shareit

Четвърта власт : 7 часа до началото, тази вечер от 20:45 по БНТ1

| от |
Как политиката си прави медии… „Истината струва скъпо“ и не всички медии могат да си позволят да платят цената за нея. Битката за власт в последно време доста мирише на печатарско мастило, а пионките в играта с неясни правила са направени от вестникарска хартия. Лесно се огъват и лесно се заменят…

От днес  в ефира на БНТ това ще се опита да направи новият български сериал „Четвърта власт“. Всяка неделя от 20,45 ч.

1175493_231284887026580_949739507_n

„Четвърта власт“ разказва за различните лица на българската политика и журналистика. Първите два епизода за сблъска между властта и медиите ще бъдат излъчени днес по БНТ след централната емисия новини. По програма е предвидено да се излъчва по една серия всяка неделя от 20.45 ч., съобщиха от БНТ.

В общо дванадесет епизода зрителите ще могат да проследят репортерско разследване, в което главните герои са политици и журналисти, а историята е създадена на основата на факти и събития, които изглеждат познати. Действието се развива „през живота“ на един вестник, който се опитва да работи по свои правила за независима журналистика в едно изпълнено със зависимости общество.
1017035_228278313993904_938964145_n
Разследването сблъсква външния и вътрешния свят, в който журналистите живеят, и те разбират, че изборът е да станат част от манипулацията или да се изправят срещу нея. На екрана се случва онова, което се случва в живота, – ожесточена борба за власт, мръсна политическа игра, удари „под кръста“, изнасяне на информация, натиск и отчаяна журналистическа съпротива. Шпионаж, секскомпромати, рекет и измамни схеми са познатите жанрови похвати, които ще карат зрителя да гледа с интерес.
1234941_230585900429812_1599945161_n
Сериалът е политически трилър, в който ролята на службите в манипулиране на обществените и политическите процеси надхвърля криминалната линия в сюжета. Седмичният вестник „Четвърта власт“ води бавна и изтощителна битка, в която разобличава висши представители на властта и порочните им схеми.
Структурно „Четвърта власт“ е сезонен сериал от по дванайсет епизода. Всеки сезон „сглобява пъзела“ на едно голямо
журналистическо разследване. Главните герои преминават от сезон в сезон, но случаите, които разплитат, са различни. Независимо, че сценарият на сериала е написан и снимките са приключили преди половин година, актуалният контекст е този, който ще държи вниманието на зрителя до края на историята.
1045074_204847206337015_1647023705_n
Първият сезон показва теми, които не са третирани досега в български сериал: кои са механизмите, които манипулират
обществото; схемите, които „държат“ досиетата и хората, които се възползват от тях; кой кого подслушва и защо; как се ражда съвременният политически Франкенщайн; каква е невидимата страна на политическата игра и каква е ролята на медиите и журналистите във всичко това.
Изборът на заглавието на сериала „Четвърта власт“ е направен като предизвикателство към българската обществено-политическа система, в която журналистиката трябва да възстанови своята сила и независимост, отбелязват от БНТ.
1374185_232851230203279_156236510_n
Понятието ‘четвърта власт’ често се приписва на историка Томас Карлайл, който пък от своя страна твърди, че първоизточникът е Едмънд Бърк (политик и философ от 18 век с голямо принос в сферата на политиката и естетиката).Бърк използва този термин по време на парламентарен дебат през 1787 година. Той говори за това, че има три власти в Парламента, но има и четвърта такава – много по-важна от всички останали взети заедно, в лицето на печата, пресата.
Томас Карлайл доразвива и популяризира термина през 19 век.В по-модерни времена, ‘пресата’ включва всички медии, не само вестниците, а чрез понятието за ‘четвърта власт’ медиите се поставят в ролята на четвърта градивна част на правителството, която е необходима за всяка функционираща демокрация.
1240605_228867047268364_801197139_n
В главните роли са актьорите Мила Парушева, Христо Шопов, Самуел Финци, Владимир Пенев, Михаил Билалов, Деян Донков, Атанас Атанасов, Ивайло Герасков, Владимир Карамазов, Христо Петков, Снежина Петрова, Светлана Янчева, Ана Пападопулу, Александра Василева, Деси Моралес и др.
Сценарният екип включва Александър Чобанов, Александър Спасов, Ваня Николова, Велислава Попова, Емил Андреев, Йордан Банков, Росен Босев, Димитър Коцев-Шошо и Стоян Радев. Режисьори са Димитър Коцев-Шошо и Стоян Радев. Филмът е продуциран от Българската национална телевизия.
Какво мислят част от актьорите за своите герои.
1374793_233660056789063_310486804_n
Атанас Атанасов : „Андрей Кръстанов е изключително важна роля за мен. Не само като творческа задача… Кръстанов ми даде и продължава да ми дава възможност да преосмисля собственото си битие – персоналното си минало, динамичното си настояще и пътищата, които бих могъл да избирам в близкото бъдеще. Кръстът, който нося и кръстопътищата, през които го пренасям.Това не се случва често в творческата съдба на актьора.“
Любима реплика в „Четвърта власт“ – „Лъжата в журналистиката означава край“

 1238242_233355286819540_1169675980_n

Христо Петков : Георги Сарандев е лидер на УМ 13. Емигрира в годините на прехода и завършва висшето си образование във Великобритания. Решава да основе Управление на младите „УМ 13″. Организатор на серия протестни акции. Защитник на свободата на словото. Идеалист, на който тепърва предстои сблъськ сьс системата наречена Държавна Сигурност.

Любима реплика – Лозунг от протеста на УМ13 на площад Независимост срещу незаконното подслушване на журналисти, политици и обществени личности: „ЧУВАМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?!?“

1238955_233030963518639_1926356584_n

Владо Карамазов : Станимир Кисьов е финансовият министър, който никоя държава не би си пожелала, но вероятно всяка държава притежава. Типичен представител на нашето време. Млад, пробивен, образован-завършил финанси в Лондон и работил за големи корпорации. Но и като всички млади хора с възможности, няма особени задръжки.
Прагматичен, овладян играч. Става министър на финансите на държавата и успоредно, участва в игрите на големите босове на подземния свят. Няма никакви скрупули, че се възползва от поста си, напротив използва всичко за неговите облаги. Точно такъв тип човек – ще оцелее въпреки всичко.
1236688_232755510212851_189741756_n
Вихър Стойчев : Героят ми в „Четвърта власт “ Илия Илиев е реалистичен представител на нашето време, който желае промяната и справедливостта, но при срещата с ужасното лице на организираната престъпност, където се включват политици, полицаи и бандити, няма характер и воля да постигне това. Смятам, че показателната фраза, изречена от героя ми във филма, разкриваща образа и атмосферата на света му е: „Вече всеки подозира и следи всеки“.
1234080_231955666959502_1283842842_n
Ивайло Герасков : „Стефан Хинов – Висок клас ченге, нисък морал – те вървят заедно.“ Интелигентен, ловък, безскрупулен, чувствителен, амбициозен.
11194_231591660329236_1711730462_n

Ана Пападополу : Героинята на Ана в „Четвърта власт“ е красивата телевизионна водеща Стела Кръстанова. Освен журналистиката Стела има амбиции за участие в политическия живот. В политиката обаче нищо не е такова, каквото изглежда. Стела разбира, че за да се изкачиш високо понякога трябва да жертваш най-скъпото. А дали тя ще го направи?

602915_231284903693245_322504807_n

Михаил Милчев : Илиян Калчев, медийният корифей на правителството. Той е един от онези „вечни“ партийни апаратчици, които знаят много добре какво могъщо оръжие е информацията и как може тя да манипулира общественото мнение в полза на властимащите.

Любима реплика от сериала:

„А, досиета…винаги е интересно да се четат досиета!“

1239782_231193907035678_223379686_n

В „Четвърта власт“ Васил Димитров се превъплащава в ролята на проф. Димански. Изстрадал от репресиите на Държавна сигурност преподавател по немска филология. Едно запомнящо се присъствие на един изключителен актьор.

1238257_230888677066201_2043728995_n

Ана Вълчанова : Тя е обикновена българска жена с огромно лично страдание. Нейният проблем бива безскрупулно използван за лична изгода. Тя прави компромис в името на своето дете. Който може, нека я вини.
Ситуацията, в която попада тя, за съжаление, е част от нашето ежедневие. Начин на живот, който ние сме приели за нормален. Докога ли?
1231685_230585883763147_203232965_n

Александра Василева : Биляна Троянова е упорита, безкомпромисна, способна на компромис единствено заради мъжа си, фанатично преследваща идеята, в която вярва. Малко момиченце, което е самоизтръгнало своите чувства в името на някаква обсебеност.

Любима реплика:

„Само че този път си във война с истината! Няма как да спечелиш!”

1236293_229573000531102_181533760_n

Светлана Янчева :  Лидия Лазарова е амбициозна и интелигентна жена, чийто потенциал и проекти са използвани от властта не за целите, за които е работила тя. Лидия попада в собствения си капан, от който измъкване има или няма, предстои да видим.

Не точно любима, но просто вярна реплика на Лидия:

„Избирателното правосъдие не е правосъдие“

1235320_229202523901483_1746034441_n

Петър Кауков : Като председател на Общинския съвет на Красимир Косев му се налага да лавира между интересите на политическите си приятели и „приятели“. В същото време трябва да осигури и бъдещето на децата си. Всичко това трябва да се случи без да се накърни обществения му имидж и политическа кариера.

Любима реплика: „Ако изобщо някога съм се чувствал изнудван, то е в момента.“

1238233_229274393894296_1523616173_n

Иво Аръков : Любо Косев е момче обременено от скучното си ежедневие като син на един от най-властните хора в София. Манипулиран от конкуренти на баща му, младият Косев често попада в конфликти и злоупотреби. Една любов е способна да го освободи от несправедливо осъдения живот, кара го да повярва в промяната и най-важното, че е способна да го освободи от самия него! Под контрола на баща си има слаба воля, за да успее…

Любовта е неговият изцерител на всички извършени глупости… И след инцидент, в който е намесен и баща му, предстои да избере нов път в живота си!

 1186681_228840867270982_1784895096_n

Велизар Бинев за ролята си на Антикваря: Един не особено публичен, но неизменен спътник на всяка една власт. Човекът в сянка. Под прикритието на ценител на произведения на изкуството и уважаван колекционер с изтънчен вкус, се оказва, че персонажът ми има отношение към красивото и под други форми. Красивите момичета и ползата, която един човек с правилен подход, въображение на тема прагматичност и добра репутация, може да извлече от тях.Любима реплика на персонажа: „Уж е криза, а ти си супер!“

1231274_228559303965805_1436471833_n

Илиана Коджабашева : Калина е умерено амбицé както в кариерата, така и в любовта.
Достатъчно умна и последователна в мантрата „Няма да съм ти секретарка цял живот“, за да успее, изпълнена с вяра и премерен сексапил, да се докопа до „истинската журналистика“.
Може и да се влюби, но бързо и минава, защото много иска да бъде журналист.

А след като това стане, ще иска да е нещо друго.

 62611_228278283993907_1726792084_n

Лилия Гелева: Рени е стажант-репортер в редакцията на вестник „Четвърта власт“. Почти живее на бюрото си.

Въоръжена с търпение, ентусиазъм (както и с плюшеното си мече) Рени е готова на всичко, за да изпълни добре всички възложени и задачи.

Любими реплики – всички от рода на „Браво, Рени“, защото Рени никога не разбира дали са доволни от нея или я иронизират.

9248_226930187462050_2095833108_n

Кристиян Нейков и Владимир Димитров се различават единствено по това, че Владимир в живота си никога не би се занимавал с фотография. Това му дава възможност да прояви творческо въображение и да изгради образа на Кристиян като спокоен и отговорен в офиса и авантюристичен и рефлективен „на бойното поле“.

От малкото реплики, които има, любима му е „Мисля, че ще ти хареса“ и не заради съдържанието ѝ, а заради обстоятелствата по нейното заснемане – три часово чакане, едночасова подготовка – грим и прическа, за да я произнесе в 2 дубъла за 5 минути.

1237900_226620690826333_1386994507_n

Годо – кучето, за кoето си мечтае Рени.

Роден на 30 април 2009г. някъде във Франция.

Прави първите си стъпки пред камера (и зад нея) в студентски филми. Неговото присъствие на снимачната площадка не би могло да се нарече „нечувано“ поради характерното за породата шумно дишане, но високият му професионализъм и чар обезоръжават всеки звукар. Твърди, че любимите му реплики тепърва предстоят.

Следете сериала, за да разберете какво име ще му дадaт колегите на Рени в редакцията.

1238785_226321157522953_1593860509_n
Жана Яковлева : Прокурор Слава Добрева е различният прокурор, мека, шармантна, търсеща винаги с усмивка да срази противника, прави грешки повече от наивност отколкото за изгода. Започнала кариерата си в края на 80 познава и методите и похватите на миналото и настоящето. Женена за съдия от конституционния съд – отегчена от тези среди обича изкуството, лукса и ухажванията на мъжете , особено когато те са по-млади.Добрева е жена, която е направила кариера благодарение на качествата си. Добър професионалист със сериозно отношение към заниманието си. Слабостите ѝ са чисто женски – отстъпчива, наивно податлива на внушения (от страна на очарователни представители на силния пол). В този смисъл прегрешенията, които прави не са плод на корист, а по скоро на слабохарактерност и лековерност. Затова и греховете ѝ не са големи, защото сърцето ѝ е чисто. Може да бъде спонтанно откровена и тази нейна черта надделява над конспиративните нагласи.

1157646_224766481011754_173231033_n

Родената на 24 април 1982 г. Анастасия Неделчева e трето поколение балетни артисти.

За ролята си Анастасия казва: ‘Деница е балерина по професия, компаньонка – агент под прекритие. Тя е тайното оръжие за операция „Венерина клопка“.

Любима реплика: Аз не съм просто една к****, която Антикварят държи, и Велина не беше. Оправяйте се!

578356_204847513003651_1254772666_n

Деси Моралес : Моята героиня е журналистка, която разбира от работата си – напориста, лоялна. Има си и разни слабости, но те не й пречат. Доста харесва героя на Атанас Атанасов – също разследващ журналист. Чувствам се прекрасно в екипа – всички са джентълмени. Засега нямам любовни сцени, но току-виж Найо ще ми обещае за следващия сезон“

А ето и още няколко кадъра от филма и снимачната площадка, останалото след 7 часа по БНТ1, 20:45!

998825_204847709670298_448965846_n

1185721_229273833894352_449959955_n

998714_204842476337488_1190421652_n

998714_204842463004156_1754304572_n

945903_204843423004060_2049365652_n

945903_204843419670727_758194950_n

945903_204843416337394_1913630796_n

578356_204847519670317_2124632453_n

578356_204847509670318_138375771_n

67823_204843243004078_556634990_n

67823_204843239670745_845004474_n

Credits : Снимки и информация : БНТ, SPOTLIGHT, Найо Тицин, Яна Блажева, Йордан Симеонов

 

 
 
Коментарите са изключени

Как се появиха бикините

| от |

Бикините в съвременния си вид имат сравнително кратка история, която се простира само малко повече от половин век, но бельо, което е подобно на бикини, има и се носи често за определени дейности поне от времето на гръко-римляните. Всъщност, първият известен ни екземпляр от какъвто и да вид бикини е от още по-отдавна – около 5600 г. пр. н. е.

Археологически находки от Помпей показват Венера, богинята на любовта и красотата, също облечена в дреха, подобна на бикини. И това е само един пример от много образи на Венера, открити в целия регион, на които тя е облечена в облекло, напомнящо на бикини – както на стенописи, така и на мозайки.

Що се отнася до съвременните бикини, първите стъпки в еволюцията им започват на плажа в Бостън през 1907 г. Бостън тогава е бил значително по-скромно място от древен Рим – затова австралийската плувкиня Анет Келерман дори не е било нужно да обува бикини, за да скандализира народа – тесен бански в една част е повече от достатъчен, за да изплаши бостънци дотолкова, че да я затворят в затвора за скандалното й облекло. Само 3 години по-късно, този тип плувно облекло вече е напълно приемливо за плаж.

Esther Williams 2

Естер Уилямс

През 1913 г., когато жените са допуснати за първи път в олимпийски състезания по плуване, дизайнерът Карл Янстен създава първите бански от две части – впити шорти и горница с къс ръкав. Когато идват 30-те години на 20 век, започват да се появяват деколтета, а ръкавите и страните на банския изчезват. Холивуд изигра огромна роля в развитието на бикините като набляга на сексапила и гламурността и съответно прекрасната Естер Уилямс във филми като „Neptune’s Daughter“ прекарва възможно повече време във водата, облечена в провокативни (за времето си) бански костюми.

С изобретяването на нови материали като найлон и латекс, около 1934 г. банските костюми стават по-подчертаващи формите на тялото и вече имат презрамки, които могат да се повдигат или спускат.

Betty Grable 20th Century Fox

Известният Pin-up модел Бети Грейбъл

До началото на 40-те години банските от две части вече са доста често срещана гледка по плажове. Холивудските pin-up момичета като Ава Гарднър, Рита Хейуърт и Лана Търнър бяха заснемани доста често, носейки такъв тип бански костюми, и техните снимки красяха военните казарми по целия свят.

След това идва лятото на 1946 г., когато двама мъже, инженерът Луис Реард и дизайнерът Жак Хайм, създават и пускат собствени бански от две части горе-долу по едно и също време. Хайм е дизайнер на бански костюми по професия, който изработва този модел специално за магазина му в Кан, Франция. Той го кръщава „Atome“, което отразява оскъдните му размери. За да рекламира най-новата си модна линия, той наема пилоти, които изписват думи в небето.

Междувременно в Париж, Луис Реард, вдъхновен от жени, които вижда да навиват банските си костюми, за да хванат повече тен, създава свой собствен бански от две части, който нарича „бикини“. Нарича го така, защото смята, че въздействието на банския му ще бъде като на експерименталните атомни бомби, които по това време се взривяват близо до рифа Бикини в Тихи океан. Реард рекламира бикините като „най-малкият бански на света“ и ако се замислим днес как наричаме този тип бельо – атом или бикини – бихме си отговорили чий продукт печели конкуренцията.

Мишелин Бернардини

Модерните бикини бяха официално представени пред света на модата на 5 юли 1946 г., когато голата танцьорка Мишелин Бернардини (единствената жена, която Реард успява да намери да носи облеклото му), ги показа на модно дефиле до басейн в Париж. Няколко присъстващи американски модни репортери изразяват лек шок от оскъдните бански, като заявиха, че това може и да е окей за френските жени, но американските момичета никога не биха се решили в такъв мръснишки, долен вид. Година по-късно бикините ще направят и своя американски дебют.

Първоначалните продажби на бельото вървят бавно. В САЩ има много хора, които намират разголения характер на бикините шокиращ и неморален, а в някои градове носенето им на публично място дори е незаконно.

Goldie Hawn - 1970

Голди Хоун 

През 60-те и 70-те обаче идва сексуалната революция и популярността на бикините рязко избухва, ставайки важна част от поп културата. Тъй като отношението на обществото към секса става все по-спокойно, бикините съответно стават все по-малки и по-малки с напредването на времето, а до началото на 80-те години идват на мода бикини с много ниска талия, които се държат само от една връзка. След това се появяват дори още по-отрязани бикини, след това идват и просто въженца с миниатюрни парчета плат, които едвам да покриват срамотиите на човек…

 
 
Коментарите са изключени

Как една немска кинозвезда вдъхнови създаването на Жокера

| от |

В „Joker“, който излезе сравнително скоро, феновете се насладиха на най-новата екранна интерпретация на закачливия психопат. Преди брилянтния Хоакин Феникс в ролята са влизали дълга поредица от всепризнати актьори като Сизър Ромеро, Джак Никълсън, Хийт Леджър и Джаред Лето.

Това, че филмът е посветен само на Жокера подчертава, че може би с изключение на Лекс Лутор, той е най-известният и развит злодей и антагонист, който вселената на комиксите ни даде. И не е трудно да се види защо: Жокерът носи със себе си постоянна заплаха от непредсказуем хаос, който се крие зад широка му лъчезарна усмивка, и именно заради него Клоунът принц на престъпността е далеч по-изнервящ и вълнуващ от един обикновен злосторник, който просто иска да превземе планетата.

Conrad Veidt by Becker & Maass

Конрад Вайд

Жокерът е създаден от творчески екип в състав Боб Кейн, Бил Фингър и Джери Робинсън за комикса „Batman“ брой 1 през април 1940 г. Докато за точния му произход все още се водят дебати, единодушно се смята, че злодеят е вдъхновен от външния вид и поведението на една позабравена филмова звезда, Конрад Вейдт от Германия, във филмовата адаптация на „Човекът, който се смее“ на Виктор Юго от 1928 г.

В интервю на Comic-Con през 2009 г., Робинсън разказва как обединява сили с Кейн и Фингър малко след дебюта на Батман в „Detective Comics“ брой 27, издаден през май 1939 г., и заедно започват да размишляват върху това какъв враг да дадат на черния рицар.

За целта Робинсън, по това време студент в Колумбийския университет, се обръща към своите изследвания и наблюдения в областта на литературата. Първо, той знаеше, че всички велики герои имат противник, който наистина ги подлага на изпитания, независимо дали това е професор Мориарти за Шерлок Холмс или Голиат за Давид. Той също така искаше персонажа да притежава някаква характерна физическа черта, а-ла Гърбушкото на Нотр Дам. И накрая, той смята, че е от съществено значение порасонажът да има „някакъв атрибут, който да създава един вид противоречивост в образа му“ като мисли, че ако персонажът е лош, но има чувство за хумор, това би създало интригуващото психологическо въздействие.

Идвайки от семейство на картоиграчи, не минава много време преди пред Робинсън да изкристализира концепцията, която ще обедини всичките му изисквания. Той вади жокера от колода карти и я показва на Кейн и Фингър.

Фингър отбелязва, че лицето от картата много му напомня на това на Конрад Вайд от „Човекът, който се смее“, което първоначално не говори абсолютно нищо на колегите му. Но той им дава книга със снимки от филма от 1928 г., в който се разказва за момче на име Гуинплайн, което е осакатено така, че устата му винаги да седи в неестествена усмивка като наказание към баща му, който обижда краля. Въпреки че образът му е положителен и симпатичен, на снимките човекът е с коса, отметната назад, и с неестествено широка усмивка, което създава достатъчно притеснителен образ, за да могат тримата да формират антагонист, достоен за Батман.

Кейн обаче си спомня нещата по малко по-различен начин. В интервю от 1994 г. за Entertainment Weekly той каза:

„Бил Фингър и аз създадохме Жокера. Бил беше писател. Джери Робинсън дойде при мен с една карта жокер. Това е начинът, по който ще обобщя историята… Бил Фингър имаше книга със снимки на Конрад Вайд и ми я показа и каза: „Ето Жокера“. Джери Робинсън няма абсолютно нищо общо с процеса, но винаги ще твърди, че го е създал, докато не умре. Той донесе игрална карта, която използвахме в няколко броя, в които Жокера носеше такава карта в себе си.“

Официално сочен до 2015 г. за едноличен създател на Батман, Кейн е известен с това, че споделя много малко заслуги за успеха на комикса с други хора, дори при условие, че Фингър създава външния вид на Рицаря, както и много от другите герои, заедно с историите им. Що се отнася до собствените му спомени за произхода на Жокера, Фингър по интервюта обикновено отдава заслуга на целия екип.

В крайна сметка обаче всички са съгласни, че тъжният и обезобразен Гуинплайн е образът, по който е моделиран злодея. И въпреки че по първоначален план персонажът е трябвало бързо да умре, той е спасен от един от редакторите, защото показва потенциал да бъде източник на интриги. Така и става – затова днес Жокерът е на едно от челните места в класацията на враговете на Батман.

Joaquin Phoenix (2005)

Хоакин Феникс 

Както Робинсън също отбеляза в интервю от 2009 г., Жокерът нарочно e създаден без конкретна история за произхода му, което дава възможност за нови и нови реинтерпретации на героя както върху белия лист, така и на екрана. През 1951 г., например, излиза романът „Batman: Arkham Asylum“, в който се засяга присъщата за Жокера анархистичност, която пък ясно можем да видим в играта на Хийт Леджър в „The Dark Knight“ на Кристофър Нолан.

Жокерът на Хоакин Феникс пък следва траектория, очертана в комикса от 1988 г. „The Killing Joke“.

 
 
Коментарите са изключени

Съществували ли са някога еднорози

| от |

На 30 ноември 2012 г. Централната корейска новинарска агенция, държавната „новинарска“ агенция на Северна Корея, съобщава, че учените са „потвърдили“ съществуването и местоположението на гроба на личния еднорог на крал Тонмьон. Този гроб се намира под скала близо до столицата на Северна Корея, Пхенян, и има гравюра, на която пише „Леговището на еднорога“. Велико откритие.

Tomb of King Tongmyong, Pyongyang, North Korea

Статуя на крал Тонмьон с обикновен кон

Първото известно изображение на кон с един рог идва от пещерите на Ласко във Франция. Рисунките датират от 15 000 г. пр. н. е. Всъщност съществото има два рога, но археолозите се объркват, защото рогата са много близо един до друг. По-вероятно рисунката изобразява някакъв бик или антилопа.

Първото пък писмено споменаване на еднорог в западната литература идва от гръцкия лекар Ктезий през IV век пр. н. е. Докато пътува из Персия, той чува истории за „диво магаре“ с един рог, което броди из източната част на света. В своите съчинения Ктезий описва това същество като „голямо като кон“ с бяло тяло, червена глава и сини очи. За рога му пък лекарят пише, че е многоцветен и с дължина около метър.

„Тези животни бяха толкова бързи и могъщи“, казва Ктезий, че „никое същество, нито конят, нито което и да е друго, не биха могли да ги изпреварят“. Според статията на списание Time „Кратка история на еднорозите“, вероятно Ктезий никога не е виждал това същество, а по-скоро комбинира различните истории, които чува по време на пътуването си. Други известни исторически фигури също разказват за собствените си срещи с еднорози, включително Марко Поло, Чингис Хан и Плиний Стари.

Indian rhinoceros (Rhinoceros unicornis) 4

Индийски носорог

Според много учени това, което тези хора са видели (или, в случая на Ктезий – са чули), всъщност може да е било носорог… Индийският носорог пасва на много от описанията на хората, които твърдят, че са виждали еднорог – един рог, мощно тяло, а Поло дори го нарича „грозен и груб“. Всъщност това обяснение е толкова широко разпространено, че научното наименование на индийския носорог е rhinoceros unicornis.

За еднорогът се говори дори и в Библията на крал Джеймс (и то цели 9 пъти). „Бог го изведе из Египет; той е бърз като еднорог“ и „Спаси ме от устата на лъва и от рогата на еднорозите“ са само два примера от тази версия на Библията.

Arabian oryx (oryx leucoryx)

Бял орикс (Oryx leucoryx)

Това може да е, разбира се, случайност, метафора или обикновена грешка в превода. В еврейската Библия (Тората) има препратки към подобно същество, което там се нарича „re’em“. Учените смятат обаче, че „re’em“ е вече изчезнал вид див вол или може би сега застрашеният, но все още съществуващ бял орикс. В нито един момент обаче Тората не споменава, че това животно е с един рог, въпреки че има древни произведения на изкуството, които изобразява тези животни в профил и така те изглеждат само един рог. Когато Старият Завет е преведен на гръцки, те са наречени „монокерос“, което означава „еднорог“, защото преводачите са по-запознати с въпросните произведения, отколкото с характерностите на езика, от който превеждат, както и с текста. В Библията на латински пък думата е „unicornos“. И така, подобно на игра на телефон, дивият вол или белият орикс се превръща в митичен летящ кон с един рог.

Narwhal satellite

Нарвал

Вярващите в еднорози често споменават друго животно – нарвала – като доказателство, че любимото им същество някога е галопирало по Земята наистина. Нарвалът (Monodon monoceros) е арктически зъбат кит, отделен заедно с белугата в собствено семейство – Monodontidae. Това чудо на природата има един рог, който всъщност е зъб, разположен в средата на челото му. Зъбът се използва по време на чифтосване и за пробиване на дупки в леда на студените води на Канадска Арктика и Гренландия, в които най-често живее. Привържениците на еднорозите твърдят, че любимото им животно на сушата е било заплашвано от ловци и затова e потърсило убежище във водата, където е еволюирало в нарвал. Всъщност нарвалите са много по-близки до белугите, делфините и морските свине, отколкото до конете що се отнася до ДНК.

Всички тези доказателства сякаш сочат, че еднорозите, поне във вида, в които традиционно си ги представяме, уви, никога не са съществували в действителност. Най-вероятно индийските носорози, вече изчезналите диви волове и арабския орикс са вдъхновили някакъв комбиниран образ, който след това в отекнал из митове и легенди. Въпреки че, ако все още смятате, че еднорозите са истински, има място и за вас: Университетът Лейк Сюпириър в Сейнт Мари, Мичиган. През 1971 г. колежът създава „Ловците на еднорози“ – група, посветена на откриването и залавянето на тези митични създания. Въпреки че групата се разформирова през 1987 г., все още можете да кандидатствате да ви издадат лиценз за ловец на еднорози на уебсайта на университета.

 
 
Коментарите са изключени

Съвременният цар Леонид: Атанасиос Дякос

Атанасиос Дякос е роден под името Атанасиос Николаос Масаветас през 1788 г. в малко село в централна Гърция, тогава под османска окупация. Баща му, беден човек и син на легендарен бунтовник, убит в битка срещу османците, се оказва неспособен да понесе тежестта на голямото си семейство и затова изпраща тогава 12-годишния Дякос като послушник в близкия манастир „Свети Йоан Кръстител“, където също така може ще получи и добро образование.

Пет години по-късно Дякос става дякон – затова и го наричаме именно Атанасиос Дякос: дякос на гръцки означава „дякон“. Този период от живота му обаче не продължава дълго. На 19-годишна възраст той убива османски паша, защото тормозел сексуално едно младо момче. Заради това Дякос бяга в планините, за да се скрие от османските власти и грозящото го смъртно наказание. След това става клефт (клефтите са пирати около гръцките Егейски и Йонийски острови) и се бие срещу османската окупация.

На бойното поле Дякос сякаш намира истинското си призвание и става един от най-добрите и най-страшни воини сред бунтовниците. Има обаче един проблем – християнска вяра, която той пази дълбоко в себе си, противоречи на начина му на живот по онова време и затова се опитва отново да стане човек на мира.

За целта променя външния си вид и се връща в манастира „Св. Йоан Кръстител“, за да посвети отново живота си на Бог.

Около година след завръщането си, негов другар грък го предава и Дякос е арестуван от членове на османската армия. Той успява да избяга само няколко часа, преди да бъде обесен с помощта на своите приятели от планината, които бяха научили за залавянето му и се втурнаха да помагат на стария си приятел.

Odysseas-androutsos

Одисей Андруцос

В следващите години Дякос ще се превърне в незаменимата дясна ръка на друга легендарна фигура от гръцката война за независимост – Одисей Андруцос. Той също така ще да стане и почетен член на Филики Етерия или Дружеството на приятелите, тайна организация, която води подготовки за независимост и свобода в Гърция. През 1820 г. Дякос ръководи собствената си армия от клефти, превръщайки се в проклятие за османските военни.

През април 1821 г., месец след официалното начало на Гръцката война за независимост, турските сили (близо 10 000 души) с Омер Вриони и Кьосе Мехмед, двамата най-важни османски генерали, се оттеглят от Тесалия, за да се бият с гръцките бунтовници в Централна и Южна Гърция. Страхът им към Дякос и желанието да го видят неутрализиран е толкова голямо, че решават да фокусират по-голямата част от силите си конкретно върху него и групата му.

Serment Tsokos

Клетва за приемане във Филики Етерия

Диакос и неговата малка армия от клефти заедно със своите другари бойци за независимост, Димитрис Панургиас и Йоанис Дафотис, решават да спрат османския аванс с общо 1500 мъже като заемат отбранителни позиции в Аламана, място близо до Термопили, където преди две хиляди години Леонид I и неговите 300 спартанци героично се бият за свободата си срещу огромна армия от перси.

Скоро голяма част от гръцката армия е принудена да се оттегли и Дякос се озовал да се бори срещу хиляди само с 48 мъже до себе си. В един момент един от хората му му докарва кон, за да избяга, но Дякос отказва да отстъпи.

След часове на изтощителна и прекалено кървава битка, османските военни най-накрая залавят и оковават тежко ранения Дякос, който в този момент освен раните си има и няколко счупени ребра. В този си вид е отведен при османските пълководци.

Въпреки че Дякос е убил стотици османски военни през годините си като бунтовник, Омер Вирони му се възхищавал и го уважавал като воин – затова и му предлага шанс да спаси живота си като се отрече от християнството и приеме исляма. Дякос отговаря:

Роден съм грък, ще умра гърк.

Кьосе Мехмед, генералът на османските турци, шокиран, но изпълнен с възхищение от храбростта на Дякос, му предлага медицинска помощ, обещава да го направи високопоставен офицер от османската армия и да му даде красиво момиче от личния си харем за жена. Той иска само Дякос да приеме исляма. Гръкът обаче отново отказва и в този момент съдбата му е решена.

На следващата сутрин Дякос е зверски измъчван на публично място, като пример за местния гръцки народ. След това е екзекутиран по един от най-ужасните начини, които хората са измислили да убиват други хора – набиват го на кол, докато е още жив. Според народната традиция, докато го водят да бъде екзекутиран, османските офицери многократно го питат дали съжалява за действията си и желае бърза смърт. В отговор Дякос просто изпява стихотворение, което днес е част от гръцкия фолклор

О, какъв момент избра Хадес за мен да загина. Пролетна трева навсякъде и клони с цветчета за възхита.

Дякос няма щастието да умре в битка като великия Леонид и неговите спартанци – съдба, по-предпочитана пред обикновената смърт. Той обаче показа абсолютно същата смелост и кураж като легендарния цар. Въпреки че е слабо известен за повечето хора извън Гърция, Атанасиос Дякос се нарежда сред най-смелите войни в историята на света, давайки живота си за един от най-красивите идеали, известни на човечеството: Свободата!

 
 
Коментарите са изключени