Честваме Свети Климент Охридски

| от |

Днес Българската православна църква отдава почит на Свети Климент Охридски.

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.

Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък — Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“, а Димитрий Хоматиан пише за Климент: „Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ.

„Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868 г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 година той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В „Краткото житие“ се казва, че той „измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил“. Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на XIV век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос превежда на новогръцки „Пространното житие“, написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

На днешния ден Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбелязва и своя патронен празник с академично тържество. Най-старото висше учебно заведение празнува 126-та годишнина. /БГНЕС

 
 

Бенедикт Къмбърбач с увеличение на заплатата за д-р Стрейндж

| от chr.bg |

Бенедикт Къмбърбач ще получи 5 милиона британски лири повече за ролята на д-р Стрейндж във втория филм от вселената на Марвел, отколкото за първия филм, съобщи в. „Сънди мирър“.

Хонорарът на актьора за втория филм ще е 7,5 милиона британски лири. Снимките ще започнат през пролетта на 2019 г. и се очаква да продължат шест месеца. Това означава, че сериалът „Шерлок“, в който Бенедикт Къмбърбач изпълнява главната роля, отново ще трябва да почака.

Бенедикт Къмбърбач вече получи хонорари от 4,2 милиона британски лири за ролите си в „Доктор Стрейнж“, „Тор: Рагнарок“ и два филма от поредицата „Отмъстителите“. Приходите му ще се увеличат, ако бъдат пуснати стоки с образа на героя му.

 
 

Как да диагностицираме Паркинсон рано

| от chr.bg |

Южнокорейски учени откриха нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон чрез анализ на ретината на окото, пише сайтът Нюз медикъл.

Екипът на д-р Джи Янг Ли от Сеулския национален университет установи, че ранният стадий на споменатото тежко заболяване е съпроводен с измиране на клетки на главния мозък. При този процес се наблюдава изтъняване на ретината на окото. Тази беше констатирана от южнокорейските учени за пръв път в историята на медицината. По думите на Джи Янг Ли откритието на екипа й ще позволи ранното диагностициране на болестта на Паркинсон чрез очен преглед.

В експериментите са участвали 49 възрастни пациенти със симптоми на болестта на Паркинсон и 54 възрастни южнокорейци без подобни оплаквания. Чрез анализ на ретината учените безпогрешно могли да определят кои са здравите и кои са болните.

 
 

Азия Ардженто е платила на мъж, който я обвинява в сексуално посегателство

| от chr.bg |

Италианската актриса Азия Ардженто, която е една от водещите фигури в движението Аз също и която бе сред първите обвинили продуцента Харви Уайнстийн в изнасилване, е платила значителна сума на мъж, който твърдял, че тя го е нападнала, предаде Франс прес, като се позова на в. „Ню Йорк таймс“.

Става дума за платени 380 000 долара. Те били преведени на Джими Бенет, американски актьор и музикант. Той твърдял, че Ардженто извършила над него сексуална агресия в хотелска стая в Калифорния през 2013 г., пише нюйоркското издание, което се позовава на документи, които е получило от неидентифициран източник. В тях адвокатите на Бенет описват срещата му с Ардженто в хотелската стая като „сексуална агресия“, която е травматизирала младия мъж и е застрашила психическото му здраве. По онова време Бенет бил на 17 години и 2 месеца, а Ардженто била на 37 години. В щата Калифорния трябва да си навършил 18 години, за да се смята, че си дал съгласие за сексуална връзка.

Бенет имал намерение да съди Ардженто за изплащане на обезщетение от 3,5 милиона долара. Накрая се стигнало до споразумение за изплащането на 380 000 долара.

Засега Азия Ардженто и адвокатите й не са коментирали информацията.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.