shareit

Четвърта власт : 7 часа до началото, тази вечер от 20:45 по БНТ1

| от |
Как политиката си прави медии… „Истината струва скъпо“ и не всички медии могат да си позволят да платят цената за нея. Битката за власт в последно време доста мирише на печатарско мастило, а пионките в играта с неясни правила са направени от вестникарска хартия. Лесно се огъват и лесно се заменят…

От днес  в ефира на БНТ това ще се опита да направи новият български сериал „Четвърта власт“. Всяка неделя от 20,45 ч.

1175493_231284887026580_949739507_n

„Четвърта власт“ разказва за различните лица на българската политика и журналистика. Първите два епизода за сблъска между властта и медиите ще бъдат излъчени днес по БНТ след централната емисия новини. По програма е предвидено да се излъчва по една серия всяка неделя от 20.45 ч., съобщиха от БНТ.

В общо дванадесет епизода зрителите ще могат да проследят репортерско разследване, в което главните герои са политици и журналисти, а историята е създадена на основата на факти и събития, които изглеждат познати. Действието се развива „през живота“ на един вестник, който се опитва да работи по свои правила за независима журналистика в едно изпълнено със зависимости общество.
1017035_228278313993904_938964145_n
Разследването сблъсква външния и вътрешния свят, в който журналистите живеят, и те разбират, че изборът е да станат част от манипулацията или да се изправят срещу нея. На екрана се случва онова, което се случва в живота, – ожесточена борба за власт, мръсна политическа игра, удари „под кръста“, изнасяне на информация, натиск и отчаяна журналистическа съпротива. Шпионаж, секскомпромати, рекет и измамни схеми са познатите жанрови похвати, които ще карат зрителя да гледа с интерес.
1234941_230585900429812_1599945161_n
Сериалът е политически трилър, в който ролята на службите в манипулиране на обществените и политическите процеси надхвърля криминалната линия в сюжета. Седмичният вестник „Четвърта власт“ води бавна и изтощителна битка, в която разобличава висши представители на властта и порочните им схеми.
Структурно „Четвърта власт“ е сезонен сериал от по дванайсет епизода. Всеки сезон „сглобява пъзела“ на едно голямо
журналистическо разследване. Главните герои преминават от сезон в сезон, но случаите, които разплитат, са различни. Независимо, че сценарият на сериала е написан и снимките са приключили преди половин година, актуалният контекст е този, който ще държи вниманието на зрителя до края на историята.
1045074_204847206337015_1647023705_n
Първият сезон показва теми, които не са третирани досега в български сериал: кои са механизмите, които манипулират
обществото; схемите, които „държат“ досиетата и хората, които се възползват от тях; кой кого подслушва и защо; как се ражда съвременният политически Франкенщайн; каква е невидимата страна на политическата игра и каква е ролята на медиите и журналистите във всичко това.
Изборът на заглавието на сериала „Четвърта власт“ е направен като предизвикателство към българската обществено-политическа система, в която журналистиката трябва да възстанови своята сила и независимост, отбелязват от БНТ.
1374185_232851230203279_156236510_n
Понятието ‘четвърта власт’ често се приписва на историка Томас Карлайл, който пък от своя страна твърди, че първоизточникът е Едмънд Бърк (политик и философ от 18 век с голямо принос в сферата на политиката и естетиката).Бърк използва този термин по време на парламентарен дебат през 1787 година. Той говори за това, че има три власти в Парламента, но има и четвърта такава – много по-важна от всички останали взети заедно, в лицето на печата, пресата.
Томас Карлайл доразвива и популяризира термина през 19 век.В по-модерни времена, ‘пресата’ включва всички медии, не само вестниците, а чрез понятието за ‘четвърта власт’ медиите се поставят в ролята на четвърта градивна част на правителството, която е необходима за всяка функционираща демокрация.
1240605_228867047268364_801197139_n
В главните роли са актьорите Мила Парушева, Христо Шопов, Самуел Финци, Владимир Пенев, Михаил Билалов, Деян Донков, Атанас Атанасов, Ивайло Герасков, Владимир Карамазов, Христо Петков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Ана Пападопулу, Александра Василева, Деси Моралес и др.
Сценарният екип включва Александър Чобанов, Александър Спасов, Ваня Николова, Велислава Попова, Емил Андреев, Йордан Банков, Росен Босев, Димитър Коцев-Шошо и Стоян Радев. Режисьори са Димитър Коцев-Шошо и Стоян Радев. Филмът е продуциран от Българската национална телевизия.
Какво мислят част от актьорите за своите герои.
1374793_233660056789063_310486804_n
Атанас Атанасов : „Андрей Кръстанов е изключително важна роля за мен. Не само като творческа задача… Кръстанов ми даде и продължава да ми дава възможност да преосмисля собственото си битие – персоналното си минало, динамичното си настояще и пътищата, които бих могъл да избирам в близкото бъдеще. Кръстът, който нося и кръстопътищата, през които го пренасям.Това не се случва често в творческата съдба на актьора.“
Любима реплика в „Четвърта власт“ – „Лъжата в журналистиката означава край“

 1238242_233355286819540_1169675980_n

Христо Петков : Георги Сарандев е лидер на УМ 13. Емигрира в годините на прехода и завършва висшето си образование във Великобритания. Решава да основе Управление на младите „УМ 13″. Организатор на серия протестни акции. Защитник на свободата на словото. Идеалист, на който тепърва предстои сблъськ сьс системата наречена Държавна Сигурност.

Любима реплика – Лозунг от протеста на УМ13 на площад Независимост срещу незаконното подслушване на журналисти, политици и обществени личности: „ЧУВАМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?!?“

1238955_233030963518639_1926356584_n

Владо Карамазов : Станимир Кисьов е финансовият министър, който никоя държава не би си пожелала, но вероятно всяка държава притежава. Типичен представител на нашето време. Млад, пробивен, образован-завършил финанси в Лондон и работил за големи корпорации. Но и като всички млади хора с възможности, няма особени задръжки.
Прагматичен, овладян играч. Става министър на финансите на държавата и успоредно, участва в игрите на големите босове на подземния свят. Няма никакви скрупули, че се възползва от поста си, напротив използва всичко за неговите облаги. Точно такъв тип човек – ще оцелее въпреки всичко.
1236688_232755510212851_189741756_n
Вихър Стойчев : Героят ми в „Четвърта власт “ Илия Илиев е реалистичен представител на нашето време, който желае промяната и справедливостта, но при срещата с ужасното лице на организираната престъпност, където се включват политици, полицаи и бандити, няма характер и воля да постигне това. Смятам, че показателната фраза, изречена от героя ми във филма, разкриваща образа и атмосферата на света му е: „Вече всеки подозира и следи всеки“.
1234080_231955666959502_1283842842_n
Ивайло Герасков : „Стефан Хинов – Висок клас ченге, нисък морал – те вървят заедно.“ Интелигентен, ловък, безскрупулен, чувствителен, амбициозен.
11194_231591660329236_1711730462_n

Ана Пападополу : Героинята на Ана в „Четвърта власт“ е красивата телевизионна водеща Стела Кръстанова. Освен журналистиката Стела има амбиции за участие в политическия живот. В политиката обаче нищо не е такова, каквото изглежда. Стела разбира, че за да се изкачиш високо понякога трябва да жертваш най-скъпото. А дали тя ще го направи?

602915_231284903693245_322504807_n

Михаил Милчев : Илиян Калчев, медийният корифей на правителството. Той е един от онези „вечни“ партийни апаратчици, които знаят много добре какво могъщо оръжие е информацията и как може тя да манипулира общественото мнение в полза на властимащите.

Любима реплика от сериала:

„А, досиета…винаги е интересно да се четат досиета!“

1239782_231193907035678_223379686_n

В „Четвърта власт“ Васил Димитров се превъплащава в ролята на проф. Димански. Изстрадал от репресиите на Държавна сигурност преподавател по немска филология. Едно запомнящо се присъствие на един изключителен актьор.

1238257_230888677066201_2043728995_n

Ана Вълчанова : Тя е обикновена българска жена с огромно лично страдание. Нейният проблем бива безскрупулно използван за лична изгода. Тя прави компромис в името на своето дете. Който може, нека я вини.
Ситуацията, в която попада тя, за съжаление, е част от нашето ежедневие. Начин на живот, който ние сме приели за нормален. Докога ли?
1231685_230585883763147_203232965_n

Александра Василева : Биляна Троянова е упорита, безкомпромисна, способна на компромис единствено заради мъжа си, фанатично преследваща идеята, в която вярва. Малко момиченце, което е самоизтръгнало своите чувства в името на някаква обсебеност.

Любима реплика:

„Само че този път си във война с истината! Няма как да спечелиш!”

1236293_229573000531102_181533760_n

Светлана Янчева :  Лидия Лазарова е амбициозна и интелигентна жена, чийто потенциал и проекти са използвани от властта не за целите, за които е работила тя. Лидия попада в собствения си капан, от който измъкване има или няма, предстои да видим.

Не точно любима, но просто вярна реплика на Лидия:

„Избирателното правосъдие не е правосъдие“

1235320_229202523901483_1746034441_n

Петър Кауков : Като председател на Общинския съвет на Красимир Косев му се налага да лавира между интересите на политическите си приятели и „приятели“. В същото време трябва да осигури и бъдещето на децата си. Всичко това трябва да се случи без да се накърни обществения му имидж и политическа кариера.

Любима реплика: „Ако изобщо някога съм се чувствал изнудван, то е в момента.“

1238233_229274393894296_1523616173_n

Иво Аръков : Любо Косев е момче обременено от скучното си ежедневие като син на един от най-властните хора в София. Манипулиран от конкуренти на баща му, младият Косев често попада в конфликти и злоупотреби. Една любов е способна да го освободи от несправедливо осъдения живот, кара го да повярва в промяната и най-важното, че е способна да го освободи от самия него! Под контрола на баща си има слаба воля, за да успее…

Любовта е неговият изцерител на всички извършени глупости… И след инцидент, в който е намесен и баща му, предстои да избере нов път в живота си!

 1186681_228840867270982_1784895096_n

Велизар Бинев за ролята си на Антикваря: Един не особено публичен, но неизменен спътник на всяка една власт. Човекът в сянка. Под прикритието на ценител на произведения на изкуството и уважаван колекционер с изтънчен вкус, се оказва, че персонажът ми има отношение към красивото и под други форми. Красивите момичета и ползата, която един човек с правилен подход, въображение на тема прагматичност и добра репутация, може да извлече от тях.Любима реплика на персонажа: „Уж е криза, а ти си супер!“

1231274_228559303965805_1436471833_n

Илиана Коджабашева : Калина е умерено амбицé както в кариерата, така и в любовта.
Достатъчно умна и последователна в мантрата „Няма да съм ти секретарка цял живот“, за да успее, изпълнена с вяра и премерен сексапил, да се докопа до „истинската журналистика“.
Може и да се влюби, но бързо и минава, защото много иска да бъде журналист.

А след като това стане, ще иска да е нещо друго.

 62611_228278283993907_1726792084_n

Лилия Гелева: Рени е стажант-репортер в редакцията на вестник „Четвърта власт“. Почти живее на бюрото си.

Въоръжена с търпение, ентусиазъм (както и с плюшеното си мече) Рени е готова на всичко, за да изпълни добре всички възложени и задачи.

Любими реплики – всички от рода на „Браво, Рени“, защото Рени никога не разбира дали са доволни от нея или я иронизират.

9248_226930187462050_2095833108_n

Кристиян Нейков и Владимир Димитров се различават единствено по това, че Владимир в живота си никога не би се занимавал с фотография. Това му дава възможност да прояви творческо въображение и да изгради образа на Кристиян като спокоен и отговорен в офиса и авантюристичен и рефлективен „на бойното поле“.

От малкото реплики, които има, любима му е „Мисля, че ще ти хареса“ и не заради съдържанието ѝ, а заради обстоятелствата по нейното заснемане – три часово чакане, едночасова подготовка – грим и прическа, за да я произнесе в 2 дубъла за 5 минути.

1237900_226620690826333_1386994507_n

Годо – кучето, за кoето си мечтае Рени.

Роден на 30 април 2009г. някъде във Франция.

Прави първите си стъпки пред камера (и зад нея) в студентски филми. Неговото присъствие на снимачната площадка не би могло да се нарече „нечувано“ поради характерното за породата шумно дишане, но високият му професионализъм и чар обезоръжават всеки звукар. Твърди, че любимите му реплики тепърва предстоят.

Следете сериала, за да разберете какво име ще му дадaт колегите на Рени в редакцията.

1238785_226321157522953_1593860509_n
Жана Яковлева : Прокурор Слава Добрева е различният прокурор, мека, шармантна, търсеща винаги с усмивка да срази противника, прави грешки повече от наивност отколкото за изгода. Започнала кариерата си в края на 80 познава и методите и похватите на миналото и настоящето. Женена за съдия от конституционния съд – отегчена от тези среди обича изкуството, лукса и ухажванията на мъжете , особено когато те са по-млади.Добрева е жена, която е направила кариера благодарение на качествата си. Добър професионалист със сериозно отношение към заниманието си. Слабостите ѝ са чисто женски – отстъпчива, наивно податлива на внушения (от страна на очарователни представители на силния пол). В този смисъл прегрешенията, които прави не са плод на корист, а по скоро на слабохарактерност и лековерност. Затова и греховете ѝ не са големи, защото сърцето ѝ е чисто. Може да бъде спонтанно откровена и тази нейна черта надделява над конспиративните нагласи.

1157646_224766481011754_173231033_n

Родената на 24 април 1982 г. Анастасия Неделчева e трето поколение балетни артисти.

За ролята си Анастасия казва: ‘Деница е балерина по професия, компаньонка – агент под прекритие. Тя е тайното оръжие за операция „Венерина клопка“.

Любима реплика: Аз не съм просто една к****, която Антикварят държи, и Велина не беше. Оправяйте се!

578356_204847513003651_1254772666_n

Деси Моралес : Моята героиня е журналистка, която разбира от работата си – напориста, лоялна. Има си и разни слабости, но те не й пречат. Доста харесва героя на Атанас Атанасов – също разследващ журналист. Чувствам се прекрасно в екипа – всички са джентълмени. Засега нямам любовни сцени, но току-виж Найо ще ми обещае за следващия сезон“

А ето и още няколко кадъра от филма и снимачната площадка, останалото след 7 часа по БНТ1, 20:45!

998825_204847709670298_448965846_n

1185721_229273833894352_449959955_n

998714_204842476337488_1190421652_n

998714_204842463004156_1754304572_n

945903_204843423004060_2049365652_n

945903_204843419670727_758194950_n

945903_204843416337394_1913630796_n

578356_204847519670317_2124632453_n

578356_204847509670318_138375771_n

67823_204843243004078_556634990_n

67823_204843239670745_845004474_n

Credits : Снимки и информация : БНТ, SPOTLIGHT, Найо Тицин, Яна Блажева, Йордан Симеонов

 

 
 
Коментарите са изключени

Изобретяването на острилката за моливи

| от |

На 20 октомври 1828 г. математикът Бернар Ласимон от Париж получава патент с номер 2444 за своето изобретение „taille crayon“, което преведено на български от френски означава „точило за молив“. Година след получаването на патент, за „taille crayon“ се пише във влиятелен вестник за политика и литература и точилото се изтъква като предпочитан начин за заостряне на моливи (спрямо дялкането им с нож). В него са използвани две малки метални пили, поставени в дървено кубче, с които се издялква, изстъргва и смила молива, за да се наостри. Въпреки че това е първата механична острилка, тя оказва се не е много по-бърза, нито изисква по-малко усилие, отколкото подострянето с нож.

Около десет години по-късно, през 1837 г., британците създават свое острило. „Патентованата острилка за молив“ на Купър и Екщайн се появява в The Mechanic’s Weekly – научен седмичник, основан и редактиран от Джоузеф Клинтън Робъртсън. Те наричат своето изобретение „Styloxynon“ и неговото описание в изданието е доста близко до острилката на Ласимон: „две остри пили, плътно поставени заедно под прав ъгъл в малко кубче от палисандрово дърво“. В края на текста обаче пише: „Когато се вкарва чисто нов молив за първи път, той трябва първо грубо да бъде поиздялкан с нож, преди да се използва Styloxynon.“

Pencil sharpener mechanism

Излишно е да казваме, че все още е необходима работа по острилката.

Десетилетие пък след Styloxynon, друг французин, Тери де Еставо, проектира това, което и до днес ще използваме в острилките за моливи. Еставо прави предмет с конусовидна форма, в който, когато моливът се вмъкне и завърти, всички страни на молива се издялкват веднага и това прави процеса на острене много по-бърз. От този момент нататък острилки с такъв конус се появяват в цяла Европа, макар и с леки промени в дизайна. Всъщност, в Early Office Museum показва, че общината на Ню Йорк закупува механични острилки за моливи за офисите си още през зимата на 1853 г. от английска компания за един долар и петдесет на парче (около 42 долара днешни пари). С нарастването на търсенето на острилки за моливи нараства и необходимостта от масовото им производство, и в процеса цената се понижава.

Тук в картинката се появява и Уолтър К. Фостър, който според много източници патентова първата американска острилка за моливи през 1851 г., която има подобрения по първоначалния конус, така че да може да се произвежда по-лесно масово.

Към 1857 г. материалв търговско списание посочва, че Фостър и неговите служители правят по над 50 долара бруто (7 200 долара днес) на ден от острилките поради „все по-широкото търсене за износ за Европа с всеки изминал ден“. До 1860 г. книгата „The Practical Draughtsman’s Book of Industrial Design“ от Франция пише, че „сега американците вече ни доставят нещо по-просто и по-евтино“.

HighEndSharpener

През следващите тридесет години острилката за моливи ще се произвежда масово в целия свят в различни размери, форми и модели за премахване и остъргване на излишната дървесина от молива. И все пак, острилката за молив все още не е перфектна – основният проблем е, че всички те изискват от човека или да върти молива и да държи острилката стабилно, или да завърти острилката и да държи молива стабилно, за да получи желания остър връх. През 1896 г. Planetary Pencil Pointer на компанията от Чикаго A.B. Dick промени това.

Приличаща малко на резачка за хартия, при тази острилка потребителят вмъкна молив в „патронник“ – специално място за от дърво – а след това два два диска „се завъртат около оста си, докато се въртят и около върха на молива“. За много кратко време човек получава перфектно заточен молив. През 1904 г. острилката за молив Olcott подобрява още повече ефективността с цилиндрична режеща глава за по-чисто рязане.

Някъде по същото време с Planetary Pencil Pointer на A.B. Dick , мъж от Фолс Ривър, Масачузетс, забеляза, че има друг проблем във връзка с острилката за моливи. Джон Лий Лав е дърводелец по професия, така че винаги имаше нужда от молив. Нуждае се обаче от острилка, която е преносима, лесна за употреба и няма да направи много боклук. И така, той сам е проектира и патентова това, което му трябва.

С американски патент №594114, озаглавен просто „Острилка за молив“, се описва проста, лека, с манивелно задвижване острилка за моливи, която улавя боклука при работа с нея. Освен това, както пише в патента, той би могъл да действа и като „орнамент за бюро, тежест за хартия, както и за други по-прости цели“. Този тип острилка е наречена „острилката на Лав“.

SchoolPro Electric Pencil Sharpener

Следващото важно подобрение за острилката за моливи е добавянето на електричество. Въпреки че изглежда електрическите острилки за моливи са били изобретени някъде през 1910 г., те не са били в серийно производство до 1917, когато с това се заема компанията Farnham Printing & Stationery Co от Минеаполис. Дори тогава, въпреки че ги има и се използват от големите офиси, този тип острилки не са били широко достъпни чак до 40-те години.

 
 
Коментарите са изключени

С какво сме притъпявали болката при операции преди да има упойки

| от |

Освен страстното поглъщане на алкохол и наркотици в дози, достатъчни да предизвика безчувственост, през по-голямата част от историята си хората от западните цивилизации са успявали да изтърпят операция с помощта на не много повече от безобразен стоицизъм и воля.

Веществата, които днес бихме нарекли „наркотици“, както и алкохолът са били добре познати в древния свят. В Левантите са открити артефакти, изобразяващи опийни макове, датиращи от 4000 г. пр. н. е., а най-ранните доказателства за производството на шумерска бира са от близо 3000 г. пр. н. е. Освен това, черна попадийка (hyoscyamus niger), член на семейството на нощниците, е била ползвана за облекчаване на болката, още откакто вавилонците започват да я прилагат при зъбобол – около 2250 г. пр. н. е.

Henbane1

Черна попадийка

До класическата епоха (гръко-римската цивилизация) много нощници, включително гореспоменатата черна попадийка, са били използвани, освен за спиране на болката, и като приспивателни. Всъщност Омир дори описва приложението им в „Одисея“, където вещицата Цирцея използвала вълшебни билки, за да покорява мъжете и дори да върне Одисей към живота. Тези вълшебни билки се предполага, че включват мандрагора и датура (тръничка), защото и двете притъпяват сетивата, намаляват или дори спират болката, а също и причиняват халюцинации.

По това време в Асирия и Египет „каротидната компресия“, вероятно притискането на каротидната артерия, което спира кръвоснабдяването за малко, докато клетия пациент не припадне, се прилага по време на обрязване и операция на очите.

Gray513

Каротидната артерия

През Средновековието са постигнати известни подобрения в анестезията, въпреки че до края на 13 век някои лекари накисват гъби в разтвор от опиум и екстракт от някои видове нощници, както и други билки, включително бучиниш, който до известна степен може да предизвика парализа. След това изпаренията от тези гъби се дават на пациента да ги вдиша, а понякога се прилагат и капковото директно върху ноздрите), за да се постигне желаното упойване.

Много историци твърдят, че Парацелз (1493-1541), известния лекар, ботаник и алхимик, успява да открие наркотичния ефект на етера през 1525 г., докато експериментира с ефектите му върху пилета. Смята се също, че Валерий Корд (1515-1544), ботаник и лекар, пръв го е синтезирал чрез дестилация на сярна киселина и етанол кото го нарича „сладкото масло на язвителността“.

Газовите упойки стават все по-популярни и до зората на 19 век са открити ползите на азотния оксид, след което и след откриването на морфина от Фридрих Вилхелм през 1805, се знае за съществуването на ефективна анестезия за операция, въпреки че все още такава не се прилага широко.

През 1811 г. писателката Фани Бърни разказа за изпитанието си да се подложи на двойна мастектомия без удобствата на анестезия:

М. ме постави на матрака и разтвори батистена кърпичка върху лицето ми… Мигновено бях заобиколена от 7 мъже и моята медицинска сестра… когато ужасната стомана беше потопена в гърдата ми – прерязване на вени – артерии – плът – нерви… Започнах да издавам писък, който продължи без да спира през целия период на разреза…. [Още повече], докато плътта се съпротивляваше по начин толкова насилствен, че противопоставяйки се да умори ръката на хирурга [така че той] да бъде принуден да се промени посоката на рязане отдясно на ляво… Мислех, че може да съм умряла… Аз дори почувствах как ножът се придържа към гръдната кост – остъргва я!

Според Фани цялата операция по рязане и остъргване е продължава 20 минути.

Други пациенти от 19 век обаче не демонстрират така издръжливост. Докато е опериран от известния д-р Робърт Листън (познат още с прозвището си „Най-бързият нож в Уест Енд“), за да бъде премахнат камък в пикочния му мехур, пациентът не издържа, успява да се освободи от ограничителната хватка на помощниците на Листън и бяга от стаята. Твърди се, че Листън все пак го хваща отново и довършва операцията под писъците на мъжа.

До 1847 г. вече е открит хлороформът, който е бил използван по време на раждане, за операции и за стоматологични процедури, въпреки че страничните му ефекти (включително внезапна смърт и увреждане на черния дроб) карат докторите да избягват ползването му. През следващите 40 години са изпробвани и други газове, но повечето в крайна сметка са отхвърлени.

Chloroform by Danny S. - 002

Шишенце с хлороформ

След откриването на кокаина през 1877 г. той е прилаган като анестетик и дори нервен блок до 1884 г. През 1901 г. е открита и каудалната епидурална аналгезия (въпреки че всъщност е открита случайно, когато на пациент е била поставена инжекция невнимателно).

Проблемът с контрола над дишането, когато човек е под упойка, започва успешно да се решава до началото на 30-те години на миналия век, а интравенозните лекарства, като барбитуратът и тиопенталът, се използват от 40-те години, както и мускулните релаксанти, като се започва с кураре – една от най-силните южноамерикански отрови.

Днес анестезията е широко разпространена и като цяло е много безопасна, с пряк риск от смърт по-малък от 1 на 250 000.

 
 
Коментарите са изключени

Папа Климент I, който умря, защото напои хората

Ранната историята на римокатолическа църква е толкова забележително оскъдна, че от I век никой не е абсолютно сигурен кои са били някои от папите и дори когато и защо въобще са управлявали. Години наред някои древни учени смятали, че Климент е наследник на Свети Петър, докато други твърдят, че е Лин. Към объркването добавя и чисто и просто самоличността на един (или двама?) от тези ранни папи: дали Анаклет или Клет е един човек или двама души (а дори не повдигаме въпроса в какъв ред се възкачват на Светия престол).

papi

Днес учените вече са постигнали съгласие относно този прословут ред на папите (като не обръщаме внимание дали се дължи на действителни доказателства или просто защото им е омръзнало от препирнята) и този ред съответства на излизащият ежегодно в папския годишник Annuario Pontifico. Този списък започва с Петър, следван от Лин и Анаклет (който е същият човек като Клет), след това е Климент и накрая, както виждате на картинката от Wikipedia – Еварист.

За разлика от някои от другите ранни папи, за съществуването на Климент има реални исторически доказателства. В писмото на Свети Павел до Филипяните (Фил. 4: 3) Павел разказва за Климент, че се е „борил от моята страна“. Разчитайки на това, много учени смятат, че Климент играе роля в евангелската мисия на Павел към езичниците.

Giovanni Battista Tiepolo 094

Свети Климент, худ. Джовани Батиста Тиеполо

В минали времена някои твърдят, че този Климент всъщност е бил Тит Флавий Клеменс – благородник, свързан с цезарите и племенник на римския император Веспасиан (управлявал 69-79 г. сл. Хр.). Подобно на Климент I, Веспасиан е екзекутиран заради религиозните си убеждения и дори има надпис, описващ неговото мъченичество, издълбан в камъка под църквата „Сан Клементе“ в Рим: „Т. Flavii Clementis Viri Consularis et Martyris Tumulus illustratis“. Въпреки това обаче повечето учени се съмняват, че Флавий Клеменс всъщност е папа Климент, вярвайки, че този папа всъщност е от еврейски произход.

Според някои източници Климент е посочен от Св. Петър за свой наследник, но първоначално отказва тази чест, позволявайки на Лин и Анаклет да служат пред него. Счита се, че тъй като мнозина в по онова време не са били склонни да следват Петър, Климент, поне в началото, се ненавиждал възможността да налага каквато и да е власт.

Все пак в крайна сметка става папа и едно от официалните му решения е толкова важно, че са запазени недвусмислени доказателства за него. Част от писанията на Апостолски отци (произведения, които идват от хора, които са имали толкова близък контакт с апостолите, че думите им са наричани „ехо на истинско апостолско учение“), а именно първото писмо на Климент до Коринтяните (написано някъде между 95 и 140 г. сл. н. е.), включва увещанието му към хора от тази общност, които в резултат на спор с духовните си водачи, ги отстраняват от службите им.

Писмото среща широко внимание като част от църковния канон през ІV в. Някои учени отбелязват, че то съдържа три „грешки“: той говори за феникса като за истинска птица, която се намира в „Арабия и околните страни“; описва Исус като че ли е обикновен човек и не е божество; и предполага, че има други светове отвъд океана.

Clemens Romanus

Климент

Към края Климент бил прогонен от император Траян през Евксиново море (Черно море) до Херсонес (Крим), където се твърди, че е спасил хората от жадна смърт като е накарал „фонтан да избие като по чудо за облекчението на християните“. Както можете да си представите, това впечатлило местните хора и всички веднага последвали вярата му и построили 75 църкви из целия полуостров.

Така нарасналата му популярност разгневява императора и той нарежда да бъде убит по конкретен начин – като завързат котва за врата ми и го хвърлят от кораб далеч в морето. Така и става и Климент, разбира се, умира, но смъртта му дава начало на прекрасна легенда:

На годишнината от смъртта му морето се отдръпна до мястото, където беше удавен, някъде на 5 дълги километра от брега; и след оттеглянето му се появи най-великолепен храм… в който е намерено тялото на светеца. 

Въпреки че се твърди, че това се случва всяка следваща година, като морето всеки път остава отдръпнато за седмица, няма скорошни сведения това да се случва наистина. Вместо това, през IX век, докато пътува из Крим, Св. Кирил уж открива някои кости заедно с котва в една погребална могила. Той ги обявява за останките на Климент I и ги постави във висок олтар на базиликата „Сан Клементе“ в Рим.

 
 
Коментарите са изключени

Защо радиосигналите се движат по-далеч през нощта

| от |

Не всички радиовълни стигат по-далеч през нощта, отколкото през деня, но някои, къси и средни вълни, които AM радиосигналите улавят, определено правят така при правилните условия. Основната причина за това е свързана със сигнала, взаимодействащ с определен слой от атмосферата, известен като йоносфера и как това взаимодействие се променя по тъмно и светло. Ето и сравнително кратко и ясно обяснение.

Йоносферата получава името си, защото се йонизира от слънчева и космическа радиация. С много прости думи рентгеновите, ултравиолетовите и по-късите дължини светлина, излъчвана от Слънцето (и от други космически източници), освобождават електрони в този слой на атмосферата, когато тези конкретно фотони се абсорбират от молекули. Тъй като плътността на молекулите и атомите е доста ниска в йоносферата (особено в горните слоеве), това позволява свободните електрони да бъдат свободни за кратък период от време преди в крайна сметка да се рекомбинира. По-ниско в атмосферата, където плътността на молекулите е по-голяма, тази рекомбинация се случва много по-бързо.

Без смущения радиовълните пътуват по права линия от източника си и стигат йоносферата. Това, което се случва след това, зависи от различни фактори, най-вече от честотата на вълните и плътността на свободните електрони. За AM вълните, при подходящи условия, те по същество ще отскачат напред-назад между земята и йоносферата, разпространявайки сигнала все по-далеч и по-далеч. Става ясно, че йоносферата може да играе важна роля в радио предаването.

Нива на йоносферата

Съставът на йоносферата се променя най-драстично през нощта, предимно защото, разбира се, Слънцето изчезва за малко. Без този изобилен източник на йонизиращи лъчи, нивата на D и E на йоносферата престават да бъдат много йонизирани, но F регионът (особено F2) все още остава доста йонизиран. Освен това, тъй като атмосферата е значително по-плътна тук, отколкото в регионите E и D, това води до повече свободни електрони (плътността на които тук е ключова за пътя на радио вълните).

 
 
Коментарите са изключени