shareit

Четвърта власт : 7 часа до началото, тази вечер от 20:45 по БНТ1

| от |
Как политиката си прави медии… „Истината струва скъпо“ и не всички медии могат да си позволят да платят цената за нея. Битката за власт в последно време доста мирише на печатарско мастило, а пионките в играта с неясни правила са направени от вестникарска хартия. Лесно се огъват и лесно се заменят…

От днес  в ефира на БНТ това ще се опита да направи новият български сериал „Четвърта власт“. Всяка неделя от 20,45 ч.

1175493_231284887026580_949739507_n

„Четвърта власт“ разказва за различните лица на българската политика и журналистика. Първите два епизода за сблъска между властта и медиите ще бъдат излъчени днес по БНТ след централната емисия новини. По програма е предвидено да се излъчва по една серия всяка неделя от 20.45 ч., съобщиха от БНТ.

В общо дванадесет епизода зрителите ще могат да проследят репортерско разследване, в което главните герои са политици и журналисти, а историята е създадена на основата на факти и събития, които изглеждат познати. Действието се развива „през живота“ на един вестник, който се опитва да работи по свои правила за независима журналистика в едно изпълнено със зависимости общество.
1017035_228278313993904_938964145_n
Разследването сблъсква външния и вътрешния свят, в който журналистите живеят, и те разбират, че изборът е да станат част от манипулацията или да се изправят срещу нея. На екрана се случва онова, което се случва в живота, – ожесточена борба за власт, мръсна политическа игра, удари „под кръста“, изнасяне на информация, натиск и отчаяна журналистическа съпротива. Шпионаж, секскомпромати, рекет и измамни схеми са познатите жанрови похвати, които ще карат зрителя да гледа с интерес.
1234941_230585900429812_1599945161_n
Сериалът е политически трилър, в който ролята на службите в манипулиране на обществените и политическите процеси надхвърля криминалната линия в сюжета. Седмичният вестник „Четвърта власт“ води бавна и изтощителна битка, в която разобличава висши представители на властта и порочните им схеми.
Структурно „Четвърта власт“ е сезонен сериал от по дванайсет епизода. Всеки сезон „сглобява пъзела“ на едно голямо
журналистическо разследване. Главните герои преминават от сезон в сезон, но случаите, които разплитат, са различни. Независимо, че сценарият на сериала е написан и снимките са приключили преди половин година, актуалният контекст е този, който ще държи вниманието на зрителя до края на историята.
1045074_204847206337015_1647023705_n
Първият сезон показва теми, които не са третирани досега в български сериал: кои са механизмите, които манипулират
обществото; схемите, които „държат“ досиетата и хората, които се възползват от тях; кой кого подслушва и защо; как се ражда съвременният политически Франкенщайн; каква е невидимата страна на политическата игра и каква е ролята на медиите и журналистите във всичко това.
Изборът на заглавието на сериала „Четвърта власт“ е направен като предизвикателство към българската обществено-политическа система, в която журналистиката трябва да възстанови своята сила и независимост, отбелязват от БНТ.
1374185_232851230203279_156236510_n
Понятието ‘четвърта власт’ често се приписва на историка Томас Карлайл, който пък от своя страна твърди, че първоизточникът е Едмънд Бърк (политик и философ от 18 век с голямо принос в сферата на политиката и естетиката).Бърк използва този термин по време на парламентарен дебат през 1787 година. Той говори за това, че има три власти в Парламента, но има и четвърта такава – много по-важна от всички останали взети заедно, в лицето на печата, пресата.
Томас Карлайл доразвива и популяризира термина през 19 век.В по-модерни времена, ‘пресата’ включва всички медии, не само вестниците, а чрез понятието за ‘четвърта власт’ медиите се поставят в ролята на четвърта градивна част на правителството, която е необходима за всяка функционираща демокрация.
1240605_228867047268364_801197139_n
В главните роли са актьорите Мила Парушева, Христо Шопов, Самуел Финци, Владимир Пенев, Михаил Билалов, Деян Донков, Атанас Атанасов, Ивайло Герасков, Владимир Карамазов, Христо Петков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Ана Пападопулу, Александра Василева, Деси Моралес и др.
Сценарният екип включва Александър Чобанов, Александър Спасов, Ваня Николова, Велислава Попова, Емил Андреев, Йордан Банков, Росен Босев, Димитър Коцев-Шошо и Стоян Радев. Режисьори са Димитър Коцев-Шошо и Стоян Радев. Филмът е продуциран от Българската национална телевизия.
Какво мислят част от актьорите за своите герои.
1374793_233660056789063_310486804_n
Атанас Атанасов : „Андрей Кръстанов е изключително важна роля за мен. Не само като творческа задача… Кръстанов ми даде и продължава да ми дава възможност да преосмисля собственото си битие – персоналното си минало, динамичното си настояще и пътищата, които бих могъл да избирам в близкото бъдеще. Кръстът, който нося и кръстопътищата, през които го пренасям.Това не се случва често в творческата съдба на актьора.“
Любима реплика в „Четвърта власт“ – „Лъжата в журналистиката означава край“

 1238242_233355286819540_1169675980_n

Христо Петков : Георги Сарандев е лидер на УМ 13. Емигрира в годините на прехода и завършва висшето си образование във Великобритания. Решава да основе Управление на младите „УМ 13″. Организатор на серия протестни акции. Защитник на свободата на словото. Идеалист, на който тепърва предстои сблъськ сьс системата наречена Държавна Сигурност.

Любима реплика – Лозунг от протеста на УМ13 на площад Независимост срещу незаконното подслушване на журналисти, политици и обществени личности: „ЧУВАМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?!?“

1238955_233030963518639_1926356584_n

Владо Карамазов : Станимир Кисьов е финансовият министър, който никоя държава не би си пожелала, но вероятно всяка държава притежава. Типичен представител на нашето време. Млад, пробивен, образован-завършил финанси в Лондон и работил за големи корпорации. Но и като всички млади хора с възможности, няма особени задръжки.
Прагматичен, овладян играч. Става министър на финансите на държавата и успоредно, участва в игрите на големите босове на подземния свят. Няма никакви скрупули, че се възползва от поста си, напротив използва всичко за неговите облаги. Точно такъв тип човек – ще оцелее въпреки всичко.
1236688_232755510212851_189741756_n
Вихър Стойчев : Героят ми в „Четвърта власт “ Илия Илиев е реалистичен представител на нашето време, който желае промяната и справедливостта, но при срещата с ужасното лице на организираната престъпност, където се включват политици, полицаи и бандити, няма характер и воля да постигне това. Смятам, че показателната фраза, изречена от героя ми във филма, разкриваща образа и атмосферата на света му е: „Вече всеки подозира и следи всеки“.
1234080_231955666959502_1283842842_n
Ивайло Герасков : „Стефан Хинов – Висок клас ченге, нисък морал – те вървят заедно.“ Интелигентен, ловък, безскрупулен, чувствителен, амбициозен.
11194_231591660329236_1711730462_n

Ана Пападополу : Героинята на Ана в „Четвърта власт“ е красивата телевизионна водеща Стела Кръстанова. Освен журналистиката Стела има амбиции за участие в политическия живот. В политиката обаче нищо не е такова, каквото изглежда. Стела разбира, че за да се изкачиш високо понякога трябва да жертваш най-скъпото. А дали тя ще го направи?

602915_231284903693245_322504807_n

Михаил Милчев : Илиян Калчев, медийният корифей на правителството. Той е един от онези „вечни“ партийни апаратчици, които знаят много добре какво могъщо оръжие е информацията и как може тя да манипулира общественото мнение в полза на властимащите.

Любима реплика от сериала:

„А, досиета…винаги е интересно да се четат досиета!“

1239782_231193907035678_223379686_n

В „Четвърта власт“ Васил Димитров се превъплащава в ролята на проф. Димански. Изстрадал от репресиите на Държавна сигурност преподавател по немска филология. Едно запомнящо се присъствие на един изключителен актьор.

1238257_230888677066201_2043728995_n

Ана Вълчанова : Тя е обикновена българска жена с огромно лично страдание. Нейният проблем бива безскрупулно използван за лична изгода. Тя прави компромис в името на своето дете. Който може, нека я вини.
Ситуацията, в която попада тя, за съжаление, е част от нашето ежедневие. Начин на живот, който ние сме приели за нормален. Докога ли?
1231685_230585883763147_203232965_n

Александра Василева : Биляна Троянова е упорита, безкомпромисна, способна на компромис единствено заради мъжа си, фанатично преследваща идеята, в която вярва. Малко момиченце, което е самоизтръгнало своите чувства в името на някаква обсебеност.

Любима реплика:

„Само че този път си във война с истината! Няма как да спечелиш!”

1236293_229573000531102_181533760_n

Светлана Янчева :  Лидия Лазарова е амбициозна и интелигентна жена, чийто потенциал и проекти са използвани от властта не за целите, за които е работила тя. Лидия попада в собствения си капан, от който измъкване има или няма, предстои да видим.

Не точно любима, но просто вярна реплика на Лидия:

„Избирателното правосъдие не е правосъдие“

1235320_229202523901483_1746034441_n

Петър Кауков : Като председател на Общинския съвет на Красимир Косев му се налага да лавира между интересите на политическите си приятели и „приятели“. В същото време трябва да осигури и бъдещето на децата си. Всичко това трябва да се случи без да се накърни обществения му имидж и политическа кариера.

Любима реплика: „Ако изобщо някога съм се чувствал изнудван, то е в момента.“

1238233_229274393894296_1523616173_n

Иво Аръков : Любо Косев е момче обременено от скучното си ежедневие като син на един от най-властните хора в София. Манипулиран от конкуренти на баща му, младият Косев често попада в конфликти и злоупотреби. Една любов е способна да го освободи от несправедливо осъдения живот, кара го да повярва в промяната и най-важното, че е способна да го освободи от самия него! Под контрола на баща си има слаба воля, за да успее…

Любовта е неговият изцерител на всички извършени глупости… И след инцидент, в който е намесен и баща му, предстои да избере нов път в живота си!

 1186681_228840867270982_1784895096_n

Велизар Бинев за ролята си на Антикваря: Един не особено публичен, но неизменен спътник на всяка една власт. Човекът в сянка. Под прикритието на ценител на произведения на изкуството и уважаван колекционер с изтънчен вкус, се оказва, че персонажът ми има отношение към красивото и под други форми. Красивите момичета и ползата, която един човек с правилен подход, въображение на тема прагматичност и добра репутация, може да извлече от тях.Любима реплика на персонажа: „Уж е криза, а ти си супер!“

1231274_228559303965805_1436471833_n

Илиана Коджабашева : Калина е умерено амбицé както в кариерата, така и в любовта.
Достатъчно умна и последователна в мантрата „Няма да съм ти секретарка цял живот“, за да успее, изпълнена с вяра и премерен сексапил, да се докопа до „истинската журналистика“.
Може и да се влюби, но бързо и минава, защото много иска да бъде журналист.

А след като това стане, ще иска да е нещо друго.

 62611_228278283993907_1726792084_n

Лилия Гелева: Рени е стажант-репортер в редакцията на вестник „Четвърта власт“. Почти живее на бюрото си.

Въоръжена с търпение, ентусиазъм (както и с плюшеното си мече) Рени е готова на всичко, за да изпълни добре всички възложени и задачи.

Любими реплики – всички от рода на „Браво, Рени“, защото Рени никога не разбира дали са доволни от нея или я иронизират.

9248_226930187462050_2095833108_n

Кристиян Нейков и Владимир Димитров се различават единствено по това, че Владимир в живота си никога не би се занимавал с фотография. Това му дава възможност да прояви творческо въображение и да изгради образа на Кристиян като спокоен и отговорен в офиса и авантюристичен и рефлективен „на бойното поле“.

От малкото реплики, които има, любима му е „Мисля, че ще ти хареса“ и не заради съдържанието ѝ, а заради обстоятелствата по нейното заснемане – три часово чакане, едночасова подготовка – грим и прическа, за да я произнесе в 2 дубъла за 5 минути.

1237900_226620690826333_1386994507_n

Годо – кучето, за кoето си мечтае Рени.

Роден на 30 април 2009г. някъде във Франция.

Прави първите си стъпки пред камера (и зад нея) в студентски филми. Неговото присъствие на снимачната площадка не би могло да се нарече „нечувано“ поради характерното за породата шумно дишане, но високият му професионализъм и чар обезоръжават всеки звукар. Твърди, че любимите му реплики тепърва предстоят.

Следете сериала, за да разберете какво име ще му дадaт колегите на Рени в редакцията.

1238785_226321157522953_1593860509_n
Жана Яковлева : Прокурор Слава Добрева е различният прокурор, мека, шармантна, търсеща винаги с усмивка да срази противника, прави грешки повече от наивност отколкото за изгода. Започнала кариерата си в края на 80 познава и методите и похватите на миналото и настоящето. Женена за съдия от конституционния съд – отегчена от тези среди обича изкуството, лукса и ухажванията на мъжете , особено когато те са по-млади.Добрева е жена, която е направила кариера благодарение на качествата си. Добър професионалист със сериозно отношение към заниманието си. Слабостите ѝ са чисто женски – отстъпчива, наивно податлива на внушения (от страна на очарователни представители на силния пол). В този смисъл прегрешенията, които прави не са плод на корист, а по скоро на слабохарактерност и лековерност. Затова и греховете ѝ не са големи, защото сърцето ѝ е чисто. Може да бъде спонтанно откровена и тази нейна черта надделява над конспиративните нагласи.

1157646_224766481011754_173231033_n

Родената на 24 април 1982 г. Анастасия Неделчева e трето поколение балетни артисти.

За ролята си Анастасия казва: ‘Деница е балерина по професия, компаньонка – агент под прекритие. Тя е тайното оръжие за операция „Венерина клопка“.

Любима реплика: Аз не съм просто една к****, която Антикварят държи, и Велина не беше. Оправяйте се!

578356_204847513003651_1254772666_n

Деси Моралес : Моята героиня е журналистка, която разбира от работата си – напориста, лоялна. Има си и разни слабости, но те не й пречат. Доста харесва героя на Атанас Атанасов – също разследващ журналист. Чувствам се прекрасно в екипа – всички са джентълмени. Засега нямам любовни сцени, но току-виж Найо ще ми обещае за следващия сезон“

А ето и още няколко кадъра от филма и снимачната площадка, останалото след 7 часа по БНТ1, 20:45!

998825_204847709670298_448965846_n

1185721_229273833894352_449959955_n

998714_204842476337488_1190421652_n

998714_204842463004156_1754304572_n

945903_204843423004060_2049365652_n

945903_204843419670727_758194950_n

945903_204843416337394_1913630796_n

578356_204847519670317_2124632453_n

578356_204847509670318_138375771_n

67823_204843243004078_556634990_n

67823_204843239670745_845004474_n

Credits : Снимки и информация : БНТ, SPOTLIGHT, Найо Тицин, Яна Блажева, Йордан Симеонов

 

 
 
Коментарите са изключени

Мафиотът, който беше приятел и враг на Кенеди

| от |

 

Една древна поговорка гласи, че организираната престъпност винаги е по-добра от неорганизираната. Съществуването на мафия и друг престъпни организации е довела до създаването на много вълнуващи легенди, които и до днес се филмират, но докато Ал Капоне и Джон Готи са толкова популярни, някои други сякаш остават в по-дълбоката сянка. Такава е историята на Сам Джанкана – човекът спял с жените, минали някога през леглото на американския президент. Преди да стигнем до тази точка от историята, нека се запознаем със създаването на един от най-свирепите престъпници на САЩ.

Салваторе Джанкана е роден Гилормо Джанкана в Чикаго, през 1908-а година. Биографията на мафиота разказва за много тежко и брутално детство, предоставено с любезното съдействие на бащата. Антонио Джанкана не просто обичал да наказва сина си, той обожавал да го унижава. Завързван за дърво, малкият Сам трябвало да бъде бичуван, да поседи още няколко часа и ако татко се смили, най-вероятно ще го пусне да спи на пода в кухнята. Милостивата майка никога не е присъствала в живота на малкия Джанкана – тя умира много млада. Имайки предвид летящия старт, бъдещият мафиот изпълва душата си с толкова гняв, че няма нормално училище, което да го прибере. Изпратен в поправително на 10-годишна възраст.

Sam_Giancana

Снимка: By Unknown – ebay.com, front of photo, back of photo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27819828

Вторият брак на бащата води и до изгонване от къщата, защото няма място за първородните синове. Останал без дом, нежелан от никого, Сам се присъединява към „Банда 42″. Въпросната групировка е била само от италиански момчета. Всички те предпочитали да обират възрастни и богати дами, понякога убивали, но много по-рядко. Първият арест е на 17-годишна възраст, а до 20-годишна възраст е вече познайник на властите. Още тогава е заподозрян в 3 убийства, но никой няма доказателства – в италианските квартали свидетелите не са на почит.

Издигането в криминалната кариера идва и със запознанството с Ал Капоне – тогава Сам е шофьор и главен логистик във вноса на алкохол. Повиквателната за фронта била отклонена, след като военната комисия го описва като „конституционен психопат“. През 1940-а година, докато е отново в затвора, бъдещият Салваторе се запознава с Еди Джоунс. Джоунс разказва за хазартната схема на афро-американското общество и как е успял да накара голяма част от нелегалните казина да си плащат. Осъзнал новата нисша за печелене на пари, Джанкана започва да трупа милиони, използвайки хазартните страсти на Чикаго.

За да вземе бизнеса на Еди Джоунс, италианецът го отвлича пред погледите на жена му и секретарката. С откуп от 100 000 долара и обещанието, че рекетьорските занимания ще бъдат отстъпени, бившият вече приятел се оттегля и дава всичко на съкилийника си. До 50-те години на миналия век, Салваторе вече държи хазарта. Ал Капоне е починал преди близо 5 години, следователно е време за нов кръстник в американската мафия. Мнозина смятат, че познанството между Джон Кенеди и Сам Джанкана е случайност, но според различни източници, организираната престъпност е работила именно за издигането на Кенеди в американската политика.

sam-giancana-outside-court-closeup

До 1955-а година, мафиотът вече контролира хазарта и проституцията, трафикът на наркотици и почти всички останали нелегални занимания в града. Много по-късно ще стане ясно, че Чикаго просто е бил неговата крепост, но градове като Маями и Лос Анджелис също са били част от голямата империя.

Осъзнал, че ЦРУ иска да отстрани Фидел Кастро, Сам бързо решил да помогне. Неговите мотиви били далече от патриотичните, човекът просто си представял колко пари може да спечели от кубинските казина. Нови разсекретени файлове показват, че именно ЦРУ са потърсили агент на име Сам Голд, който да помогне за отстраняването на диктатора. Използвайки своето „патриотично прикритие“, босът заявил, че прави всичко безвъзмездно. Истината, както винаги е малко по-различна – Джанкана се надявал, че отстраняването на Кастро ще утвърди политическата кариера на Джон Кенеди, а Боби Кенеди, който се кандидатира за главен прокурор, ще остави мафията намира.

През 1962-а година, ЦРУ решава да замрази проекта за елиминирането на Кастро. Това мотивира мафията да засили натиска и опитите си. Амбицията била толкова голяма, че всеки провал бил по-комичен и безумен от предишния. Санто Трафиканте – ключова фигура на мафията в Маями – открива човек, който може да се внедри в кухнята и да отрови храната на диктатора. Единственият проблем е, че отровата не била толкова силна и Кастро оцелял. Освен това, Боби Кенеди вече водил чиста битка срещу престъпния свят в САЩ. След като мафията, освен факта, че печели милиони, се опитва да разчисти Кастро от политическата сцена и не получава дори една похвала, мерниците бързо се насочват в друга посока – целта е Джон Кенеди.

И до днес няма официална информация за извършителя на това престъпление, но много от разследващите смятат, че именно организацията на Сам е била поръчител за убийството на американския президент. След това примката започва да се затяга бавно и сигурно.

111

През 1965-а година, Сам е призован да свидетелства срещу организираната престъпност. Италианецът, задължаван от закона Омерта, запазва мълчание. Въпреки спазването на всички правила, мафиотът бързо е разжалван и остава без своята власт. Единственият избор е изгнание в Мексико и след това в Аржентина. Завръщането му за кратко през 1974-а година в САЩ пак не е за добро. ЦРУ иска да разпита Джанкана за опитите за убийство на Кастро.

Макар и омерта да продължава да важи, непознат човек влиза в собствения му дом и докато се разменят реплики, сякаш говорят добри приятели, гостът използва оръжие и ранява смъртоносно домакина си, а след това изчесва бързо. Никой не знае кой точно заглушава завинаги един от най-свирепите мафиоти по онова време в САЩ. Почти всяка организация има собствен мотив, както и потенциален извършител, но само толкова. Историята на италианеца е филмирана, но така или иначе заглавията не се превръщат в касови филми. До днес името му се свързва с фамилията Кенеди, няма доказателства за поръчковите убийства, нито за други по-жестоки дейности на Джанкана, той сякаш не е съществувал.

 
 
Коментарите са изключени

Чарли Чаплин и явлението „Великият диктатор“

| от |

Представете си, че сте част от голямо бедно семейство в Лондон. Бащината милувка никога не е била позната, а до 9-годишна възраст, вече имате натрупан трудов стаж. Не стига това, но съдбата е достатъчно жестока и ви лишава от майка още на 14-годишна възраст. Никога не завършвате училище и единственият начин за изкарване на пари е чрез музика, танци и комедия. Ако всичко това е познато, най-вероятно сте чели историята на Чарли Чаплин. Тежкото начало на актьора все пак не остава толкова мрачно. Още през 1914-а година е поканен да бъде част от актьорите в KeyStone Studios.

Screenshot_4

В началото на миналия век, Чаплин се превръща в институция на киното. Негови филми са „Хлапето“ от 1921-а година, „Жената от Париж“ от 1923-а година и „Светлините на града“ от 1931-а година. Всички тези ленти са част от нямото кино. Тогава все още съществуваха филми, в които липсва всякакъв диалог и всичко трябва да бъде достатъчно добре изиграно, за да може публиката бързо да разбира какво наистина се случва. Чарли не е просто главната роля в киното, той е режисьор, сценарист, редактор и композитор. Мултифункционалността му е повече от гаранция за успешна продукция. Постигнал всичко, при това без никакви реплики, актьорът може спокойно да се пенсионира в най-ранна възраст и никога повече да не мисли за кино и своето бъдеще. Банковата му сметка никога не е била толкова пълна, колкото в онзи момент. За човек, спечелил всичко от кино индустрията – слава, пари и световна разпознаваемост, следващото предизвикателство трябвало да бъде особено висока летва.

С наближаването на Втората Световна война и рисуването на нацистки герой в лицето на Хитлер, Чаплин бързо започва да мисли за още един „танц“, озвучен от мелодията на сатирата. Родени в една седмица, Хитлер и Чаплин имат достатъчно прилики, включително и онзи популярен мустак, който всички са виждали през годините. След като Нацистка Германия е готова с първия си филм и вълнуващото заглавие „Триумфът на волята“, Холивуд, както и много европейски актьори започват да се притесняват сериозно за бъдещето на Европа. Историята е ясна – още в древен Рим, шутът е бил натоварен с тежката задача да казва истината чрез комедията. В този случай, Чаплин решава да направи филмa „Великият Диктатор“

Screenshot_2

Чаплин, използвайки точно този инструмент, започва да пише сценария за филм, който 79 години по-късно ще оставя следа сред своите зрители. Преди това обаче трябва да знаем много добре, че преди Втората Световна война, културата в Европа е на особено високо ниво и все още е липсвала онази цензура, която да спре творчеството. Изкуството дава гласност на емоциите, а интернет все още липсва и никой не е чак толкова свободен, за да напише каквото и да било. Цензура не е липсвала в Нацистка Германия, но по неофициални данни, самият Хитлер е гледал „Великият диктатор“. Историята ни запознава с еврейски бръснар и ветеран от ПСВ, живеещ в измислената страна „Томайния“.

Негови антигонисти са анти-семитът Хенкел, Херинг, Гарбитшч и Наполони. Играта на думите подсказва истинските лица на осмиваните герои. Не трябва да забравяме, че Чаплин мрази Хитлер. Мрази го за всяко взето решение, мрази го от деня, в който решава да следва политическа кариера, но най-важното – възхищава се на актьорското майсторство на Фюрера. Не е тайна за никого, че Хитлер е практикувал ораторството, знаел е точно кога и как да повишава тон, как да натъртва думите, за да отекват в някогашните радио приемници. Впрочем, когато шпиони успяват да запишат фюрера в кабинета му, били  изненадани как наистина звучи той.След като филмът не вижда бял свят в Германия, някои успяват да вкарат пиратски копия (точно така, пиратството е било живо и през Втората Световна война) в Югославия.

Салоните много често били пълни с немски офицери, които искали да видят как малкият мустакат англичанин е успял да издразни толкова много фюрера. В началото всичко било забавно, но към средата на филма, офицерите започвали да вадят пистолетите си и да стрелят по платното. С развихрянето на зверствата из Европа, Чаплин страдал все повече. Актьорът се надявал до последно, че Хитлер няма да стане автор на този геноцид и съжалява, че изобщо е направил филма, сякаш му дава допълнителна популярност, вместо да неутрализира неговото геройство. Предупреждението се оказало истина, при това зловеща истина. Подозираме, че Чаплин много искал да подразни Хитлер и затова използвал любимата му музика, композирана от Ричард Вагнер. За финал трябва да напомним и нещо друго – споменахме, че Чаплин никога не е рискувал да говори в киното. Удобството на нямото кино е спестявало много лента, но тук нещата са съвсем различни. Актьорът говори през цялото време и завършва себе си като истински творец,  доказвайки, че дикцията изобщо не му е чужда. „Великият Диктатор“ показва на публиката, че Чаплин отдавна е искал да говори и да изразява емоциите, които носи в себе си.

Screenshot_3

Той има още една последна карта, която трябва да изиграе – да изнесе реч, напомняща за Адолф Хитлер. Вместо за чиста раса, Чарли използва сърцето си. Финалният щрих на този филм е по-горещ от  нажежено желязо. 79 години по-късно, можете да откриете достатъчно истина в думите на великия комик. Не трябва да забравяме, че това е първият филм, където зрителят е можел да чуе истинския глас на Чарли Чаплин. Известен факт е, че „Великият диктатор“ може да се гледа в Испания едва след смъртта на г-л Франко, преди това се смята за забранен филм. Речта е смятана за комунистическа пропаганда, някои хора се отричат от Чаплин, друго го канят да я декламира на различни мероприятия и в различни организации. За нас остава само да разберем дали наистина тези думи все още са адекватни за света, в който живеем? 

 
 
Коментарите са изключени

Шай Шахар – най-успешният мъжки жиголо

| от |

Проституцията изобщо не трябва да се смята за професия, ограничаваща се само до пола. Оказва се, че мъжките компаньони са достатъчно търсени и желани. Със сигурност нямат точно този успех, както жените, но пък историята познава някои от успешните господа. Историята на Шай Шахар е една от най-увлекателните в модерното общество. Някогошно предсказание от местен гадател гласяло „Не бързай да се оплакваш от съдбата, защото не знаеш какво смята да ти донесе тя“. Очевидно става въпрос за предлагането на плътски услуги. Това пак е някаква съдба, а самият Шай признава, че е един от първите мъже, настанили се на червените фенери.

Преди да стане жиголо, човекът се опитал да бъде част от американската армия, след това дезертира в Израел през 1980-а година. Там съдбата го среща с жена и дъщеря. Военната служба е задължителна в Израел и Шай дава своя дан, а след това решава да замине за Холандия. Осъзнавайки, че червените фенери имат само жени и никакви мъже, той побързал да промени правилата на играта и задал съвсем нова идея – мъжко жиголо.

Срещу скромната сума от 1000 долара, той предлагал услугите си на жени. Прекарва 10 години в този бизнес и заявява, че тайната на неговите познания била открита в секс списанията. Наученото било практикувано върху приятелки, а на 35-годишна възраст се превърнало като бизнес призвания. Освен това използвал най-древният подход за опознаването на своята партньорка.

Питал кой е любимият цвят на неговата клиентка, кое е любимото животно и по този начин можел да допуска какво очаква да получи избраницата. Шай твърди и до днес, че е успял да спести пари от забавлението си. Жиголото признава, че е хетеросексуален и съответно в кариерата си е задоволил повече от 500 жени и двойки. Сега вече е пенсиониран и се занимава с друга форма на изкуството – музиката и свири със своята джаз група по различни заведения в Амстердам.

Мотивът на дамите също бил интересен, те не търсели връзка, не искали да развалят нищо със своите партньори, но искали да усетят тръпката от това удоволствие. 5-годишният стаж на тази професия успял да изврати достатъчно жиголото и той признава, че на този етап вече вижда жените като потенциални клиентки и източник на пари, отколкото като индивидуални личности.

 
 
Коментарите са изключени

Филмовото наследство на Тони Скот

| от | |

На 19-и август 2012-а година, Тони Скот паркира автомобила си на моста „Винсънт Томас“. Режисьорът на редица култови холивудски заглавия оставя автомобила си, бележка и след това прекрачва перилата. Според очевидец, Тони не се поколебал да скочи. Малко по-късно и бреговата охрана на Лос Анджелис ще намери тялото, докато в колата ще открият прощално писмо, адресирано до семейството. Едва през октомври ще има яснота, че в тялото на холивудския гений се крият миртазапин и есзопиклон – двете са известни с причиняването на суицидни мисли. През ноември, братът Ридли Скот ще признае, че Тони се е борил с рак твърде дълго време, а неговото семейство предпочело да запази всичко това в тайна. Филмографията на Тони Скот е изключително богата – от филми като „Топ Гън“ до „Дни на грохот“, „Ченгето от Бевърли Хилс“, „Истински романс“ и още много други.

Възпитаникът на Кралския колеж по изкуства е успял да създаде изключителни творби през годините. От всички отличени ленти ще откриете филм, където почеркът на г-н Скот изглежда като визуална история, която никой друг не е посмял да направи.
През 1987-а година излиза филм с името „Мъж под прицел“. Макар и заглавието да е особено обещаващо, режисурата и актьорската игра са под такава критика, че най-вероятно и до днес можете да откриете правилния безплатен стрийм за бърза справка. Потенциален режисьор на лентата трябвало да бъде Тони Скот, но вместо да се занимава с „Мъж под прицел“, Тони решава да се занимава със снимките на „Топ Гън“ – освен това, никой не искал  да повери точно този  филм на младок без никакъв особен опит. Само 20 години по-късно, режисьорът ще получи втори шанс. Узрял допълнително и със сериозен поглед към киното, Скот започва да реди сложен пъзел, който днес също старее достатъчно добре в библиотеките на филмовите критици.

qwqwr

Макар и историята понякога да губи връзката или по днешните критерии да не изглежда чак толкова съвършена, трябва да отбележим едно друго качество – завладява бързо. Тайната зад успеха, въпреки печалбата от 130 милиона долара (за сметка на бюджет от 70 милиона долара) е фактът, че Тони Скот е работил с всички актьори и още по-важното, актьорите определено са обожавали да гледат как се случва магията. Дензъл  Уошингтън, Дакота Фанинг, Кристофър Уолкън и Мики Рурк са участвали с голямо удоволствие  в проектирането на съвършенството, дирижирано от този режисьор.

Критиците казват, че в този филм можете да видите личните демони на г-н Скот да се прокрадват по лентата. Всяка сцена изглежда не толкова съвършена, снимана под странен ъгъл, но съответно не можете да си обясните защо продължавате да гледате този филм. Запазената марка на Тони Скот е точно това – всичко започва леко и спокойно, сякаш кани зрителя да се настани по-удобно за слеващите няколко часа, в които ще мине през въртележката на чувствата си.

В случая с „Мъж под прицел“, някои сцени няма да имат връзка, поне не и на първо четене, но това е магията на киното – всяка една е просто част от по-голямата картина и едва на края ще може да се види завършена. Сякаш се рисува портрет, в началото не прилича на нищо, докато художникът не остави името си в долния десен ъгъл.

qq1

Това е историята на Тони Скот, за разлика от брат си, той никога не се е стремял да направи филмите за награда Оскар.Портфолиото на Тони с наградите е сякаш скромно, не е успял да продуциира лентата, която да накара света да скандира името му, за да получи златната статуетка, а сякаш не това е била целта. Фокусът е в създаването на изкуство, което да забавлява, впечатлява и приковава зрителя. Докато всички останали използват метода на третините, Скот работи със златното сечение на кинематографията. И щом човек като Брайън Хелгеланд започва скрипта, няма какво повече да очакваме. Впрочем, през същата година (1987-а), Брайън влиза във видеотеката (същата, в която някога работил Тарантино) и попитал кой е най-добрият филм. Касиерът го насочил към първата версия на „Мъж под прицел“.

20 години по-късно, човекът ще напише сценария за малко по-различен и много по-добър филм. Историята, колкото и тривиална да звучи за днешното време, ни пренася в обувките не бивш командос, нает за телохранител на малко момиченце. В книгата, от където се извлича съвсем нов филм, главният герой Крийси (Дензъл Уошингтън), трябва да показва своите свидни белези от войните, неприятните срещи с алкохола и тежката депресия. Пресъздаването на емоционално състояние е доста трудно, особено след като авторът на книгата преразказва историята по-скоро в главата на героя, където се случват много съдбоносни решения. Ето защо и началото на филма е бавно, сцените са размазани, понякога твърде безцветни, друг път прекалено осветени, мигове на черно-бяло кино и още много други. Свикнете с идеята, че Тони Скот ще оставя символи във всеки един момент.

Той запълва онези празнини в сценария и прави преход от сцена в сцена, без да форсира действията, усеща се плавно въведение в иначе бързите темпове на филма. Самият Дензъл е поканен да участва, докато чака пред кабинета на доктора. Там се срещат с Тони. Уошингтън признава, че е бил изморен от киното, вече не искал да снима филми, мисли за пенсиониране. Скот взима под наем точно тази апатия, за да създаде герой, който сякаш всички познаваме и виждаме. Алкохолизмът и отчаянието, изиграни тук, печелят Оскар около 8 години по-късно, когато Дензъл ще бъде пропадналият авиатор в един друг филм. Когато питат Тони, защо втората част във филма е толкова натъпкана с насилие, той отговаря „Помислих си какво бих направил, ако моите деца бъдат нападната и сцените се наредиха веднага.“.

И ако те са завладяващи, какво да говорим за музикалното оформление? Понякога чувате тиха, дори шепнеща испанска китара, друг път се прокрадва песен като „Clair de Lune“, преди да се разнесат писъците и екранът да се покрие отново с агресия. Използваме този филм за пример, защото в него можете да видите най-много и възможно най-доброто от Тони Скот. За още по-сериозна спекула, можем да съпоставим края на главния герой с края на режисьора.

wqrwrwq

 

И двамата ще минат по моста, но сякаш никога не слизат от него. Разбира се, ако сега решите да претърсите торентите и да откриете „Мъж под прицел“, препоръчваме да не се привързвате много към идеята – такива повече няма да има. Със загубата на този човек, губим и желанието за експериментиране – режисьорът е на 60 години, когато започва  да работи по този  проект – Холивуд сякаш използва много добре познатия модел и вече експериментите, опитите за нещо ново и дори рисковете, са минимализирани. Дисни прави римейк след римейк, дори не се опитва да създаде нов филм.  Компютърните ефекти са навсякъде, докато за заснемането на този  филм са търсени стари видео камери, които да придадат по-голяма автентичност. 7 години  по-късно, още не можем да открием еквивалент на  филм, направен с подобна класа. Холивуд измести рисковете и преследването на добрият филм за сметка на блокбъстърите,  сякаш  вече не е важно  каква история ще гледаме, стига да е напомпана с бензин, експлозии и няколко дебилни реплики. Тони  Скот беше друга филмова религия и за жалост – изгубена  такава.

 
 
Коментарите са изключени