския композитор са към филмите „The Good, the Bad and the Ugly“, „Days of Heaven“ и „Once Upon a Time in the West“, както и много други. Вчера той стана на 90 години.

 
 

Популярността на „Game of Thrones“ пречи на Джордж Р. Р. Мартин

| от chronicle.bg |

Феновете чакат следващата книга от поредицата „Game of Thrones“ вече 7 години. „The Winds of Winter“ е шестият роман от популярната сага на Джордж Р. Р. Мартин. Писателят посочва популярността на „Game of Thrones“ като част от причините за забавянето на книгата.

„Сериалът достигна такава световна популярност, книгите са толкова известни и толкова добре приети, че сега всеки път като седна да пиша съм наясно, че трябва да създам нещо невероятно и това е доста голям товар. Обаче веднъж щом се съсредоточа, целият свят изчезва – вече не ме интересува какво ще вечерям, какво дават по телевизията, какви мейли получавам, кой ми е ядосан тази седмица и защо.“

Мартин признава, че му е все по-трудно през последните няколко години да навлезе в това състояние на транс, в което пише най-добре. И не е само популярността на сериала. Самата история на този етап вече е изключително сложна.

„The Winds of Winter“ не е роман, а по-скоро няколко няколко романа в едно, всеки с различен протагонист, различен антагонист, различни герои, различни неща и става много комплексно. Писането е много, много комплексно.“

Последната книга на Мартин „A Dance With Dragons“ излезе на 11 юли 2011 година. Сериалът по HBO приключи със събитията по нея в сезон 5 и оттам нататък, в сезон 6 и 7, историята няма общо с книгите.

Докато чакаме книгата, можем да дочакаме и краят на сериала „Game of Thrones“ през 2019.

 
 

10 филмови франчайза, които трябва да умрат

| от chronicle.bg |

Помня когато „Breaking bad“ (или както го наричат патриотите: „В обувките на Сатаната“) приключи. Как камерата се издига над падналия Уолтър Уайт без никой да знае жив ли е, умрял ли е. Защото ако е жив, може би ще има продължение!

Няма да има продължение на „Breaking Bad“. Това ме кефи безумно във Винс Гилигън. Взе нещо, направи го много хубаво, завърши го и го остави. И това е. „Better Call Saul“ е отделен проект, предстоящият игрален филм по франчайза, пак ще е отделен проект. Няма продължения, няма цедене на левчета, няма съсипани фенски сърца.

Колко мъдро е това!

И колко много още хора могат да вземат пример. Малко въображение, наистина малко – не ти трябва особено много въображение, за да измислиш екшън – и малко пари и хоп! ето ти нов филмов франчайз за развиване. Изисква се безумно малко старание да се преместиш от старите лаври.

В галерията ни днес подредихме 10 филмови франчайза, с които трябва да се приключи.