shareit

Четири причини светът да е по-болен

| от chronicle.bg, по Vox |

Коронавирус на близкоизточен респираторен синдром, свински грип, Чикунгуня, Зика: новите вируси със странни имена винаги изглеждат на крачка разстояние, заплашвайки да станат пандемия.

През последното десетилетие Световната здравна организация обяви четири глобални извънредни ситуации. Две от тях се случиха през изминалите две години – епидемията от Ебола в Западна Африка и вируса Зика в Южна Америка.

Това изглежда много и наистина е. Учените, които са изчислили покачването на броя на инфекциозните болести от 1980 година до 2010 година (според публикация в специализирания журнал The Royal Society през 2014 година), са открили, че епидемиите са станали по-често явление през последните десетилетия.

Броят на инфекциозните заболявания расте и се обогатява в периода 1980-2010 година. Много от патогените, които предизвикват смъртоносни епидемиим не са нови. Учените знаят за Зика от 1940 година, а за Ебола – от 70-те години на миналия век. Много от тези вируси са се развивали заедно с хората стотици или хиляди години.

Днес обаче вирусите, бактериите и гъбите могат да се разпространяват по света с по-голяма ефективност и скорост от когато и да е било преди. Когато неочаквано попаднат на нови места, те хващат лекарите, здравните системи и имунните системи на хората със свален гард.

Ето четирите основни причини, поради които наблюдаваме повишен брой на инфекциозните заболявания по света.

1. Повече пътувания, търговия и свързаност

През по-голямата част от историята хората са живеели в малки, разнородни групи, по-скоро изолирани една от друга. От относително скоро хората имат досег с народи, флора и фауна от Стария и от Новия свят.

Възходът на мореплаването през XIV век подпомага разпространението на смъртоноснатната чума по света, заради плъховете, пренасяни с лодки.
Търговията с роби през XVI и XVII век носи едес египти – комарът, който днес разпространява вируси като Зика, жълта треска и денга от Западна Африка към Америките.

Тези патогени се разпространяват относително бавно. Отнема повече от 10 години на чумата да се разпространи в Европа например.

Въздушният транспорт променя всичко това. Благодарение на този модерен транспорт и глобализацията, могат да се придвижват животни, хора, стоки и патогени по целия свят.

Screen Shot 2016-05-26 at 2.49.08 PM
Милиона пътници за различните периоди от 1950 до 2010 година

Движението на хора и стоки се случва на по-висока скорост от всяко друго време в историята.

Днес можем да пътуваме почти на всякаде по света. За разлика от времето на чумата е Европа, днес пътешественик може да пренесе смъртоносния птичи грип от Китай до Европа в рамките на само 24 часа.

Когато патогенът стигне ново място, хората са биологично предразположени към нея, защото имунната им система никога не се е сблъсквала с подобна болест. Лекарите и здравните системи също са хванати неподготвени.

Ако вземе за пример кризата с Ебола миналото лято в Западна Африка – трите най-засегнати държави никога преди не са имали досег с Ебола.

Същевременно Източна Африка има опит със справянето с Ебола. В Уганда например, където вече са се сблъсквали с болестта в предишни десетилетия, властите бяха подготвени да информират обществото как да се предпази от инфекцията.

2. Урбанизация – развиващото се хуманитарно бедствиe

Не само хората и стоките пътуват повече и с по-голяма скорост от преди. Сега повече от половината население живее в градовете и всяка страна по света става по-урбанизирана. Това специалистите в сферата на здравеопазването наричат „развиващо се хуманитарно бедствие“.

Затова и повечето хора не живеят в чисти градове. Повечето от градовете са лошо устроени и десетки милиони живеят в претъпкани градове и нехигиенични условия. Градовете могат да бъдат перфектна основа за развъждането и разпространението на болести. Ако имаме предвид последното избухване на Зика в Бразилия – не само че става дума за стар вирус в нова страна, където здравните власти са неподготявени, но и много от бразилските градове са изключително гостоприемни към вируса.

Комарът едес египти, който пренася Зика, вирее заедно с хората. Той предпочита да живее с хората, в домовете им, да се храни от тях и да снася яйцата си в „контейнери“, създадени от тях – като пластмасовите чашки и гумите.

В Латинска Америка 113 милиона души живеят в гета. Много от тези гета нямат достъп дио течаща вода и хората пазят кофи с вода около домовете си – идеални места за развъждане на комари. Да не говорим за това, че климатиците не са често срещани, така че и телата на хората, и домовете им са дори още по-гостоприемни за насекомите, пренасящи заразата.

В глобален мащаб безпрецедентното нарастване на населението след Втората световна война означава, че не просто повече хора живят в градовете, но и че хора се заселват на места, на които някога са живели само други животни.

Всеки досег на хората с животни създава възможност патогентът да прескочи между видовете и да ги зарази. Днес около три четвърти от появяващите се инфекциозни болести се пренасят от животните на хората – заплахя за здравето, която се появява с възхода на земеделието.

Днес все още има случаи, при които продавачи на пилета по улиците в Китай се излагат на опасност от птичи грип, а ловци в Гвинея, които ядат месо от дивеч, могат да се заразят с Ебола.

Затова и много от инфекциите идват от Африка и Азия – защото там има силна връзка между хората, животните и околната среда.

Screen Shot 2016-05-26 at 3.13.58 PM
Популяция на градове от 1970 година насам с прогноза до 2030 година

3. Широко разпространената бедност води до по-страшен бум

Новите вируси удрят бедни или отслабени здравни системи и имат по-голям шанс да се развият и да сеят смъртни случаи.

Епидемията от Ебола, която избухна 2014-2015 година, предлага добър пример за това. Всеки американец, заразен с вируса в този период, оцелява. Това не се отнася за болните в Западна Африка, където загинаха 11 000 души.

Това е свързано с финансовите възможности и достъпа до здравна грижа. Пациентите могат да оцелеят с мерки като бъбречна диализа, IV рехидратация и атибиотици при 24-часова болнична грижа. Ако това може да се приложи в САЩ обаче, не винаги е достъпно в много от местата, където избухна епидемията от Ебола като Гвинея например.

Същото се отнася и до бума на жълта треска в ангола, където от 2500 заразени, 300 вече са починали. Епидемията би могла да бъде предотвратена, защото въпреки че няма лек за жълтата треска, има ваксина, развита през 1936 година, която е високо ефективна. В рамките на три или четири седмици след ваксинацията, почти всички хора биват защитени от вируса. За да се предотврати епидемия обаче, много хора трябва да бъдат имунизирани, а това не се случва на много места в Африка.
От 2006 година насам Световната здравна организация с подкрепата на Gavi – организация, фокусирана върху подобряване на достъпа до ваксини на най-застрашените общества. В много държави в Африка обаче ваксините все още стигат до твърде малко хора, за да бъдат ефективни.

Така заради бедността и слабите здравни системи, дори и да имаме технологията да спрем болест, не може да я използваме.

4.Промените в климата и затоплянето водят до подклажадне на епидемиите

Когато говорим за здраве, казват експертите, трябва да започнем да мислим как факторите от заобикалящата ни среда като климатичните промени могат да повлияят толкова, колкото личното ни поведение, или дори повече.

Според доклад, публикуван през юни 2015 година, климатичните промени могат да подкопаят последните 50 години развитие в здравеопазването.
Например Зика, денга и Чикунгуня се разпространяват от комара едес. Една от причините, поради които според учените той достига до нови места и повече хора, са климатичните промени. Според учените именно те влошават заболявания като птичи грип, лаймска болест и холера.

Въпреки всичко това, светът се справя по-добре с предотвратяването на болести. Ако броят на епидемиите се увеличава в глобален мащаб, броят на заболелите на глава от населението в света намалява. Причина за това са превенцията, ранното откриване, контрола и лечението, които се подобряват и стават все по-ефективни в намаляване броя на заразените. Това, в което обществото се проваля, е подсилването на здравните системи в глобален мащаб, за да се намали рискът няколко случая да се превърнат в нещо по-голямо и смъртоносно.

Здравните власти не виждат смисъл да харчат пари за болести, които не са се появили. Докато пари се инвестират в нови технологии, които да удължат живота с още няколко дни, докато здравето ни в най-голяма степен зависи от общественото здраве. Грижата в тази посока означава по-добро наблюдение на болестите, лабораторни мрежи и здравни власти, готови да координират реакцията към извънредни здравни кризи, както и изследователски капацитет, който може бързо да намери противодействие на бума на заболявания като лекарства и ваксини.

 
 
Коментарите са изключени